Като майка на две активни момчета, на 5 и 7 години, съм в постоянната борба да реша дали да инвестирам в скъпи дрехи за тях или да избера по-достъпни опции. Изборът между висококачествени и съответно по-скъпи или бюджетни тоалети зависи от различни фактори. Накратко и бързо споделям кога нашето семейство отделя повече пари за дрехи и кога изобщо не се впрягаме и грабваме откъдето каквото видим.

Специални поводи и тържества
ДА! Тук бръкваме по-дълбоко – аз, заради снимките, баба им заради визията, баща им, заради качествените дрехи, които ще носят и при следващия повод.

Когато става дума за специални поводи като рождени дни, семейни събирания или празници, инвестирането в тоалети с по-високо качество може да бъде оправдано. Сега дрехите на Боян за първия учебен ден са от магазина на Gulliver в Paradise Center, защото предлага фантастична гама от стилни и издръжливи опции за облекло за такива събития. Тяхното внимание към детайлите и качествените материали правят тези тоалети заслужаващи инвестицията. Цветни са, а на допир се усеща доста разлика с ежедневните им дрехи, в които не сме вложили особено енергия за избор или пари.

@radostnamama

Имам промокод за gulliver.bg – radost10 и дава 10% отстъпка 🙂 #radostna #gulliver #partner #първиучебенден #детскидрехи #kidfashion #деца #дрехи #kidfashionista #kidfashionblogger #kidfashions #kidfashiomodel #детскидрехизамомче #радостнамама #tiktokbulgaria #15септември

♬ original sound – Radostna

Ежедневно облекло за игра
За ежедневно облекло за игра често е по-практично да избера достъпно, удобно облекло, което може да издържи на износването и разкъсването на активната игра. Децата на тази възраст растат бързо и дрехите им може да се нуждаят от честа смяна. Изборът на рентабилни опции не означава жертване на стил; Имам няколко любими бюджетни магазини, от които пазарувам редовно.

За училище и детска градина
Нямам идея как ще е в училище, затова заложих на евтини екипи и тениски и малко по-качествени дрехи като панталони и суичъри, че да не се окажем неподготвени спрямо средата и нуждите, както и честотата на смяната им.

Сезонно облекло
За якета и обувки винаги плащаме повече. Но за къси панталони и бански – не. Сега за есента и зимата ще заложа отново на Gulliver, а за ски екипировка на други решения.

Лятото израстват всичко за миг
Всяко лято децата тръгват с едни дрехи и през септември вече не им стават. Затова съм решила за този период да не се впрягам със скъпи или кой знае какви дрехи. Късат, озеленяват всичко от тревата, а банските им са като след война. Там евтино и бързооборотно винаги.

Износване от по-малките деца
Преди да родя Деян, си въобразявах, че ще износва всичко на брат си. Да, ама не. Ако дрехите са качествени и сме вложили повече грижа и пари в тях, може и да стане при някой чифт дънки, суичър, раница, но при анцузи, тениски и бельо – никакъв шанс. Обувките също рядко износват. Та вече си знам.

В заключение, решението да купите качествени дрехи на малко по-висока цена за вашите деца на възраст 5-7 години или да изберете бюджетни опции зависи от повода, конкретното облекло и етапа на растеж на вашето дете. Gulliver.bg предлага широка гама от облекла, подходящи за различни ситуации, което улеснява майки като нас да вземат практични и стилни решения за нашите деца. Имам и отстъпки. И промокодове пускаме понякога.

Този текст е написан в партньорство с Gulliver Bulgaria, магазинът за детски дрехи, който цени качеството, удобството и усещането за непреходност на модните решения за малките. Боян и Деян вече ги носят и мога да потвърдя, че е яко, както те се изразяват 🙂

Как да работиш на морето, докато гледаш две деца на 5 и 7 години

The post За изборa на дрехи на децата – защо и кога appeared first on Radostna Mama.

Radostna Mama: Никола, представи се за всички, които сега те виждат за първи път 🙂 

Никола, Matrang: Казвам се Никола Николов и съм астролог и архитект. Живея с астрологията и изследвам как тя работи практически на много нива в живота ни. Така създадох няколко мултидисциплинарни иновации:

Астродизайн – интериорен дизайн, извлечен от наталната карта на човек;

Астрологично базиран тиймбилдинг за екипи;

Астротерапия.

Вероятно ще ви бъде интересно да разберете факти като:

– Обикновено на тиймбилдингите поне 40% от участниците са скептични, понякога има и крайно невярващи. Само след час представите им са преобърнати, а след няколко дни това са хората, които ме препоръчват най-силно.

– Колеги архитекти са констатирали, че Астродизайн е маркетингов трик за реклама на интериoрни услуги. Истината е, че това е метод за оптимизация работата на архитектите: преди Астродизайн правихме по няколко варианта на визуализации, докато клиентите си харесат проекта, а с него почти винаги имаме одобрение още след първата среща.

Radostna mama: Какво точно е астрологията и защо „разумните“ хора я отричат?

Никола, Matrang: Астрологията е знание за свързаността между човека и космоса. Както всяко познание, търсещо отговори за смисъла на живота и смъртта, провокиращо хората да мислят, бива забранявано и дискредитирано многократно през годините. Днешното злепоставяне се изразява в ежеседмични хороскопи във вестници и телевизия, които са напълно грешни. Често астролози си позволяват да отговорят на всякакви въпроси. А всъщност като при всяка наука до този момент, ние знаем твърде малко. Виждайки само една миниатюрна част от цялото знание, „разумните“хора бързат да я отрекат преди да опитат да я опознаят. До 17. -18. век астрология и астрономия са една и съща наука, но за съжаление в учебниците по физика не учим за известните астролози Хипократ, Птолемей, Коперник и Хершел. Църквата добре успява да дискредитира астрологията, въпреки че в Библията е пълна с нея. За щастие в новата епоха на Водолей астрология и астрономия ще станат фундаментални науки и ще се развиват паралелно. Всички хора ще имаме подробно познание за мистичното влияние на планетите.

Radostna mama: Какво представляват зодиите и как те определят живота ни?

Никола, Matrang: Всички виждаме как Луната предизвиква приливите и отливите, определя месечния цикъл при женските бозайници на всеки 28 дни и доказано увеличава силно броя хоспитализации по време на пълнолуние. По същия начин и останалите небесни тела и съзвездия ни влияят постоянно. 12 различни енергии носят различни възможности, характеристики, дарби. Чрез часа и датата на раждане астролозите генерираме отпечатък на звездното небе в този момент. Всяка една от 12-те енергии се проявява в отделни сфери от живота ни и ние умеем да преведем на разбираем език какво нашепват звездите.

Radostna mama: За какви сесии и услуги те търсят най-често?

Никола, Matrang: С екипа ми работим в 3 направления: астрологични консултации по всякакви въпроси; консултиране при избор на имот и интериорни астродизайн консултации; тиймбилдинги и уъркшопи.

Radostna mama: Кога и кои хора се обръщат към астролози? Последно разговарях с изпълнителен директор на голяма IT фирма, инвеститор и предприемач, който заяви, че си има личен астролог, колко често срещано е това?

Никола, Matrang:

Хората се обръщат към мен, когато имат трудности и търсят решение в кариерното си развитие, проблеми в семейството, любовта, безпътица. Това са напълно различни хора от разнообразни среди, професии, държави и възраст. Интересното е, че мъжете запазват първите си часове почти винаги по професионални въпроси, но с времето стигаме голяма дълбочина в личен план.

Radostna mama: Как астрологията може да помогне на родителите да отгледат по-лесно децата си?

Никола, Matrang: Колко по-лесно е да знаеш, че синът ти ще има артистични заложби вместо технически? Че подходящите спортове за дъщеря ти е катерене? Астрологията ни позволява да опознаем пътя на децата си и ни дава знание за етапите на развитие на детето, характера, жизненост, подходящо хранене, заложби, как учи, как общува с възрастни и деца, важно ли е да има домашен любимец, как да предотвратим здравословни проблеми.

Radostna mama: Кой е най-редовният въпрос, който чуваш от твоите клиенти?

Никола, Matrang: Какво е призванието ми? Къде греша в любовта/работа? Как да стана по-добър в …? За щастие хората, които идват при мен, търсят самоусъвършенстване и мъдрост.

Radostna mama: Какво да очакваме докрая на 2022 според астрологичната карта на България? Изобщо има ли такова нещо?

Никола, Matrang: Има, но астрологията, свързана с държавите и политиката, никога не ми е била интересна заради неяснотата около точния час и дата от създаване на държавите. Има великолепни български астролози, които са се специализирали в тази област.

Radostna mama: Кажи ни в кои случаи няма нужда и смисъл да се обръщаме към услугите на астролог?

Никола, Matrang: Къде да почивам през лятото – Малдиви или Сейшели? Къде да празнувам рожденния си ден, за да си сменя асцендента? – Тези въпроси показват, че астрологията се е превърнала в патерица за теб и е нужно да се упражняваш в използването на свободната си воля.

Radostna mama: За финал: има ли такова нещо „подходяща зодия за моята зодия за любовна връзка, за работа или за нещо си“

Никола, Matrang: Подходяща зодия за партньор или работа няма. Но хороскопът ти показва много точно какви качества и характеристики носи подходящият човек за теб. Както и какъв човек си ти в любовта, какви блокажи имаш и как да ги преодолееш, за да привличаш правилните хора.

Срещите с Никола са някак успокояващи и позитивни, затова горещо препоръчвам услугите му спрямо моментната или дългосрочната ти нужда от ориентир какви характеристики ти носиш в себе си, какви интереси имат децата ти или как да се ориентираш в морето от професии, хора и места 🙂

Последвай Никола тук:

https://www.facebook.com/matrang.astro

https://www.tiktok.com/@matrang_astro

https://www.instagram.com/matrang_astro/

The post Астротерапия, астрологични услуги за деца, интериорен дизайн и тиймбилдинг appeared first on Radostna Mama.

Преди около месец се срещнах за първи път с Мирела Деннер, директор на Частна немска детска градина „Веда“ на среща в кабинета й. Бях впечатлена от целия ни разговор за програмата, за начина на управление, от активностите, които имат ежедневно + всички часове на немски, за която тя спомена. Почти не повярвах, затова помолих да посетя градината в реално работно време, когато 5-те групи са активни и мога да видя всичко на живо.

Започнах с най-малките.

Влизам в групата и какво да видя, полу-бебета, полу-дечица пеят на немски. Заслушах се да не би да греша, но не грешах. Немски си беше, с пиано и настроение. Децата на по 1.6-2.6 години ритмично тактуваха, докато някои дори и танцуваха в ритъма на песничката. Музикалният педагог превключи на българска песен и децата отново запяха и запляскаха. Чак не ми се вярваше. Все пак моите са в държавна градина и ние като родители нямаме достъп до заниманията им, особено сега в условия на пандемия, затова вероятно ми стана така мило и приятно да видя процеса на живо.

Следващата ми визита беше стаите за игра, обучение и спане на втора група.

Там бях силно привлечена от едно легло с различно одеяло. Оказа се, че има дете, което поради здравословни алергични причини се налага да спи с донесена от дома му завивка. Като родител веднага се замислих колко спокойна ще се чувствам да изпращам дребните в такова заведение, където да се съобразят с индивидуалните му нужди.

Във всяка стая, където минах, имаше ръчно изработени от децата, учителите и родителите украси и декоративни елементи като например кукери от торбички, хартиено табло с рождените дни на децата, естествени материали като клони, листа, хранителни продукти, използвани по най-интересен и забавен начин.

По случай 8-ми март децата бяха подготвили и специални подаръци за майките си- сърца от картон, боб и леща с канап. Е, много мило ми стана да видя подредени тези сърца, чакащи своите майки да ги получат и си представих гордите деца, че са успели да развълнуват най-милите си.

В трета група се случи така, че да попадна на подготовката им за тържество.

Поканиха ме в салона им, където децата репетираха танци, с които да изненадат майките си, а от учителките разбрах, че малките ще поканят родителите си на танц и ще ги научат стъпките, така че да го направят заедно. Стори ми се супер забавна идея. В градината всяка група има народни и латино танци като задължителни от програмата, както и всяка група работи с музикален педагог + пиано, а на най-малките разрешават дори да свирят на него, защото те са наистина любопитни и с нетърпение очакват да пипнат всичко. Някои от тях дори знаят и определени тонове на пианото 🙂

В една от групите децата играеха свободно, преди следващото им занимание, където имах възможност да усетя спокойната и балансирана среда, както и да видя децата в реална комуникация помежду им.

Супер впечатлена бях и от групата, в която учителката четеше пасаж по пасаж немска приказка,

спираше и питаше децата например

Кое животно е направило това”, повтаряше думата на немски, а всички в хор казваха животното на български език. Така премина четенето на цялата история, което лично за мен е чудесен начин за четене с разбиране, интеракция с децата и запомняне на нови думи + историята.

Най-силно развълнувана бях от 5-та или предучилищната група в Частна немска детска градина „Веда“,

където децата изучаваха немската азбука с песни, въпроси и отговори, изкарваха ги на дъската да посочват букви, после им задаваха въпроси на немски за думи с тази буква и усещането беше за истинска еуфория, но в стриктен учебен процес. Трудно се описва, но усещането беше, че тези деца наистина се забавляват, докато учат, а и на практика се вижда как знаят материала. Веднага след този час имаха свободно време за игра, в което видях как изкарват всякакви игри за развиване на въобржение и мисъл, като конструктори и друг тип занимания.

Огледах се в помещението и видях две етажерки с книги. Директорката ми обясни, че едната е на български, другата на немски език и преди лягане всяко дете, което желае си взема книжка и си чете. Не, защото някой ги кара, а защото така естествено те са пожелали. В стаята забелязах още куп елементи и се оказа, че всички са сътворени от децата и учителите от рециклирани материали, които са попаднали в градината по една или друга причина.

Хареса ми идеята за „пощенска кутия”, която децата сами са направили от подръчни материали и имат надписани имената им на всяка кутийка. Там те получават писма с похвали и много рядко критики, а в петък четат публично кой какво е получил през седмицата.

Дворът е просторен, има съоръжения, но това, което ме усмихна е, че децата, които искат, карат тротинетки на воля. Нещо, на което моите лично биха се зарадвали искрено. Видях и къде садят растения, правят си собствена градина, отглеждат си своите семенца.

Храната не се приготвя на място, но пък има специално разливно помещение, което си помислих за кухня с готвене. Всяка група има помещение с шкафчета, както и закачалки, където зимата можеш да си оставиш грейка за игри в снега навън. Мирела ми разказа как в хубаво време се стремят да изкарват повечето занимания навън, което допълнително затвърди положителното ми мнение за градината.

По време на моята визита в частната немска градина видях и подготвените за родителите и децата материали, с които щяха да правят мартенички и отново да са заедно в този процес.

Разбрах, че в градината следват немските празници и по тях тече иновативната авторска образователна програма, която екипът на „Веда” създава и поддържа години наред. Съвсем естествено е децата и родителите после да изберат Частно средно училище с немски език „Веда”. Впечатлих се, че е лицензирано от МОН през 1998 г., което го превръща в частно заведение с над 20 годишна история.

Мога да разказвам още и още за детската градина, която Мирела Деннер ръководи, защото прекараните часове там ме вдъхновиха и увериха, че точно така трябва да се преподава на малките деца, които са енергични, любопитни, но и все още без установени навици, а с индивидуални нужди.

Повече за начина на управление и мислене на основателите на градината можете да видите в интервюто им за mammi.bg, а детайли за предлаганите услуги и обучение като

изкуства, йога, логопед, музика, народни танци, немски, родителски срещи, ски училище, спортни занимания, танци, театър, футбол в статията за „Веда” в материал на „Детските градини“.

За среща с директор и посещение на място ползвайте тези контакти и да знаете, че винаги можете да направите тестови ден на детето ви там, за да прецените по-добре дали е неговото място:

0893306239

kindergarten@wedaschule.com

Препоръчвам и да последвате профилите им в социалните мрежи, защото са наистина активни там, споделят за дейностите на децата, за игрите и постиженията им, за всичко, което творят и учат и на мен ми е доста интересно 🙂

https://www.facebook.com/kindergartenweda/

https://www.instagram.com/kindergartenweda/

Винаги можете да пишете и на мен за лични въпроси 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Частна детска градина „Веда” (@kindergartenweda)

П.С. Този текст е в партньорство с Частна немска детска градина „Веда“ и се надявам да съм успяла да ви предам искрената си емоция и наблюдения от моите посещения там.

The post Зелената детска градина на бъдещето, в която всичко се преизползва за творчество, говори се на немски език и няма нито един телевизор (в София е) appeared first on Radostna Mama.

• Кой иска Марсианци?

Боян започва да крещи:

• Аааа, дойдоха ли Марсианците вече? Страх ме е – и тича напред назад 🙂 А Деян, който е по-малкият брат, добавя:

• Даааа, тук са, идват за теб. Марсианците кацнаха – хаха.

И така в забава, смешки и игра, изяждат по един желиран Марсианец и весело потеглят към градината. Вечер се прибират и питат какво са правили Марсианците цял ден в дома ни, а аз казвам

• Елате да видите какво правят всички извънземни 🙂

Свалих тези игри на телефона и разпечатах няколко файла, с които да игрят на извънземни. Така съчетаваме онлайн с офлайн, телефон с игра на живо и фина моторика.

Игра 1

Alien Doctor (за деца 4+ години)

е забавна и е за най-малките, които имат афинитет към доктори, органи, човешко тяло и медицински инструменти. Играе се лесно като просто лекуваш един ранен извънземен:)

Игра 2

My Boo Virtual Pet & Mini Game (за деца 4+ години)

Много прилича на тамагочи, но не е. То е сладко извънземно, което има нужда от различни грижи, които малкото дете може да му предостави, а дали живее в космоса, не съм сигурна 🙂

Игра 3

Galaxy Attack: Alien Shooter (за деца 9+ години)

Тази е типичната игра за стреляне и събиране на полезни артикули, които изпадат след стрелба, но е доста зарибяваща, затова внимавайте. Самата аз се заиграх и усетих как не ми се спира, а не съм особен фен на такива забавления 🙂

Игра 4

Robot games for preschool kids (за деца 4+ години)

Роботи, които децата сами си правят, после изстрелват в космоса и започва играта с падането им надолу 🙂 Накратко – любимата игра на Деян, който предпочита да гледа клипчета на телефона, но ако играе нещо, то това са роботите в космоса 🙂

Игра 5

Create-A-Alien – Build up your own personal Alien pet (за деца 4+ години)

Играта е супер елементарна – предлагат се различни части на тялото, от които детето избра какво извънземно да си направи, после започва с друго. Забавно е, но няма екшън в нея.

Игра 6

Alien Space Wars: 2-6 year old

Извънземните същества в тази игра са забавни и сладки, а на мен най-много ми допада, че игрите са за помнене / memo cards/, пъзели и подобни мисловни, където наистина детето не просто играе, а тренира и памет.

Ако мобилните приложения и като цяло телефони и таблети не влизат в ежедневната ви игра, имам нещо и за вашите деца:

Игри за печат с извънземни

Файл 1

Оцвети и свържи в едно извънземно

Файл 2

Изрежи и залепи на лист хартия новото ти лично извънземно. Можеш и да го оцветиш в различни цветове.

Файл 3

Опечи кексчета или соленки и ги украси с новите ти приятели – сладки и добрички извънземни

Някои от файловете са взети или вдъхновени от Pinterest, но са обработени и пообрени от мен.

И в заключение ще кажа, че дори темата за извънземни да не е на дневен ред във вашия дом, играта винаги е, затова не пропускайте да си набавяте необходимите витамини, както за вас, така и за вашите деца.

Този блог текст е вдъхновен и подкрепен от Stada Bulgaria, вносителите на мултивитамини Марсианци у нас, които моите деца предпочитат, сами намират в аптеката и хапват с удоволствие всяка сутрин. Съдържанието им можете да видите тук: https://www.marsianci.bg/, а забавлението с тях е гарантирано. Дори и в моменти, когато не ви е до смешки и игри на извънземни и Марсианци 🙂

The post 9 игри и приложения с извънземни и Марсианци appeared first on Radostna Mama.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

А тук са обещаните 5 заведения с детски кът или подходящи за посещение с деца по повод или без:

VERANDA

Veranda е най-новото място между Смолян и Пампорово, което радва гостите си с прекрасна зелена гледка, вкусна храна, гора на метър разстояние и катерушки за децата. Всичко това оградено, така че да няма къде да отидат децата и ние спокойно да хапваме и пийваме, докато те се забавляват.

Кипарис Алфа

Това вероятно е най-известният хотел в Смолян, който радва посетителите си с чудна площадка за децата. Дори и да не сте гости на хотела, винаги можете да отидете за обедно меню или просто кафе, докато децата ви се забавляват на батут, люлки, къщичка и пързалка. Локацията е удобна, ако сте планували посещение на църквата в Смолян, планетариум/ да, зная, че в момента не работи / или музея в града.

На кръстовището

Най-новото предложение се намира в кв. Райково, точно под Математическата гимназия, където съм учила известно време 🙂 Заведението е непретенциозно с осигурени за децата забавления в рамките на оградено пространство, но пък октоподът е жесток и го препоръчвам като топ идея за хапване там.

Bar & Dinner Face

На центъра е до хубава площадка за децата, а отсреща има и надуваем замък за скачане. Не бих препоръчала нищо за ядене, но пък капучино или сладолед е ок за консумация 🙂 Има и акумулаторни колички близо до заведението, което да ви осигури още 15 минути спокойствие с по-малките деца в Смолян.

Хотел- механа Дафи

Любимо мое място, заради гледката, храната и детската част, но имайте предвид че през седмицата не работи преди 16.30 часа, въпреки че можете да ползвате съоръженията за децата, просто няма да има кой да ви обслужи или да ядете и пиете нещо 🙂 Почивните дни пък често има семейни празници и вероятно няма да ви разрешат да ползвате батутите, пързалката и стената за катерене за сметка на тези, които са резервирали.

Bohemi Bar & Grill

На Пампорово е, точно преди кулата Снежанка и предлага слънце и сянка за малки и големи. Има кончета за яздене / 30 лв за 30 минутна разходка/, джаги, люлки, дарц, дори легла за полягане 🙂 Хареса ми. Препоръчвам картофени кюфтeта, защото ядох само това там.

Ако скоро имате път към Смолян, споделете дали сте посетили някое от моите предложения 🙂 Или пък добавете ново 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 6 заведения в и около Смолян, които са подходящи за деца и семейни сбирки appeared first on Radostna Mama.

Не забравяйте да помислите за креативността, когато започнете да пазарувате за първи, втори или пореден учебен ден :)

Впечатляваш ли се от детето си всеки ден? Пак е измислило нещо ново, нещо неочаквано и винаги буди възхищение у теб:) И аз така! Но ми се иска това да продължи и като порасне, и в училище, и в гората, и когато дойде време да работи нещо, което аз и ти все още не сме чували 🙂

Какво е креативност?

Способността ти да направиш или създадеш нещо, което да влезе в употреба на другите или просто да оценят като нещо ново и хубаво. Може да е предмет, текст, умение или действие, при което демонстрираш някой добре познат инструмент, но с различна и неочаквана роля.

Защо е важно за децата да развиват своето творческо мислене и след детската градина, в училище и в живота после?

Креативността е начин на себеизразяване, начин да се справят с чувства, емоции и нови ситуации. Помага им да се развиват ментално като тестват нови идеи и нови варианти за разрешване на проблеми от ежедневието.

Как да стимулираме креативното мислене при децата?

Докато са малки, това е най-лесната задача на света. Събрах няколко лесни и бързи примери за игри, с които да ангажираме децата, за да развием творческото им мислене и увереност:

–> игра на облаци – лягаме на тревата или където намерим наоткрито и започваме да гледаме в какви форми са облаците, така разговорът отива в 100 различни посоки

–> да се направим на някого с дрехи и аксесоари – моите много обичат да слагат обувките на баща им и да казват “аз съм тате”, дайте им шанс за още превъплъщения и нови роли, в които да влизат, така ще се инициират още разговори от типа “какво работиш като татко”, “къде отиваш”, “какво ще кажеш на децата си” и т.н.

–> да им дадем задача да нарисуват нещо абстрактно и неясно като “щастие”, “здраве” или просто играчка, която биха искали да имат. Боян и Деян рисуват с моливи, пастели и маркери MAPED

–> работата с пластилин винаги отключва нови идеи и въображението на децата в неочаквани посоки

–> рисуването е доказан метод за развиване на творческото мислене, но без ограничителни линии за оцветяване и дори без лист хартия, а с тебешири на пода или на друго голямо “платно”. И белите листове хартия или обикновена маса, върху която да рисуват, биха свършили работа вкъщи

–> играта на “какво би станало, ако” отваря хоризонта за мисленето на децата и отключва въображението им да измислят нови истории и сюжети. Например “какво би станало, ако Райдър от Пес Патрул беше момиче” или “Какво би станало, ако мечките живееха в града, а не в гората”, възможностите са неограничени

–> темите за космоса са необятни, точно както е и самият той, затова вероятно децата толкова го обичат – говорете си за космоса, какво има там и какво бихте видели, ако утре се изстреляте с вълшебна ракета, направена специално за вас и децата ви, попитайте ги какво би имало в ракетата и с как лети

–> любимото ми занимание за отключване на креативност е подготовка на подаръци – децата са пълни с идеи: от първото грабнато нещо вкъщи и сложено в празнична опаковка до измайсторяване на нещо съвсем ново. Един ден заведох Боян и Деян в гората и им дадох лист хартия, флумастери и шишарки. Те сами решиха да подготвят подаръци за бабите 🙂

–> музиката и танците винаги ще бъдат част от забавлението с децата, затова им дайте смешни задачи като например “танцувай като зайче, змия или мечка”, изпей това с гласа на мама и т.н.

– > да им помогнем да приготвят сами храна или напитки за собствена употреба. По-високото им самочувствие се гарантира от факта, че са се справили с толкова “възрастна” задача 🙂

–> да дадем шанс на децата да си измислят истории с или без причина 🙂

Защо да го правим?

Вече споменах някои ползи, но да добавя още: игрите, които включват въображението подхранват когнитивното и социално развитие на малките, помага им да изградят критично мислене и да реагират неочаквано в проблемни ситуации, които да решат по-лесно.

Вероятно сте чували, че децата развиват чудесно своето въображение до момента, в който не влязат в училище. Тогава всичко влиза в определени рамки, спира размахът на креативността. Скоро отново гледах видеото на Кен Робинсън “Дали училищата убиват творчеството”, част от TED лекция, в която той споделя, че

“децата не се страхуват да сгрешат, затова измислят толкова оригинални, нови и непредсказуеми неща в обикновената си игра.”

Как ви звучи?

Старият ни познайник Айнщайн пък е казал, че

“Истинският признак за интелигентност е въображението, не знанието”.

Великите умове обръщат внимание на творчеството, на изкуството, на свободата на мисълта. Дали и ние да не го правим по-често за себе си и за децата ни?

Не знаем какво ни очаква в бъдеще, какви нови професии, занимания и технологии ще има, не можем да предвидим дори къде ще бъдем ние и децата ни, но с добре развито креативно мислене, вярвам, че ще се справят с всяка житейска и професионална задача. Затова нека им помогнем сега, за да им е лесно независимо от обстоятелствата утре 🙂

Очаквам ви в профила ми в инстаграм, за да споделим още идеи за игри, които развиват детската, пък и нашата креативност:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Как да стимулираме креативното мислене и развитие на децата чрез лесни игри и материали appeared first on Radostna Mama.

След това е важно да споделя, че в едно интервю на Теодосий Теодосиев, велик български учител по физика и приложна математика, споделя, че до 9-ти клас детето трябва да е прочело 1000 книги с по 1000 страници. Хванах се за главата. Как 1000?! Кога трябва да започне да чете и по цял ден ли ще прави само това?

После видях приятелски деца, които четат и ходят по изпити на 4.5-5.5 годишна възраст. Пак се хванах за главата.

Накрая реших да се информирам научно по темата и да си задам въпроса

не кога АЗ ИСКАМ, а кога е редно и кога моите деца са готови да четат.

Отговорът е прост: има време за игри, има време за четене, но преди 5-6-7 годишна възраст нито е нужно, нито е редно да караме децата да четат и пишат.

Изключение винаги има, но сега ще опиша общите случаи, изхождайки, че моите деца не са свръх умни и нямат никакви по-различни от средностатистическите възможности за учене. Поне на този етап 😀

Кога да започнем да учим детето на четене?

Всички експерти казват СЕГА! Да:) Дори и да е бебе на 1 ден, пак отговорът е сега, защото процесът е дълъг, а първата крачка към него е ние да му четем. За ползите от четенето на най-малки деца до по-големи, които вече могат да четат, няма да говоря. Мисля, че е ясна и всеки я знае, а ако случайно се чудиш защо е полезно, ще изтъкна само 5 неща и ще продължа:

• детето свиква с речта;
• трупа пасивен речник;
• научава се да говори по-лесно;
• сближава се с човека, които му чете;
• развива въображението му.

Има изследвания, които твърдят, че колкото повече говорите и четете на децата си, толкова по-голяма е вероятността да имат по-високо IQ и да се справят по-добре от останалите деца, на които не са им се случили тези неща до 10 годишна възраст. Освен това друго изследване казва, че едно дете, на което е било четено редовно през първите 5 години е чуло над милион думи повече от дете, на което не му е било четено изобщо през този период от растежа му.

Връщам се на темата за малкото дете и първото му четене. Най-важно на този етап е да разберем дали е готово, защото множество учители на малки деца казват, че дори да ни се иска да започнем на 5 в много случаи е по-добре да го направим към 6, дори на 7 години.

Интересно е друго изследване, което проследява теория, че въпреки новите технологии, промените ни в начина на живот и нашия общ напредък, мозъкът на децата не се е променил особено. Едно дете на 5 години днес не е с кой знае колко по-развит мозък от набора си през 1925 година, когато започват да изследват тези въпроси.

Днешното дете на 4.5 може да рисува квадрат на същата възраст, на която и детето, живяло през 1925 година. Може да рисува триъгълник на 5.5. г или да запомни колко стотинки е преброило преди минута.

Проблемът днес сме ние – родителите. Защото докато през 1920-те години родителите са разрешавали на децата да играят на воля, днес ние пращаме децата на градина и очакваме те да се връщат все по-рано с повече знания като да пишат и четат от връстниците си от преди 100 години.

Затова, аз като една добра и разумна майка, няма да страдам, че съседското дете вече знае да чете, да пише и да прави предно и задно салто на 3.5 години, а ще се загледам кои от тези признаци са налице, за да съм сигурна, че не моята амбиция, а личното развитие на детето го е довело до придобиване на нови знания и умения.

ПРИЗНАЦИ, ЧЕ ДЕТЕТО Е ГОТОВО ДА ЗАПОЧНЕ ДА СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ

1. Правят се, че четат: Това е за по-малки дечица, вероятно сте ги забелязали как вземат книжката и казват “сега аз ще чета”. В такива моменти се препоръчва се да се чете на детето поне 30 мин на ден и да се насърчава то само да “чете” любимата си книжка, т.е. да не му казваме “ти не можеш четеш”, а да го насърчим.
2. Държи книгата правилно, а не обърната: Тук е важно да отбележим, че осъзнава ред и вид на книгата. Може да посочи правилно картинки, последователност на страниците и как се държи. На нас ни се струва лесно, но за малките деца това е ново и отнема време да свикнат с визията на книгата.
3. Обича книгите и съчинява истории по картинки: Това е много важно. Да насърчаваме разказ по картинки, освен за речта, това е полезно за структуриране на мисълта, за развитие на въображение и по-дълга и истинска интеракция с книгата.
4. Познава буквите и как се произнасят: Тук вече започва по-сериозната част към процеса на четене. Не е нужно да са подред, както са в азбуката, както и в началото може да произнася “де”, вместо “д”, защото е запомнило думата, която започва с тази буква и следващия звук е бил “е”. Важното е да разпознава буквите по някакви признаци и да знае как да произнася.
5. Може да отдели звук от дума: Ние с Боян например играем на “Виждам, виждам” с думи с първа буква, когато пътуваме. Така, ако той иска да каже, че вижда кола, няма да каже нещо в зелено или черно, а ще каже виждам нещо с буква “К”. Така учи и думите с о и у, които често грешим и като възрастни. Не знаех, че това е важна крачка в посока на четенето, но сега вече се радвам, че играем точно по този начин.
6. На подходяща възраст за четене е: Между 5 и 7 годишни, 4 годишните са по-скоро изключение. Вече споменах по-горе, че това е времето, в което учители, родители, учени и хора, които работят с деца са установили. А не аз, защото моето е на 4.9 г и все още не чете. Просто мозъкът, фината моторика, битови и социални умения са натрупани, което означава, че идва време и за четене, а после и за писане.
7. Карат ви да четете една и съща книга пак и пак: По тази точка всеки може да потвърди, дори детето му да е на 2 🙂 Има много обяснения защо детето иска да му се чете все една и съща книжка, като едно от тях е, че детето всяка вечер или когато му я четете е в процес на учене от нея – запомня нови думи, нови герои, нови картинки. Друго обяснение е, че се чувства спокойно при редовно повтарящи се действия, така както ляга в едно и също легло, след като си е измило зъбите, подобно е и с книжката – носи сигурност и спокойствие, когато е еднаква всяка вечер или в обичаен момент.
8. Успяват да се концентрират със слушане: Всяка вечер чета на Боян / 4.9 г /и на Деян / 2.10 г/ и разликата в слушането е огромна. Единият е съсредоточен, неподвижен, а другият само шава и пречи на големия. Аз нямам избор и трябва да им чета заедно, но преди да прочета това условие от източници, на които се доверявам, не бях обърнала внимание дори. Бях решила просто, че Деян е по-лигав 🙂
9. Могат да формират самостоятелно мнение по дадена тема: Много се смях на тази точка, защото има чувството, че деца, които точно са проговорили вече формулират по един или начин мнение по теми:) Но тук говорим за аргументация и използване на реч.
10. Свободно владеене на езика или да говори добре: Това е като допълнение на горната точка, но си мисля, че е ясно, че ако може да говори добре, то следващ етап е да чете и после да пише.

Накратко очертах с помощта на различни учени какви признаци трябва да следим и да очакваме, за да започнем да стимулираме детето да чете. А ето и някои начини, по които да го направим.

КАК ДА СТИМУЛИРАМЕ ДЕТЕТО ДА ЗАПОЧНЕ ДА ЧЕТЕ

1. Ние да четем: преди да стана майка, обичах да чета и си мислех, че е най-нормално да четеш на децата си за удоволствие. Сега обаче разбирам колко голяма е ползата за мозъка, речта им и цялостното им развитие.
2. Книги в рими: дори за най-малките книгите в рими са супер активатор на речта. Това го видях лично с Деян, на когото честно да призная не съм чела, колкото на Боян. В момента, в който всяка вечер започнах да чета само книги в рими, някак езикът му се отключи изведнъж. Вероятно и възрастта е дошла, но си мисля, че историите в рими са допринесли, защото и логопедите доста ги препоръчват, както и детските психолози.
3. Песни в рими: това е друг стимул за говорене, учене, а после и четене.
4. Игри с букви: вече споменах за нашата игра с Боян, която си измислихме сами, без да знаем, че ще му свърши работа за четене един ден, но всякакви игри и играчки, които изобразяват букви са една хубава среща на детето с азбуката и после с четене и писане.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Клевър Бук / Clever Book (@cleverbook_net)

1. Посочвай букви: навсякъде и когато се сетиш, просто показвай коя буква на кого е, без дори да се налага да искаш от детето да я помни. Рано или късно ще се случи. М – като „мама“, само че после като кажа Р като „Радостина“ името на мама и Боян казва за “М” – буквата на мама. После свикна да ги различава. Сега е ред на Деян по тази схема.
2. Задавай въпроси по картинки: горе споменах, че е важно да разказват, но и да прекарват повече време в рамките на книжката, да свикват с картинки и букви, с редове и параграфи, кориците на книгата. Затова някои дори казват, че яденето на книжките от бебета е първа форма на обучение в любов към тях. Просто така ги опознават и после чак обикват.

Сигурно ще ви е любопитно да разберете, че в САЩ вече има софтуер, който подобрява четенето на децата и го учи да чете като цяло, но с моя консервативен ум ми се вижда прекалено.

Ще си изчакам да дойде време и ще си ползвам материалите на Клевър Бук, защото са аналогови, защото са красиви и практични и защото са съобразени с възраст, на български език са и най-вече, защото децата ги харесват, а учителите ги одобряват.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Клевър Бук / Clever Book (@cleverbook_net)

Този текст е в партньорство с издателство “Клевър бук”, на които много благодаря, че ми дадоха възможност да работя по нея, както и че ние като родители сме улеснени от тяхната работа и мисъл, от техните продукти и ангажимент към образованието на децата ни.

Темата е дълга, а на мен и много интересна, защото Боян все още не може да чете и често не проявява интерес. Преди месеци пробвах да го уча да пише букви и майка така ми се скара, защото фината моторика, а и мозъкът му не беше готов. Послушах я и спрях. Сега си мисля, че пак е дошъл моментът, но вече имам партньнори, с които това да се случи по-лесно и най-вече навреме. Всички материали, които получих от Cleverbook ще са нашите помощници и ще споделям как се справят децата с тях.

Ако и вие сте на същата вълна, вижте цялата поредица: от карти за учене на букви, през играя със срички, до книжките, които са с весели истории, но са създадени специално за деца, които сега се учат да четат, т.е. шрифт, съотношение картинки и текст, разположение на елементите и цветовете са съобразени с новото за четене детско око. Аз ги чета на моите за настроение, защото са смешни и поучителни, но се надявам скоро и Боян да може да чете сам от тях.

Имам и промокод, от който аз лично нищо не печеля, но пък мога да зарадва вас с -10% от всичко на сайта, дори на намалените продукти:

RADOSTNA дава -10% от поръчки на https://cleverbook.net/

После ела в профила ми в инстаграм да си говорим още по темата и да споделиш твоя опит с вече четящи деца 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Кога и как да научим детето да чете + защо да не страдаме, че другите вече го правят appeared first on Radostna Mama.

И точно, когато се чудим в кой магазин да отидем и как да изберем, попадам на kidsonboard.bg начело с две готини майки, които искат да ни помогнат в избора на столче, да ни научат как да се държим в колата и на пътя, когато возим деца, а и да ни информират кой в чужбина се занимава с това родителите да се справят добре с новото столче и от къде черпат полезни знания за себе си и децата си. Нещо, което в България все още липсва.

Срещам ви с Милена и Ради от kidsonboard.bg, които лично аз ще ползвам за консултация при покупката на следващото ни столче. Защото информация в интернет има много, но професионалната помощ обикновено получаваме чак в магазина на място, когато се предполага, че трябва да имаме все пак някаква представа какво търсим и какви пари сме готови да платим.

Кои сте вие Милена и Ради? Как ви хрумна да се занимавате с безопасността на децата в колата? Как се запалихте по тази тема и кой ви помага?

Милена: Аз бих се определила като човек, който винаги се опитва да промени нещата, които не харесва наоколо. Цял живот съм работила за каузи и това май никога няма да се промени. Дори след като станах родител (синът ми всеки момент ще навърши 5), не забавих темпото, само промених фокуса – сега много повече ме вълнуват нещата, свързани с деца, съвсем естествено. Откакто се помня съм в колата и начинът на шофиране у нас ме влудява – нарушаването на правилата, летенето с 200, псуването и боя по светофарите… От години искам да направя нещо по въпроса, но все не знаех какво.

На ден минавам средно по 50 км в града, като поне половината от тези километри са в компанията на детето. Затова как го возя е важна тема за мен и семейството ми – с Ради проучвахме и купувахме столове заедно, четяхме оценки и гледахме краш-тестове. Покрай това започна да ми прави много силно впечатление как другите родители возят децата си в колата и все ми е било на езика да им дам съвет или да им се скарам. Но така не става 🙂 

А всеки път, като видя дете с глава през прозореца или в скута на възрастен, ми се стяга под лъжичката, защото знам какъв е рискът. Ето така започнахме да мислим за ДЕЦА НА БОРДА 🙂

Ради: Двете с Милена сме много различни и в личностен, и в професионален план. Изумително е и за двете ни, как успяваме да се разбираме толкова добре. Вероятно противоположностите наистина се привличат 🙂  Аз съм много емоционална, силно критична, в същото време умерено мързелива. На мързела си обаче не успявам да се отдавам достатъчно, поради наличието на 2 деца в яслено-градинска възраст. Ежедневието ми е такова, че почти няма ден, в който да не съм в колата с децата. Минаваме повече от 600 км в града всеки месец. Живеещите в София знаят за какъв трафик и натоварване става въпрос. Цялото това движение понякога е много изтощително. А изключително обезкуражаващо е наличието на толкова голямо количество шофьори, които изобщо не зачитат правилата и се възприемат като някакви божества!

Ние с Милена отказваме да се примирим с факта, че децата ни трябва да живеят и растат в тази среда и затова правим всичко по силите си, да я променим. Вярваме, че ще успеем! 

Дайте малко статистика – какво е положението в България и света по отношение на пострадали деца по време на катастрофа, какви са рисковете в различните ситуации?

Милена: Едно от най-опасните неща, които правим ежедневно, без да се замисляме, е шофирането и изобщо участието в движението по пътищата. Катастрофите са сред водещите причини за смъртност по света,

а България за съжаление, всяка година е претендент за първото място по брой загинали в ПТП в Европейския съюз.

Статистиката за пътнотранспортния травматизъм при децата е стряскаща – 20 деца са загинали в България през 2019, возейки се в автомобил, а 600 са ранени!

Децата са особено уязвими участници в движението и това е така, основно поради две причини. Първата е, че анатомията на децата много се различава от тази на възрастните. Без да навлизаме в подробности, бихме могли да кажем, че децата са доста по-крехки от нас. Другата причина е, че децата не са способни да направят информиран избор относно опазването на собственото си здраве и живот. Отговорността за осигуряване на безопасността им е в ръцете на възрастните.

Всъщност, съвсем лек удар или внезапна маневра или спиране, са напълно достатъчни, за да наранят необезопасеното дете в колата.

Изключително опасно е, децата да се возят извън столчето си за кола, с незакопчани колани, в скута на възрастен, изправени между двете предни седалки и пр. Например, при удар с 30 км/ч, дете с тегло 7 кг ще излети от ръцете на възрастния, понеже ще бъде изложено на сила от около 135 кг. Съмняваме се, някой да е способен да удържи такова тегло.

Повечето хора може би не знаят, но травмите, които се получават при катастрофи, много приличат на тези при падане от високо. Родителите винаги са особено внимателни, когато става дума за височини, но често с лека ръка пренебрегват безопасността в колата.

Какво и как можем да подобрим като родители още днес?

Ради: Ние вярваме, че информираните родители взимат правилни решения. Надяваме се, че помагайки им, да разберат колко е важно да возят децата си правилно, никога не биха ги возили по друг начин.

Създайте си правило колата да не се движи, ако детето не е със закопчани колани в столчето си.

Ето ви казус – пътуваме в планината, детето не се чувства добре, плаче силно няма къде да спрем, какво да направим? Кое е най-безопасно в такава ситуация?

Ради: Знаем, че понякога пътуването с деца е изпитание за всички в колата. Вероятно всеки родител е попадал в ситуация, при която детето плаче неутешимо. Когато това се случи, първо трябва да установим, каква е причината за недоволството. Възможно е на детето да му е топло, слънце да свети в очите му, да е жадно… Ако причината не е физиологична, можем да опитаме да разсеем детето с любима играчка, гледка през прозореца, песнички, анимация на телефона, или каквото и да е друго любимо занимание на детето.

Ако нито едно от тези неща не проработи, най-доброто, което можем да направим, е да отбием на първото възможно и позволено за спиране място (не искаме да създаваме предпоставки за пътни инциденти). След като спрем колата, можем да извадим детето от столчето, да се разходим с него или просто да се разтъпчем до колата, докато не се уверим, че всичко е наред и можем да продължим пътуването си.

Милена: Запазете спокойствие и реагирайте според ситуацията. Спрете при първа възможност, а до тогава направете всичко по силите си да успокоите детето. На мен ми се е случвало, докато синът ми беше още бебе, да се разплаче силно на голямо кръстовище. Понеже нищо не помогна, а аз не го виждах, тъй като беше на задната седалка, обратно на движението, доста се стреснах. В момента, в който светна червено, изтичах отзад да го видя.

Тогава реших, че ще монтирам огледало на облегалката на задната седалка, за да можем да се виждаме с него. До ден днешен това огледало е най-добрият ни приятел в колата! Когато бях сама с бебето и беше възможно, го возех до мен на предната седалка (с изключен еърбег!). Като поотрасна и се тръшкаше в стола си отзад, му говорех, докато се успокои или успея да отбия.

А най-лесно е, когато някой се вози с него отзад 🙂 

Какви са първите инициативи, които ще предприемете за повече знание, когато возим деца?

Милена: Постарахме се да подготвим лесен и приятен за ползване уебсайт – www.kidsonboard.bg, където всеки може да научи повече за това защо е важно да возим децата обезопасени, как да изберем най-подходящото столче за детето си, как да го монтираме и ползваме правилно.

Заснехме 2 информационни видеа, касаещи детската безопасност в колата, с участието на различни специалисти – ортопед-травматолог, психолог, експерти по детски столчета за кола, рали състезател, полицай. Видеата ще бъдат готови в средата на септември и веднага ще ги качим на уебсайта и Фейсбук страницата ни, за да може всеки родител да чуе отговори от специалисти на въпросите, които си задава.

Стартираме и проучване на нагласите и познанията на родителите относно използването на детски столчета за кола. Резултатите от проучването ще ни помогнат да разберем по-добре нуждите от допълнителна информация и умения на родителите по отношение на детската безопасност в автомобила, както и да ни покаже темите, върху които да акцентираме в следващите публикации на сайта си. Затова, приканваме родителите да бъдат активни и да попълнят анкетата ни още сега и то максимално откровено

http://kidsonboard.bg/pitame-roditelite/ 🙂

Има толкова голям избор на столчета, за мен лично е трудно да избера, взехме уж хубаво, издържало тестове и висок ценови клас, но децата не го харесват, не искаха да стоят и час в него. Какво да правим в такъв случай?

Милена: Аз бих препоръчала да набележите столчета, които харесвате и отговарят на нуждите и изискванията ви, след което да отидете в най-близкия магазин и да сложите детето вътре, за да видите дали ще му хареса, как стои във всеки от столовете, удобно ли му е. Съвместното пазаруване ще го развълнува и новото столче ще бъде любимо 🙂

Ради: Абсолютно, ние така направихме още с първото столче и много лесно направихме финалния избор. Едно от столчетата направо “заспа” около детето и той така се радваше, че си седеше в него, докато още седеше вкъщи, преди да го монтираме в колата 🙂

Иначе, основните правила при избора на детско столче за кола са то да отговаря на възрастта, ръста и килограмите на детето, да бъде инсталирано правилно, да пасва добре в автомобила и да се използва правилно всеки път, когато пътувате с детето.

Ако не са сигурни, родителите могат да заявят безплатна индивидуална консултация с екипа ни през сайта ни. Ние ще направим всичко възможно да им помогнем да изберат подходящото столче за тяхното дете и кола.

Направи запитване за следващото ви столче за детето тук

Какво не знаят родителите за обезопасяването и какви грешки допускаме най-често в колата с децата? Кой се очаква да ни обучи?

Милена: На тези въпроси се надяваме, че ще можем да отговорим най-точно след като приключи проучването ни.

Ради: В ежедневието си твърде често виждаме деца, които се возят в колата без столче, без колан, подскачат между седалките, седят в скута на шофьора или някой от пасажерите, или пък са в столчета, но неправилно поставени, много облечени и т.н.

С Милена веднъж видяхме висшата форма на грешно поставено дете в столче – бебе, облечено в космонавт, поставено в кошница за кола на предната седалка по посока на движението, без закопчани колани… Това е наистина опасно!

Как е в чужбина? Кой се грижи новият родител да е наясно с правилата и какво да прави с бебето и после детето в колата?

Милена: С Ради четохме много за практиките в Европа, а попаднахме и на информация за САЩ. Бързо ни стана ясно, че в скандинавските страни детската безопасност в колата е приоритет на държавата, а не просто на родителите.

Шведите и норвежците правят най-сериозните тестове за сигурност на детски столчета. Още преди да се е родило детето, а и в родилния дом, родителите получават информация за това как да превозват децата си безопасно.

Шведите даже имат една страхотна инициатива Zero, според която човекът на пътя може да сгреши, но пътят – никога. Те целят нулева детска смъртност на пътя и са доста близо до това да успеят, тъй като съобразяват инфраструктурата, обучават децата и родителите, обследват внимателно причините за катастрофите и подобряват средата непрекъснато. Но най-важното е, че хората там са внимателни шофьори.

Ради: Англия също ни впечатли с практиките си, тъй като единствено там открихме обучения за специалисти по детска безопасност в автомобила – всеки желаещ може да премине курс и да стане сертифициран експерт. Освен това, пак там, знам, че полицаите биха глобили всеки, който вози детето си необезопасено или в неподходящ за възрастта му стол. При нас това все още го няма, но се надяваме с дружни усилия и тук детската автомобилна безопасност да стане приоритет.

Още един казус от мен – детето вече е голямо и може да се откопчава само, какво правим в този случай?

Ради: Това, което ние правим, е много да говорим с децата си, обяснявайки защо това е важно. Аз лично бих спряла автомобила и бих казала на детето си, че няма да продължим с пътуването, докато не обещае, че няма да се разкопчава. Лично не съм изпадала в такава ситуация. Но съм имала друга – в суматохата по качване на багаж и слагане на бебето в столчето му, бях забравила да закопчая баткото. След като се качих в колата и запалих, той уплашено извика, че не е закопчан! Всъщност, нашите деца не знаят, че е възможно да се возят извън столче или с незакопчани колани. Родителите най-добре познават децата си. Просто трябва да намерят правилния път за комуникация по темата.

А най-лесно е, когато на децата не е давана алтернатива. Ако детето е закопчано в столчето от първото си качване в колата, едва ли би предположило, че има друга възможност за возене.

Милена: Абсолютно! Моето дете също никога не се е возило без колан и извън стол (дори в чужбина съм купувала втора ръка или съм наемала) и когато някой седне отзад до него в колата, той веднага пита “а ти няма ли да си сложиш колана” 🙂 Имахме друга драма около третата годинка, когато тръгна на градина – когато го взимах, не искаше да си седне в стола и да го закопчая. Започнах да предвиждам по 1 час за взимане от градина, за да имам времето и нервите да се разбера с него и да не правя компромис със стола и коланите. Проработи. Оттогава не сме се разправяли за тези неща и не би си и помислил да се откопчае (надявам се!).

С кои организации и хора планувате да работите за по-добри резултати? Срещи в детски градини или подобни предвидили ли сте?

Милена: От първия момент, в който заговорихме за ДЕЦА НА БОРДА, екипът на Форум КЛЮЧ (едно страхотно мотивационно събитие) застана зад нас. Фондация “За Нашите Деца” и страхотната психоложка Катерина Ковачева, Иван Ненчовски от детски магазин “Рошко” във Варна, Иван Миланов – вносител на Бритакс Ромер за България, екипът на МБАЛ Вита, великите хора от Spark Bulgaria – car sharing services, с които работим страхотно, екипът на Академия за безопасно шофиране и в частност Димитър Илиев, Фондация “Първите три минути” и Училище по първа помощ, които най-добре знаят колко важна е безопасността – това са все чудесни хора, които ни подкрепиха и окуражиха, за да започнем. Не на последно място – стартираме, благодарение на финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2020, които повярваха във важността на детската безопасност в колата.

Ради: Планираме да работим с всички организации и ентусиасти, които правят неща за детската безопасност, защото колкото повече хора сме, толкова по-голям е шансът някой ден всяко дете у нас да се вози добре обезопасено в автомобила си. Все още не сме планирали нищо за детските градини, защото тепърва стартираме и все още се наместваме, а сме само 2, но определено ще стигнем до родителите там. Искаме да работим с бъдещи родители, искаме да работим с пътни полицаи, с акушери и неонатолози, с продавач-консултанти в магазини за детски стоки – с всички, които имат отношение към това как возим децата си в колата.

Някой ден ще успеем с всичко, а сега – започваме стъпка по стъпка със страхотни и отговорни родители като теб и твоите читатели 🙂

Споделете едно изречение, с което да ви запомнят за финал:)

Винаги закопчавайте детето си в столчето! Това може да спаси живота му.

Радостна мама: И аз ви благодаря и ще следя с интерес дейността ви, а за информация на моите читатели искам да добавя някои казуси, които сме имали с децата и как сме ги решили:

• Още преди да се родят децата, проучвахме и разпитвахме как се слага бебешко кошче в кола и предварително положихме усилия да сме подготвени, да се изключи еърбег за предна седалка, да е задължително в обратна на движението посока, колко и как да са стегнати коланите, как да е облечено новороденото;
• Към първата година Боян отказваше да се качи в столчето, тогава обикалях с него по час или два около колата, докато се съгласи, но никога не съм го качвала в колата необезопасен, когато го возя;
• Случвало се е да се возим с такси с децата в наистина краен случай и това е отвратително преживяване в страх, стиснали децата в скут, шофьорите не се съобразяват със скорост и светофари, което не искаме да си причиняваме и не го правим.
• Деян повръща и му е лошо и на кратък и на дълъг път, оставям го да повърне, изчиствам го, гушкам през стола, докато е закопчан. Случвало се е да го взема за няколко минути и зная, че това е ГРЕШНО и страшно ОПАСНО, затова го връщам в стола.
• Боян и Деян пътуват ужасно, искат да слизат, плачат безутешно. Правя опити да ги разсея, но когато не се получава, просто ги оставям да плачат наистина много. Веднъж Деян получи кръвоизлив в окото от плач, дори повръщат от плач и даване, от инат, че не ги махаме от столчето, докато не дойде време да спрем. Предполагам, че за много от вас това звучи нехуманно, но пред алтернативата да спрем на магистрала и да не можем да тръгнем с часове, предпочитаме да поплачат час, за да стигнем невредими, закопчани в столчетата си.

Ужасно трудно е. Мразя да пътувам с децата. Правим го рано сутрин в 6-6.30, грабваме ги с пижами, докато спят, защото използваме това, че са още сънени, хем ще дремнат, хем ще са по-спокойни се надяваме до 3-4 часа да сме стигнали. Пробвали сме и вечер да пътуваме, но тогава рискуваме да се наспят и да са свежи цяла нощ. Ако пътят е кратък, пътуваме на обяд, но често има рев, кризи, безсъние и не обичаме да го правим, ако не е належащо.

Взехме таблети, играчки и храна. Понякога работи за 10-20 минути, друг път плачат часове. Все се надяваме да свикнат и да стане по-лесно, което при Боян вече започва да се усеща след 4-тата година. Но всичко това не ни спира да закопчаваме децата ни. Защото е важно. Защото да поплачат малко или много е по-добре от това да рискуваме живота им, нали?

The post С деца в колата – какво пропускаме като родители и на какви рискове излагаме малките – отговарят Милена и Ради от Kidsonboard.bg appeared first on Radostna Mama.

Тази година е различна и дори шашава за повечето от нас с това стоене вкъщи, изолация от хора, страх от болест и т.н. През юни бях на среща с приятелка / Мирелката /, която сподели, че става сутрин в 5 часа, за да се наслади на тишина, кафе и бистри мисли.

Така силно се впечатлих от тази идея, че веднага реших да я реализирам. После обаче дойде въпросът

“Какво ще правя, ако стана толкова рано?”

Задачите не свършват и винаги има какво да се прави, но на мен ми трябваше план, рутина, действия, които да следвам, които да ме мотивират да ставам, а не на втория ден да си поспя.

Върнах се малко по-далеч към всички статии и книги, които съм чела за великите и успешни хора, които спят по 4-5-6 часа на денонощие. А преди дни видях статия в manager.bg, която показваше, че създателят на Фейсбук Марк спи по 5 часа, а настоящият американски президент Тръмп по 3 часа. Вдъхнових се.

После се замислих коя сутрешна рутина в 5-6 сутринта би била освежаваща, енергизираща и зареждаща за целия ден, чак до 23 часа вечерта. Видях Мария от https://www.instagram.com/mariyas.journal/, че вече цяла година прави йога и има страхотен прогрес. Беше точно попадение.

Исках нещо, което да балансира тялото и мисълта ми, защото мозъкът все препуска напред, а тялото доста често изостава в тази надпревара.

Поставих начална дата – първите дни на морето, защото наехме апартамент с прекрасна гледка към морето, което щеше да ми даде чудесна отправна точка за вдъхновение, стимул да стана, а не да подремна още малко, да не се излежавам, докато децата се наспят.

Що се отнася до йогата – в началото не знаех от къде да тръгна. Толкова много информация, клипчета, приложения, нямах никаква идея нито защо се прави, нито как, но ме изкефи идеята за това “спиране”, защото досега винаги са ме привличали занимания като зумба, скачане и танци.

Посъветвах се с две прекрасни майки на малки дечица, които са йога инструктори. Първата е Криси https://www.facebook.com/Kristin.Uzun/, която ми даде идея за видеа, с които мога да започна. После се свързах с Лили в Дания https://www.instagram.com/warrior_lilly/, която ми отдели време и внимание да разкаже основните неща като:

• вземи си шалте за йога, но не се изхвърляй в началото с някое скъпо
• как да почиствам шалтето
• не се насилвай с нищо
• слушай внимателно как се правят
• съвети за коленете
• сутрин е най-доброто време за йога
• не яж преди йога
• свали си приложението down dog – https://www.downdogapp.com/

Последното беше най-важното, защото буквално се влюбих в приложението от пръв поглед. Всичко се персонализира, музиката не дразни, инструкторката е супер безлична, така че да се съсредоточиш върху позите, обясненията са прости и ясни. Можеш да си запазваш любимите сесии и да си сменяш музиката. Свалих го безплатно и имам някакъв гратисен период, така че ако те вълнува, пробвай и ти.

В началото беше скучно и трудно. После беше скучно и малко по-лесно. Месец по-късно правя почти всеки ден, без събота и неделя, вече е някак като рутина.

Ставането сутрин в 5 дори не го пробвах, но тествах в 6.20 и 6.30 и 6.50. Оказа се, че 6.50 ми е точното време, когато съм се наспала и не се налага да се боря със себе си дали да стана или не. Стимулът ми е следният:

• ставам рано и имам поне час пълно спокойствие;
• правя нещо за тялото и мисълта ми;
• имам страхотна гледка, която трябва да попивам всяка минута, преди да си тръгнем;
• сякаш съм част от някаква специална общност, която прави същото всеки ден;
• чувствам се модерна, тъй като в Ню Йорк и САЩ като цяло всички са луди по йога 😀
• разтягам се и така сякаш тялото ми се буди по-свежо за целия ден;
• уча се да оставям мозъка да си почива, без да мисли и то в будно състояние;
• вдъхновявам се за нови идеи, които да реализирам с ранното ставане.

Това беше на морето три седмици. После дойдох в Смолян. Асоциацията ми за града е студ, така че реших да добавя към йогата зумба за още повече енергия и загряване. Така тук рутината е следната:

• 6.30 – 6.50 ставане
• пия топла вода с лимон / можеш да видиш видеото, което ще си гледам цяла зима тук https://www.instagram.com/tv/CDf8RVSDgWW/
• 20 минути йога, 2 минути почивка накрая, в която се лежи и точно тогава се опитвам да не мисля
• 10-20 минути корейска зумба – същата е като всяка друга, но инструкторката е от Корея и с нея тренират готини усмихнати баби, което адски много ме радват, надъхват и вдъхновяват – https://www.youtube.com/channel/UC5Zmq455O8FUEgFtm6OwYPQ / търсих доста време приложение за зумба, подобно на down dog за йога, но не открих. После разглеждах видеа, в които хореографията ми допада, но музиката не. Пробвах да гледам танците от тв, а музика в слушалки, но стана манджа с грозде, защото няма синхронизация и накрая случайно открих корейския канал.
• пия кафе и работя
• закусвам

Усещам, че от ден на ден имам повече сили и енергия за още физически занимания, които да не са само разходки и игри с децата. Затова се обърнах към Ирина от https://withirinaatanasova.com/about-me/ за по-сериозна работа с мен. Режим, тренировки, определени цели и резултати. Все още не съм ги започнала, но ще следя прогрес и ще споделям, защото вярвам, че за един човек да съм мотивация да направи нещо, което да го освежи, значи е имало смисъл да го разкажа.

Пропуснах да споделя, че винаги съм мразела спорт, физически активности и ранно ставане.

За мен това е супер ново и различно, затова стимулът в главата ми е най-важен. На този етап килограмите са ми добре /53-54/, но по корема има работа за година напред. И дори и да не се промени, усещам, че съм по-свежа, не се изморявам така лесно и това ме мотивира силно. А ако вляза в супер форма и решим да имаме трето дете, ще е доста яко за всички нас 🙂 А в допълнение към свежата музика, която постоянно си слушам, удоволствието нараства с всеки изминал ден.

Безжичните слушалки са задължителни. Открих ги по време на изолацията, която децата полудяваха, а те ме спасяваха. Сега, докато всички спят всички, не им преча, а това, че са безжични ми дава пълна свобода на движение. Що се отнася до дрехите – на морето просто обличах нещо удобно, но после успях да си взема розов потник и къси панталонки за спорт, които допълнително улесняват и радват по време на заниманията.

Интересно ли ви е да споделям още? Натисни на снимката долу, за да си говорим под нея:

Радостна мама

The post Как се вдъхнових да ставам рано за йога и зумба appeared first on Radostna Mama.

Няма да крия, че вкъщи имаме множество детски козметични продукти с различни марки и дизайн, които обикновено или аз избирам на база препоръки или мои лични предпочитания в аптеката, или пък децата минават и грабват нещо с любимия им герой, заради дизайна или формата, която пасва на ръцете им.

Всичко това е в сила и днес, но с тази разлика, че у дома вече има и продукти на Vitalkind от Германия, които моя позната майка, която живее там, ми препоръча. В началото ми се сториха скъпи, прекалено природни и претенциозни, но след като децата ги тестваха ето впечатления:

Боян за душ гела за момчета: “Мамо, добре, че са сложили горе това да натискам, че иначе щях да го изпусна и хайде пак отивай за нов до магазина” / има предвид помпата на душ гела/.

Деян пак за същия душ гел: Мирише го, усмихва се и аха аха да си хапне от него, пък Боян му дава съвети “Деянче, само мирише на ягоди, не са истински, иди в кухнята, мама ще ти даде от там за ядене”.

Истината е, че напоследък чета повече за козметиката и децата, защото забелязах, че когато се раждат бебетата ние полагаме супер големи грижи за тяхната кожа, купуваме специална бебешка козметика и следим редовно да я нанасяме правилно. После обаче те прохождат, започват да тичат и падат, после да се мият сами и да остават в банята за игри по-дълго и сякаш какъвто и шампоан да получат, все тая, важното е да свалят калта и мизерията от себе си. Но не е точно така. Те все още са деца, все още кожата им е по-тънка и по-чувствителна от нашата, все още рисковете за тях са по-високи от развитие на дерматит, лишеи, проблеми с кожата.

И някак в главата ми се беше оформила мисъл “бебешка козметика” и друга козметика. Липсваше ми детска серия, която да отговоря на техните нужди сега.

И Vitalkind запълни тази нужда с няколко основни продукта, които изпробвахме у дома първо:

Душ гел за момчета, който има толкова различна текстура от всичко, което съм ползвала досега – сякаш е мляко, но и масло, сякаш е гел, но и крем, пък си е течен. Децата го харесаха веднага като консистенция, аромат, текстура, а помпата се оказа ключова за използване, защото с нея Боян може да сипва на брат си точно количество гел, без да разлива, без да му тежи голяма опаковка, каквито купувах като бебета.

Лосион за тяло, който така бързо попива и мирише свежо, чисто, но и плодово, че ми се иска да целувам и гушкам децата още повече:)

Шампоанът с формула “без сълзи” също се прие добре в нашата баня, въпреки че те отказват да си мият косите по принцип и винаги се налага да дебна добро настроение и да подлъгвам с думите “хайде сам”, за да има резултат. По този повод четох доста какво представлява шампоанът, който не люти на очите и как така за децата е ок, а в нашите продукти за големи винаги ни пари. Има теории, че в някои продукти се слагат вещества, наподобяващи местен анестезик или наркотик, който “сковава” окото като местна упойка и така детето не усеща парене. Лично аз не съм химик и не разбирам от веществата, но някак съм по-спокойна, когато производителят изрично заяви, че в неговия детски продукт няма такива вещества и по-точно, че формулата “без сълзи” е “разработена изцяло без опиати и патентована от Виталкинд със сертификат”. Все пак не ми се иска да допускам и най-малката възможност децата да ползват продукти, които крият риск за кожата, очите, здравето като цяло.

Хит вкъщи се оказа Пиратската шапка. Така Боян нарича антибактериалния гел за момчета, който ползва за почистване на ръце. А защо така ли? Защото капачката е с форма на шапка на Пират и той се вживява в играта веднага. А формата на опаковката е така удобна, че се справя без проблем с изстискването на гелче. И тук имаше изненади за продукта, защото си мислех, че всички антибактериални гелове са с алкохол. Някак ми се струваше най-логично, ако искаш дезинфекция, да има алкохол. После обаче разбрах, че за децата това може да се окаже опасно от гледна точка на изсушаване на кожата и появата на проблеми по нея. Не че това не важи и за възрастните. Самата аз страдам вече от различни кожни наранявания след постоянната употреба на дезинефектанти с алкохол.

Що се отнася до продукта “Пиратската шапка”, както Боян нарече антибактериалното гелче за момчета на Vitalkind, той е без парабени, минерално олио, силикон, алкохол, алуминий. Лесно и удобно за хващане е, леко е и мери точно количество за детската ръка. На усещане е малко по-различен от алкохолните, но се изпарява бързо, не изисква отмиване и върши чудесна работа, особено ако не искат да си мият ръцете точно в определен момент.

Сега ми предстои да поръчам Слънцезащитен крем Сензитив 50+ от серията Момчета задължително, защото големият отказва да ползва каквото и да било розово или момичешко:)

А за дома на баба им ще взема и Пяна за вана, която подозирам, че ще ползвам и аз заради аромата и мекотата, която създава след употреба.

В началото подходих с леко подозрение предвид по-високите цени и препоръката за “наистина натурални детски продукти”, но после размислих, че реално един душ гел се ползва доста дълго с по едно-две изпомпвания на къпане, а що се отнася до натуралното – изчетох доста, понаучих някой друг термин от химията и най-вече ме изкефи подхода и историята на компанията, които в търсене на подходящи продукти за собствените им деца стигат до идеята за такъв тип детска козметика, която те описват като за деца от 3 до 12 години. Нещо, което лично аз виждам за пръв път.

А фактът, че са включили деца още в началния етап и на база техни коментари като “Искам повече пяна”, “Бутилката трябва да е с помпа”, Искам повече розово в бутилката за момичета” допълнително допринесе, за да ме приобщят към техните фенове.

В заключение ще добавя, че кожата е най-големият орган и може да се окаже доста проблемен, ако не се грижим за него подходящо. Невинаги това са най-скъпите и популярни продукти, но във всички случаи трябва да се тества и да се намери здравословното решение както за най-малките бебета, така и за подрастващите деца, а и за нас не на последно място,

Радостна мама,

P.S. Вижте цялата гама продукти, които Vitalkind България предлага тук:

https://vitalkind.bg/ и не забравяйте да последвате във Facebook страницата Vitalkind Bulgaria, където предстоят вълнуващи изненади и новини.

The post Натуралната козметика, която се грижи за децата ни appeared first on Radostna Mama.