Напоследък получавам все повече комплименти, че изглеждам добре и съм в готина форма, което разбира се си има обяснение и причина.

През юли 2020 започнах промените, защото тогава почувствах нужда да правя йога рано сутрин с гледка към морето, после се свързах с Ирина, която ми помогна да систематизирам усилията си, но сега, година по-късно, все още надграждам и изработих 10 полезни навика, които вярвам, че работят добре за мен и е твърде вероятно да свършат работа и за теб.

Навик 1

Пия много вода! Не я меря, но знам, че е много 🙂 Не си поръчам никога друго освен вода, вкъщи също консумирам само вода като напитка (освен кафе и вино де). Водата ми дава свежест, не усещам глад и главоболие при по-сериозни работни ангажименти през деня.

Навик 2

Не закусвам и първото ми ядене е най-рано към 12-13 часа на обяд. Знам, че това не работи за всеки и дори за някои е противопоказно. Не ви карам да го правите, само споделям, че за мен е супер така нареченият модерен фастинг. Не усещам глад, но пък ако ми се дояде нещо по-рано, не правя снак, а директно ранен обяд. Така давам на тялото си почивка от 20 часа вечер до 12 часа на обяд, в което не приема храна и няма натоварване.

Навик 3

Спрях прясното краве мляко и го замених с ядково – соево, бадемово, лешниково, в краен случай кокосово. Изчетох доста статии по темата и разбрах, че просто организмът на жената след определена възраст няма нужда от него. Има дни и моменти, в които искам голямо капучино с мега пяна, тогава ползвам краве мляко, но това се случва рядко и еднократно с 50-80 мл.

Навик 4

Имам две хранения – обяд към 12-13 и вечеря най-късно до 20 часа. Случва се следобед да усетя глад за сладко или някаква умора, тогава избирам ядки или протеинови барове от Active Choice. Разчитам на тях, защото има разнообразни вкусове, подходящи са за хора на диета, а серията PRO има високото съдържание на протеин, комбиниран с най-ниското съдържание на въглехидрати. И са вкусни, което за мен е определящо при консумация на следобедна закуска или десерт. Много обичам фъстъчено масло, затова и предпочитам барове с този вкус.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

Навик 5

Всеки понеделник, сряда и петък сутрин, преди всички задачи и кафето, правя 15 минути йога с приложението down dog, за мен е най-доброто, което съм открила досега + 10 мин happy тренировка с Памела Рийф, като от нейното видео съм избрала част, която ме кефи и е почти танцувална.

Това ме тонизира, сякаш съм била на дискотека поне 2 часа 🙂 Когато не мога или не ми се прави – просто не го правя, но обикновено си се надъхвам сама, че в целия ден губя толкова време за глупости, та 25 мин. за мен, тялото, визията и здравето ми не са чак такава жертва. И още нещо – ако се откажа и не го правя редовно, няма да задържа резултатите, които съм постигнала с много труд.

Навик 6

Слушам силна музика с настроение докато работя, докато пазарувам или карам кола. Това ме тонизира, дава ми отправна точка за хубави мисли и ме откъсва от прекалено натоварване във всички сфери на живота.

Навик 7

Храня се почти разделно, опитвам се да не смесвам храни, но в същото време не се лишавам от парче торта, сладкиш със сладко от сливи например или каквото и да било. Животът трябва да се живее радостно и липсата на храна не бива да е повод за нещастие 🙂

Навик 8

Общувам с весели, радостни и позитивни хора. Старая се да страня от хейтъри, които винаги имат с какво да ти развалят настроението, но ако все пак попадна в тяхна среда: усмихвам се, премълчавам лични мисли по конкфликтни теми и после дишам 🙂 Дишането е много важно за всеки момент на стрес, нерви или неприятни ситуации.

Навик 9

Поддържам мозъка и тялото си с водорасли, които ми се отразяват страшно добре и ми дават енергия да измислям нови и нови творчески проекти, а после и да реализирам някои от тях. Правя курс от една опаковка и после почивка, защото мозъкът започва толкова активно да бълва идеи и задачи, че не смогвам да спя и да действам 🙂

Навик 10

Бързо забравям лошите мисли, затрупвам се с позитивни такива и си ги пиша на стената, през която минавам всеки ден 🙂

Какви са твоите полезни навици за свежест и енергия? Ела да споделиш с мен в инстаграм профила ми:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

П.С. Тази статия е в партньорство с Active Choice, българската компания за протеинови продукти, за които съм разказвали неведнъж. Този месец протеиновите барове от серията PRO можете да закупите с отстъпка до 30%. Ако случайно изпуснете промоцията, ползвайте моя личен код RADOSTINA10, който ще ви даде 10% отстъпка за всички ненамалени продукти.

Тук можете да видите още 3 идеи за вкусни и лесни протеинови рецепти за делник и празник с Active Choice крем Creamella:

The post 10 нови навика, които ми помагат да съм по-слаба, свежа и енергична всеки ден appeared first on Radostna Mama.

Има и вариант, в които те вече те знаят, забелязала ли и са оценили работата ти, затова те търсят сами и имат конкретно предложение за теб. Изпратили са бриф/ описание на задачата, изисквания и очаквания/ и очакват от теб цени, дали ще се справиш със сроковете и как точно ще реализираш идеите си. Хоп. Кампанията е готова. Пращаш малко статистки обратно след края й и летиш с бясна скорост към следващия.

Спри сега! Хайде да разгледаме всичко точка по точка в детайли, за да няма изненади.

Ти си мама блогър / или друг вид / и работиш усърдно по темите, които те вълнуват. Нека първо видим как обаче се промотираш сама себе си, какви кампании, еднократни действия или активности си предприела, за да чуят още хора за теб, а и потенциалните ти клиенти в лицето на брандове. Ето някои опции, а ти избери колко от тях вече си правила, правиш или пък ще плануваш в бъдеще:

редовно споделяш коя си в различни канали и медии:

–> имаш описание на себе си, целите и идеите ти в блога

–> регулярно публикуваш / 2-4 пъти в годината / информация за себе си в собствения си профил, защото с натрупване на нови хора, винаги има такива, които не са сигурни ти коя си и какво точно правиш

–> стремиш се да си активна в групи по интереси, където споделяш не просто твое съдържание, а мнение по въпросите там

–> участваш като гост блогър при себеподобни в техните медии

–> планираш интервюта или споменавания в медии с по-голяма аудитория или по-широки от твоите интереси

–> рекламираш дейността си по различни форуми, събития, онлайн в социалните мрежи

–> имаш верни поддръжници, които толкова ти се радват, че винаги споделят съдържанието ти

–> търсиш и се включваш в нови канали, в които да се появиш и представиш – като Club House например.

Ако нямаш време да разбират всички за теб, но пък си

супер проактивна в търсене на подходящи клиенти и имаш супер концепции,

които да им представиш и които биха им донесли конкретни ползи, тогава е добре да се подготвиш със следното:

–> презентация, в която да включиш минимум следната информация:

Коя си,

Какви са твоите цели и мисия,

С какво се гордееш – най-четени статии, отличителни характеристики, постижения,

Примери за каквото си избереш,

Статистики,

Клиенти,

Услуги,

Цени,

Контакти

–> проучване на потенциалните ти клиенти: през познати, от активни техни реклами, от други блогъри и инфлуенсъри

–> подготовка за контакт с тях: може да е по мейл, на живо, по телефона или друг да те представи, но бъди готова със следното:

Коя си,

Защо искаш да работиш точно с този бранд,

Как твоите идеи ще допринесат за тяхното разпознаване или продажби,

Какво ще направиш конкретно, за да ги реализираш,

В какви срокове го предвиждаш,

Колко ще струва,

Какво и колко реалистично могат да очакват от теб.

Договаряне и последващи стъпки:

–> нека още в началото всичко е ясно –

каква работа се поема,

за какви срокове,

какви са цените,

как ще бъдат платени,

какви документи ще се изискват

–> ако имаш фирма, всичко е лесно, но ако нямаш, предварително уговорете начините на официално договаряне и плащане през граждански договор

–> добре е винаги да има писмена комуникация в мейл, за да послужи за бъдещи разногласия, ако изскочат такива

–> процесът на одобрение преди публикуване е много важен, спазвайте го и планувайте навреме

–> винаги изисквайте предварително всички линкове, профили за споменаване и хаштагове, ключови послания и визии за комуникацията

–> по време на работа бъдете в активен разговор с клиентите си, защото често вашите идеи могат да излязат извън рамката и да се наложи повторна работа

Когато сте готови за публикуване и клиентът е одобрил всичко:

–> бъди точна в обещанията си – ако си обещала днес, публикувай днес, ако имаш грижи и не можеш, обади се и кажи, попитай как да постъпиш, хората са планирали и е важно да не излизаш от рамките им, особено ако е по-голяма кампания с участие на други блогъри и инфлуенсъри.

–> след публикация бъди готова за комуникация – да следиш как се развиват разговорите, коментари, лични съобщения, нещо, на което не можеш да реагираш или отговориш на мига, веднага поискай помощ от клиента. Не оставяй постовете си без контрол и наблюдение сякаш вече си свършила работа.

Статистики и анализ на резултатите

–> следи какво се случва и си прави скриншотове на разговори в личните съобщения, ако са важни за бранда

–> бъди готова за скриншот след 22-23 часа от публикуване на стори в Инстаграм –> след дни подготви данни и за другите активности

–> данни от посещаемост в блога препоръчвам да се правят поне след 2 седмици, за да има време текстът да заживее свой живот онлайн

Изисквай обратна връзка за работата си

–> доволни ли са

–> биха ли работили отново с теб

–> какво можеше да се направи по-добре

–> кои блогъри се справиха по-добре в тази кампания и виж дали другия път можеш да подобриш и твоето представяне.

В случай, че не са доволни:

–> предложи нещо повече бонус

–> анализирай какво можеше да бъде подобрено дори и да не е точно с този клиент

–> не се разстройвай, това не е любовна среща, а работа, в която всички страни трябва да търпим критика с цел по-добри резултати и за всички

Към следващия клиент:

–> първо попитай този не иска ли бъдеща комуникация като му дадеш конкретни идеи и отстъпки за по-дълъг период

–> разнообрази с клиентите си – да са друг вид дейност, да не доскучаваш на аудиторията си, да покажеш нещо ново и различно.

Пак към твоята активност и личен ПР:

Не спирай да се популяризираш ежедневно, ежечасно 🙂 На пазара има по много от всичко – блогъри, инстаграмъри, ютюбъри, брандове и всичко. За да изберат теб, трябва да има причина. Ти вече я имаш, сега е време и другите да разберат за нея:)

Надграждай знания и добавяй още интересно съдържание към своите профили:

това е съвет към всички по принцип, а не само за мама блогъри. Ако ние не се развиваме, няма как да поддържаме любопитството на аудиторията, на клиентите или пък на самите себе си, затова нека заедно се развиваме и ставаме по-добри в това, което правим за другите и себе си.

Ще се радвам да продължим темата в моите групи за майки с блогове:

и другата за инфлуенсъри и брандове

защото си мисля, че все още нещата се случват по трудния начин, докато може да е съвсем лесно. Планувам следващите теми, по които да пиша да са:

Как да изберем подходящ мама блогър за нашия бранд, в които да включа списък от поне 50 такива с линкове и кратко описание, за да се ползва като онлайн каталог, както и тема за

Как да избера подходящ клиент, с когото да работя като мама блогър.

Отворена съм за още теми и ви очаквам в групите, за да ги обсъдим заедно, както и скоро очаквай да обявявя първите събития на живо по темата с групи от 10 -15 души.

Още по темата четете на следните линкове:

Как да стана мама блогър в 3 стъпки:

Как се става мама блогър – труд

И за финал: очаквам ви в моя инстаграм профил да си говорим и за други весели и не чак толкова работни дела:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 10 стъпки за работа на мама блогър с бранд за първи път appeared first on Radostna Mama.

Радостина Христова задава въпросите на блогъра Радостна мама по случай 3-ия рожден ден на www.mama.radostna.com:

Радостина: Честит рожден ден на блога! Ти успя! 3 години не се отказа, много ли са, малко ли са, какво мислиш?

Радостна мама: Мерси 🙂 За мен три години са доста най-вече защото не се отказах, но в същото време са и началото на много дълги приключения, които тепърва ще ми се случат. Мисля си, че е супер да си мама блогър с мисия.

Радостина: Каква е твоята мисия?

Радостна мама: Моята мисия е определена от името ми 🙂 Тя е да радвам околните, да пресъздавам радостта от майчинството и да показвам розовата страна на ежедневието. По този начин градим общност от щастливи майки, спокойни деца, а от там и по-здрави и сплотени семейства, не е ли така?

Радостина: Така е, но все пак аз задавам въпросите сега. Кажи ми какви са целите ти за 2021 и какво искаш да ти се случи като мама блогър и инфлуенсър?

Радостна мама: Искам всичко: да доставям супер полезна и вдъхновяваща информация, текстове и картинки; да се науча да снимам храна; да изградя дългосрочни партньорства, да започна работа с нови клиенти, да изкарвам повече пари, да си почивам повече и да съм по-креативна. Каквото се сетиш, искам го, стига да е готино 🙂

Радостина: Какво мислят близките ти за тази измислена професия мама блогър и инфлуенсър?

Радостна мама: Близките ми са доста модерни хора и са супер в час с новостите. Не мисля, че изброените са професия, а по-скоро занимания. Реално аз съм маркетолог и книгоиздател, арабист, но не и блогър по професия. Просто в момента се занимавам с това. Иначе в началото доста ми се подиграваха, че постоянно се снимам, но после започнаха да предлагат сами услугите си. Например майка казва “Искаш ли да те снимам сега, че после няма да ми се снима” 😀

Радостина: Как реагираш на коментари, че ползваш децата си, за да изкарваш пари?

Радостна мама: Не получавам често такива коментари, но как да реагирам? Самата истина си е, те имат толкова прищевки, че трябва да намерим баланс – аз за тях, те за мен 🙂 Иначе реално аз върша цялата работа, те просто чат -пат присъстват на снимки или сторита, но реално не се впрягат за мен. Боян много обича да се снима, а Деян като е в настроение.

Радостина: Не те ли е страх да снимаш децата си?

Радостна мама: Винаги когато чуя такъв въпрос, ме хваща страх. Но това е риск, който семейно сме поели и разчитам повече на добрината у хората, отколкото да мисля за злините. Наясно съм с рисковете и напоследък все повече се замислям кое кога качвам, какво тагвам и изобщо гледам да не се филмирам по темата.

Радостина: От какво друго те е страх?

Радостна мама: Както всеки човек и мен ме е страх от милион дребни неща, както и големи, но винаги се старая да не мисля за страховете си, а за нови форми на вдъхновение, работа и успехи.

Радостина: Кажи ми повече за съпруга ти?

Радостна мама: Мъжът ми е златен. Сбъднатата ми мечта като визия, чувство за хумор, добрина, спокойствие, интелект и отношение към мен, децата и цялата ни рода от двете страни. Няма какво повече да желая от него, освен да ме снима по-често. Иначе е програмист, съдружник е в софтуерна компания, която се занимава с онлайн магазини. Зодия рак е и от Стара Загора.

Радостина: Как са децата, ядосват ли те?

Радостна мама: Винаги ме ядосват. Обърна ли се, измислила са 100 начина да ме ядосат. Обаче и аз много ги дразня 🙂 После заедно се смеем на измислени думи и смешки. Добре са.

Радостина: Колко деца си си представяла, че ще имаш и как вървят плановете в тази посока?

Радостна мама: За мен семейство с три деца е идеал, надявам се да ми се случи, но още малко и ще стане ясно дали ще си остане мечта или луда реалност.

Радостина: Какво ти липсва от времето преди мама блогърството и децата?

Радостна мама: Вече забравих какво беше по това време:) Но свободата да решиш нещо днес и утре да го направиш, да си пийнеш спокойно, без да се тревожиш, че трябва да возиш деца някъде, да си ходя по сбирки и партита нон-стоп не ми липсва особено заради децата, а заради Ковид последно време. Не мисля за нещата, които нямам, а за тези, към които се стремя сега.

Радостина: Какво щеше да работиш сега, ако не беше блогър от дома?

Радостна мама: Дигитален маркетинг щях да практикувам някъде, защото това правя освен блогърството. Сигурно щях да съм в някоя малка българска фирма, която сега прохожда и има супер амбициозни цели, винаги са ме привличали такива, а не огромни корпорации, в които ти си просто един служител.

Радостина: Пожелай си нещо за 3-тата година на блога?

Радостна мама: Да стане на 30 и да се казва блогът на леля Радка. После да стане на 90 и да се казва блогът на баба Рада 😀

Радостина: Добре се получи!

Радостна мама:

Съгласна съм. С такъв кадърен интервюиращ 🙂

И за финал една покана за включване на живо с мен в инстаграм профила ми, който ще се случи днес / 08.03.2021 г/ от 11 часа с участието на 4 супер жени:

Татяна Духарска – Вийн, бижутер и личен консултант, bj-diamonds.com

Милица Закитанова, бизнес дама, villamelnik.com

Гергана Маринова – Гайдарова, собственик, Znaiko.bg

Мая Бобева – Атанасова, създател и собственик, cleverbook.bg

А по-късно през деня ще обявя и трети подарък от общо 10, които сме подготвили като изненада на всеки три дни за рождения ден на блога. Идвай сега:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Самоинтервю на Радостина Христова с Радостна мама по случай 3-ти рожден ден на блога appeared first on Radostna Mama.

След това е важно да споделя, че в едно интервю на Теодосий Теодосиев, велик български учител по физика и приложна математика, споделя, че до 9-ти клас детето трябва да е прочело 1000 книги с по 1000 страници. Хванах се за главата. Как 1000?! Кога трябва да започне да чете и по цял ден ли ще прави само това?

После видях приятелски деца, които четат и ходят по изпити на 4.5-5.5 годишна възраст. Пак се хванах за главата.

Накрая реших да се информирам научно по темата и да си задам въпроса

не кога АЗ ИСКАМ, а кога е редно и кога моите деца са готови да четат.

Отговорът е прост: има време за игри, има време за четене, но преди 5-6-7 годишна възраст нито е нужно, нито е редно да караме децата да четат и пишат.

Изключение винаги има, но сега ще опиша общите случаи, изхождайки, че моите деца не са свръх умни и нямат никакви по-различни от средностатистическите възможности за учене. Поне на този етап 😀

Кога да започнем да учим детето на четене?

Всички експерти казват СЕГА! Да:) Дори и да е бебе на 1 ден, пак отговорът е сега, защото процесът е дълъг, а първата крачка към него е ние да му четем. За ползите от четенето на най-малки деца до по-големи, които вече могат да четат, няма да говоря. Мисля, че е ясна и всеки я знае, а ако случайно се чудиш защо е полезно, ще изтъкна само 5 неща и ще продължа:

• детето свиква с речта;
• трупа пасивен речник;
• научава се да говори по-лесно;
• сближава се с човека, които му чете;
• развива въображението му.

Има изследвания, които твърдят, че колкото повече говорите и четете на децата си, толкова по-голяма е вероятността да имат по-високо IQ и да се справят по-добре от останалите деца, на които не са им се случили тези неща до 10 годишна възраст. Освен това друго изследване казва, че едно дете, на което е било четено редовно през първите 5 години е чуло над милион думи повече от дете, на което не му е било четено изобщо през този период от растежа му.

Връщам се на темата за малкото дете и първото му четене. Най-важно на този етап е да разберем дали е готово, защото множество учители на малки деца казват, че дори да ни се иска да започнем на 5 в много случаи е по-добре да го направим към 6, дори на 7 години.

Интересно е друго изследване, което проследява теория, че въпреки новите технологии, промените ни в начина на живот и нашия общ напредък, мозъкът на децата не се е променил особено. Едно дете на 5 години днес не е с кой знае колко по-развит мозък от набора си през 1925 година, когато започват да изследват тези въпроси.

Днешното дете на 4.5 може да рисува квадрат на същата възраст, на която и детето, живяло през 1925 година. Може да рисува триъгълник на 5.5. г или да запомни колко стотинки е преброило преди минута.

Проблемът днес сме ние – родителите. Защото докато през 1920-те години родителите са разрешавали на децата да играят на воля, днес ние пращаме децата на градина и очакваме те да се връщат все по-рано с повече знания като да пишат и четат от връстниците си от преди 100 години.

Затова, аз като една добра и разумна майка, няма да страдам, че съседското дете вече знае да чете, да пише и да прави предно и задно салто на 3.5 години, а ще се загледам кои от тези признаци са налице, за да съм сигурна, че не моята амбиция, а личното развитие на детето го е довело до придобиване на нови знания и умения.

ПРИЗНАЦИ, ЧЕ ДЕТЕТО Е ГОТОВО ДА ЗАПОЧНЕ ДА СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ

1. Правят се, че четат: Това е за по-малки дечица, вероятно сте ги забелязали как вземат книжката и казват “сега аз ще чета”. В такива моменти се препоръчва се да се чете на детето поне 30 мин на ден и да се насърчава то само да “чете” любимата си книжка, т.е. да не му казваме “ти не можеш четеш”, а да го насърчим.
2. Държи книгата правилно, а не обърната: Тук е важно да отбележим, че осъзнава ред и вид на книгата. Може да посочи правилно картинки, последователност на страниците и как се държи. На нас ни се струва лесно, но за малките деца това е ново и отнема време да свикнат с визията на книгата.
3. Обича книгите и съчинява истории по картинки: Това е много важно. Да насърчаваме разказ по картинки, освен за речта, това е полезно за структуриране на мисълта, за развитие на въображение и по-дълга и истинска интеракция с книгата.
4. Познава буквите и как се произнасят: Тук вече започва по-сериозната част към процеса на четене. Не е нужно да са подред, както са в азбуката, както и в началото може да произнася “де”, вместо “д”, защото е запомнило думата, която започва с тази буква и следващия звук е бил “е”. Важното е да разпознава буквите по някакви признаци и да знае как да произнася.
5. Може да отдели звук от дума: Ние с Боян например играем на “Виждам, виждам” с думи с първа буква, когато пътуваме. Така, ако той иска да каже, че вижда кола, няма да каже нещо в зелено или черно, а ще каже виждам нещо с буква “К”. Така учи и думите с о и у, които често грешим и като възрастни. Не знаех, че това е важна крачка в посока на четенето, но сега вече се радвам, че играем точно по този начин.
6. На подходяща възраст за четене е: Между 5 и 7 годишни, 4 годишните са по-скоро изключение. Вече споменах по-горе, че това е времето, в което учители, родители, учени и хора, които работят с деца са установили. А не аз, защото моето е на 4.9 г и все още не чете. Просто мозъкът, фината моторика, битови и социални умения са натрупани, което означава, че идва време и за четене, а после и за писане.
7. Карат ви да четете една и съща книга пак и пак: По тази точка всеки може да потвърди, дори детето му да е на 2 🙂 Има много обяснения защо детето иска да му се чете все една и съща книжка, като едно от тях е, че детето всяка вечер или когато му я четете е в процес на учене от нея – запомня нови думи, нови герои, нови картинки. Друго обяснение е, че се чувства спокойно при редовно повтарящи се действия, така както ляга в едно и също легло, след като си е измило зъбите, подобно е и с книжката – носи сигурност и спокойствие, когато е еднаква всяка вечер или в обичаен момент.
8. Успяват да се концентрират със слушане: Всяка вечер чета на Боян / 4.9 г /и на Деян / 2.10 г/ и разликата в слушането е огромна. Единият е съсредоточен, неподвижен, а другият само шава и пречи на големия. Аз нямам избор и трябва да им чета заедно, но преди да прочета това условие от източници, на които се доверявам, не бях обърнала внимание дори. Бях решила просто, че Деян е по-лигав 🙂
9. Могат да формират самостоятелно мнение по дадена тема: Много се смях на тази точка, защото има чувството, че деца, които точно са проговорили вече формулират по един или начин мнение по теми:) Но тук говорим за аргументация и използване на реч.
10. Свободно владеене на езика или да говори добре: Това е като допълнение на горната точка, но си мисля, че е ясно, че ако може да говори добре, то следващ етап е да чете и после да пише.

Накратко очертах с помощта на различни учени какви признаци трябва да следим и да очакваме, за да започнем да стимулираме детето да чете. А ето и някои начини, по които да го направим.

КАК ДА СТИМУЛИРАМЕ ДЕТЕТО ДА ЗАПОЧНЕ ДА ЧЕТЕ

1. Ние да четем: преди да стана майка, обичах да чета и си мислех, че е най-нормално да четеш на децата си за удоволствие. Сега обаче разбирам колко голяма е ползата за мозъка, речта им и цялостното им развитие.
2. Книги в рими: дори за най-малките книгите в рими са супер активатор на речта. Това го видях лично с Деян, на когото честно да призная не съм чела, колкото на Боян. В момента, в който всяка вечер започнах да чета само книги в рими, някак езикът му се отключи изведнъж. Вероятно и възрастта е дошла, но си мисля, че историите в рими са допринесли, защото и логопедите доста ги препоръчват, както и детските психолози.
3. Песни в рими: това е друг стимул за говорене, учене, а после и четене.
4. Игри с букви: вече споменах за нашата игра с Боян, която си измислихме сами, без да знаем, че ще му свърши работа за четене един ден, но всякакви игри и играчки, които изобразяват букви са една хубава среща на детето с азбуката и после с четене и писане.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Клевър Бук / Clever Book (@cleverbook_net)

1. Посочвай букви: навсякъде и когато се сетиш, просто показвай коя буква на кого е, без дори да се налага да искаш от детето да я помни. Рано или късно ще се случи. М – като „мама“, само че после като кажа Р като „Радостина“ името на мама и Боян казва за “М” – буквата на мама. После свикна да ги различава. Сега е ред на Деян по тази схема.
2. Задавай въпроси по картинки: горе споменах, че е важно да разказват, но и да прекарват повече време в рамките на книжката, да свикват с картинки и букви, с редове и параграфи, кориците на книгата. Затова някои дори казват, че яденето на книжките от бебета е първа форма на обучение в любов към тях. Просто така ги опознават и после чак обикват.

Сигурно ще ви е любопитно да разберете, че в САЩ вече има софтуер, който подобрява четенето на децата и го учи да чете като цяло, но с моя консервативен ум ми се вижда прекалено.

Ще си изчакам да дойде време и ще си ползвам материалите на Клевър Бук, защото са аналогови, защото са красиви и практични и защото са съобразени с възраст, на български език са и най-вече, защото децата ги харесват, а учителите ги одобряват.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Клевър Бук / Clever Book (@cleverbook_net)

Този текст е в партньорство с издателство “Клевър бук”, на които много благодаря, че ми дадоха възможност да работя по нея, както и че ние като родители сме улеснени от тяхната работа и мисъл, от техните продукти и ангажимент към образованието на децата ни.

Темата е дълга, а на мен и много интересна, защото Боян все още не може да чете и често не проявява интерес. Преди месеци пробвах да го уча да пише букви и майка така ми се скара, защото фината моторика, а и мозъкът му не беше готов. Послушах я и спрях. Сега си мисля, че пак е дошъл моментът, но вече имам партньнори, с които това да се случи по-лесно и най-вече навреме. Всички материали, които получих от Cleverbook ще са нашите помощници и ще споделям как се справят децата с тях.

Ако и вие сте на същата вълна, вижте цялата поредица: от карти за учене на букви, през играя със срички, до книжките, които са с весели истории, но са създадени специално за деца, които сега се учат да четат, т.е. шрифт, съотношение картинки и текст, разположение на елементите и цветовете са съобразени с новото за четене детско око. Аз ги чета на моите за настроение, защото са смешни и поучителни, но се надявам скоро и Боян да може да чете сам от тях.

Имам и промокод, от който аз лично нищо не печеля, но пък мога да зарадва вас с -10% от всичко на сайта, дори на намалените продукти:

RADOSTNA дава -10% от поръчки на https://cleverbook.net/

После ела в профила ми в инстаграм да си говорим още по темата и да споделиш твоя опит с вече четящи деца 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Кога и как да научим детето да чете + защо да не страдаме, че другите вече го правят appeared first on Radostna Mama.

Вероятно съм споделяла и друг път, но първото дете се наложи да излезе със спешно секцио, второто с планирано.

Нито за секунда след раждането и на двете не съм мислила

за белега си.

Да го мажа с нещо или изобщо да се занимавам с него. След първото раждане бях супер заета да се уча да кърмя, да сменям пелени и да не спя, а след второто бях заета с малко дете и бебе у дома, което пак ме отнесе далече от личните грижи за себе си.

Разсъждавах по същия начин и за операцията на Деян, която е в ингвиналната област и съм писала за нея тук:

Само че при Деян ситуацията се оказа различна. Баща му каза, че трябва да се маже, за да може по-бързо и лесно да зарасне и да се заличи белегът.

Защо? – попитах аз.

“Нали е в гащите на детето?”.

Баща му даде смислени аргументи и решихме семейно да се доверим на

Kelo-Cote – малка тубичка с гел за третиране на белези.

Защо него ли? Защото в началото Деян не даваше да го докосваме по раната и не исках да го тормозя с мазане. После разбрах, че Кело-Кот има спрей версия, която е точно за такива случаи, за да не се пипа и особено при малки дечица, които дори и да не ги боли, започват да се мятат и пищят само от идеята да ги докоснеш по раната.

Измина поне месец – два, докато вече беше готов да ни допусне там, а точно тогава разбрах, че за Kelo-Cote не е проблем, че толкова по-късно започваме терапия.

При повечето продукти, които съм гледала пише, че трябва на определен ден след операцията, докато този даваше свобода от няколко месеца след операцията. Най-добре е да се ползва веднага след като падне коричката или се махнат конците, но и след това все още има шанс за по-бързо заличаване и възстановяване на раната.

Харесаха ми още няколко неща, преди да решим да ползваме точно този продукт:

• в малка опаковка е, така разказахме на Деян, че е специално за него, т.е. детска е, но истината е, че се прилага еднакво от деца и възрастни;
• изцежда се тънка струя гел, няма мирис и е безцветен, което не дразни детето, а и мен при нанасяне;
• образува лек слой като силикон, който изсъхва за 4-5 минути, в които позволявам на Деян да се разхожда гол и така не се ядосва;
• прилага се сутрин и вечер в продължение на поне 2-3 месеца, което ме устройва, защото сутрин при смяна на пелена мажа и после вечер преди лягане.

Когато се чудих кой продукт за белези да избера, разгледах снимки на преди и след, които са третирани с бързоизсъхващия 100% силиконов гел Kelo-Cote. Не бях чувала за продукта и разгледах още, стана ми любопитно през какво са преминали хората , застанали с лицето и тялото си пред камера, за да покажат разликата. Лично аз не съм така смела. Не бих искала да си снимам белега от секциото, особено след като се е слял с този от изваден апендицит и гледката не е никак приятна.

И все пак – замислих се защо не започнах да се мажа веднага, защо оставих нещата така на природата? Защото е в гащите!

Както при Деян, така и моят не се вижда и си мислех, че няма значение.

Днес, 4 години и 2 бебета извадени секцио по-късно си мисля, че ако имам трето бебе с операция ще се мажа. Всичко има значение! Така както си живеех в свят без спорт и без никакви хранителни ограничения на 35 ми светна, че това не е ок, така и с белезите.

В гащите или не – ние се виждаме, кожата има нужда от еластичност, от здраве, а не само от красота. Показваме се голи пред любимия човек и е редно да се радваме на тялото си, независимо какво е преживяло.

Затова вече гледам с други очи на белезите, реално гелчето Kelo-Cote ми разшири знанието за третирането на рани, показа ми една мадама, която е претърпяла ужасно тржка операция и ползвала продукта след това. Няма да пускам снимки, защото не са за всяко око, но ако ви е интересно напишете zanna van dijk & kelo cote в Google и вижте как се е справила не само с белега, а и като цяло с живота си след случилото се.

Всеки ден се тревожа децата да не се наранят лошо, после да не остане някой белег на лицето им, случвало ми се е спешно да карам до Пирогов за рана до носа на Деян, но като цяло не можем да спрем децата да растат, да падат и да се удрят. Хубаво е обаче да знаем, че имаме нещо у дома, което може да помогне в такива ситуации. Пък ако може да не ни се случва и налага, ще е най-хубаво 🙂

П.С.

Kelo-cote е предназначен за третиране на стари и нови хипертрофични белези и келоиди, получени при хирургически интервенции, травми, рани и изгаряния. Подходящ е за употреба от деца и хора с чувствителна кожа и можете да го намерите в аптеките и онлайн. Този текст е в партньорство с Глобал Естетикс, а аз лично съм прилагала продукта върху детето си.

The post Белезите, които крием под бельото си appeared first on Radostna Mama.

Започвам с

https://consento.bg/,

защото съм ги ползвала още преди 2 години, когато разбрах за тях от Първа детска консултативна клиника. Тогава използвах консултация по телефона и не бях особено очарована, защото само отбиваха номера / 2 или 3 пъти съм звъняла / и казваха да отидем на място, но си мисля, че сега ще са по-адекватни и биха дали някакви реални и конкретни насоки. Иначе регистрацията и работата с приложението е много лесна. Разговор по телефона струва 10 лв или 20 кредита, които можете да получите, ако сте били на физически преглед в клиниката примерно. Сигурно има и други варианти да си ги набавите като бонус. Лично аз съм плащала с карта и съм нямала проблем.

Ползите са няколко: ако вече сте били на лекар, можете да го намерите и онлайн да се консултирате за последващо лечение. Ако не ви се ходи в тази ситуация с дете на лекар, можете да си намерите такъв, който познавате, защото платформата работи с доста болници и частни клиники, има снимки и описание на всеки лекар, както и цените му. Винаги имаш достъп до лекар, защото базата е голяма и е денонощна консултация.

Всичко това важи не само за педиатри, а и за други специалисти, като предлагат и консултация на английски език. Има и приложение, както и десктоп лесна работа.

Второто приложение за онлайн консултация с лекар, което бих препоръчала, е

www.healee.com .

Цените варират между 10 лв и 50 лв зависимост от специалиста, опита и ценоразписа му. Има пряка връзка със superdoc.bg, от където аз обикновено запазвам часове за физически прегледи.

Има опция и за английски и немски език. Хубавото на това приложение е, че работи с добри болници, известни лекари, както и предлага много специалности. За мен беше лесно и приятно да цъкам из приложението, затова при нужда бих се обърнала към него. Важно е да отбележа, че има снимки и описание на лекарите, което носи някакво успокоение и информиран избор. Прочетох онлайн, че “Апликацията Healee работи в България от края на 2018 г. и вече се използва от 25 000 пациенти и 500 лекари от 25 специалности. През платформата се осъществяват около 1000 консултации месечно.”, а днес вероятно са много повече.

Трето място, което лично аз бих ползвала за мен и моето семейство при нужда от онлайн консултация с лекар, е

https://drhealthyco.com/,

защото е красиво, лесно и интуитивно за ползване приложение. Предлага се и на други езици, бързо намерих педиатър, на когото бих се доверила. Цените, които видях аз за онлайн консултация с педиатър, са между 27 и 111 лв, но нещото, което ме изненада беше, че в приложението са различни от тези в сайта. Прилагам картинка:

Не съм задълбавала да търся причина, вероятно има, но на прима виста ми направи впечатление.

В описанието си са сложили следното “Хелтико помага на пациенти от Източна Европа лесно да намерят лекари в страната си и чужбина, да запишат и заплатят за час, след което да извършат онлайн медицинска консултация.”, което ми подсказва, че е подходящо и за чужденци, които временно са в България. Хареса ми и бих го ползвала.

Друг сайт, в който има добър подбор на лекари, онлайн консултация и лесен начин за работа с тях, е https://med.uniqa.bg/. 40 лв е срещата през компютър с лекар и всичко е направено така, че да не се мъчиш, особено когато си притеснена за детето или друг член на семейството си.

За жалост сега ще изредя няколко, които НЕ СА ОК за работа, казват, че има онлайн консултация, но след мои многократни опити, не успях да се справя, трудни са и само виждаш лекари, къде със снимки, къде без. Ще се радвам, ако някой от техните екипи се свърже с мен и ме опровергае, но аз като клиент ТОТАЛНО не се справих и затова ги изброявам тук, за да не си губите времето, когато имате нужда от бързо и надеждно решение най-вече за вашите деца или най-близки възрастни хора.

https://synevobg.atlas.app/

https://consult.framar.bg/

https://www.doctoronline.bg/specialists.php

https://www.medichome.com/

https://medcare.bg/

Няма да отделям време да пиша кое не е ок в тях, само ще отбележа, че загубих час да се справя с тях и не успях. Сякаш услугата е загатната, но не е завършена, сякаш нещо липсва и не можеш да стигнеш до търсения и желан лекарски съвет.

Натъкнах се на още три интересни неща, докато проучвах темата:

Сайтът https://primehealthbg.com

подпомага родителите като провежда индивидуални онлайн консултации и програми за детско развитие. Физиотерапевтите отговорят на вашите въпроси по всички теми от двигателното развитие на детето.

Предлагат онлайн обучение в масаж и гимнастика на бебета както и онлайн индивидуални консултации за:

-Родилни травми- тортиколис, “акушерска ръка” и др.

-Гръбначни изкривявания при децата

-Психомоторно развитие на деца до 18год.

-Правилно прохождане на детето и избор на обувки.

-Деца със специални потребности- аутизъм, хиперактивност и др.

-Деца с неврологични заболявания и ДЦП- парези, парализи, епилепсия и др.

-Недоносени и хипотонични деца

Цените можете да видите на картинката долу:

На сайта на Токуда / Аджъбадем Сити Клиник болница Токуда / има посочен линк за безплатни онлайн консултации:

https://www.tokudabolnica.bg/bg/online-consultations

по документи, по Viber или през Halee, за което писах горе. На този етап видях само две секции с лекари – кардиология и репродуктивна медицина, но се надявам да добавят още секции. И все пак вижте сайта и се обадете на телефоните за повече информация при нужда.

Другият интересен за мен сайт е

http://sos-center.com/,

който на мен лично не помогна, защото не стигнах до края, но има номера за връзка + безплатна консултация + следната информация: Безплатно ви консултират и работят за вас екип от лекари, медицински сестри, зъболекари, лаборанти и фармацевти, чиито опит е над 20 години и са помогнали на над 100 хил. Пациента. За мен това прозвуча интересно, но предвид това, че сега нямам нужда реших да не губя времето на хората. Номерата за контакт са:

1583 за А1 / работи от 09 до 19 часа /

 070035977 – за всички на цената на един градски разговор / работи от 09 до 19 часа /

За финал ще кажа, че това проучване не е изчерпателно и с радост ще включа онлайн платформи за адекватни лекарски консултации, ако знаете и сте ползвали такива. За мен е достатъчно да знам, че имам поне 3 опции в телефона си:

Пазете се здрави,

The post Къде адекватно можем да направим онлайн консултация с педиатър – списък със сайтове и приложения, които са ОK и които не стават appeared first on Radostna Mama.

Но нека разкажа първо за една дума, която научих в офиса на фондацията. Не я бях чувала преди това и нямах идея, че изобщо съществува. Думата е

РАЗСИНОВЯВАНЕ.

Логично означава процес по прекратяване на осиновяване. Разбира се, законодателството дава различни възможности това да се случи, винаги се минава през съд, но по-интересното за мен беше статистиката в България – при какви условия и защо родителите, които са осиновили дете искат да го върнат в системата. Няма да изпадам в конкретика, но бях впечатлена да разбера, че има немалко случаи, в които осиновителите искат да започнат процедура поради неразбиране между двете страни и най-вече в периода на тийнейджърство.

Коментари и анализи не ми се иска да правя, но ще разкажа друго и то е за осиновителите. За мен това са хора – герои, смели и решителни, всеки носещ своята лична и обществена мотивация, както в България, така и в чужбина. Те преминават през сериозна процедура по одобрение, която включва доста повече от битови условия и причини за желание да имаш дете у дома, родено от друга жена. Има семейства, които чакат с години, за да получат така желаното дете, но не се отказват. На тях се възхищавам искрено. И на тези, които не искат да върнат децата си след 2-3-10 години!

И защо разказвам всичко това? Защото преди да се стигне до осиновяване и разсиновяване, има бременност и отказ от родителски права. И точно тук аз и ти, и твоите приятели, и моите близки можем да помогнем.

Можем да направим така, че по-малко млади майки да оставят децата си в родилното, по-малко бедни жени или такива без семейна подкрепа да се откажат от най-свидното си, носено девет месеца в утробата им.

Можем да направим така, че броят на изоставените деца да намалее, броят на осиновените да порасне и така да върнем човешкия баланс в обикновения ден на този така или иначе объркан свят.

Представи си едно момиче на 16 години, бременно от любимото си момче, но без подкрепа от семействата им. Представи си една млада жена на 25, бедна под прага на допустимия минимум, носеща бебето на непознат мъж. Представи си студентка, дошла от незнайно село в големия град, уплашена и несигурна не само за бебето си, но и за своето утре.

Всички те имат нужда от подкрепа, добра дума, конкретни действия, за да запазят своето бебе. Аз и ти лично няма как да й помогнем, защото изобщо не я познаваме, но пък фондация “За нашите деца” го прави. Всеки ден. За всяка една изплашена и самотна жена, пожелала отказа от майчинство за своето дете. Оказват подкрепа с екип от специалисти, психолози, педагози, медиатори, съветници, които знаят какво правят. Оказват подкрепа с материални и нематериални блага, от които бъдещите майки да се възползват, за да се справят с новия си живот – с или без новороденото. Благодарение на работата на фондацията през 2019 година спасени от изоставяне и трайна раздяла с майките си са 342 деца, а 1428 деца и техните родители са получили социална и психологическа помощ. Информацията е официална и е публикувана тук:

https://www.doppelherz.bg/za-nas/podkrepa-na-deca-v-nuzhda/

Как точно се случва ли? Като екипът на болниците ги информира за тези жени и те отиват да работят с нея директно на терен. Новото законодателство изисква писмен отказ от майка и баща, баба и дядо на детето, което ми се струва, че преди е липсвало, защото много баби и дядовци изобщо не знаят, че там някъде детето им ражда друго дете.

От месец септември 2020 година фармацевтичният бранд Допелхерц започва дългосрочно сътрудничество с фондация „За нашите деца“.  С всяка закупена опаковка Допелхерц® Актив Мама и Допелхерц® Имуно за деца  ние също можем да подкрепим каузата на фондацията за превенция на изоставяне на бебета и малки деца. И аз лично искам да съм полезна. И аз лично искам да подкрепя двете организации и така някак да знам, че вероятно точно днес едно бебе остава с майка си. За доброто на бебето. За доброто на майката. За доброто на цялото ни общество.

Майка съм на 2 деца, родени в любов и силно желани. Надявам се накой ден да имаме и трето бебе и не бих искала дори да мисля какво е да изпаднеш в ситуация на мисли за изоставяне на собственото си бебе. Още днес ще взема една опаковка от включените в кампанията продукти  Допелхерц® Имуно за деца , а ако забременя с трето, ще приемам редовно Допелхерц® Актив Мама , подходящ преди бременност, по време и след това по време на кърмене. Целта на Допелхерц е да дари 20000 лева още в рамките на първата година от сътрудничеството си с фондацията. Защо да не им помогнем това да се случи по-бързо?

И не си мислите, че осиновените деца са някаква химера. Те живеят сред нас и са наши приятели. И все пак нека помогнем на повече майки да останат с децата си, а на тези, които са избрали да осиновят, да не стигат до процес на разсиновяване.

Защото както моята приятелка Криси Нановска сподели днес с мен “Когато родиш, ти не ставаш майка. Ти ставаш родилка. Майка се става всеки ден, докато живееш с детето у дома”. Вярвам, че това е точно така <3

P.S. Всички ние можем да се възползваме безплатно от услугите, които фондация “За нашите деца” предлага на деца и родители, свързани със забавено развитие, проговаряне, физическа активност, проблеми при развод, психически разстройства или други сътресения в семейна среда. Вижте повече на https://www.detebg.org/ или дарете директно средства тук: https://www.detebg.org/bg/dari-sega/.

The post Разсиновяване и осиновяване, изоставено и задържано дете – разказвам ви за една среща със силна емоция appeared first on Radostna Mama.

Днес ви споделям най-новото предизвикателство, на което реших да се подложа и то се казва

пробиотици.

Реших, че ще продължа да спазвам режим, но все пак ми е доста трудно без шоколад, баклавички и бисквити, например. Няма да ям никакво пържено, спазвам модерен фастинг, който представлява хранене от след 12 на обяд до 20 вечерта. Не го препоръчвам, защото не съм сигурна, че е правилен за всеки, много хора имат нужда от хубава закуска, от поне 4 хранения на ден. Просто споделям, че аз се чувствам много добре, не усещам глад преди 13 часа на обяд и си позволявам някакви лакомства, а и гледах филм, четох статии, че организмът има нужда от повече време за обработка и пречистване след вчерашното хранене, затова реших да го приложа.

Но да се върна към новото предизвикателство – ПРОБИОТИЦИ.

През лятото пуснах видео как Боян и Деян си хапват шоколадови перлички Bactojoy или това са пробиотици с натурален шоколад, които са подходящи както за деца, така и за възрастни. Можеш да си ги хапваш директно или като украса на храна. Лично на мен и на децата много ни допадат, защото са ни като десерт.

Та същата марка пробиотици предлагат и продукти, специално за жени. Казват се Bactojoy femin и досега не бях ги пробвала, въпреки че ги имам вкъщи. Но след среща с Мариета Захариева, основателка на марката и създател на фирмата Bulgarbiotic, реших, че това ще е следващото предизвикателство, на което ще се подложа, след 30-дневното на Ирина, за което ви разказах. Явно постоянно имам нужда жени да ме предизвикват 🙂

Мариета ми разказа как действат пробиотиците за жени. Обясни ми как са създадени специално за нас, защото влияят на pH-то ни както в стомаха, така и в най-женския ни орган. Попитах я директно

– Какво ще се случи, ако приемам редовно пробоиотици в продължение на 21 дни / таблетките в една опаковка са 20, но ми се стори готино да са 21, за да го превърна в навик / и получих следния отговор:

„Обещавам да свалиш поне 2 сантиметра от талията си, защото този пробиотик е създаден да отнеме газовете в коремчето, да усетиш лекота и да повлияе на този така мразен от всички ни подут корем.“

Не ми трябваше повече. 2 см ми звучат супер, защото зная колко трудно е да се махне всеки един сантиметър от там, особено след две деца и след 35 години.

Затова аз си отправих предизвикателство да съм редовна в приема на пробиотик Bactojoy фемин в продължение на 21 дни. И още нещо – предизвиквам и вас заедно да кажем

#НеНаПодутияКорем с #женскипроботикBactojoy :

1. Започни да приемаш Bactojoy femin заедно с мен – аз съм една седмица напред, но това няма никакво значение:)
2. Премери се в началото и в края на предизвикателството, като се опитай да не ядеш всички любими неща в един ден и час 🙂

Лично аз ще споделям в края на всяка седмица какво се случва с моя корем, какво усещам, какви други ползи или негативи съм забелязала. Като цяло приемът на пробиотици със сигурност не може да ни навреди, дори и да не ни помогне, но тайно се надявам да намаля талията си с още 2 см и да усетя тази лекота в корема, защото вече близо месец и половина поддържам свалените килограми и сантиметри, но ми се иска да не усещам подутия си корем така видимо и да се чудя как да го крия.

Реално след първата седмица на прием мога да заявя две неща – харесват ми, усещам корема си някак по-лек, талията е с 1 см надолу, но още не смея да се хваля за повече, защото ми се иска да се натрупат повече дни на прием.

При мен вероятно ще сработят много добре, защото още от 3-ти ден почувствах някак по-спокоен корема си, а като бонус се отървах и от лекото зацапване долу.

Сега ви предлагам 20% отстъпка от цената на Bactojoy femin с промо код raodstna20, която важи за всички продукти на

https://bulgarbiotic.bg/products/show/:

от 26.10 2020 до 25.12.2020, когато ще сме на празнична вълна, ще празнуваме с най-близките ни и ще си пожелаваме здраве. А точно здраве е основната цел на пробиотиците, които тази Коледа могат да бъдат чудесен подарък за теб, за децата, за мъжа или бабата <3

Аз ще споделям в инстаграм профила ми какво се случва при мен и ще се радвам това да се окаже полезно за всички нас.

Ако пък случайно се чудите какви са тези пробиотици, които ви предизвиквам да приемате, накратко ще споделя, че те са български, създадени от нуждата на жената в модерния свят и:

*подпомагат храносмилането

*потискат голямото размножаване на болестотворни и гъбични бактерии

*подобряват абсорбирането на лактозата и подобряват смилаемостта на млечните протеини

*потискат гнилостните процеси в стомаха

*спомагат лечението на дихателни инфекции, синузит, бронхит, пневмония

*намаляват риска от алергии

*намалява „лошия” холестерол

*някои ги приемат и като имуностимулант

Реално, ако ядете редовно кисело мляко, което си квасите сами с хубава закваска, не ви трябват никакви хапчета. Но аз не го правя и кисело мляко много не обичам, затова ми се струва по-лесно да приемам Bactojoy femin.

Аз започвам от днес! А ти?

The post Какво се случва с моето предизвикателство #НЕнаПодутияКорем appeared first on Radostna Mama.

И точно, когато се чудим в кой магазин да отидем и как да изберем, попадам на kidsonboard.bg начело с две готини майки, които искат да ни помогнат в избора на столче, да ни научат как да се държим в колата и на пътя, когато возим деца, а и да ни информират кой в чужбина се занимава с това родителите да се справят добре с новото столче и от къде черпат полезни знания за себе си и децата си. Нещо, което в България все още липсва.

Срещам ви с Милена и Ради от kidsonboard.bg, които лично аз ще ползвам за консултация при покупката на следващото ни столче. Защото информация в интернет има много, но професионалната помощ обикновено получаваме чак в магазина на място, когато се предполага, че трябва да имаме все пак някаква представа какво търсим и какви пари сме готови да платим.

Кои сте вие Милена и Ради? Как ви хрумна да се занимавате с безопасността на децата в колата? Как се запалихте по тази тема и кой ви помага?

Милена: Аз бих се определила като човек, който винаги се опитва да промени нещата, които не харесва наоколо. Цял живот съм работила за каузи и това май никога няма да се промени. Дори след като станах родител (синът ми всеки момент ще навърши 5), не забавих темпото, само промених фокуса – сега много повече ме вълнуват нещата, свързани с деца, съвсем естествено. Откакто се помня съм в колата и начинът на шофиране у нас ме влудява – нарушаването на правилата, летенето с 200, псуването и боя по светофарите… От години искам да направя нещо по въпроса, но все не знаех какво.

На ден минавам средно по 50 км в града, като поне половината от тези километри са в компанията на детето. Затова как го возя е важна тема за мен и семейството ми – с Ради проучвахме и купувахме столове заедно, четяхме оценки и гледахме краш-тестове. Покрай това започна да ми прави много силно впечатление как другите родители возят децата си в колата и все ми е било на езика да им дам съвет или да им се скарам. Но така не става 🙂 

А всеки път, като видя дете с глава през прозореца или в скута на възрастен, ми се стяга под лъжичката, защото знам какъв е рискът. Ето така започнахме да мислим за ДЕЦА НА БОРДА 🙂

Ради: Двете с Милена сме много различни и в личностен, и в професионален план. Изумително е и за двете ни, как успяваме да се разбираме толкова добре. Вероятно противоположностите наистина се привличат 🙂  Аз съм много емоционална, силно критична, в същото време умерено мързелива. На мързела си обаче не успявам да се отдавам достатъчно, поради наличието на 2 деца в яслено-градинска възраст. Ежедневието ми е такова, че почти няма ден, в който да не съм в колата с децата. Минаваме повече от 600 км в града всеки месец. Живеещите в София знаят за какъв трафик и натоварване става въпрос. Цялото това движение понякога е много изтощително. А изключително обезкуражаващо е наличието на толкова голямо количество шофьори, които изобщо не зачитат правилата и се възприемат като някакви божества!

Ние с Милена отказваме да се примирим с факта, че децата ни трябва да живеят и растат в тази среда и затова правим всичко по силите си, да я променим. Вярваме, че ще успеем! 

Дайте малко статистика – какво е положението в България и света по отношение на пострадали деца по време на катастрофа, какви са рисковете в различните ситуации?

Милена: Едно от най-опасните неща, които правим ежедневно, без да се замисляме, е шофирането и изобщо участието в движението по пътищата. Катастрофите са сред водещите причини за смъртност по света,

а България за съжаление, всяка година е претендент за първото място по брой загинали в ПТП в Европейския съюз.

Статистиката за пътнотранспортния травматизъм при децата е стряскаща – 20 деца са загинали в България през 2019, возейки се в автомобил, а 600 са ранени!

Децата са особено уязвими участници в движението и това е така, основно поради две причини. Първата е, че анатомията на децата много се различава от тази на възрастните. Без да навлизаме в подробности, бихме могли да кажем, че децата са доста по-крехки от нас. Другата причина е, че децата не са способни да направят информиран избор относно опазването на собственото си здраве и живот. Отговорността за осигуряване на безопасността им е в ръцете на възрастните.

Всъщност, съвсем лек удар или внезапна маневра или спиране, са напълно достатъчни, за да наранят необезопасеното дете в колата.

Изключително опасно е, децата да се возят извън столчето си за кола, с незакопчани колани, в скута на възрастен, изправени между двете предни седалки и пр. Например, при удар с 30 км/ч, дете с тегло 7 кг ще излети от ръцете на възрастния, понеже ще бъде изложено на сила от около 135 кг. Съмняваме се, някой да е способен да удържи такова тегло.

Повечето хора може би не знаят, но травмите, които се получават при катастрофи, много приличат на тези при падане от високо. Родителите винаги са особено внимателни, когато става дума за височини, но често с лека ръка пренебрегват безопасността в колата.

Какво и как можем да подобрим като родители още днес?

Ради: Ние вярваме, че информираните родители взимат правилни решения. Надяваме се, че помагайки им, да разберат колко е важно да возят децата си правилно, никога не биха ги возили по друг начин.

Създайте си правило колата да не се движи, ако детето не е със закопчани колани в столчето си.

Ето ви казус – пътуваме в планината, детето не се чувства добре, плаче силно няма къде да спрем, какво да направим? Кое е най-безопасно в такава ситуация?

Ради: Знаем, че понякога пътуването с деца е изпитание за всички в колата. Вероятно всеки родител е попадал в ситуация, при която детето плаче неутешимо. Когато това се случи, първо трябва да установим, каква е причината за недоволството. Възможно е на детето да му е топло, слънце да свети в очите му, да е жадно… Ако причината не е физиологична, можем да опитаме да разсеем детето с любима играчка, гледка през прозореца, песнички, анимация на телефона, или каквото и да е друго любимо занимание на детето.

Ако нито едно от тези неща не проработи, най-доброто, което можем да направим, е да отбием на първото възможно и позволено за спиране място (не искаме да създаваме предпоставки за пътни инциденти). След като спрем колата, можем да извадим детето от столчето, да се разходим с него или просто да се разтъпчем до колата, докато не се уверим, че всичко е наред и можем да продължим пътуването си.

Милена: Запазете спокойствие и реагирайте според ситуацията. Спрете при първа възможност, а до тогава направете всичко по силите си да успокоите детето. На мен ми се е случвало, докато синът ми беше още бебе, да се разплаче силно на голямо кръстовище. Понеже нищо не помогна, а аз не го виждах, тъй като беше на задната седалка, обратно на движението, доста се стреснах. В момента, в който светна червено, изтичах отзад да го видя.

Тогава реших, че ще монтирам огледало на облегалката на задната седалка, за да можем да се виждаме с него. До ден днешен това огледало е най-добрият ни приятел в колата! Когато бях сама с бебето и беше възможно, го возех до мен на предната седалка (с изключен еърбег!). Като поотрасна и се тръшкаше в стола си отзад, му говорех, докато се успокои или успея да отбия.

А най-лесно е, когато някой се вози с него отзад 🙂 

Какви са първите инициативи, които ще предприемете за повече знание, когато возим деца?

Милена: Постарахме се да подготвим лесен и приятен за ползване уебсайт – www.kidsonboard.bg, където всеки може да научи повече за това защо е важно да возим децата обезопасени, как да изберем най-подходящото столче за детето си, как да го монтираме и ползваме правилно.

Заснехме 2 информационни видеа, касаещи детската безопасност в колата, с участието на различни специалисти – ортопед-травматолог, психолог, експерти по детски столчета за кола, рали състезател, полицай. Видеата ще бъдат готови в средата на септември и веднага ще ги качим на уебсайта и Фейсбук страницата ни, за да може всеки родител да чуе отговори от специалисти на въпросите, които си задава.

Стартираме и проучване на нагласите и познанията на родителите относно използването на детски столчета за кола. Резултатите от проучването ще ни помогнат да разберем по-добре нуждите от допълнителна информация и умения на родителите по отношение на детската безопасност в автомобила, както и да ни покаже темите, върху които да акцентираме в следващите публикации на сайта си. Затова, приканваме родителите да бъдат активни и да попълнят анкетата ни още сега и то максимално откровено

http://kidsonboard.bg/pitame-roditelite/ 🙂

Има толкова голям избор на столчета, за мен лично е трудно да избера, взехме уж хубаво, издържало тестове и висок ценови клас, но децата не го харесват, не искаха да стоят и час в него. Какво да правим в такъв случай?

Милена: Аз бих препоръчала да набележите столчета, които харесвате и отговарят на нуждите и изискванията ви, след което да отидете в най-близкия магазин и да сложите детето вътре, за да видите дали ще му хареса, как стои във всеки от столовете, удобно ли му е. Съвместното пазаруване ще го развълнува и новото столче ще бъде любимо 🙂

Ради: Абсолютно, ние така направихме още с първото столче и много лесно направихме финалния избор. Едно от столчетата направо “заспа” около детето и той така се радваше, че си седеше в него, докато още седеше вкъщи, преди да го монтираме в колата 🙂

Иначе, основните правила при избора на детско столче за кола са то да отговаря на възрастта, ръста и килограмите на детето, да бъде инсталирано правилно, да пасва добре в автомобила и да се използва правилно всеки път, когато пътувате с детето.

Ако не са сигурни, родителите могат да заявят безплатна индивидуална консултация с екипа ни през сайта ни. Ние ще направим всичко възможно да им помогнем да изберат подходящото столче за тяхното дете и кола.

Направи запитване за следващото ви столче за детето тук

Какво не знаят родителите за обезопасяването и какви грешки допускаме най-често в колата с децата? Кой се очаква да ни обучи?

Милена: На тези въпроси се надяваме, че ще можем да отговорим най-точно след като приключи проучването ни.

Ради: В ежедневието си твърде често виждаме деца, които се возят в колата без столче, без колан, подскачат между седалките, седят в скута на шофьора или някой от пасажерите, или пък са в столчета, но неправилно поставени, много облечени и т.н.

С Милена веднъж видяхме висшата форма на грешно поставено дете в столче – бебе, облечено в космонавт, поставено в кошница за кола на предната седалка по посока на движението, без закопчани колани… Това е наистина опасно!

Как е в чужбина? Кой се грижи новият родител да е наясно с правилата и какво да прави с бебето и после детето в колата?

Милена: С Ради четохме много за практиките в Европа, а попаднахме и на информация за САЩ. Бързо ни стана ясно, че в скандинавските страни детската безопасност в колата е приоритет на държавата, а не просто на родителите.

Шведите и норвежците правят най-сериозните тестове за сигурност на детски столчета. Още преди да се е родило детето, а и в родилния дом, родителите получават информация за това как да превозват децата си безопасно.

Шведите даже имат една страхотна инициатива Zero, според която човекът на пътя може да сгреши, но пътят – никога. Те целят нулева детска смъртност на пътя и са доста близо до това да успеят, тъй като съобразяват инфраструктурата, обучават децата и родителите, обследват внимателно причините за катастрофите и подобряват средата непрекъснато. Но най-важното е, че хората там са внимателни шофьори.

Ради: Англия също ни впечатли с практиките си, тъй като единствено там открихме обучения за специалисти по детска безопасност в автомобила – всеки желаещ може да премине курс и да стане сертифициран експерт. Освен това, пак там, знам, че полицаите биха глобили всеки, който вози детето си необезопасено или в неподходящ за възрастта му стол. При нас това все още го няма, но се надяваме с дружни усилия и тук детската автомобилна безопасност да стане приоритет.

Още един казус от мен – детето вече е голямо и може да се откопчава само, какво правим в този случай?

Ради: Това, което ние правим, е много да говорим с децата си, обяснявайки защо това е важно. Аз лично бих спряла автомобила и бих казала на детето си, че няма да продължим с пътуването, докато не обещае, че няма да се разкопчава. Лично не съм изпадала в такава ситуация. Но съм имала друга – в суматохата по качване на багаж и слагане на бебето в столчето му, бях забравила да закопчая баткото. След като се качих в колата и запалих, той уплашено извика, че не е закопчан! Всъщност, нашите деца не знаят, че е възможно да се возят извън столче или с незакопчани колани. Родителите най-добре познават децата си. Просто трябва да намерят правилния път за комуникация по темата.

А най-лесно е, когато на децата не е давана алтернатива. Ако детето е закопчано в столчето от първото си качване в колата, едва ли би предположило, че има друга възможност за возене.

Милена: Абсолютно! Моето дете също никога не се е возило без колан и извън стол (дори в чужбина съм купувала втора ръка или съм наемала) и когато някой седне отзад до него в колата, той веднага пита “а ти няма ли да си сложиш колана” 🙂 Имахме друга драма около третата годинка, когато тръгна на градина – когато го взимах, не искаше да си седне в стола и да го закопчая. Започнах да предвиждам по 1 час за взимане от градина, за да имам времето и нервите да се разбера с него и да не правя компромис със стола и коланите. Проработи. Оттогава не сме се разправяли за тези неща и не би си и помислил да се откопчае (надявам се!).

С кои организации и хора планувате да работите за по-добри резултати? Срещи в детски градини или подобни предвидили ли сте?

Милена: От първия момент, в който заговорихме за ДЕЦА НА БОРДА, екипът на Форум КЛЮЧ (едно страхотно мотивационно събитие) застана зад нас. Фондация “За Нашите Деца” и страхотната психоложка Катерина Ковачева, Иван Ненчовски от детски магазин “Рошко” във Варна, Иван Миланов – вносител на Бритакс Ромер за България, екипът на МБАЛ Вита, великите хора от Spark Bulgaria – car sharing services, с които работим страхотно, екипът на Академия за безопасно шофиране и в частност Димитър Илиев, Фондация “Първите три минути” и Училище по първа помощ, които най-добре знаят колко важна е безопасността – това са все чудесни хора, които ни подкрепиха и окуражиха, за да започнем. Не на последно място – стартираме, благодарение на финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2020, които повярваха във важността на детската безопасност в колата.

Ради: Планираме да работим с всички организации и ентусиасти, които правят неща за детската безопасност, защото колкото повече хора сме, толкова по-голям е шансът някой ден всяко дете у нас да се вози добре обезопасено в автомобила си. Все още не сме планирали нищо за детските градини, защото тепърва стартираме и все още се наместваме, а сме само 2, но определено ще стигнем до родителите там. Искаме да работим с бъдещи родители, искаме да работим с пътни полицаи, с акушери и неонатолози, с продавач-консултанти в магазини за детски стоки – с всички, които имат отношение към това как возим децата си в колата.

Някой ден ще успеем с всичко, а сега – започваме стъпка по стъпка със страхотни и отговорни родители като теб и твоите читатели 🙂

Споделете едно изречение, с което да ви запомнят за финал:)

Винаги закопчавайте детето си в столчето! Това може да спаси живота му.

Радостна мама: И аз ви благодаря и ще следя с интерес дейността ви, а за информация на моите читатели искам да добавя някои казуси, които сме имали с децата и как сме ги решили:

• Още преди да се родят децата, проучвахме и разпитвахме как се слага бебешко кошче в кола и предварително положихме усилия да сме подготвени, да се изключи еърбег за предна седалка, да е задължително в обратна на движението посока, колко и как да са стегнати коланите, как да е облечено новороденото;
• Към първата година Боян отказваше да се качи в столчето, тогава обикалях с него по час или два около колата, докато се съгласи, но никога не съм го качвала в колата необезопасен, когато го возя;
• Случвало се е да се возим с такси с децата в наистина краен случай и това е отвратително преживяване в страх, стиснали децата в скут, шофьорите не се съобразяват със скорост и светофари, което не искаме да си причиняваме и не го правим.
• Деян повръща и му е лошо и на кратък и на дълъг път, оставям го да повърне, изчиствам го, гушкам през стола, докато е закопчан. Случвало се е да го взема за няколко минути и зная, че това е ГРЕШНО и страшно ОПАСНО, затова го връщам в стола.
• Боян и Деян пътуват ужасно, искат да слизат, плачат безутешно. Правя опити да ги разсея, но когато не се получава, просто ги оставям да плачат наистина много. Веднъж Деян получи кръвоизлив в окото от плач, дори повръщат от плач и даване, от инат, че не ги махаме от столчето, докато не дойде време да спрем. Предполагам, че за много от вас това звучи нехуманно, но пред алтернативата да спрем на магистрала и да не можем да тръгнем с часове, предпочитаме да поплачат час, за да стигнем невредими, закопчани в столчетата си.

Ужасно трудно е. Мразя да пътувам с децата. Правим го рано сутрин в 6-6.30, грабваме ги с пижами, докато спят, защото използваме това, че са още сънени, хем ще дремнат, хем ще са по-спокойни се надяваме до 3-4 часа да сме стигнали. Пробвали сме и вечер да пътуваме, но тогава рискуваме да се наспят и да са свежи цяла нощ. Ако пътят е кратък, пътуваме на обяд, но често има рев, кризи, безсъние и не обичаме да го правим, ако не е належащо.

Взехме таблети, играчки и храна. Понякога работи за 10-20 минути, друг път плачат часове. Все се надяваме да свикнат и да стане по-лесно, което при Боян вече започва да се усеща след 4-тата година. Но всичко това не ни спира да закопчаваме децата ни. Защото е важно. Защото да поплачат малко или много е по-добре от това да рискуваме живота им, нали?

The post С деца в колата – какво пропускаме като родители и на какви рискове излагаме малките – отговарят Милена и Ради от Kidsonboard.bg appeared first on Radostna Mama.

Как и защо съм създала блога “Радостна мама” можете да чуете в епизод 4 на моя подкаст:

В предишния пост от поредицата работа като мама блогър разказах Как печеля от моя мама блог:

Най-много реакции получих по повод работата ми с фотограф без бюджет, затова днес ще опиша стъпка по стъпка как аз намерих и вече втора година работя с професионален фотограф, без който снимките ми за презентации, интервюта, участия в събития или пък по специални поводи като рожден ден на блога биха били обикновени, неатрактивни или поне не толкова готини 🙂

Ето какво се случи:

1.Когато реших, че ще ставам мама блогър, знаех, че ми трябва фотограф, но не можех да си го позволя.

2.Мечтаех някой да ходи подир мен и да ме снима с тоалети, ситуации, как готвя, как играем с децата, как пазарувам, но това са фантазии, които дори големите блогъри трудно биха могли да осъществят, защото всичко е планиране, организиране и пари, разбира се.

3.Затова спрях да се фантазирам и започнах блога си с измислена фотосесия от мен и фотограф – мъжа ми. Огледах района около нас, избрах училището пред дома ни, защото има графити по стените, избрах си тоалет, облякох детето / тогава бях много бременна с второто /, надух няколко балона и помолих мъжа в събота сутрин / проверих времето и отговаряше на желанията ми / да снимаме в двора на училището. Той извъртя очи, каза едно вяло “добре” и го направихме. Ето първите ми “професионални” снимки, които създадох специално за блога и първите му дни живот:

4.После реших, че искам бременна фотосесия в нас и съпругът ми пак беше главният “фотограф”, като е важно да отбележа, че работя часове наред преди да снимаме, т.е. измислям как точно искам да изглеждам, какви дрехи и декор да има, къде точно да застане мъжът, че да се получи. После открих дистанционното и статива, но с човек винаги е по-добре:) Ето и резултатите от бременната ми фотосесия вкъщи:

5.Деян се роди и си казах “С първото нямах бебешка фотосесия, ще направя с второто”. Поканих Калина Серафимова вкъщи да снима малкото, но тъй като то беше будно през цялото време, реших да не губя професионалния фотограф в нас и ми направи фотосесия в кухнята, която стана повод да намеря и моя настоящ фотограф, с който работя като мама блогър:

6. После получих обаждане от Стивън Димитров, че много е харесал снимката ми горе и иска да ме снима за сток кадри, а аз ще получа всички безплатно. Ахнах от радост. Мечтата ми се сбъдваше. И така започна нашата силна мама блогър – фотограф връзка. Имаме следната уговорка: аз измислям и организирам моите фотосесии, от които имам нужда, той ме осигурява техника и ме снима, аз подписвам разрешения за продажба на снимките ми + да прави с тях каквото прецени за полезно, стига да не ме злепоставя по някакъв начин, а аз го подкрепям в неговите дела с каквото мога и той знае, че винаги може да разчита на мен.

7.Първата ни фотосесия беше, когато блогът стана на 1 година. Облякох кожени дрехи и викнах Стивън в Ринг мол – едно от любимите места на всички сватбени фотографи в София / и не само /. Тези снимки използвам почти през ден за различни комуникационни нужди:

8.После имах нужда от бизнес снимки и уредих да направим една фотосесия в The House. Уникално място в София, което предлага месечен абонамент да ползваш къщата при определени условия. За там подготвих 3-4 тоалета и снимките отново използвам постоянно, за да изглеждам по-сериозна, а не просто “бля бля мама”:

9.Дойде и вторият рожден ден на блога и аха да забравя, 2 дни преди него се обадих на Стивън да снимаме сесия. Този път исках да е в неговото студио, защото измислих концепция за инстаграм снимки, но ми трябваха студиини фотоси. Направихме го:

10. Освен Стивън използвам всяко събитие, на което съм канена и има професионален фотограф да ме снима сама за лични цели и после си търся или моля за снимката. На детските рождени дни, винаги се нареждам за самостоятелни снимки хаха. На събитията, които аз организирам, преди да дойдат гостите, си правя моя фотосесия, но това е бонус към работата ми.

Ще направя важно уточнение за работата с “безплатен” фотограф:

• цени работата му, подготви се отлично, уважавай го;

• задължена си му, дали днес или утре ще поиска услуга от теб – правиш я, не го забравяй, това е като неписан договор между вас, пък ако искаш си го опишете и писмено;
• бъди полезна за неговата дейност, дали ще пишеш текстове за него, ще го препоръчваш на други, ще ти продава снимките или пък ще измисли нещо друго да споделиш за него в твоите канали, трябва да си на линия, стига да е адекватно на съдържанието и възможностите ти, разбира се;
• и не забравяй да го викнеш да те снима отново, когато дойдат платените кампании и вече имаш бюджет за конкретните продукти или услуги.

И ако вече си готова да работиш с професионален фотограф, давам ти четирима, които аз намерих за теб и с които можеш да се свържеш веднага, за да видиш дали ще се разберете да си сътрудничите.

Номер 1 фотограф е моят любим Стивън Димитров.

Той е dog father, organic boy and StockPhotographer. Комуникатор по професия и артист по душа, Стивън започва да снимка професионално преди няколко години. Избира за своя специалност Сток фотографията. Първите му модели са неговата племенница и кръщелница, така преоткрива своя талант и започва да го развива. Към днешна дата е един от администраторите на групата “Сток фотография в България”. Освен организирането на професионални сток фотосесии често организира фото събития за деца, за които нямам търпение да изпратя и моите. Ако искаш да се свържеш с него и да му разкажеш за твоя блог и от какво имаш нужда, пиши му тук:

https://www.instagram.com/ejaybg/

Номер 2 фотограф е Виктория Керемидова.

Не я познавам лично, но тя откликна първа, когато поставих запитване за такъв тип работа. Профилът й в инстаграм за мен е готино вдъхновение и съм сигурна, че ще се справи и с твоите желания като блогър. Пиши й там и й разкажи, че знаеш за нея от Радостна мама:

Номер 3 фотограф е Креми Димова.

Впечатлиха ме различните хора и емоции, които е уловила, събития и тържества, затова ви я препоръчвам. Пишете й тук и да знаете, че живее в Бургас:

https://www.facebook.com/hijadelchaos/

Номер 4 фотограф е Галена Жикова –

развиващ се млад фотограф в сферата на събитийна фотография. Тя е и официален фотограф на 100 г. ХИЛТЪН София. Ако искате Галена да е вашият фотограф без бюджет, пишете й на Galenauzunova@gmail.com и споделете, че знаете за нея от Радостна мама:

Това са моите предложения за фотографи, с които да работите като мама или друг блогър без бюджет поне в началото.

Бъдете искрени от началото – поставете своите желания и цели без увъртания и изслушайте тези на фотографа.

Ще се радвам да съм била причина за едно стабилно партньорство, което сте развили след прочитане на този текст.

Ако моите предложения за фотографи изобщо не ти допадат, винаги можеш да си проактивна и да пуснеш запитване в ралични фотографски дори фриленскърски групи, за да отправиш конкретна оферта на база желанието ти и какво точно предлагаш в замяна. Обещавам ти, че ще има резултат. Особено ако ползваш прохождащи фотографи, пълни с енергия, идеи и хубава техника, на които им трябват снимки за портофолио или пък да продават в различни сток платформи.

Аз съм на линия да ви споделя всичко, което зная, преживяла съм и всички грешки, които не желая да повтарям. Пишете ми! Питайте ме!

Очаквайте и следващата статия, която ще е на тема: “Как да намеря първите си платени ангажименти за блога”,

#RadostnaMama

The post Как да работя с професионален фотограф без бюджет – част от поредицата работа като мама блогър appeared first on Radostna Mama.