• бързо и качествено събиране на куфари
• минимален брой продукти, без които не можем
• места, откъдето да си набавя повечето неща наведнъж
• всичко да ми е подръка при нужда

А намеря ли нещо готино, полезно и самата аз ползвам, веднага го споделям: пазаруване за ваканция от онлайн аптека е новото ми откритие за 2021:)

Какво най-често търсим и купуваме, когато лятото пътуваме с деца:

• слънцезащита
• репеленти
• пробиотици
• всичко за настинка без рецепта
• лепенки и други за рани
• козметика за деца
• нещо против повръщане
• кърпички и подобни почистващи
• пюрета, ако пътуваме с бебета
• пелени + такива за вода
• за сваляне на температура
• срещу разстройство и повръщане

След като направя ревизия на чантата ни за път със задължителните артикули, правя списък какво ми липсва и купувам наведнъж. Тази година го направих онлайн и си спестих не само време, разкарване и носене, но и пари, защото се възползвах от много промоции в Аптеки Galen 🙂

И така поръчах, тествах и прибрах в багажа ни.

После избрах 16 продукта, които ме впечатлиха от сайта GALEN.BG, не очаквах да видя или пък са с такава цена, че си заслужава да се купи сега, а да се ползва после. Разделени са по два продукта от 8 секции и силно вярвам, че ще са ти полезни и интересни – за теб, за децата, за цялото семейство 🙂

МАМА и БЕБЕ

Тук разнообразието е огромно, но аз се спрях на два продукта, които си мисля, че всяка жена трябва да има веднага щом стане майка:

Lansinoh Laboratories Крем за кърмачки 10 мл, защото болката в зърната е ужасна и е редно да се погрижиш за нея от първия момент.

Sudocrem Крем против подсичане х125 грама Actavis – това за мен е кремът, който оправя всяко дупе от ден 1, независимо колко проблемна е кожата му.

Сигурна съм, че ще намериш още каквото ти хрумне за теб и бебето.

КОЗМЕТИКА

В тази секция се задържах повече от обичайното, накрая поръчах за мен този комплект:

Nuxe My Travel Essentials Промо комплект за път “Заблестете с Nuxe 2020“ + Подарък: Несесер, защото обожавам бранда и всички видове олио, които предлага + в Galen.bg цената е на промоция / 16.79 лв/, намалена от 20.99 лв. Направих си труда да проверя колко струва в други сайтове и останах доволна – спестих около 4-5 лв само от този комплект.

Dove Go Fresh Овлажняващ крем-сапун за ръце, лице и тяло с аромат на краставица и зелен чай 100 гр – освен цялата козметика за разкрасяване, почистване на грим, поддържане на кожата и други, в сайта предлагат и DOVE на цена от 1 лв. Винаги винаги, когато видя подобна цена, купувам, защото сапунът може дълго да издържи, преди да го ползвам, а такива промоции не изпускам.

ТЕРАПИЯ и ЗДРАВЕ

От тази секция ви избрах два задължителни продукта за чантата – сироп за кашлица и сироп за сваляне на температурата:

Проспан – тук разликата в цената е супер голяма на база сравнение с други онлайн сайтове за продажба: 8.12 лв струва, а го видях за над 11 лв на друго място.

Нурофен за мен е задължителна покупка за дома, за път, за при баба, за навсякъде, защото освен за сваляне на температурата, нас ни е спасявал, когато Боян си разби зъбите и нищо не успокояваше болката, както този сироп.

ХОМЕОПАТИЯ

В чантата винаги имам нещо срещу повръщане, затова от секция Хомеопатия избрах да ви покажа:

Heel Вомитусхил При гадене и повръщане 30 мл

и противогрипните хомеопатични “зрънца”, които моята свекърва започва да взема веднага като усети неразположение и при нея работят, затова нося и аз:

Boiron Осцилококцинум при грипни състояния х6 дози.

БИО ПРОДУКТИ

Ако пътувате с бебе, което току-що сте захранили и не ви се мъкнат уреди, продукти и приспособления за готвене за кратка ваканция, ето ви лесен вариант, поръчате си пюрета и ви ги доставят до колата, не се налага да ти тежи, особено когато си с количката и бебе на ръце:

Hipp био пюре плодов десерт 4М+ 125 гр

Вторият продукт, който избрах да ви покажа от секция БИО ПРОДУКТИ в Аптеки Galen е

Klorane Bebe Защитна пудра 100 гр , защото коя майка не е ползвала пудра за първите дни? А тази е био.

АПАРАТИ и МЕДИЦИНСКИ КОНСУМАТИВИ

Накъде без термометър? Ние сме заредили вкъщи, при бабите, на къщата ни и задължително носим с нас, когато пътуваме. Децата са на 3 и 5, но все още са във възрастта, в която могат бързо да вдигнат температура и да се наложи спешно да вземем мерки. Затова избрах

Инфрачервен термометър за чело Microlife NC100 – много лесно се ползва за малки деца и бърз, докато другите отнемат повече време и нерви, ако детето не иска да го ползва правилно, но пък са опция за път или като допълнителен.

Другият продукт от секция Апарати и медицински консумативи е

Medica Стерилен компрес 8 дипли 7.5×7.5 см x5 бр,

защото с нашите юнаци лепенки, марли, кислородна вода, спрей за рани и т.н. никога не са излишни. А тези са съвсем малък пакет, подходящ за път.

Каквото и да вземете, вероятно на място ще ви потрябва и друго, но поне не сте съвсем неподготвени. Поне аз така разсъждавам при организиране на събития или дейности с децата. Правилото на 5-те П:

Предварителната Подготовка Предотвратява Провалана Представлението

И за финал не забравяйте, че в Аптеки Galen:

1. Доставката над 49,99лв. е безплатна, което на мен лично доста ми влияе при избор за онлайн пазаруване.

2. Поръчки направени до 14:00 се обработват същия ден – изтествах го и наистина така работи.

3. Отговарят на въпроси по телефон, на мейл и във Фейсбук. Можем да получим консултация от дипломирани фармацевти във всички канали, което ми се стори доста готино на фона на всички грешни решения при избор на продукти.

Елате в инстаграм профила ми да обсъдим още какво слагате вие в чантата си за летни пътешествия с деца и какво винаги ви липсва, когато стигнете до мястото?

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

П.С. Този текст е в партньорство с Аптеки Galen, за които разбрах случайно, но супер много ме изкефиха. Поръчах продукти и платих сама, за да съм сигурна, че услугите им са точно това, което обещават на сайта 🙂

The post 16 продукта за лято и всеки сезон, които ме впечатлиха от онлайн аптека и защо appeared first on Radostna Mama.

Има и вариант, в които те вече те знаят, забелязала ли и са оценили работата ти, затова те търсят сами и имат конкретно предложение за теб. Изпратили са бриф/ описание на задачата, изисквания и очаквания/ и очакват от теб цени, дали ще се справиш със сроковете и как точно ще реализираш идеите си. Хоп. Кампанията е готова. Пращаш малко статистки обратно след края й и летиш с бясна скорост към следващия.

Спри сега! Хайде да разгледаме всичко точка по точка в детайли, за да няма изненади.

Ти си мама блогър / или друг вид / и работиш усърдно по темите, които те вълнуват. Нека първо видим как обаче се промотираш сама себе си, какви кампании, еднократни действия или активности си предприела, за да чуят още хора за теб, а и потенциалните ти клиенти в лицето на брандове. Ето някои опции, а ти избери колко от тях вече си правила, правиш или пък ще плануваш в бъдеще:

редовно споделяш коя си в различни канали и медии:

–> имаш описание на себе си, целите и идеите ти в блога

–> регулярно публикуваш / 2-4 пъти в годината / информация за себе си в собствения си профил, защото с натрупване на нови хора, винаги има такива, които не са сигурни ти коя си и какво точно правиш

–> стремиш се да си активна в групи по интереси, където споделяш не просто твое съдържание, а мнение по въпросите там

–> участваш като гост блогър при себеподобни в техните медии

–> планираш интервюта или споменавания в медии с по-голяма аудитория или по-широки от твоите интереси

–> рекламираш дейността си по различни форуми, събития, онлайн в социалните мрежи

–> имаш верни поддръжници, които толкова ти се радват, че винаги споделят съдържанието ти

–> търсиш и се включваш в нови канали, в които да се появиш и представиш – като Club House например.

Ако нямаш време да разбират всички за теб, но пък си

супер проактивна в търсене на подходящи клиенти и имаш супер концепции,

които да им представиш и които биха им донесли конкретни ползи, тогава е добре да се подготвиш със следното:

–> презентация, в която да включиш минимум следната информация:

Коя си,

Какви са твоите цели и мисия,

С какво се гордееш – най-четени статии, отличителни характеристики, постижения,

Примери за каквото си избереш,

Статистики,

Клиенти,

Услуги,

Цени,

Контакти

–> проучване на потенциалните ти клиенти: през познати, от активни техни реклами, от други блогъри и инфлуенсъри

–> подготовка за контакт с тях: може да е по мейл, на живо, по телефона или друг да те представи, но бъди готова със следното:

Коя си,

Защо искаш да работиш точно с този бранд,

Как твоите идеи ще допринесат за тяхното разпознаване или продажби,

Какво ще направиш конкретно, за да ги реализираш,

В какви срокове го предвиждаш,

Колко ще струва,

Какво и колко реалистично могат да очакват от теб.

Договаряне и последващи стъпки:

–> нека още в началото всичко е ясно –

каква работа се поема,

за какви срокове,

какви са цените,

как ще бъдат платени,

какви документи ще се изискват

–> ако имаш фирма, всичко е лесно, но ако нямаш, предварително уговорете начините на официално договаряне и плащане през граждански договор

–> добре е винаги да има писмена комуникация в мейл, за да послужи за бъдещи разногласия, ако изскочат такива

–> процесът на одобрение преди публикуване е много важен, спазвайте го и планувайте навреме

–> винаги изисквайте предварително всички линкове, профили за споменаване и хаштагове, ключови послания и визии за комуникацията

–> по време на работа бъдете в активен разговор с клиентите си, защото често вашите идеи могат да излязат извън рамката и да се наложи повторна работа

Когато сте готови за публикуване и клиентът е одобрил всичко:

–> бъди точна в обещанията си – ако си обещала днес, публикувай днес, ако имаш грижи и не можеш, обади се и кажи, попитай как да постъпиш, хората са планирали и е важно да не излизаш от рамките им, особено ако е по-голяма кампания с участие на други блогъри и инфлуенсъри.

–> след публикация бъди готова за комуникация – да следиш как се развиват разговорите, коментари, лични съобщения, нещо, на което не можеш да реагираш или отговориш на мига, веднага поискай помощ от клиента. Не оставяй постовете си без контрол и наблюдение сякаш вече си свършила работа.

Статистики и анализ на резултатите

–> следи какво се случва и си прави скриншотове на разговори в личните съобщения, ако са важни за бранда

–> бъди готова за скриншот след 22-23 часа от публикуване на стори в Инстаграм –> след дни подготви данни и за другите активности

–> данни от посещаемост в блога препоръчвам да се правят поне след 2 седмици, за да има време текстът да заживее свой живот онлайн

Изисквай обратна връзка за работата си

–> доволни ли са

–> биха ли работили отново с теб

–> какво можеше да се направи по-добре

–> кои блогъри се справиха по-добре в тази кампания и виж дали другия път можеш да подобриш и твоето представяне.

В случай, че не са доволни:

–> предложи нещо повече бонус

–> анализирай какво можеше да бъде подобрено дори и да не е точно с този клиент

–> не се разстройвай, това не е любовна среща, а работа, в която всички страни трябва да търпим критика с цел по-добри резултати и за всички

Към следващия клиент:

–> първо попитай този не иска ли бъдеща комуникация като му дадеш конкретни идеи и отстъпки за по-дълъг период

–> разнообрази с клиентите си – да са друг вид дейност, да не доскучаваш на аудиторията си, да покажеш нещо ново и различно.

Пак към твоята активност и личен ПР:

Не спирай да се популяризираш ежедневно, ежечасно 🙂 На пазара има по много от всичко – блогъри, инстаграмъри, ютюбъри, брандове и всичко. За да изберат теб, трябва да има причина. Ти вече я имаш, сега е време и другите да разберат за нея:)

Надграждай знания и добавяй още интересно съдържание към своите профили:

това е съвет към всички по принцип, а не само за мама блогъри. Ако ние не се развиваме, няма как да поддържаме любопитството на аудиторията, на клиентите или пък на самите себе си, затова нека заедно се развиваме и ставаме по-добри в това, което правим за другите и себе си.

Ще се радвам да продължим темата в моите групи за майки с блогове:

и другата за инфлуенсъри и брандове

защото си мисля, че все още нещата се случват по трудния начин, докато може да е съвсем лесно. Планувам следващите теми, по които да пиша да са:

Как да изберем подходящ мама блогър за нашия бранд, в които да включа списък от поне 50 такива с линкове и кратко описание, за да се ползва като онлайн каталог, както и тема за

Как да избера подходящ клиент, с когото да работя като мама блогър.

Отворена съм за още теми и ви очаквам в групите, за да ги обсъдим заедно, както и скоро очаквай да обявявя първите събития на живо по темата с групи от 10 -15 души.

Още по темата четете на следните линкове:

Как да стана мама блогър в 3 стъпки:

Как се става мама блогър – труд

И за финал: очаквам ви в моя инстаграм профил да си говорим и за други весели и не чак толкова работни дела:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 10 стъпки за работа на мама блогър с бранд за първи път appeared first on Radostna Mama.

Последните дни съм изслушала толкова книги, колкото не мога да прочета за месеци напред, защото слушам докато приспивам децата вечер, докато готвя, пазарувам, оправям пране, разхождам се или пътувам някъде. В общи линии винаги, когато мога, слушам 🙂

Фен съм на захаросани любовни и сълзливи романи, обичам заплетени истории, в които доброто побеждавам, влюбените се събират и всичко приключа с щастлив край. А когато е гарнирано с горещ шоколад, коледна украса, смешни пуловери, зимни хижи, заснежени пътища, виелици и уютни камини, тогава просто не мога да спра. Пренасям се в тези чужди домове, празнични дни и улици и изживявам всяка емоция двойно по-силно с топъл чай, какао със сметана и едно захарно бастунче в чашата. Имам си и червено одеяло за целта. Имам си и бяло пухкаво, което ползвам при най-заледените истории, които обаче разтапят душата 🙂

Подготвих ви 10 заглавия, които препоръчвам за слушане през декември и още 4 за децата:)

Нека да е заснежено навън и топличко вътре, нека има усмивки и любовни думи преди лягане, защото от това по-голям подарък за празниците няма <3

Които аз ще слушам в Storytel през декември са:

Една Коледа в Париж от У. Съмърсет Моъм

Заглавието те подготвя за френски кафенета и улички, светлини и студ. А описанието е следното: „Една Коледа в Париж” (1939) е от малко познатите романи на Моъм, но е блестящ образец за разказваческото му майсторство. Чарли Мейсън, млад, красив, умен и заможен англичанин, заминава за първи път самостоятелно за коледните празници в Париж, където очаква да вкуси от насладите на разгулния живот във френската столица. Но още първата нощ той среща една жена с трагична съдба, близостта с която завинаги ще промени живота му.

Как да не ти се прииска да я чуеш веднага 😉

Винаги ще има Коледа отДжени Хейл

Вече е в каталога на Сторител и макар да съм я чела, обичам я и ще я слушам, за да ме пренесе в онзи коледен зимен свят, за който всички ние романтични души примираме. “Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.” Историята е ясна, но пък случването й е прекрасно 🙂

Коледна тайна от Карън Суон – очаквайте в края на ноември в Сторител

Една от най-любимите ми книги за зимно време в Алекс Хайд е жената, която направлява богатите и силните към още по-големи успехи. Телефонът ѝ е дълбоко пазена тайна, която само наистина важни хора могат да разкрият – и то когато имат нужда от реална помощ. Тя деликатно ги направлява през проблемите, в които са се забъркали, и им помага да оправят както личния си живот, така и своите бизнеси. После обаче попада в тотално нов свят и е време да се сблъска с чувства, силен характер, заледени пътища и много много тайни. Препоръчвам. Ще бъде в каталога на Сторител на 26.11.2020.

Шоколад

Дори и да сте гледали филма, според мен си заслужава и аудио преживяването с Петя Арнаудова, която чете книгата в Storytel. А какво по-хубаво време от студеното за горещ шоколад, кувертюра и много наситени емоции?

Шоколадово бягство

Шоколадът спокойно може да е най-добрият приятел на жената, а в моя живот има ключово място – просто го обичам 🙂 Затова като видя книга с шоколад в заглавието директно ме отвежда към нещо горещо, любовно и задължително. Взех това директно от сайта на Сторител: “Амбър Салпоне и Грег Уолтерсън са просто добри приятели, докато една страстна нощ не обърква напълно плановете им. Всеки следващ път, когато „то просто се случва”, тайната им афера заприличва все повече на истинска връзка. И това е сериозен проблем, защото той е женкар, а тя изпитва панически страх от обвързването. Страх, който й пречи да сподели сладката си тайна дори с най-близката си приятелка Джен и да бъде до нея в най-важния момент от живота й – нейната сватба. Докато отношенията между двете жени постепенно охладняват, Амбър ще трябва да приеме, че шоколадът не може да излекува всичко, а бягството от проблема не винаги е възможен вариант.” Сигурна съм, че ще се влюбя в тази история, прочетена от Десислава Знаменова.

Даровете на влъхвите

Всеки декември прочитам по някоя класика. Тази година ще слушам “Даровете на влъхвите” за първи път като аудио разказ. Има ли нужда да разказвам тази разтапяща история, издържала през всички тези години?

12 часа преди Коледа от Десислава Чучулайн

Това е една вълшебна история, написана от българска авторка, която заслужава да се прочете, особено ако си фен на фентъзи, физика и доброто, което трябва да победи. Накратко: един книжар и една млада жена, отдавна изстинали към уюта на празниците, ще се отправят на пътешествие във времето, което ще предопредели не само тяхната съдба, но и Баланса на Реалността. Някъде на Земята има тайнствена книга, която ги свързва, и макар те да не го знаят, дванайсет часа преди Коледа, страниците й ще засияят, а по ръбовете й ще изпъкнат мистериозни символи. В търсене на своя нов Книжар Главната книга ще се телестранира на Земята и ще припомни на двама души кои са истински важните неща в живота. Шепа магьосници, катерица с глава на койот, призрак и един телепортер ще забъркат магории и смръкотии, за да притежават книгата.

Christmas Charms

Добавих и две на английски, за да усетя акцент, емоция и настроение директно от чужбина. Ашли очаква Коледата на мечтите й, след като години наред е работила в лъскав магазин за бижута, накрая самата тя ще може да си позволи едно за себе си, а гаджето й ще я води на ваканция в Париж. Е, какво толкова може да се обърка? Нямам търпение да разбера 🙂

How the Dukes Stole Christmas

Истории за принцеси и крале са ми любими, затова и тази е в списъка ми за зимни четива този декември. Бални рокли, бляскави бижута, интриги и много власт. Готова съм и за тази аудио книга.

Наследницата от Дакота Билдинг, Фиона Дейвис

В момента я слушам и съм към края – Ню Йорк, ледено време, любовна история и невъзможно ужасно място за една млада жена. И не, не е Дакота Билдинг, а съвсем друго на километри от града, отведена там с ферибот. Чуйте я. Всъщност чуйте всичко на Фиона Дейвис. Заслужава си всеки миг от аудио преживяването.

За децата:

Миналата година писах за

Коледни вулнения в света на мотовете

и

Приятелят на Дядо Коледа,

а тази зима съм добавила и новите заглавия

Дядо Коледа и седемте разбойници

Как малкият Клаус стана Дядо Коледа, която ще излезе на 19.11

+ една на английски да видя как ще реагират децата на такава история

Winter Story

Това е моят списък с предложения за декември, а защо не и през януари. Ако вече ползваш Storytel все още можеш да минеш на споделен семеен план, в който да включиш мъжа, бабата или който прецениш. Цената му е 15 лв и можеш да се прехвърлиш автоматично. Аз лично обаче сторих друго – преди плащах от itunes и цената ми беше 14 лв на месец, сега прекратих този план и от компютър преминах на едногодишно плащане с отстъпка, като така излиза по 7.49 лв на месец, което си е направо подарък 🙂

Иначе има опция и за безплатен тест от 14 дни.

Вероятно ще ти е полезно да дойдеш в групата за аудио книги, от където аз постоянно черпя вдъхновение за следващата ми книга: https://www.facebook.com/groups/knigizaslushane

Всички мои аудио книги можеш да видиш в профила ми в инстаграм в секция Highlight Аудио Книги 🙂 И хайде да се насладим на най-празничния месец от годината в компанията на чудни коледни и зимни аудио книги <3

П.С. Цифрите на на всяка картинка горе в средата обозначават продължителността на книгата в часове и минути 🙂

The post Списък с любими коледни, зимни и снежни заглавия, които да слушаме през декември appeared first on Radostna Mama.

Вероятно съм споделяла и друг път, но първото дете се наложи да излезе със спешно секцио, второто с планирано.

Нито за секунда след раждането и на двете не съм мислила

за белега си.

Да го мажа с нещо или изобщо да се занимавам с него. След първото раждане бях супер заета да се уча да кърмя, да сменям пелени и да не спя, а след второто бях заета с малко дете и бебе у дома, което пак ме отнесе далече от личните грижи за себе си.

Разсъждавах по същия начин и за операцията на Деян, която е в ингвиналната област и съм писала за нея тук:

Само че при Деян ситуацията се оказа различна. Баща му каза, че трябва да се маже, за да може по-бързо и лесно да зарасне и да се заличи белегът.

Защо? – попитах аз.

“Нали е в гащите на детето?”.

Баща му даде смислени аргументи и решихме семейно да се доверим на

Kelo-Cote – малка тубичка с гел за третиране на белези.

Защо него ли? Защото в началото Деян не даваше да го докосваме по раната и не исках да го тормозя с мазане. После разбрах, че Кело-Кот има спрей версия, която е точно за такива случаи, за да не се пипа и особено при малки дечица, които дори и да не ги боли, започват да се мятат и пищят само от идеята да ги докоснеш по раната.

Измина поне месец – два, докато вече беше готов да ни допусне там, а точно тогава разбрах, че за Kelo-Cote не е проблем, че толкова по-късно започваме терапия.

При повечето продукти, които съм гледала пише, че трябва на определен ден след операцията, докато този даваше свобода от няколко месеца след операцията. Най-добре е да се ползва веднага след като падне коричката или се махнат конците, но и след това все още има шанс за по-бързо заличаване и възстановяване на раната.

Харесаха ми още няколко неща, преди да решим да ползваме точно този продукт:

• в малка опаковка е, така разказахме на Деян, че е специално за него, т.е. детска е, но истината е, че се прилага еднакво от деца и възрастни;
• изцежда се тънка струя гел, няма мирис и е безцветен, което не дразни детето, а и мен при нанасяне;
• образува лек слой като силикон, който изсъхва за 4-5 минути, в които позволявам на Деян да се разхожда гол и така не се ядосва;
• прилага се сутрин и вечер в продължение на поне 2-3 месеца, което ме устройва, защото сутрин при смяна на пелена мажа и после вечер преди лягане.

Когато се чудих кой продукт за белези да избера, разгледах снимки на преди и след, които са третирани с бързоизсъхващия 100% силиконов гел Kelo-Cote. Не бях чувала за продукта и разгледах още, стана ми любопитно през какво са преминали хората , застанали с лицето и тялото си пред камера, за да покажат разликата. Лично аз не съм така смела. Не бих искала да си снимам белега от секциото, особено след като се е слял с този от изваден апендицит и гледката не е никак приятна.

И все пак – замислих се защо не започнах да се мажа веднага, защо оставих нещата така на природата? Защото е в гащите!

Както при Деян, така и моят не се вижда и си мислех, че няма значение.

Днес, 4 години и 2 бебета извадени секцио по-късно си мисля, че ако имам трето бебе с операция ще се мажа. Всичко има значение! Така както си живеех в свят без спорт и без никакви хранителни ограничения на 35 ми светна, че това не е ок, така и с белезите.

В гащите или не – ние се виждаме, кожата има нужда от еластичност, от здраве, а не само от красота. Показваме се голи пред любимия човек и е редно да се радваме на тялото си, независимо какво е преживяло.

Затова вече гледам с други очи на белезите, реално гелчето Kelo-Cote ми разшири знанието за третирането на рани, показа ми една мадама, която е претърпяла ужасно тржка операция и ползвала продукта след това. Няма да пускам снимки, защото не са за всяко око, но ако ви е интересно напишете zanna van dijk & kelo cote в Google и вижте как се е справила не само с белега, а и като цяло с живота си след случилото се.

Всеки ден се тревожа децата да не се наранят лошо, после да не остане някой белег на лицето им, случвало ми се е спешно да карам до Пирогов за рана до носа на Деян, но като цяло не можем да спрем децата да растат, да падат и да се удрят. Хубаво е обаче да знаем, че имаме нещо у дома, което може да помогне в такива ситуации. Пък ако може да не ни се случва и налага, ще е най-хубаво 🙂

П.С.

Kelo-cote е предназначен за третиране на стари и нови хипертрофични белези и келоиди, получени при хирургически интервенции, травми, рани и изгаряния. Подходящ е за употреба от деца и хора с чувствителна кожа и можете да го намерите в аптеките и онлайн. Този текст е в партньорство с Глобал Естетикс, а аз лично съм прилагала продукта върху детето си.

The post Белезите, които крием под бельото си appeared first on Radostna Mama.

Но нека разкажа първо за една дума, която научих в офиса на фондацията. Не я бях чувала преди това и нямах идея, че изобщо съществува. Думата е

РАЗСИНОВЯВАНЕ.

Логично означава процес по прекратяване на осиновяване. Разбира се, законодателството дава различни възможности това да се случи, винаги се минава през съд, но по-интересното за мен беше статистиката в България – при какви условия и защо родителите, които са осиновили дете искат да го върнат в системата. Няма да изпадам в конкретика, но бях впечатлена да разбера, че има немалко случаи, в които осиновителите искат да започнат процедура поради неразбиране между двете страни и най-вече в периода на тийнейджърство.

Коментари и анализи не ми се иска да правя, но ще разкажа друго и то е за осиновителите. За мен това са хора – герои, смели и решителни, всеки носещ своята лична и обществена мотивация, както в България, така и в чужбина. Те преминават през сериозна процедура по одобрение, която включва доста повече от битови условия и причини за желание да имаш дете у дома, родено от друга жена. Има семейства, които чакат с години, за да получат така желаното дете, но не се отказват. На тях се възхищавам искрено. И на тези, които не искат да върнат децата си след 2-3-10 години!

И защо разказвам всичко това? Защото преди да се стигне до осиновяване и разсиновяване, има бременност и отказ от родителски права. И точно тук аз и ти, и твоите приятели, и моите близки можем да помогнем.

Можем да направим така, че по-малко млади майки да оставят децата си в родилното, по-малко бедни жени или такива без семейна подкрепа да се откажат от най-свидното си, носено девет месеца в утробата им.

Можем да направим така, че броят на изоставените деца да намалее, броят на осиновените да порасне и така да върнем човешкия баланс в обикновения ден на този така или иначе объркан свят.

Представи си едно момиче на 16 години, бременно от любимото си момче, но без подкрепа от семействата им. Представи си една млада жена на 25, бедна под прага на допустимия минимум, носеща бебето на непознат мъж. Представи си студентка, дошла от незнайно село в големия град, уплашена и несигурна не само за бебето си, но и за своето утре.

Всички те имат нужда от подкрепа, добра дума, конкретни действия, за да запазят своето бебе. Аз и ти лично няма как да й помогнем, защото изобщо не я познаваме, но пък фондация “За нашите деца” го прави. Всеки ден. За всяка една изплашена и самотна жена, пожелала отказа от майчинство за своето дете. Оказват подкрепа с екип от специалисти, психолози, педагози, медиатори, съветници, които знаят какво правят. Оказват подкрепа с материални и нематериални блага, от които бъдещите майки да се възползват, за да се справят с новия си живот – с или без новороденото. Благодарение на работата на фондацията през 2019 година спасени от изоставяне и трайна раздяла с майките си са 342 деца, а 1428 деца и техните родители са получили социална и психологическа помощ. Информацията е официална и е публикувана тук:

https://www.doppelherz.bg/za-nas/podkrepa-na-deca-v-nuzhda/

Как точно се случва ли? Като екипът на болниците ги информира за тези жени и те отиват да работят с нея директно на терен. Новото законодателство изисква писмен отказ от майка и баща, баба и дядо на детето, което ми се струва, че преди е липсвало, защото много баби и дядовци изобщо не знаят, че там някъде детето им ражда друго дете.

От месец септември 2020 година фармацевтичният бранд Допелхерц започва дългосрочно сътрудничество с фондация „За нашите деца“.  С всяка закупена опаковка Допелхерц® Актив Мама и Допелхерц® Имуно за деца  ние също можем да подкрепим каузата на фондацията за превенция на изоставяне на бебета и малки деца. И аз лично искам да съм полезна. И аз лично искам да подкрепя двете организации и така някак да знам, че вероятно точно днес едно бебе остава с майка си. За доброто на бебето. За доброто на майката. За доброто на цялото ни общество.

Майка съм на 2 деца, родени в любов и силно желани. Надявам се накой ден да имаме и трето бебе и не бих искала дори да мисля какво е да изпаднеш в ситуация на мисли за изоставяне на собственото си бебе. Още днес ще взема една опаковка от включените в кампанията продукти  Допелхерц® Имуно за деца , а ако забременя с трето, ще приемам редовно Допелхерц® Актив Мама , подходящ преди бременност, по време и след това по време на кърмене. Целта на Допелхерц е да дари 20000 лева още в рамките на първата година от сътрудничеството си с фондацията. Защо да не им помогнем това да се случи по-бързо?

И не си мислите, че осиновените деца са някаква химера. Те живеят сред нас и са наши приятели. И все пак нека помогнем на повече майки да останат с децата си, а на тези, които са избрали да осиновят, да не стигат до процес на разсиновяване.

Защото както моята приятелка Криси Нановска сподели днес с мен “Когато родиш, ти не ставаш майка. Ти ставаш родилка. Майка се става всеки ден, докато живееш с детето у дома”. Вярвам, че това е точно така <3

P.S. Всички ние можем да се възползваме безплатно от услугите, които фондация “За нашите деца” предлага на деца и родители, свързани със забавено развитие, проговаряне, физическа активност, проблеми при развод, психически разстройства или други сътресения в семейна среда. Вижте повече на https://www.detebg.org/ или дарете директно средства тук: https://www.detebg.org/bg/dari-sega/.

The post Разсиновяване и осиновяване, изоставено и задържано дете – разказвам ви за една среща със силна емоция appeared first on Radostna Mama.

Днес ви споделям най-новото предизвикателство, на което реших да се подложа и то се казва

пробиотици.

Реших, че ще продължа да спазвам режим, но все пак ми е доста трудно без шоколад, баклавички и бисквити, например. Няма да ям никакво пържено, спазвам модерен фастинг, който представлява хранене от след 12 на обяд до 20 вечерта. Не го препоръчвам, защото не съм сигурна, че е правилен за всеки, много хора имат нужда от хубава закуска, от поне 4 хранения на ден. Просто споделям, че аз се чувствам много добре, не усещам глад преди 13 часа на обяд и си позволявам някакви лакомства, а и гледах филм, четох статии, че организмът има нужда от повече време за обработка и пречистване след вчерашното хранене, затова реших да го приложа.

Но да се върна към новото предизвикателство – ПРОБИОТИЦИ.

През лятото пуснах видео как Боян и Деян си хапват шоколадови перлички Bactojoy или това са пробиотици с натурален шоколад, които са подходящи както за деца, така и за възрастни. Можеш да си ги хапваш директно или като украса на храна. Лично на мен и на децата много ни допадат, защото са ни като десерт.

Та същата марка пробиотици предлагат и продукти, специално за жени. Казват се Bactojoy femin и досега не бях ги пробвала, въпреки че ги имам вкъщи. Но след среща с Мариета Захариева, основателка на марката и създател на фирмата Bulgarbiotic, реших, че това ще е следващото предизвикателство, на което ще се подложа, след 30-дневното на Ирина, за което ви разказах. Явно постоянно имам нужда жени да ме предизвикват 🙂

Мариета ми разказа как действат пробиотиците за жени. Обясни ми как са създадени специално за нас, защото влияят на pH-то ни както в стомаха, така и в най-женския ни орган. Попитах я директно

– Какво ще се случи, ако приемам редовно пробоиотици в продължение на 21 дни / таблетките в една опаковка са 20, но ми се стори готино да са 21, за да го превърна в навик / и получих следния отговор:

„Обещавам да свалиш поне 2 сантиметра от талията си, защото този пробиотик е създаден да отнеме газовете в коремчето, да усетиш лекота и да повлияе на този така мразен от всички ни подут корем.“

Не ми трябваше повече. 2 см ми звучат супер, защото зная колко трудно е да се махне всеки един сантиметър от там, особено след две деца и след 35 години.

Затова аз си отправих предизвикателство да съм редовна в приема на пробиотик Bactojoy фемин в продължение на 21 дни. И още нещо – предизвиквам и вас заедно да кажем

#НеНаПодутияКорем с #женскипроботикBactojoy :

1. Започни да приемаш Bactojoy femin заедно с мен – аз съм една седмица напред, но това няма никакво значение:)
2. Премери се в началото и в края на предизвикателството, като се опитай да не ядеш всички любими неща в един ден и час 🙂

Лично аз ще споделям в края на всяка седмица какво се случва с моя корем, какво усещам, какви други ползи или негативи съм забелязала. Като цяло приемът на пробиотици със сигурност не може да ни навреди, дори и да не ни помогне, но тайно се надявам да намаля талията си с още 2 см и да усетя тази лекота в корема, защото вече близо месец и половина поддържам свалените килограми и сантиметри, но ми се иска да не усещам подутия си корем така видимо и да се чудя как да го крия.

Реално след първата седмица на прием мога да заявя две неща – харесват ми, усещам корема си някак по-лек, талията е с 1 см надолу, но още не смея да се хваля за повече, защото ми се иска да се натрупат повече дни на прием.

При мен вероятно ще сработят много добре, защото още от 3-ти ден почувствах някак по-спокоен корема си, а като бонус се отървах и от лекото зацапване долу.

Сега ви предлагам 20% отстъпка от цената на Bactojoy femin с промо код raodstna20, която важи за всички продукти на

https://bulgarbiotic.bg/products/show/:

от 26.10 2020 до 25.12.2020, когато ще сме на празнична вълна, ще празнуваме с най-близките ни и ще си пожелаваме здраве. А точно здраве е основната цел на пробиотиците, които тази Коледа могат да бъдат чудесен подарък за теб, за децата, за мъжа или бабата <3

Аз ще споделям в инстаграм профила ми какво се случва при мен и ще се радвам това да се окаже полезно за всички нас.

Ако пък случайно се чудите какви са тези пробиотици, които ви предизвиквам да приемате, накратко ще споделя, че те са български, създадени от нуждата на жената в модерния свят и:

*подпомагат храносмилането

*потискат голямото размножаване на болестотворни и гъбични бактерии

*подобряват абсорбирането на лактозата и подобряват смилаемостта на млечните протеини

*потискат гнилостните процеси в стомаха

*спомагат лечението на дихателни инфекции, синузит, бронхит, пневмония

*намаляват риска от алергии

*намалява „лошия” холестерол

*някои ги приемат и като имуностимулант

Реално, ако ядете редовно кисело мляко, което си квасите сами с хубава закваска, не ви трябват никакви хапчета. Но аз не го правя и кисело мляко много не обичам, затова ми се струва по-лесно да приемам Bactojoy femin.

Аз започвам от днес! А ти?

The post Какво се случва с моето предизвикателство #НЕнаПодутияКорем appeared first on Radostna Mama.

И точно, когато се чудим в кой магазин да отидем и как да изберем, попадам на kidsonboard.bg начело с две готини майки, които искат да ни помогнат в избора на столче, да ни научат как да се държим в колата и на пътя, когато возим деца, а и да ни информират кой в чужбина се занимава с това родителите да се справят добре с новото столче и от къде черпат полезни знания за себе си и децата си. Нещо, което в България все още липсва.

Срещам ви с Милена и Ради от kidsonboard.bg, които лично аз ще ползвам за консултация при покупката на следващото ни столче. Защото информация в интернет има много, но професионалната помощ обикновено получаваме чак в магазина на място, когато се предполага, че трябва да имаме все пак някаква представа какво търсим и какви пари сме готови да платим.

Кои сте вие Милена и Ради? Как ви хрумна да се занимавате с безопасността на децата в колата? Как се запалихте по тази тема и кой ви помага?

Милена: Аз бих се определила като човек, който винаги се опитва да промени нещата, които не харесва наоколо. Цял живот съм работила за каузи и това май никога няма да се промени. Дори след като станах родител (синът ми всеки момент ще навърши 5), не забавих темпото, само промених фокуса – сега много повече ме вълнуват нещата, свързани с деца, съвсем естествено. Откакто се помня съм в колата и начинът на шофиране у нас ме влудява – нарушаването на правилата, летенето с 200, псуването и боя по светофарите… От години искам да направя нещо по въпроса, но все не знаех какво.

На ден минавам средно по 50 км в града, като поне половината от тези километри са в компанията на детето. Затова как го возя е важна тема за мен и семейството ми – с Ради проучвахме и купувахме столове заедно, четяхме оценки и гледахме краш-тестове. Покрай това започна да ми прави много силно впечатление как другите родители возят децата си в колата и все ми е било на езика да им дам съвет или да им се скарам. Но така не става 🙂 

А всеки път, като видя дете с глава през прозореца или в скута на възрастен, ми се стяга под лъжичката, защото знам какъв е рискът. Ето така започнахме да мислим за ДЕЦА НА БОРДА 🙂

Ради: Двете с Милена сме много различни и в личностен, и в професионален план. Изумително е и за двете ни, как успяваме да се разбираме толкова добре. Вероятно противоположностите наистина се привличат 🙂  Аз съм много емоционална, силно критична, в същото време умерено мързелива. На мързела си обаче не успявам да се отдавам достатъчно, поради наличието на 2 деца в яслено-градинска възраст. Ежедневието ми е такова, че почти няма ден, в който да не съм в колата с децата. Минаваме повече от 600 км в града всеки месец. Живеещите в София знаят за какъв трафик и натоварване става въпрос. Цялото това движение понякога е много изтощително. А изключително обезкуражаващо е наличието на толкова голямо количество шофьори, които изобщо не зачитат правилата и се възприемат като някакви божества!

Ние с Милена отказваме да се примирим с факта, че децата ни трябва да живеят и растат в тази среда и затова правим всичко по силите си, да я променим. Вярваме, че ще успеем! 

Дайте малко статистика – какво е положението в България и света по отношение на пострадали деца по време на катастрофа, какви са рисковете в различните ситуации?

Милена: Едно от най-опасните неща, които правим ежедневно, без да се замисляме, е шофирането и изобщо участието в движението по пътищата. Катастрофите са сред водещите причини за смъртност по света,

а България за съжаление, всяка година е претендент за първото място по брой загинали в ПТП в Европейския съюз.

Статистиката за пътнотранспортния травматизъм при децата е стряскаща – 20 деца са загинали в България през 2019, возейки се в автомобил, а 600 са ранени!

Децата са особено уязвими участници в движението и това е така, основно поради две причини. Първата е, че анатомията на децата много се различава от тази на възрастните. Без да навлизаме в подробности, бихме могли да кажем, че децата са доста по-крехки от нас. Другата причина е, че децата не са способни да направят информиран избор относно опазването на собственото си здраве и живот. Отговорността за осигуряване на безопасността им е в ръцете на възрастните.

Всъщност, съвсем лек удар или внезапна маневра или спиране, са напълно достатъчни, за да наранят необезопасеното дете в колата.

Изключително опасно е, децата да се возят извън столчето си за кола, с незакопчани колани, в скута на възрастен, изправени между двете предни седалки и пр. Например, при удар с 30 км/ч, дете с тегло 7 кг ще излети от ръцете на възрастния, понеже ще бъде изложено на сила от около 135 кг. Съмняваме се, някой да е способен да удържи такова тегло.

Повечето хора може би не знаят, но травмите, които се получават при катастрофи, много приличат на тези при падане от високо. Родителите винаги са особено внимателни, когато става дума за височини, но често с лека ръка пренебрегват безопасността в колата.

Какво и как можем да подобрим като родители още днес?

Ради: Ние вярваме, че информираните родители взимат правилни решения. Надяваме се, че помагайки им, да разберат колко е важно да возят децата си правилно, никога не биха ги возили по друг начин.

Създайте си правило колата да не се движи, ако детето не е със закопчани колани в столчето си.

Ето ви казус – пътуваме в планината, детето не се чувства добре, плаче силно няма къде да спрем, какво да направим? Кое е най-безопасно в такава ситуация?

Ради: Знаем, че понякога пътуването с деца е изпитание за всички в колата. Вероятно всеки родител е попадал в ситуация, при която детето плаче неутешимо. Когато това се случи, първо трябва да установим, каква е причината за недоволството. Възможно е на детето да му е топло, слънце да свети в очите му, да е жадно… Ако причината не е физиологична, можем да опитаме да разсеем детето с любима играчка, гледка през прозореца, песнички, анимация на телефона, или каквото и да е друго любимо занимание на детето.

Ако нито едно от тези неща не проработи, най-доброто, което можем да направим, е да отбием на първото възможно и позволено за спиране място (не искаме да създаваме предпоставки за пътни инциденти). След като спрем колата, можем да извадим детето от столчето, да се разходим с него или просто да се разтъпчем до колата, докато не се уверим, че всичко е наред и можем да продължим пътуването си.

Милена: Запазете спокойствие и реагирайте според ситуацията. Спрете при първа възможност, а до тогава направете всичко по силите си да успокоите детето. На мен ми се е случвало, докато синът ми беше още бебе, да се разплаче силно на голямо кръстовище. Понеже нищо не помогна, а аз не го виждах, тъй като беше на задната седалка, обратно на движението, доста се стреснах. В момента, в който светна червено, изтичах отзад да го видя.

Тогава реших, че ще монтирам огледало на облегалката на задната седалка, за да можем да се виждаме с него. До ден днешен това огледало е най-добрият ни приятел в колата! Когато бях сама с бебето и беше възможно, го возех до мен на предната седалка (с изключен еърбег!). Като поотрасна и се тръшкаше в стола си отзад, му говорех, докато се успокои или успея да отбия.

А най-лесно е, когато някой се вози с него отзад 🙂 

Какви са първите инициативи, които ще предприемете за повече знание, когато возим деца?

Милена: Постарахме се да подготвим лесен и приятен за ползване уебсайт – www.kidsonboard.bg, където всеки може да научи повече за това защо е важно да возим децата обезопасени, как да изберем най-подходящото столче за детето си, как да го монтираме и ползваме правилно.

Заснехме 2 информационни видеа, касаещи детската безопасност в колата, с участието на различни специалисти – ортопед-травматолог, психолог, експерти по детски столчета за кола, рали състезател, полицай. Видеата ще бъдат готови в средата на септември и веднага ще ги качим на уебсайта и Фейсбук страницата ни, за да може всеки родител да чуе отговори от специалисти на въпросите, които си задава.

Стартираме и проучване на нагласите и познанията на родителите относно използването на детски столчета за кола. Резултатите от проучването ще ни помогнат да разберем по-добре нуждите от допълнителна информация и умения на родителите по отношение на детската безопасност в автомобила, както и да ни покаже темите, върху които да акцентираме в следващите публикации на сайта си. Затова, приканваме родителите да бъдат активни и да попълнят анкетата ни още сега и то максимално откровено

http://kidsonboard.bg/pitame-roditelite/ 🙂

Има толкова голям избор на столчета, за мен лично е трудно да избера, взехме уж хубаво, издържало тестове и висок ценови клас, но децата не го харесват, не искаха да стоят и час в него. Какво да правим в такъв случай?

Милена: Аз бих препоръчала да набележите столчета, които харесвате и отговарят на нуждите и изискванията ви, след което да отидете в най-близкия магазин и да сложите детето вътре, за да видите дали ще му хареса, как стои във всеки от столовете, удобно ли му е. Съвместното пазаруване ще го развълнува и новото столче ще бъде любимо 🙂

Ради: Абсолютно, ние така направихме още с първото столче и много лесно направихме финалния избор. Едно от столчетата направо “заспа” около детето и той така се радваше, че си седеше в него, докато още седеше вкъщи, преди да го монтираме в колата 🙂

Иначе, основните правила при избора на детско столче за кола са то да отговаря на възрастта, ръста и килограмите на детето, да бъде инсталирано правилно, да пасва добре в автомобила и да се използва правилно всеки път, когато пътувате с детето.

Ако не са сигурни, родителите могат да заявят безплатна индивидуална консултация с екипа ни през сайта ни. Ние ще направим всичко възможно да им помогнем да изберат подходящото столче за тяхното дете и кола.

Направи запитване за следващото ви столче за детето тук

Какво не знаят родителите за обезопасяването и какви грешки допускаме най-често в колата с децата? Кой се очаква да ни обучи?

Милена: На тези въпроси се надяваме, че ще можем да отговорим най-точно след като приключи проучването ни.

Ради: В ежедневието си твърде често виждаме деца, които се возят в колата без столче, без колан, подскачат между седалките, седят в скута на шофьора или някой от пасажерите, или пък са в столчета, но неправилно поставени, много облечени и т.н.

С Милена веднъж видяхме висшата форма на грешно поставено дете в столче – бебе, облечено в космонавт, поставено в кошница за кола на предната седалка по посока на движението, без закопчани колани… Това е наистина опасно!

Как е в чужбина? Кой се грижи новият родител да е наясно с правилата и какво да прави с бебето и после детето в колата?

Милена: С Ради четохме много за практиките в Европа, а попаднахме и на информация за САЩ. Бързо ни стана ясно, че в скандинавските страни детската безопасност в колата е приоритет на държавата, а не просто на родителите.

Шведите и норвежците правят най-сериозните тестове за сигурност на детски столчета. Още преди да се е родило детето, а и в родилния дом, родителите получават информация за това как да превозват децата си безопасно.

Шведите даже имат една страхотна инициатива Zero, според която човекът на пътя може да сгреши, но пътят – никога. Те целят нулева детска смъртност на пътя и са доста близо до това да успеят, тъй като съобразяват инфраструктурата, обучават децата и родителите, обследват внимателно причините за катастрофите и подобряват средата непрекъснато. Но най-важното е, че хората там са внимателни шофьори.

Ради: Англия също ни впечатли с практиките си, тъй като единствено там открихме обучения за специалисти по детска безопасност в автомобила – всеки желаещ може да премине курс и да стане сертифициран експерт. Освен това, пак там, знам, че полицаите биха глобили всеки, който вози детето си необезопасено или в неподходящ за възрастта му стол. При нас това все още го няма, но се надяваме с дружни усилия и тук детската автомобилна безопасност да стане приоритет.

Още един казус от мен – детето вече е голямо и може да се откопчава само, какво правим в този случай?

Ради: Това, което ние правим, е много да говорим с децата си, обяснявайки защо това е важно. Аз лично бих спряла автомобила и бих казала на детето си, че няма да продължим с пътуването, докато не обещае, че няма да се разкопчава. Лично не съм изпадала в такава ситуация. Но съм имала друга – в суматохата по качване на багаж и слагане на бебето в столчето му, бях забравила да закопчая баткото. След като се качих в колата и запалих, той уплашено извика, че не е закопчан! Всъщност, нашите деца не знаят, че е възможно да се возят извън столче или с незакопчани колани. Родителите най-добре познават децата си. Просто трябва да намерят правилния път за комуникация по темата.

А най-лесно е, когато на децата не е давана алтернатива. Ако детето е закопчано в столчето от първото си качване в колата, едва ли би предположило, че има друга възможност за возене.

Милена: Абсолютно! Моето дете също никога не се е возило без колан и извън стол (дори в чужбина съм купувала втора ръка или съм наемала) и когато някой седне отзад до него в колата, той веднага пита “а ти няма ли да си сложиш колана” 🙂 Имахме друга драма около третата годинка, когато тръгна на градина – когато го взимах, не искаше да си седне в стола и да го закопчая. Започнах да предвиждам по 1 час за взимане от градина, за да имам времето и нервите да се разбера с него и да не правя компромис със стола и коланите. Проработи. Оттогава не сме се разправяли за тези неща и не би си и помислил да се откопчае (надявам се!).

С кои организации и хора планувате да работите за по-добри резултати? Срещи в детски градини или подобни предвидили ли сте?

Милена: От първия момент, в който заговорихме за ДЕЦА НА БОРДА, екипът на Форум КЛЮЧ (едно страхотно мотивационно събитие) застана зад нас. Фондация “За Нашите Деца” и страхотната психоложка Катерина Ковачева, Иван Ненчовски от детски магазин “Рошко” във Варна, Иван Миланов – вносител на Бритакс Ромер за България, екипът на МБАЛ Вита, великите хора от Spark Bulgaria – car sharing services, с които работим страхотно, екипът на Академия за безопасно шофиране и в частност Димитър Илиев, Фондация “Първите три минути” и Училище по първа помощ, които най-добре знаят колко важна е безопасността – това са все чудесни хора, които ни подкрепиха и окуражиха, за да започнем. Не на последно място – стартираме, благодарение на финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2020, които повярваха във важността на детската безопасност в колата.

Ради: Планираме да работим с всички организации и ентусиасти, които правят неща за детската безопасност, защото колкото повече хора сме, толкова по-голям е шансът някой ден всяко дете у нас да се вози добре обезопасено в автомобила си. Все още не сме планирали нищо за детските градини, защото тепърва стартираме и все още се наместваме, а сме само 2, но определено ще стигнем до родителите там. Искаме да работим с бъдещи родители, искаме да работим с пътни полицаи, с акушери и неонатолози, с продавач-консултанти в магазини за детски стоки – с всички, които имат отношение към това как возим децата си в колата.

Някой ден ще успеем с всичко, а сега – започваме стъпка по стъпка със страхотни и отговорни родители като теб и твоите читатели 🙂

Споделете едно изречение, с което да ви запомнят за финал:)

Винаги закопчавайте детето си в столчето! Това може да спаси живота му.

Радостна мама: И аз ви благодаря и ще следя с интерес дейността ви, а за информация на моите читатели искам да добавя някои казуси, които сме имали с децата и как сме ги решили:

• Още преди да се родят децата, проучвахме и разпитвахме как се слага бебешко кошче в кола и предварително положихме усилия да сме подготвени, да се изключи еърбег за предна седалка, да е задължително в обратна на движението посока, колко и как да са стегнати коланите, как да е облечено новороденото;
• Към първата година Боян отказваше да се качи в столчето, тогава обикалях с него по час или два около колата, докато се съгласи, но никога не съм го качвала в колата необезопасен, когато го возя;
• Случвало се е да се возим с такси с децата в наистина краен случай и това е отвратително преживяване в страх, стиснали децата в скут, шофьорите не се съобразяват със скорост и светофари, което не искаме да си причиняваме и не го правим.
• Деян повръща и му е лошо и на кратък и на дълъг път, оставям го да повърне, изчиствам го, гушкам през стола, докато е закопчан. Случвало се е да го взема за няколко минути и зная, че това е ГРЕШНО и страшно ОПАСНО, затова го връщам в стола.
• Боян и Деян пътуват ужасно, искат да слизат, плачат безутешно. Правя опити да ги разсея, но когато не се получава, просто ги оставям да плачат наистина много. Веднъж Деян получи кръвоизлив в окото от плач, дори повръщат от плач и даване, от инат, че не ги махаме от столчето, докато не дойде време да спрем. Предполагам, че за много от вас това звучи нехуманно, но пред алтернативата да спрем на магистрала и да не можем да тръгнем с часове, предпочитаме да поплачат час, за да стигнем невредими, закопчани в столчетата си.

Ужасно трудно е. Мразя да пътувам с децата. Правим го рано сутрин в 6-6.30, грабваме ги с пижами, докато спят, защото използваме това, че са още сънени, хем ще дремнат, хем ще са по-спокойни се надяваме до 3-4 часа да сме стигнали. Пробвали сме и вечер да пътуваме, но тогава рискуваме да се наспят и да са свежи цяла нощ. Ако пътят е кратък, пътуваме на обяд, но често има рев, кризи, безсъние и не обичаме да го правим, ако не е належащо.

Взехме таблети, играчки и храна. Понякога работи за 10-20 минути, друг път плачат часове. Все се надяваме да свикнат и да стане по-лесно, което при Боян вече започва да се усеща след 4-тата година. Но всичко това не ни спира да закопчаваме децата ни. Защото е важно. Защото да поплачат малко или много е по-добре от това да рискуваме живота им, нали?

The post С деца в колата – какво пропускаме като родители и на какви рискове излагаме малките – отговарят Милена и Ради от Kidsonboard.bg appeared first on Radostna Mama.

Как започна всичко

Видяхме уголемен тестис на детето, когато още нямаше навършени 2 години. Нямаше никакви болки или друг тип тревоги. Водих го в Александровска болница, после в Пирогов, после в МЦ “Детско здраве”, докато накрая го прегледаха и оперираха в Токуда.

Кратка история на детските уролози в София

Накратко историята е следната – видяхме, че има проблем. Получихме куп препоръки за най-добрите лекари в Пирогов, но там не успях да се справя със системата или по-скоро липсата на система за чакане, прегледи и изобщо стори ми се кошмарно преживяване след като 2 пъти пробвах да водя Деян там и това фоайе, в което се чака часове наред, без никаква информация кога ще бъде прегледано това малко дете + този кабинет, в който се случват какви ли не манипулации, докато ти си вътре за документ или твоето дете е на преглед, не беше за мен.

Психически ми се отрази адски зле, плаках и двата пъти след като напуснах клиниката по детска урология и семейно решихме, че за такава рутинна операция е по-добре да изберем частната болница, в която се чувстваме комфортно и спокойно.

Решението за операция на тестиса

Детето беше на преглед, на ехограф се установи проблемът и получихме препоръка да изчакаме да навърши 2, за да сме сигурни, че няма да има промяна и операцията е належаща. А и стана ясно, че с напредване на възрастта, той става по-тежък и тези съдове, които пропускат течността от коремната област към тестиса, ще бъдат натоварвани повече. После дойде Коронавирус и изолацията вкъщи. Той навърши 2 през април и след като се престрашихме да отидем отново на лекар през юни всичко се случи за 2 дни. Във вторник на 23.06.2020 бяхме на преглед, на 24.06.2020 Деян мина прегледи, изследвания и консултации в болницата, които да го подготвят за операцията на следващия ден.

Процесът преди, по време и след операцията

Накратко ще разкажа, че вземането на кръв беше наистина гадно, защото е от вената и се наложи 5 човека да го държим, а в допълнение към това трябваше да бъде гладен и жаден, което го изнерви допълнително. После направихме PCR тест за Covid-19 за детето и мен, като на малкия се поема от касата, но аз платих 130 лв и беше доста неприятно бъркане в уста и нос. Накрая консултации с лекарите – педиатър и анестезиолог. Прекарахме цял ден в болницата, имаше доста умора у мен и Деян, но по-важното беше на другия ден да мине спокойно и да си ходим вкъщи.

Преди операцията

Операцията беше планирана за 8 сутринта, първи по ред, тъй като беше най-малък на опашката от чакащи да бъдат оперирани. Детето е гладно и жадно. Дава му се сиропче за упойване, преди да го закарат в предоперационната, но това сокче не му подейства изобщо и се разделихме с ужасен плач. Бях наясно какво ме очаква, защото брат му Боян е опериран в същата болница от пъпна херния и се случи абсолютно същото – сокче, което не подейства + неутешим плач. /Държа да кажа, че преди нас имаше друго дете, което беше доста замаяно и видимо по-спокойно след сокчето/. Процедурата е вземат майката и детето, возят ни до мястото и майката оставя малкото на лекарите.

За моя радост, анестезиологът веднага го гушна и поведе в операционна и аз бях спокойна, че скоро ще е напълно упоен и няма да се мъчи.

След около час и 10 минути дойдоха да вземат леглото от стаята му, за да го докарат в него, като аз ги придружавам.

След операцията

Изпитвах страх от това какво ми предстои, защото очаквах едно омаломощено детенце, което все още излиза от упойка, но пак за наша радост, Деян плачеше така силно, че се чуваше от много далеч. Това ми даде спокойствие и утеха, че е излязъл добре от упойката и като го видях боен да се мята и да иска да се освободи от анестезиолога и всички, които го пазят, знаех, че е добре. Някак се зарадвах, че е “във форма”.

След като се върнах в стаята започна гадната част.

Гадната част

Детето плачеше силно, не приемаше никакви форми на успокоение, а трябваше да лежи и да го приспя, за да си почива.

Не се справих нито с успокоението, нито с приспиването. Сякаш полудя. Мяташе се по леглото, викаше “там”, “там” и сочеше вратата да излиза навън. Знаех, че не е ок да го разхождам навън и се опитвах всякак да го успокоя, но никак не успявах.

После дойде още една гадост – скъса си абоката – буквално и ужасно кръвта шурна като фонтан и трябваше да реагирам бързо да спра кръвта от ръчичката му, да го успокоя и веднага да го изкарам навън, за да се успокои макар и леко.

Бях притеснена за детето, но и за персонала, че ще ми се скарат, че не се справих да го опазя. Сестрата спокойно ми каза „Защо не се обадихте, щях да го махна, да спра кръвта, да почистим?“ Нямах никаква възможност да реагирам, защото бях заета да пазя Деян да не се нарани и падне от леглото. Но важното е, че не ми се „караха“:)

Изведох го по коридора и сякаш дишането му се нормализира, лека-полека започна да плаче по-слабо, докато се разсея. Сестрите ми казаха, че това не е ок и се наложи да се върнем в леглото. Започна отново да плаче, да се мята, но някак с по-малко сили. Беше доста изтощен и му дадох да погледа малко коли на телефона. Това го приспа, но в просъница ме държеше, не можех да помръдна.

Знаех, че това ще се случи. Очаквах го, пак казвам, заради операцията на брат му, затова си бях подготвила всичко под ръка – вода, сок, солети, телефон, кърпички, памперс. Знаех, че няма да мога да мръдна часове наред от леглото, макар че с големия баща му дойде и ми беше супер подкрепа, гушкаше, разнасяше детето, а сега заради забрана от посещения бяхме сами.

Детето дремна известно време, започна да пийва по малко по препоръка на лекаря, после отново поиска навън, но не можеше да ходи. Явно го болеше раната и го носех навсякъде – урологията е на 4-ти етаж, та няколко пъти слизах и качвах стълбите до долу с него на ръце, където го извеждах на въздух. Бях наистина изтощена от физическа и емоционална умора и това при положение, че изобщо не съм се притеснявала за операцията.

Срещата с лекаря след операцията

Лекарят дойде да го види, да разкаже детайли кое как е минало. Оказа се, че е имал двойно хидроцеле и тази операция доста му е помогнала. За моя супер изненада разрезът се оказа горе под коремчето / ингвинална област/, а не долу на тестиса. Незнайно защо не съм попитала, той не ми е казал или не съм разбрала, но разрезът не беше там, където го очаквах и беше доста по-голяма от това, което си представях. Хубавото е, че тези конци не се махат и спестяваме доста стрес на детето да ходи за такава процедура пак в болницата.

Получихме препоръки за работа със забеления пенис, кога да дойдем на следващия ден за смяна на превръзка и се прибрахме.

Хубавата част

В общи линии операцията мина леко, зорът беше предишният ден и в деня на операцията, когато детето излизаше от упойка, скъса си абоката и трябваше да го нося целия ден. Но вкъщи се отпусна, започна да прави крачки и си “проходи” без проблем. Много плачеше при всяко пишкане, но това нямаше общо с операцията на тестиса, а със забелването на пишката. Предписан му беше антибиотик превантивно след операцията, за да избегне възпаление.

На следващия ден лекарят смени превръзката за секунди, не докосна заголеното място, за да не го боли и се прибрахме. Следващата смяна на превръзка направих сама, а след 2 дни детето беше като ново. Тича, скача, играе си, няма плач при пишкане, само когато го мажа с крем и се налага да отворя добре, за да стигна до главичката.

Една седмица по-късно сме спокойни, че го направихме и макар да го пазим от брат му да не го удари, от колички да не “язди” / с това не се справихме много добре /, не правим нищо по-специално от преди. Не ходи на ясла 10 дни, за да се върне в пълна бойна готовност.

За финал ще споделя, че стрес при нас нямаше, не съм се тревожила за нищо освен за :

• вземане на кръв от вената;
• скъсване на абоката, което се и случи;
• първите няколко изпишквания;
• мазането на оголената главичката;

Това са рутинни дейности и просто трябва да стиснем зъби и да преминат. Не съм си мислила дали ще мине добре операцията, какво ще се случи и т.н. Имаме доверие на лекарите в болницата и това ни даде пълно спокойствие, че сме направили правилния избор за детето и семейството ни.

Надявам се тази кратка история да ви помогне, ако ви предстои и да знаете, че няма страшно, децата са абсолютни бойци и се справят много по-добре от нас в такива ситуации,

#Радостнамама

The post Уголемен тестис и операция на двегодишния Деян appeared first on Radostna Mama.

Обичам да ходя по барове, кафенета, ресторанти и селски кръчми. Затова избрах 20 от любимите ми заведения за ядене, с гледка, където да отидете с деца или пък просто за кафе, които да споделя с вас.

Ако не ти се чете, чуй Радостна подкаст и мнението ми за тези заведения тук:

Наекс бийч бар /XbeachBar/ в Казичене хидропарк. За него съм писала и споделяла много пъти, защото усещането там е като за морето, за Гърция, за някое далечно готино място. Музиката е Vanilla Radio, има пуфове на тревата, мрежести столове, които гледат към водата, люлки, бял и син цвят, премесен с розово и жаждата за вечно лято. Това заведение ми е топ фаворит от първия му ден, когато го откриха миналата година. Празнувах там рождения си ден през юни, храната носят от ресторанта до него, та всичко си е както си трябва. Бях там и на нощно парти на Аномали, а освен това водим децата винаги когато се сетим. Те се кефят на водата, на тези ,които карат някакви водни неща и на тревата. Рибата я ядем директно в ресторанта. Сега на годишнината ни пак избрах да бъдем там и изкарахме 5 часа. Страхотно е и препоръчвам.

Taste place е най-новото попълнение в списъка ми с любими места и причината за това безспорно са яйцата Бенедикт там. Или с други думи единственото място в София, което знам и вероятно, което съществува, да предлага брънч по всяко време на деня. Има и нещо друго, усещането ми е малко като за закусвалня в САЩ, а аз обичам Америка и техните заведения. Намира се срещу Paradise мол и задължително си поръчайте и френч тоуст. Градината гледа към трафика навън и е готино просто да поседиш спокойно, докато всички други бързат някъде.

Patron Xo Cafe & Shot Pool Bar е заведението, което винаги препоръчвам след април до септември за всички събития – от сватба до детски рожден ден и кафе с приятелки. Градината е огромна ливада за супер занимания, храната винаги е била вкусна и достатъчна да се наядат всички гости, а обслужването е човешко, т.е. държат се с теб като с човек 🙂 Много ме кефи, че има и басейн , но рядко го ползваме защото е студен, но градината ми е любима. На „Цариградско шосе“ е, бившият хотел „Църна маца“, ако го знаете. Тук може да разгледате снимки от 3-тия рожден ден на големия ни син Боян:

От Цариградско ви отвеждам директно в Симеоново, защото там има Гръцка Таверна, която предлага рибни деликатеси, интериорът е синьо – бял, музиката подходяща и изобщо се пренасяш ако не в Санторини, то поне в един Солун. Много ме изкефи и това лято ще отидем пак, ако работи. Снимката долу е от там. Дано усетите синята атмосфера:

В този район е Boyana Academy, ресторант със странно обслужване /колкото и пъти да съм ходила, все някакви странни хора ни обслужват/ , но пък ти предоставя хубава гледка към София от високо, широко пространство за децата и отдалечаване от града някак. Има и голямо игрище, което можете да наемете за мега парти там.

Връщам ви в центъра на града, където всяка година с приятелките около Коледа посещаваме Естерхази. Готино и лъскаво е, цените са малко по-високи, но само дето белите ръкавици им липсват на сервитьорите. На ниво са, макар и винаги да ги дразним на макс. Та това е мястото, което свързвам с готини женски вечери, много вино и смях. А тоалетната е на долния етаж, до където те води асансьор с голямо огледало за селфита:) Салата Цезар и малките сладкиши са супер.

Преди често с приятелките ходихме в La Pastariа в Софарма тауръс, но вече го няма, затова ако искам да ям невероятния им дроб с портокал, ще трябва да отида до центъра, където има друго Ла пастария. Ще пробвам съвсем скоро. Много ми е пасторално и френско там.

Докато съм на вълна храна, да споделя и за Конфети, където винаги ям една и съща салата – 4 вида зелени салати с козе сирене и нещо сладко отгоре. Торти и подобни не съм яла, но сладоледа също става, а и е в центъра.

Ново откритие за мен, а предполагам, че е ново и като цяло, е Urban Table в парка Заимов. Мястото е доста инстаграмъбъл, закуската си я бива, та пак ще отида с приятелки или по работа. За деца не става.

Като дипломиран арабист не мога да нямам любим арабски ресторант в София и това е Анет, не е нищо особено, дори веднъж ядох не чак толкова хубава храна, но усещането е яко. Събираме се с колеги от арабския, ядем хумус и се смеем, на втория етаж можеш да си направиш частно парти по чорапи. Готино е.

На работни срещи често ходя в Spaghetti Kitchen Bar до Съдебната палата. Храната не е уау, цените пък са ми високи, но е готино, защото усещаш как градът трепти около теб, костюмари, фешъни, тийнейджъри, всички са там. Пицата е приемлива, но паркирането винаги се оказва кошмар.

100 грама сладки е другото заведение, което обичам за лека закуска, капучино, пакет бисквити или вкусен сандвич. Имам карта за отстъпка и се старая винаги да я ползвам за топлата витрина, та си организирам работни срещи там или пък си ходя сама за удоволствие. Най-често в близката до нас срещу Скай сити в кв. „Гео Милев“. Супер е и за погача, ако решите да си правите там.

Съвсем близо до 100 гр сладки е CARVE Indoor Ski, Board & Bar, заведение, което посещаваме най-често целогодишно семейно с децата или с мъжа и приятели. Мястото е единственото в България, което предлага каране на ски на закрито + уроци, но за нас е готино, защото е широко, на самообслужване, има джага, никой не ти държи сметка какво правят децата там и е едно такова алпийско. Правих една разпродажба на дрехи и ако планувам някое голямо събитие, пак ще го направя там. Препоръчвам го.

И като споменах децата ще кажа няколко заведения, които са готини за мен и за тях. Такова е Малки приказки в Изток, което ми е любимо, защото атмосферата е доста арт с дърво и цветни елементи, всичко приготвят на място и капучиното им си го бива, а детският кът е приятен, макар и малък. Хубаво е да седнеш и навън, ако детето спи случайно . Случи ми се веднъж и доста ми хареса.

Трънче в Горна Баня е откритието ми от миналата година и представлява нешо като селски детски кът с трева, батути, животни и храна от каравана. Страхотно е както за децата, така и за мен. Ходим винаги, когато можем. Плащаме 4 лв на дете и може да стои цял ден. Поръчаме винаги кюфтенца за децата и са супер вкусни.

Чичоне ми е друго любимо място в София, както на центъра, така и в Бизнес парка, но второ става и за деца, защото гледа към езерцето и е доста широко. Не мога да не си тръгна от там с голям пакет препечени различни видове хляб като снак. Сандвичите им винаги са ниво. Обичам го това заведение и всички рождени дни, които сме били там, е било яко

В този район е и Скандал в Ринг мол, който ти дава супер гледка към планината, вкусни десерти и усещането за бохем.

Пак в Ring Mall е любимото ми Starbucks, въпреки че това заведение ми е толкова американско, че го обичам навсякъде по света, във всичките му форми и размери и няма държава, в която да не съм сядала в Старбъкс, ако е имало такова.

Като споменах кафе не мога да не кажа и за Costa в Парк центъра, защото е буквално в парка, а горещият шоколад Коледна гора е уау. Има го само през празничните дни около Коледа.

Като номер 20 ще сложа Вила Виктория в Ловния парк, защото там съм имала най-хубавите срещи с приятелки и макар сервитьорите да са малко надменни, обслужването е на ниво, храната е вкусна , а мястото е като в някое дървено село, но от висок алпийски клас. Има и детски кът, но за мен той не е ок, затова не ходя там с деца никога.

Имам и още заведения, които се оказа, че обичам и посещавам, но се надявам, че с тези успях да покрия кратък списък за храна, гледка, кафе и деца. Надявам да сте открили някое ново място и очаквам да споделите кои са вашите поне 3 любими заведения с деца или без, пишете ми в Инстаграм или Фейсбук,

#RadostnaMama

The post 20 заведения в София за кафе, храна, с гледка или пък с деца appeared first on Radostna Mama.