Вземи си гумени ботуши преди банските 😀
2023 e годината за моите експерименти и един от тях е къмпинг в България за 14 нощувки. Признавам си – не бях прочела нищо, не бях разпитвала, гледала снимки и видеа. Нищо. Приятелка каза “Хайде да запазим на Якото място” и аз казах “Правим го”. Дотук добре.
Сега да си кажа какво и как се случи, че ако и ти решиш да поприключенстваш на къмпинг, да си съвсем подготвена 🙂
Да започнем от локацията:
Оказа се на час от Бургас, а аз обичам града, моловете и каквото се сетиш още градско, така че това беше първият стрес за мен 😀 зная, че проблемът си е мой, че не съм проверила, но и да съм, все си мислех, че е по-близо. До къмпинг “Якото място” са Приморско, Лозенец, Китен и малко по-далече Созопол, так пак успяхме да разнообразим.
Къмпингът:
Оказа се, че има две части – стара и нова част. В старата има доста повече пространство, някак по-уредено и приятно е, там е заведението “Яката манджа”, там е магазинът и пералнята на къмпинга. Нашето бунгало обаче беше в новата част – по-далече, повече бунгала, по-кален път, по-малко пространство за игра, липса на обща част с детски катерушки или подобно за събиране на децата.
Бунгалото:
ВИЖ ВИДЕОТО с обиколка на бунгалото
Хубаво беше, с две спални, климатик, печка, кафе машина, хладилник с камера, прахосмукачка и кана за топлене на вода, само че за моя най-голяма изненада се оказа, че всичко е на газ. Не съм ползвала фурна на газ и реших да не експериментирам точно с нея за първи път на бунгало, та всичките ми замразени пици се наложи да се изпекат при моята приятелка, която се осмели и пусна фурната, ама там пак казус – печеше само долу 🙂 Пишман къмпингарки ни определих и през цялото време се смях.
Топлата вода – ами просто я нямаше. Викахме майстори, чакахме, изпълнявахме заръки, но водата си беше хладка към студена. В един друг свят или ако бях една друга личност, сигурно щях да страдам и кълна, но приех ситуацията и просто продължих 🙂
Токът два пъти спира. Без буря или реална причина , просто натоварване на мрежата. Да си знаеш 🙂
Калта: ей това вече не успях да приема и преживея. След като затънах брутално в калта с колата сама с двете деца и е цяло чудо , че успях да изляза от там без чужда помощ (по пътя от бунгалото до централната част на къмпинга), вече реших, че съм минала на следващо ниво. Докато не се наложи да се прибера … не с колата, нея оставих на асфалт, защото два пъти една грешка не правя, а просто да повървя в калта и да се прибера в бунгалото. Ами калта стана преобладаваща навсякъде 🙂 Не е готино 🙂
При сухо време е така 🙂
Комарите да ги коментирам ли 🙂
Тишината и спокойствието: който ви каже, че на къмпинг е спокойно, тихо, почиваш си, е , да дойде да говори с мен – пишман къмпингарката 🙂 Сутрин в 6 бебета плачат, вечер децата викат (нашите включително), има правило до 12 вечерта да е така, а после тишина, но и след 12 компаниите си пият, ядат, говорят спокойно, но всичко се чува 🙂 всичко! Аз нямам проблем със съня, заспивам навсякъде и по всяко време, но децата се будеха супер рано, заради бебетата, а в същото време родителите на бебетата правиха забележка на нашите още в 21.30 🙂 Някак несправедливо за всички ми се видя 🙂
Да, децата се събират и играят на воля. Това е така. На тях им хареса, на мен ми хареса 🙂
Липсваше обаче лично пространство, защото конкретно в нашето бунгало банята гледа към изхода, а тя не се заключва и децата спокойно могат да влетят, докато се къпя и то заедно с приятелите си. Двете спални се заключваха , но между антрето и тях нямаше обща врата, което значи, че ако искам вратите да са отворени, всички сме отворени изцяло към света 😀
За кръчмата: видя ми се доста скъпа, но то май тази година навсякъде е така, затова не мога да съм съвсем обективна. Иначе храната горе -долу ставаше за ядене 🙂
За прането: имаше платена пералня в къмпинга, а в съседния къмпинг Юг е имало и сушилня, но за радост моята приятелка имаше пералня в нейното бунгало и ползвах нейната.
За плажа: ами пълен е с боцкащи неща 😀 нещо като изсушени таралежчета, иначе кафето Neptun беше ок, макар да нямаше една бутилка вино или някакво разнообразие, поне фрапето беше само 6 лв, за разлика от Нептун аквапарка до Равадиново , където беше 10 лв 🙂
„Морско конче“ като хотел не зная как е, но редовно се хранехме там, защото има площадка през ресторанта, както и басейн – 15 лв на човек , ако не си гост на хотела.
Вероятно има още много неща, които мога да разкажа, но накратко – носи си ботуши, не очаквай спокойствие и бъди готова за много комуникация 🙂 Хубаво беше за тези 15 дни, но стига толкова. Сега ми предстоят хотели като Topola Skies с аквапарк към него до Варна, после Oasis Beach Club в Лозенец , Dune Botique в Поморие, а после ще видим 🙂
На море с деца през 2023 – кои хотели и места избрах за юли и август на българското Черноморие
No comments