На 31-ви януари е родена моята приятелка и вдъхновителка като майка и предприемач, маркетолог и стратег – Кристина от Скрито в скрина. По случай рождения й ден, а и не само, бих искала да ви запаля по нейната идея за социално предприемачество и да ви покажа как една млада жена решава да се върне от Ню Йорк, да живее и гледа децата си тук и още как се превръща в блестящ пример, че нито майчинството, нито двете деца могат да ви спрат да бъдете личност, бизнес дама и инициатор на нови идеи.
Казвам се Кристина Узунова. Възприемам се за доста щастлив и позитивен човек. Гледам на предизвикателствата в работата ми като възможност за развитие, а на провалите – като стъпала към успеха. Завладяна съм от идеята за социалното предприемачество и дори направих първите си (макар и малки) стъпки в тази област със създаването на
Скрито в Скрина (www.skritovskrina.com).
Надявам се в бъдеще да мога да се похваля и с други, по-мащабни проекти като социален предприемач. По природа съм изключително активна и обичам да съм заета…с много и различни дейности. Креативна съм и определено си падам по нестандартните и различни неща (когато имат смисъл и цел, разбира се). Може би затова се насочих към света на дигиталния маркетинг, където дните са динамични, а “out of the box” решенията са добре дошли.
Вижте портфолиото на Криси с проектите й в сферата на дигиталния маркетинг тук: https://kristina.pb.studio/.
Ожених се за ученическата ми любов и вече близо 20 години приключенстваме заедно! И последно (но не и по важност) – майка съм на 2 малки-вече поотраснали хлапета, които правят живота ми истински цветен и толкова пълен!
Разкажи кога и как забременя, с каква разлика са децата, как реши да живееш в България?
За първи път забременях, когато бях на 27 години. С мъжа ми вече бяхме женени от 3 години и тъкмо се бяхме прибрали от Ню Йорк с идеята, че пробно ще останем в България 12 месеца. Искахме да видим дали ще ни допадне животът тук и да преценим дали да се върнем в България за постоянно. В онзи момент бременност и деца никак не ни влизаха в плановете и затова ни обзе истинска паника, когато видяхме двете чертички на теста за бременност. Отне ни няколко седмици да се окопитим. Едва по-късно установихме, че ни се е получило много добре – ако зависеше от нас, спокойно можехме да чакаме докато станем на 35, а това значи, че щяхме да сме пропуснали много!
Втората ми бременност беше отново непланирана. Рая тъкмо беше навършила 1 годинка, когато разбрах че отново съм бременна и… отново ме обзе тих ужас! Не бях сигурна дали ще мога да се справя с две деца с разлика от 1 година и 8 месеца и дали това няма да ми струва здравия разсъдък. Но Константин се роди и беше най-доброто бебе на света – спеше, ядеше и се смееше, а Рая се държеше така сякаш не е на 2, а по-скоро на 7-8г. Първата година мина някак неусетно, втората също и така децата станаха на 4 и на 6.
Вярно, имахме не една и две инфарктни ситуации,
драматични моменти,
безсънни нощи,
реки от сълзи и сополи,
понякога дори крещене и спонтанни нервни изблици (най-вече от моя страна)…но ги преживяхме!
Аз се върнах на работа, децата тръгнаха на градина, а Рая вече ходи и на училище и животът някак си продължи по старому… само че по-хубав отпреди! Колкото до това как решихме да живеем в България – ами просто седнахме и претеглихме плюсовете и минусите на това да живеем тук и да живеем в Щатите. Решението да останем тук дойде някак естествено и нито за момент (или поне в повечето моменти 😉 не сме съжалявали, че направихме този избор. Опитваме се да гледаме на нещата по-позитивно и силно вярваме, че човек може да бъде много щастлив или много нещастен, независимо къде се намира. А и в крайна сметка, светът е малък, възможности дебнат отвсякъде и ако мястото, където живееш не те прави щастлив, не е трудно да стегнеш куфарите и да отидеш там, където мислиш, че ти и семейството ти ще се чувствате по-добре… хората го правят постоянно, нали така?
Как съчетаваш отглеждането на децата, с домакинска работа и професионалните занимания?
Не съм сигурна дали ми се получава толкова добре! Истината е, че с мъжа ми имаме помощта на родителите си, които живеят далече, но пък винаги са готови да ударят едно рамо, когато ситуацията го налага. В същото време и двамата с мъжа ми работим от вкъщи и работното ни време е гъвкаво. Сутрин започвам работа около 8:30ч.,
в “обедната почивка” много често пускам пералня и простирам, а в някои дни дори си позволявам лукса да отида на фитнес.
Вечерите между 18ч. и 21ч. трябва да избера между това да сготвя вечерята или да прекарам времето с децата си и понеже готвенето не ми е чак такава страст, а времето с малките ми е много ценно (в крайна сметка след още 5-6 години вече няма да искат да “мачкаме” пластелин заедно, нито да им чета приказки), наблягам на второто. Когато децата си легнат, сядам на компютъра и довършвам работата, която не съм успяла да приключа през деня, а зареждането на миялната поема мъжът ми.
Разкажи ни за бизнеса и дейността ти като маркетинг стратег, децата имат ли някаква роля при вземането на решения или вдъхновения?
Започнах кариерата си като PR в Ню Йорк, след това се ориентирах към бизнеса с организиране на специални събития, а след като се върнах в България известно време работих като мениджър “Социални медии” в комуникационна агенция. Винаги съм харесвала това, което съм правила, независимо в каква сфера е било. Но в същото време все търсех допълнително вдъхновение – нещо, което да направи работата ми още по-вълнуваща и удовлетворяваща.
Затова, докато бях в майчинство с второто ми дете, се роди идеята за Скрито в Скрина – едно място, където родителите могат едновременно да разчистят гардеробите на децата си като продадат при нас омалелите им дрехи и да “заредят” скриновете с красиви, подбрани неща на повече от достъпни цени. Искаше ми се да помогнем на повече семейства в нужда, за които е изключително трудно да купят нови дрехи на децата си всеки нов сезон. Затова още от момента, в който отворихме врати, започнахме да се
занимаваме и с дарителска дейност и да организираме събития за размяна на дрехи.
Всъщност, децата ми бяха голямото вдъхновението зад тази идея. Виждах как гардеробите им се пълнят с дрехи, които твърде бързо излизат от употреба и в същото време осъзнавах, че много майки нямат моя късмет и се затрудняват да купят на мъниците си дори неща от първа необходимост. Казах си: “Ето нещо, което има потенциал като бизнес, но в същото време ще бъде в помощ на стотици, дори хиляди семейства”. И така вече 3 години въодушевено работя за реализирането на тази идея и разрастването на общността ни. И понеже освен собственик, аз съм и маркетинг директорът на Скрито в Скрина, много от приятелите ми, виждайки, че бизнесът се разраства, започнаха да се допитват до мен и да търсят маркетинг помощ за техните собствени бизнеси. Така поех менажирането на социалните медии на някои от тях, а скоро след това те пък ме препоръчаха на техни приятели и аз се заех и с цялостната маркетинг стратегия на други два start-up бизнеси.
И без да съм го планирала или непременно да съм се стремила към това, се превърнах и в маркетинг фрилансър, който се занимава със всичко от създаване на цялостни стратегии, през реклама във Facebook, Instagram, YouTube и LinkedIn, до ежедневната поддръжка на канали в социалните медии. Що се отнася до работата ми като маркетолог, не мога да кажа, че децата ми участват по някакъв начин във взимането на решения или пък са извор на вдъхновение. Със сигурност, обаче, дъщеря ми Рая (6г.) разбира много по-добре от мен идеята зад Instagram Stories и умело ги използва, публикувайки всевъзможни неща в моя Instagram профил.
От сега е ясно, че само след още 4-5 години ще трябва да се допитвам до тях, когато започнем активно да таргетираме милениалите (milenials).
Сподели твоята тайна “Как да си радостна мама”
Мисля, че успявам да съм радостна мама главно поради две причини:
Опитвам се да гледам по-позитивно на нещата и да подхождам в стил “чашата е наполовина пълна”. Сигурно е, че от тук нататък ще има още много инфарктни моменти в работата ми, неразбирателства с мъжа ми, емоционални дупки, безсънни нощи, скъсани панталони и разкървавени колене, разляни супи по килима и стени, превърнати в платна за рисуване, но е важно да можем в тези моменти да поемем дълбоко въздух и да си кажем с леко намигване към себе си: “Всичко е наред… утре слънцето ще изгрее на моята улица”! и…
Опитвам се да си давам почивка на самата себе си. Да, не е лесно да намериш време за четена на книга или гледане на хубав филм, или за едночасов масаж… но, винаги, когато е възможно, гледам да си взема глътка въздух и да отделя малко време за себе си… дори и да това да са просто 20 минути, в които пия хубаво капучино в любимо място в София! Радостна мама – радостни деца! Нали така?
Ах, тази Криси, винаги ме радва и надъхва да правя още и още неща ♡ А ако и вие сте вдъхновени от нея, можете да посетите Скрито в скрина на ул. Костенски водопад 14 и да се запознаете лично с нея,
#RadostnaMama
