Всяка година си осигурявах помощници, които да гледат децата, докато сме на морето. Тази година избрах да пътувам сама с тях. Разбира се, за период от близо 2 месеца, в нашата ваканция се включват татко, баба, някой приятел или познат, но като цяло сме си група от трима, а аз не спирам да работя. И не защото съм голямата работохоличка, а защото искрено ме радва да го правя. И ако се чудиш какво толкова правя – продавам инфлуенсъри и се грижа да информирам създатели на съдържание и бизнеси как по-ефективно и приятно да работят заедно 🙂
Но ето как го правя на морето с децата без гледачки и помагачи в 10 прости правила:
Ставам преди тях – от 6 до 7 сутринта обикновено, освен ако не е в началото на юли, когато ставам преди 6 за изгрева. Това ми осигурява поне 2-3 часа, а понякога и повече за упражнения, кафе, работа, тишина 🙂
Информирам децата за всяко събитие или активност, които предстоят по часове, за да знаят кога какво да очакват. Например “когато се събудите, ще имам още малко работа до към 11, после отиваме на плажа, там ще можете да играете до морето, в басейна, около бара, а след това ще ядем. Следобед в 14 имам среща, тогава искам тишина, може да сте на телефони, може да се забавлявате, но до 14.30 не искам никой да говори с мен и тн”
Разпределям времето за тях и времето за мен – оставете ме час да работя и ще получите 3 часа забавление като цирк, аквапарк, лунапарк, басейн, разходка с лодка или друго, което обичат. В случая обобщавам, но накратко 1 мой час се равнява на 3 в техни любими активности.
Избирам места, където мога да съчетавам работа, забавление и почивка, като сутрин върша повечето дела на компютъра, а след това съм с тефтер и телефон. Понякога се налага да нося компютър на плажа, но това е неприятно и гледам да го правя, само ако е крайно належащо.
Давам свобода на децата да щъкат, но с ясни правила, например: “можеш да потърсиш твоя приятел на плажа, но нямаш право да отидеш по-далече от този чадър, от този бар, от онази скала (на която нямаш право да се катериш) и тн. децата обичат правилата и дори ако аз ги забравя, те ми ги припомнят. Важно е да се конкретни и прости, да няма опция за интерпретация 🙂
Не ме мързи да сменим 5 локации в деня, само и само децата да са спокойни, да не им доскучава на едно място, за да се бият или мислят тъпотии; понякога това означава да мъкна багаж, да карам кола, да ставам на всеки час, но зная, че се отплаща подобаващо и не споря по този въпрос.
Най-добре се работи, когато намерят приятели за игра, игрище за футбол или занимание, в което са фокусирани поне 2 часа, рядко се случва, но с топка и пясък понякога става.
Разрешавам и дори насърчавам да ползват телефоните си, само че на морето винаги има по-интересни неща за правене и ако не им се гледат, просто ги питам какво искат и водим преговори кога и как ще го получат.
Имам доверие на децата да им позволя да правят неща, без да треперя за тях. Деян е по-малък и обикновено моля Боян да се грижи за това да знае къде е, но не повече, за да не го товаря. Наясно съм, че Диди си е самодостатъчен и може да реши да се отдалечи, само защото е решил да провери това или онова, без много да мисли. Така винаги той е с приоритет за наблюдение. Старая се да са пред очите ми, но не е задължително, просто защото не се тревожа от свърхсъбития, които могат да им се случат в иначе safe zone.
Работата ми позволява, а и аз съм свикнала, да се фокусирам навсякъде и при всякакви условия, защото просто комуникирам. Когато обаче се наложи да измислям нови неща, тогава задължително ползвам сутрешните часове, когато децата спят.
Бонус съвет: цяло лято съм на водорасли, по цял ден сме навън, работя, обикаляме, говоря с децата почти нонстоп и не се изморявам. Наистина са вълшебни и когато съм сама с децата изцяло разчитам и на тях, за да не ми се спи, да не мрънкам, че съм изморена или че нищо не ми идва на ума при въпрос от клиент.
Тези съвети/методи за работа с деца на морето обаче са приложими само за майки като мен, такива, на които не им хрумва на всяка минута, че децата ще се наранят, ще направят някоя глупост или нещо по-лошо ще се случи. Просто съм спокойна. Понякога има дребни инциденти, но те не са свързани с моята работа, най-често се случват когато са пред очите ми и буквално ги гледам 🙂
Иначе най-трудната част е да сме тримата на едно и също място заедно, където всички го искаме 🙂 Деян обикновено не се радва на това, което иска Боян и започват пазарлъците “Направи сега половината от това, което той иска, после ще получиш двойно за твоето желание”. Има и случаи, в които просто пускам по-големия на свобода и след малко и ние с дребното се присъединяваме, но това за много майки би било повече от стрес 🙂
Има дни, които определям за почивни – тогава никакви компютри, цял ден следвам програмата на децата и на телефона вися обикновено в Instagram 🙂
Давай ми и твоите идеи, за да си обогатя преживяването с децата на морето!
На море с деца през 2023 – кои хотели и места избрах за юли и август на българското Черноморие
No comments