Френелумотомия на 7 години или защо на Боян пак му рязаха къса юздичка под езика

03.05.2023

Когато Боян беше на 20 дни, се наложи да го заведем на зъболекар, за да се погрижат за френелума, който представлява лигавична гъна / юздичка / , която свързва езика с долната част на устната кухина. Не можеше да суче добре, затова консултанта ми по кърмене препоръча веднага да го направим.

Процедурата отне минути, беше с лазер и бебето почти не разбра какво се случва. Плака, ама те бебета си плачат по принцип, така че не беше някаква особена драма. Веднага след това си пи мляко от шише и очаквано засука от гърда, за да се кърми по-нормално.

Почти 7 години по-късно се наложи отново да посетим зъболекар, но този път за оперативно рязане, защото вече е голям, тази гънка е удебелена и му пречи за изговаряне на някои звукове, а преди първи клас е от ключово значение.

И сега разказвам какво и как се случи. Защото очаквах много кръв, стрес, болки и ужас, но реално премина леко и почти неусетно.

Не чета нищо онлайн преди операции и процедури, но ако мои приятели са преминали през това, събирам мнения. За френелумотомия ми споделиха, че:

  • детето много плаче;
  • боли го като мине процедурата;
  • давай сладолед, когато го заболи, за да охлажда мястото;
  • има доста кръв при рязането;
  • минава за 2-3 дни;
  • видимо има подобрение при изговарянето на звукове и думи после;
  • трябва да се направи, защото иначе логопедът не може да помогне;
  • бързо минава и се забравя.

След среща с логопеда на Боян и неговия ортодонт, решението беше бързо взето и изобщо не съм търсила друго мнение или алтернативни методи. Запазихме час, започнахме да подготвяме детето какво му предстои, без да пестя много детайли: “Зъболекарят ще ти сложи упойка, за да не усещаш нищо, после ще кръцне под езика ти, няма да те боли, ще го зашие с 2-3 шева и си готов да правиш нови упражнения и да говориш по-добре, дори ще получиш подарък след това”.

Предварителна подготовка за процедурата няма – по-добре детето да е яло, да е спокойно и да знае какво го очаква. Боян редовно ходи на зъболекар, вече 8 кариеса са лекувани без приспиване или някой да го държи на стола, т.е. има навици по отношение на стоене сам в зъболекарски кабинет. Екипът го предразполага, мястото му е познато, всичко му се обяснява, докато не каже “Готов съм, да започваме”.

Боян минути след френелутомия

Наблюдавах процедурата отвън през стъкло, но не видях особено много – упойка, рязане, шиене и готово. За по-малко от 15 минути всички приключи. Трябваше да мажем с кремче, което е по-скоро за дезинфекция, отколкото за каквото и да било друго.

Какво се случи след това? Очаквах след като упойката го пусне, да започне рев, мрънкане, болки и неудобство. Случиха се от части. Имаше дискомфорт, но нищо тревожно. По едно време заплака, защото храна се закачи за конеца, но и това премина. На 3-4ти ден някъде конците паднаха, не се наложи да ги маха зъболекаря, а Боян все по-лесно и гъвкаво движи езика си и се опитва да си докосне небцето. Прави упражнения, които логопедът даде за вкъщи и приличат на звуците, които конче издава “кльо- кльо”. Другите усещат напредък в изговаряне на проблемните “ш”, “с”, “ч”, но аз още не 🙂

Всичко мина чудесно, лесно и почти неусетно, затова споделям тези емоции. Ако ти предстои, просто бих дала следните съвети:

1. детето да е на познато място или поне да е спокойно, че ще се случи там;
2. да му се обясни какво и как следва;
3. да знаете какво да очаквате от лекаря, който ще прави процедурата;
4. психически да се настроите и вие, че при родителите стресът май е повече, отколкото при децата, на които им правят френелумотомия 🙂

Надявам се, че в първи клас детето съвсем ще се справи с изговаряне и писане, а дотогава ще си прави упражнения и посещава логопед за по-бързо подобрение.

А аз съм в очакване на следващото предизвикателство, с което да се справим вкъщи, че да разкажа и на вас 🙂

Уголемен тестис и операция на двегодишния Деян

Оставете първия коментар

Тази статия може да ви хареса:
Втори рожден ден на блога и много подаръци за вас