Тогава аз измислих да добавя нова стена у дома 🙂

Как добавих нова стена вкъщи?

Още преди години бях чувала за Escreo като стартъп и иновативна технология, която модерните и креативни хора ползват в своите офиси. Още тогава поисках да имам такава стена у дома.

Беше въпрос на време и силно желание да се случи, защото поръчката е лесна, цената е все по-достъпна, оставаше само да убедя мъжа да свърши “тежката” работа и да ми направи новата стена.

Какво е Escreo и как намери място у дома?

Ескрео е българска компания, която предлага боя за стена, върху която можеш да пишеш и да триеш после, а в моя случай и да лепиш магнити, Защото се сдобихме и с тяхната магнитна боя за писане! Аз и децата бяхме във възторг, а мъжът не можеше да ни се начуди на радостта 🙂

Процесът по създаване на новата стена?

Не мога да кажа дали е трудно, лесно, бавно или бързо, защото помолих съпругът ми да свърши всичко, но в кутията, която получихме на следващия ден след поръчката, имаше ясни инструкции с отлично описание дори за жени като мен 😀

Избрахме стена в коридора, точно пред огледалото, за да става за селфита 😀 Творческите ни занимания да не пречат на никого и нищо в къщата. Достатъчно голяма, така че да можем всички едновременно да се веселим върху нея всеки със собствените си желания и нужди 🙂

Как ползваме новата стена Escreo с децата?

Нека първо споделя, че съм супер развълнувана да имам бяла магнитна стена.

Първата ми работа беше да напиша един дълъг план график за работни дейности, свързани с блога и дейността ми.

После обаче започнах да тествам магнитите и да си правя стена за снимки с готини картинки.

Накрая изписах един mind map за идея, която имам. Почувствах се като управител на велик офис, макар и в коридора на собствения ни дом 🙂

Оказа се, обаче че децата са доста по-креативни от майка им в употребата на бялата ни магнитна стена.

Първо измислиха система за писане, която показва колко добрини са извършили и трябва да ги награждавам всеки път като изпълнят 5 хубави неща 😀 Отбелязваха с усмихнати човечета, чертички или точки, както и каквото си решат на момента 🙂

После изкараха техните магнитни играчки, които правят животни от 2-3 части и се заеха да ги редят.

След това Деян влезе в ролята на ученик на Боян, който го обучаваше на цифри и букви, а Деян триеше след него 🙂

Накрая ме накараха да се облегна на стената, за да ме нарисуват по контур 😀

Какво ни дава магнитната стена Escreo?

Забавление, творческо време пред една бяла стена без ограничения и много смях на моменти. Лично аз имам безброй селфита в огледалото на фона на стената, която всеки ден може да бъде различна интересна и красива 😉 Снимах и фотосесия на стената като бял фон, който после лесно може да се изреже. И на нарисуван фон. И на фон със страници от списания, които изразяват моите мисли и послания.

Децата знят, че това е вълшебната стена, върху която може да се рисува, а на другите не и спазват правилото. Измислят нови и нови начини да я ползват, което наистина ме изненадва и удивлява.

С тази стена разгръщаме потенциал, който дори не подозираме, че имаме и съм супер радостна, че се решихме да я имаме вкъщи.

Колко струва да я имаш и ти?

Всички цени и продукти са тук:

Бяла боя за писане: https://escreo.com/bg/byala-boya-za-pisane

Прозрачна боя за писане: https://escreo.com/bg/prozrachna-boya-za-pisane/

Магнитна боя за писане: https://escreo.com/bg/magnitna-boya-za-pisane/

A ние поръчахме допълнително и  10 неодимови магнита, които държат доста силно, както и комплект за почистване, за да сме спокойни, че се грижим за стената ни правилно и хубаво.

Сега ESCREO празнува 6ти рожден ден! Вземете 6кв.м бяла или прозрачна боя с 20% отстъпка до края на април. Използвайте код BDAY6 при плащане и смело изпишете мечтите, целите или детските ви рисунки 🙂

П.С. Този текст не е платен, а само подкрепен от Escreo с 3 кв.м. магнитна боя, която се оказа точно това, което си представях. Горещо препоръчвам, ако решиш, че би зарадвала и теб 🙂

The post Нова креативна стена у дома – как я направихме, колко струва и за какво върши работа appeared first on Radostna Mama.

На първата среща присъствах и аз, затова бях напълно сигурна и убедена, че ако Боян посещава някъде ментална аритметика, това ще бъде точно при Гери в Абакус Академия.

Нека разкажа малко предистория, а после и същинската.

Гергана Топалова е на 36 години, майка на две момиченца, завършила е Икономическия Унивреститет във Варна, дълги години е част от банковия сектор. Днес срещаме Гери в уютното приказно местенце в кв. Изток в София, където очаква своите малки и големи „ученици“ по ментална аритметика. Цялата е усмивка, винаги има ябълки за децата и те рядко искат да си тръгнат след час, прекаран с нея.

Боян беше в захлас след първата им среща. Искаше да има час с нея още на другия ден. И както казвам често, че майчинството отприщва наш скри потенциал, така става и с Гери – от банков служител сбъдва мечтата си да работи с деца. И си личи, че изживява мечтата си.

Първият и следващияте часове по ментална аритметика в Абакус Академия в кв. Изток с Гергана протичат по следния начин:

1. Гери посреща детето и родителя, като малкото е настанено на свое място при нея, а майката седи встрани, без да пречи на процеса
2. Гери си говори спокойно, приятно и без излишна фамилиарност с детето, запознават се и започва въвеждане в темата ментална аритметика
3. Показва му как се ползва сметалото абакус и го предразполага да опита, да докосне, да види как се справя само
4. После включва родителя с описание на учебника, учебната програма и методите, които прилага, игрите, които включва освен основното преподаване и начина на работа в група
5. В случай, че детето не се справя в работа с група, Гери предлага индивидуални посещения, дори учене на пода, докато се напаснат с малкия си ученик
6. Децата при нея са от 4 до 12, но повечето варират от 4 до 8.
7. Продължителността на часа е един астрономически час.
8. Ние оставяме децата, после ги вземаме след час. Присъствието на родители не е разрешено по време на часовете, освен на първия.
9. Децата излизат с усмивки и настроение. Искат още, но винаги си носят вкъщи и домашна работа, по която да работят сами или с близките си.
10. Има и състезания за напредналите, но за тях ще разкажа друг път.

Срещам ви онлайн с Гери, защото на хора като нея трябва да се дава повече трибуна и поле за изява. Децата я обожават, а Боян започна да смята до 10 след няколко посещения.

Радостна мама: Гери, разкажи ми как стана част от първата българска школа по ментална аритметика?

Гери от Абакус Академия: Докато бях в майчинство с второто ни дете, бяхме на гости в Русе за един месец. Малката тогава повече спеше и трябваше да запълвам дъждовните майски дни с каката, която е доста щура и дива. Тогава наши приятели споделиха, че тяхната дъщеря посещава часовете по ментална аритметика при Оля. Тя е и създателката на школата – Абакус Академия. Посетихме един пробен урок с дъщеря ми, като на мен много ми хареса методиката и техниката и без да съм го мислила си казах, че искам да се занимавам с това. След месец вече бях започнала да търся помещение, Оля започна да ме обучава и така дойде септември, когато поканих първите си гости, това бяха предимно приятели и познати. Започнах с много бавни, леки и плахи стъпки, минах през различни етапи – като това дали се справям добре, ще успея ли да се справя, давам ли достатъчно на децата. Стартирах с 5 деца. Постепенно започнах да придобивам повече увереност, това се дължеше и от обратната връзка от родителите, чиито деца идваха при мен. Споделяха, че съм успяла да предам ентусиазма и желанието си детето да седне и само да си напише домашното, започнах да виждам колко бързо напредват децата. Това ми даваше криле и да продължа напред. До месец март 2019г, малко преди да на затворят на 13.03.2020г. имах вече 14 деца и това е без никакви реклами.

Истината е, че на децата им харесва да идват при мен, да работим заедно, да играем различни игри и така неусетно е минал този един час. Много често, когато се позвъни на вратата децата започват да се сърдят, защо толкова рано идват да ги вземат, молят родителите си още малки да останат. А последно време започват да се крият под масите, за да не си тръгват. 😊

Радостна мама: Какво би казала на една майка, която не знае какво е метнална
аритметика, но иска детето й да се запише и посещава, защото е модерно и
защото другите го правят?

Гери от Абакус Академия: Самата аз се запознах с този метод в началото на 2019г. Първо бих казала, че това не е математика, а е техника, с която тренираме нашия мозък или както обичам да казвам – Гимнастика за ума. Като всеки мускул в нашето тяло така и мозъка има нужда да се тренира. Бих сравнила менталната аритметика с плуването. Първо, когато ми се обади родител, съветвам да направим първо пробна среща и след това да преценят дали иска детето да идва при нас. За нас е важно детето да идва с желание и оттам то е мотивирано да работим. В никакъв случай не препоръчвам, защото е модерно. За мен е важно да се харесаме с детето взаимно, тогава нещата се получават.

Радостна мама: С какво се различава Абакус Академия от останалите на пазара?

Гери: Абакус Академия е първата българска школа по ментална аритметика. Ние сме малки и гъвкави, не държим на масовото и на всяка цена. Работим в малки и компактни групи, селектирани според тяхната възраст и възможност. Методиката е една, единственото с което сме различни е индивидуалното отношение на всеки един инструктор към децата. Работим със собствени учебници, съобразени с нашите деца.

Радостна мама: На какво реално учите децата, наистина ли на 5 години могат да смятат до 100 без проблем?

Гери от Абакус Академия: Смятането не е основната роля на менталната аритметика – всъщност детето се научава как се работи с абакуса (сметалото) при редовно посещение и допълнително занимание вкъщи, то започва да си представя цифрите на абакуса и по този начин развиваме образното мислене. Учениците си представят абакуса и решават задачите, местейки топчетата във въображението си. Но ние учим децата на много повече в нашата школа като например на пространствено мислене.

Радостна мама: Какво забелязваш при малките и по-големите деца, докато ги обучаваш при теб?

Гери от Абакус Академия: При малките забелязвам един ентусиазъм и желание да се учат и пишат домашно вкъщи. Явно това ги кара да се чувстват големи и редовно си пишат домашните. В моята практика имам опит повече с малките, отколкото с големите. За тях мога да кажа, че бързо усвояват нещата и дори сами се досещат за следващите формули, доста по-бързи са, могат по-дълго време да прекарат в решаване на примери.

Радостна мама: Какви са допълнителните ползи от менталната аритметика освен смятането?

Гери от Абакус Академия: Ползите са, че развиваме фината моторика (това е благодарение на работата с абакуса), образното мислене, работата с двете ръце помага за синхрона на работата на двете мозъчни полукълба, за да може да се направи ментално смятане, задължително човек трябава да е концентриран, това е другото, което развиваме. Бързина на мислене, умение да запомни голям обем информация.

Радостна мама: Как решаваш дали едно дете е за група или индивидуални часове, защото имаш и такава опция, нали?

Гери от Абакус Академия: Практиката учи! След два – три урока мога да преценя дали дадено дете е подходящо за група или индивидуално. Имала съм такива случаи, започваме група от 4 деца, но виждам, че детето е по-шумно, по-разсеяно, трудно се справя самостоятелно, тогава съветвам за индивидуален вариант. Важното в групите е децата да не си пречат един на друг. Хубавото на групата е, че децата могат като скачени съдове да се развиват, т.е. по естествен начин, като наблюдават и чуват.

Радостна мама: Какво мислиш за преподаване на ментална аритметика онлайн – дай плюсове и минуси?

Гери от Абакус Академия: За мен е много важен живият контакт, това което получаваме е в пъти повече от това да се срещаме пред мониторите. Децата обичат да споделят, аз винаги ги питам как е минал денят им. Емоцията от една среща в клуба няма как да се предаде през екрана на устройството.

Плюсовете са чисто логистично и това, че родителят не се ангажира да вземе, доведе и отново да си прибере детето, т.е. пести му се времето.

Радостна мама: Какво планираш за 2021, ще има ли нови школи на Абакус Академия в София и страната?

Разбира се, че имам идеи още да се развиваме и растем, това е като да плануваш да имаш едно, после още едно а защо не и трето дете. Предвид неприятната ситуация, в която ни поставя животът, не мога да се ангажирам и да обещая, че ще има нови офиси в София и страната. В изключителна неясна и несигурна среда сме, днес работим, утре ни затварят, та времето ще покаже.

Имаме готовност да се развиваме и разширяваме!

Радостна мама: Благодаря ти, Гери! За мен ти си истинско вдъхновение и пример за това какви хора трябва да преподават на малките деца. Горещо те препоръчвам дори и на майки, които не ме питат конкретно за ментална аритметика:)

Гери от Абакус Академия: Благодаря ти, Ради! Очаквам ви с децата в кв. Изток, ул. Димчо Дебелянов 14 и на телефон 0887595786 🙂

Гери поддържа и групата „Ментална аритметика в София“, в която можете да се присъедините тук:

Ако искате да видите Боян как премина първия урок на Боян в Абакус Академия на видео, елате в инстаграм профила ми и вижте сторитата ми:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Менталната аритметика, която лично препоръчвам в София appeared first on Radostna Mama.

Радостина Христова задава въпросите на блогъра Радостна мама по случай 3-ия рожден ден на www.mama.radostna.com:

Радостина: Честит рожден ден на блога! Ти успя! 3 години не се отказа, много ли са, малко ли са, какво мислиш?

Радостна мама: Мерси 🙂 За мен три години са доста най-вече защото не се отказах, но в същото време са и началото на много дълги приключения, които тепърва ще ми се случат. Мисля си, че е супер да си мама блогър с мисия.

Радостина: Каква е твоята мисия?

Радостна мама: Моята мисия е определена от името ми 🙂 Тя е да радвам околните, да пресъздавам радостта от майчинството и да показвам розовата страна на ежедневието. По този начин градим общност от щастливи майки, спокойни деца, а от там и по-здрави и сплотени семейства, не е ли така?

Радостина: Така е, но все пак аз задавам въпросите сега. Кажи ми какви са целите ти за 2021 и какво искаш да ти се случи като мама блогър и инфлуенсър?

Радостна мама: Искам всичко: да доставям супер полезна и вдъхновяваща информация, текстове и картинки; да се науча да снимам храна; да изградя дългосрочни партньорства, да започна работа с нови клиенти, да изкарвам повече пари, да си почивам повече и да съм по-креативна. Каквото се сетиш, искам го, стига да е готино 🙂

Радостина: Какво мислят близките ти за тази измислена професия мама блогър и инфлуенсър?

Радостна мама: Близките ми са доста модерни хора и са супер в час с новостите. Не мисля, че изброените са професия, а по-скоро занимания. Реално аз съм маркетолог и книгоиздател, арабист, но не и блогър по професия. Просто в момента се занимавам с това. Иначе в началото доста ми се подиграваха, че постоянно се снимам, но после започнаха да предлагат сами услугите си. Например майка казва “Искаш ли да те снимам сега, че после няма да ми се снима” 😀

Радостина: Как реагираш на коментари, че ползваш децата си, за да изкарваш пари?

Радостна мама: Не получавам често такива коментари, но как да реагирам? Самата истина си е, те имат толкова прищевки, че трябва да намерим баланс – аз за тях, те за мен 🙂 Иначе реално аз върша цялата работа, те просто чат -пат присъстват на снимки или сторита, но реално не се впрягат за мен. Боян много обича да се снима, а Деян като е в настроение.

Радостина: Не те ли е страх да снимаш децата си?

Радостна мама: Винаги когато чуя такъв въпрос, ме хваща страх. Но това е риск, който семейно сме поели и разчитам повече на добрината у хората, отколкото да мисля за злините. Наясно съм с рисковете и напоследък все повече се замислям кое кога качвам, какво тагвам и изобщо гледам да не се филмирам по темата.

Радостина: От какво друго те е страх?

Радостна мама: Както всеки човек и мен ме е страх от милион дребни неща, както и големи, но винаги се старая да не мисля за страховете си, а за нови форми на вдъхновение, работа и успехи.

Радостина: Кажи ми повече за съпруга ти?

Радостна мама: Мъжът ми е златен. Сбъднатата ми мечта като визия, чувство за хумор, добрина, спокойствие, интелект и отношение към мен, децата и цялата ни рода от двете страни. Няма какво повече да желая от него, освен да ме снима по-често. Иначе е програмист, съдружник е в софтуерна компания, която се занимава с онлайн магазини. Зодия рак е и от Стара Загора.

Радостина: Как са децата, ядосват ли те?

Радостна мама: Винаги ме ядосват. Обърна ли се, измислила са 100 начина да ме ядосат. Обаче и аз много ги дразня 🙂 После заедно се смеем на измислени думи и смешки. Добре са.

Радостина: Колко деца си си представяла, че ще имаш и как вървят плановете в тази посока?

Радостна мама: За мен семейство с три деца е идеал, надявам се да ми се случи, но още малко и ще стане ясно дали ще си остане мечта или луда реалност.

Радостина: Какво ти липсва от времето преди мама блогърството и децата?

Радостна мама: Вече забравих какво беше по това време:) Но свободата да решиш нещо днес и утре да го направиш, да си пийнеш спокойно, без да се тревожиш, че трябва да возиш деца някъде, да си ходя по сбирки и партита нон-стоп не ми липсва особено заради децата, а заради Ковид последно време. Не мисля за нещата, които нямам, а за тези, към които се стремя сега.

Радостина: Какво щеше да работиш сега, ако не беше блогър от дома?

Радостна мама: Дигитален маркетинг щях да практикувам някъде, защото това правя освен блогърството. Сигурно щях да съм в някоя малка българска фирма, която сега прохожда и има супер амбициозни цели, винаги са ме привличали такива, а не огромни корпорации, в които ти си просто един служител.

Радостина: Пожелай си нещо за 3-тата година на блога?

Радостна мама: Да стане на 30 и да се казва блогът на леля Радка. После да стане на 90 и да се казва блогът на баба Рада 😀

Радостина: Добре се получи!

Радостна мама:

Съгласна съм. С такъв кадърен интервюиращ 🙂

И за финал една покана за включване на живо с мен в инстаграм профила ми, който ще се случи днес / 08.03.2021 г/ от 11 часа с участието на 4 супер жени:

Татяна Духарска – Вийн, бижутер и личен консултант, bj-diamonds.com

Милица Закитанова, бизнес дама, villamelnik.com

Гергана Маринова – Гайдарова, собственик, Znaiko.bg

Мая Бобева – Атанасова, създател и собственик, cleverbook.bg

А по-късно през деня ще обявя и трети подарък от общо 10, които сме подготвили като изненада на всеки три дни за рождения ден на блога. Идвай сега:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Самоинтервю на Радостина Христова с Радостна мама по случай 3-ти рожден ден на блога appeared first on Radostna Mama.

Нека ви ги представя по азбучен ред:

Елена Мелемова: Тя е движещата сила и красивото лице на 100% натурален крем „Дермакс“. По професия логопед с практичен опит. Елена е майка на три деца на 10, 8 и 3 години. Живее в Смолян.

Мая Атанасова: Тя създава и вече 10 години успешно ръководи издателство за детски книжки и карти „Клевър бук“. Познавам я от времето, когато беше изпълнителен директор на сп. „Мениджър“. Майка на деца на 16, 11 и 9 години. Живее в София.

Стела Стоянова: Тя е на 40, финансист, има собствен бизнес за внос на мъжки кожени обувки и аксесоари. Срещнах я в една стая в Clubhouse. Майка на три деца на 12, 5 и 4 години. Живее в САЩ /Аталанта, Джорджия/.

Как си? В какъв период от живота ти те хващам?

Мая: Конкретно в период на лудница, но като цяло – децата вече порастват и е по-лесно (поне засега 🙂

Елена: Мога да кажа, че съм добре, щом всички около мен са живи и здрави. В момента съм в период на усилена работа и неспирно възпитание на един 10 -годишен младеж, една 8- годшна госпожица и начално възпитание на едно 3- годишно.

Стела: Не се чувствам много добре точно в този момент от живота си. И аз като всяка майка поставям щастието на децата си преди моето лично, но скоро ще променя това, защото активно се занимавам с личностно развитие и себеокритие. Стиганх до извода, че за да са те добре, първо аз трябва да съм щастлива.

Хайде направо към темата за трите деца: Случайно или нарочно се случи третото дете?

Елена: 100% нарочно, такива неща не бива да са случайни.

Стела: Третото дете не беше планувано и никога не съм си мислила, че ще имам три деца. Но сме щастливи, че стана точно така и имаме три красиви здрави деца. Благодарни сме, че се случи.

Мая: Говорили сме си за трето дете, но винаги имахме предвид едно бъдещо време – 4 – 5 години след второто. И като се има предвид, че на мен преди първото и второто дете различни доктори ми обясняваха как аз (повече) деца не мога да имам, честно казано, не очаквахме да сме толкова ефективни.

Кои бяха най-големите ти страхове преди второто и преди третото?

Стела: Преди второто основният ми страх беше свързан с това дали ще се справя, защото съм далече от България и близките ми, работата на съпругът ми налага постоянно да пътува и е вкъщи само през почивните дни.Страховете преди третото бяха почти същите – дали ще се справя. Но ако има майки, които се чудят дали ще се справят с второ или трето, нека им кажа нещо:

Колкото повече деца имаш, толкова по-организиран ставаш. Така че ще се справите 🙂 Когато имах само дъщеря ми, бях доста по-зле с организацията, винаги закъснявах, но сега с три деца съм много по-организирана, имам план, система, по която движа всичко. А и по-големите деца помагат, както и по-малките деца се учат по-бързо от големите.

Мая: Втората бременност ми беше много, много тежка – физически и психически. Преди нея имах два спонтанни аборта и когато забременях, очаквах отново да загубя детето. А и имах всякакви симптоми, които подклаждаха този страх: първите 3 – 4 месеца трябваше да лежа, след това имах и други здравословни проблеми – беше трудно.

Третата бременност просто нямах време да я мисля – бях ангажирана със сина ми и все още малката ми, на 1 годинка, дъщеря, и просто си казах – каквото стане. И детенцето само се справи, издържа и на вдигането на другите деца, и на непрекъснатите разходки, и на недоспиването.

Елена: Преди второто нямах страхове (освен това, дали няма пак да се роди недоносено, като първото), първото ми беше много кротко и добро момче и си мислех, че и второто ще е така – не бях познала много, но пак не се оплаквам и второто ми е супер.

Преди третото имах моменти на страх, дали ще се справя с всички, защото с бебе и ученик не знаех как ще е. Беше ме страх дали средното ми дете ще ревнува, за голямото нямах такива притеснения и дали ще мога да дам на всички вниманието от което имат нужда.

Случиха ли се тези страхове?

Мая: Ще разкажа за един страх, който всъщност се реализира. Когато дъщеря ми се роди след тежката бременност, изпитвах нерационалния, но много силен страх, че ще я изпусна. Всяко качване или слизане по стълби с нея на ръце беше изпитание за мен. Непрекъснато я гушках и носех, но стълбите ми бяха някакъв кошмар.

И в крайна сметка, един ден на площадката, докато я вдигах от количката – била е на 2 месеца – стъпих назад и се спънах в крака на пейката – паднах с нея в ръце. Но инстинктивно се присвих така, че да омекотя удара – както за нея, така и за мен. И на двете нищо ни нямаше, но след това страхът ми изчезна – видях, че ще се справя.

Елена: Случиха се, да. Второто и то се роди недоносено, беше трудно с бебе и ученик, у средното ми дете се прокрадваха моменти на ревност, но тя е истински интелигентно момиче и се справи с това.

Мисля, че последните 3 години имам пропуски от гледна точка на внимание към по- големите ми деца, но слава Богу бебето е вече на 3 и половина и нещата се канализират и успявам да обърна внимание на всички по равно и те го усещат.

Стела: Временно, само в началото. Само докато свикна с ежедневието и новия режим, защото се чувствах объркана, изморена, но с времето се организирах и сега се справям добре.

Кое дете прояви най-силна привързаност към теб и съответно някое страдаше ли от появата на друго?

Елена: Както казах у средното имаше такива моменти на ревност, но наистина бяха моменти- изчезваха бързо, когато я включвах в заниманията с бебето, общо много му се радваха и ми помагаха. Оказа се, че имам доста разбрани деца.

Мая: С ревността между децата трябва да се внимава и може би да се приема, че тя винаги съществува, дори да не е видима. Какво имам предвид – синът ми, който беше почти на 6, когато се роди сестра му, беше много спокойно и добро дете и пред нас по никакъв начин не показваше ревност. Аз много се стараех да му обръщам внимание, говорихме си и всичко изглеждаше наред. Докато не разбрах, че е станал агресивен (нещо абсолютно нехарактерно за него) към баба си. В началото дори реших, че тя преувеличава. Но все пак се вгледах и разбрах, че той страда. Пак си говорихме, планирахме още съвместни моменти и лека-полека се нагласиха нещата.

Но шампионът в ревността беше второто дете:) Както една психоложка ми обясни – това е синдромът на средното дете – нито е първо, нито е последно и както е в моя случай – почти природено, много за кратко има пълното внимание върху себе си. Дъщеря ми беше на 1 г. и 9 м., когато стана „кака“, и го прие много тежко. От послушно и усмихнато ангелче се превърна в дете, което непрекъснато искаше, дърпаше, тръшкаше се навсякъде и за всичко. Удряше сестра си, чупеше играчки, хвърляше предмети. Потърсих помощ от психолог, четох книги, но всъщност най-много ми помогна книгата

Setting Limits with Your Strong-Willed Child – Robert J. Mackenzie.

Разпознах дъщеря си като точно такова – дете с много силна воля, а себе си като обичайния родител – лутащ се между съвети и практики, но никога недовършващ нещата до края. След период на определяне на границите и правилата нещата се наредиха като поведение. Но ревността остава дори сега. Надявам се, с възрастта да я осъзнаят и преодолеят.

Стела: Синовете ми проявяват по-голяма привързаност към мен, докато дъщеря ми е по-близка с баща си, но това не ме учудва, защото и аз съм така с моя татко. Маминото синче е най-малкото ми дете, което е по-гушкаво, повече изразява чувствата си, казва, че ме обича.

Средното дете сякаш страда най-много, защото много бързо го направихме батко и вниманието, което имаше за себе си, се прехвърли на малкия. Ние се стараем да обръщаме внимание на всички, но той все изтъква “защо брат ми има по-хубави дрехи” или “защо му готвиш по-хубави неща”, “защо подаръците са му по-красиви”. Вероятно ще расте така и това усещане ще остане задълго. В същото време много обича брат си и играят чудесно, както и се бият добре 🙂

С колко се увеличи прането на седмична база?

Мая: Ха-ха, имаше един момент, в който из целия апартамент имаше пране в различните му стадии – в кошовете, на сушилника, на дъската за гладене. Буквално бяхме заринати. Както се шегувам с мъжа ми, едва ли не това е една от причините да се преместим в къща – за да има място, където НЕ ВИЖДАМ пране 🙂

Елена: Винаги казвам: добре че има пералня. Не знам колко беше преди- не помня, но сега мога да кажа, че пера всеки ден, понякога и по 2 пъти на ден.

Как се справяш с готвенето и изхранването на всички вкъщи?

Мая: Трудно ми е. Аз не обичам да готвя и за мен си е задължение. А като се включат и разнопосочните съвети за това, какво е здравословно хранене на деца, ситуацията съвсем се усложнява. Особено по време на локдауна положението стана много тежко и мъжът ми се включи – така че вече сме двама в тази нелека задача:)

Изработила съм си схема – имам един списък със 7 – 8 яденета, които ВСИЧКИ деца ядат, и ги редувам. Открих нещо любопитно при децата ми – ако направя пиле с картофи, те го хапват с удоволствие веднъж и отказват втори път – омръзва им. Затова им правя едната вечер пиле, а другата картофи. И така вместо едно ядене за един ден, имам 2 за 2 дни 😀 Правя салатите за цялата седмица предварително и вечер само вадя и подправям. Замразявам плодове и им ги давам като ледени снаксове. Такива нещa.

Елена: Тук количеството не е голямо, имайки предвид, че децата са малки и не ядат много, но проблема идва от разликата във вкусовете, каквото и да сготвя винаги има един, който не го обича – изключваме пастата тя е всеобщ любимец.

Имаш ли помощ – баба, гледачка, брат, сестра, съседка? Таткото не се брои за помощ, а за пълноправен родител според мен:)

Стела: Гледам децата си почти изцяло сама. Майка ми идваше за всяко раждане за по 5-6 месеца в САЩ при нас, което беше уникална помощ. Дъщеря ми прекарва лятото в България, средният ми син е бил веднъж, а малкият все още не е посещавал, но за нас това е голяма помощ за два месеца.

Таткото е пълноправен в отглеждането, но в нашия случай той много пътува и отстъства, затова аз през седмицата съм мама, тате, баба, дядо, чистачка, готвачка, шофьор и всичко. А по време на пандемията и учител, което не беше толкова зле, защото научих доста неща покрай децата.

Елена: Имам си 2 баби, да са ми здрави много ми помагат, когато могат, защото работят и двете.

Мая: Поне 10 години, почти от раждането на сина ми, та чак до раждането на третото дете с нас беше Роси. Дори не мога да я нарека детегледачка, защото човекът, на който поверяваш най-скъпото си – децата си, не може да бъде само това за теб, той неизбежно става част от семейството ти. Те я много слънчев и излъчващ любов човек, с нея бях абсолютно спокойна. Т.е. дълго време бяхме трима възрастни на 1, 2 и 3 деца. Не съм имала баби и дядовци наблизо. Всъщност до момента сме оставяли децата да пренощуват при други хора най-дълго за 3 нощувки, и то един-единствен път. Общо взето, сме си постоянно заедно 🙂 За нас луксът сега е ЕДНА вечер без децата, когато отидат на гости с преспиване <3

Как решихте проблема с возенето на децата в кола/микробус/ван? Проблем ли беше, когато станаха три?

Мая: Ще разкажа нещо смешно по този повод. В един момент, след третото дете, се притеснихме, че може пак да съм бременна. Мъжът ми беше особено опечален: „Сега вече никой няма да ни кани на гости с толкова деца…“. После помисли малко и добави „То и да ни покани някой, ние няма как да отидем, защото няма толкова големи коли!“. Та оправяме се, имахме ван, сега минахме на „нормални“ коли, всяко нещо с времето си.

Стела: От самото начало имахме голяма кола, така че не усетихме разлика с три деца в нея. Возим се със SUV.

Елена: Карам голяма кола 7+1 няма как 5 човека сме общо, като сложим и багажа – много става. Малкото е в стол, големият няма нужда от допълнителни средства, освен колан, дамата пътува с подложка.

Кога ти остана време да се “върнеш” към работата, хобито и почивка?

Елена: Има време основно за работа, за другото рядко остава време, но като че ли напоследък, когато малкото вече е на 3 ми се случва да ми остане някой друг свободен момент.

Стела: Почивка все още нямам. С хобитата никога не съм спирала – обичам да декорирам, да организирам партита. Що се отнася до работата, преди да родя втория ни син, бях заета в ресторантския бизнес. Но после си обещах, че повече няма да се върна в него, защото не ми допадаше да давам 200% от себе си за чужд бизнес.

Реших, че ще имам мой и така стана – започнах с продажба на бижута, после внос на мъжки кожени обувки и аксесоари от България с цел дистрибуция в САЩ, надградих и с участие в мултилевъл технологична компания.

Мая: Реално не съм спирала да работя. Докато си лежах бременна с второто дете, мислех нови продукти. Докато детето спеше в количка в коридора на офиса, аз обсъждах идеи с колегите. Когато третото ми дете стана на година, започнах да присъствам в офиса по 2 часа, после по 4, после по 6… Разбира се, всичко това е относително, като се пресметнат всички грипове, навехнати крака, ръце, а напоследък и пандемии…

За хоби и почивка – чак сега, когато най-малкото е втори клас, мога да кажа, че сякаш се връщам към старото си „аз“. Имам повече време за себе си – да чета, дори да гледам филми. Може би това е за кратко, докато не започнат тийнейджърските тревоги, но засега се наслаждавам на усещането.

Как една майка на три ръководи бизнес и работи по свои проекти на пълни обороти, има ли тайна?

Елена: Няма тайна, има добра организация на времето, баща, който е до теб и нон-стоп трябва да си в кондиция – това е.

Стела: Няма тайна как да организираш деня си, да въртиш бизнес и едновременно да си пълноценен родител и майка. Има дисциплина, приоритизиране на дейностите в деня. Винаги приоритет са ми децата – да са нахранени, да са здрави, да съм отделила време за домашните им работи, всяко от тях трябва да научи по едно нещо ново на ден.

Що се отнася до бизнеса: може да имам 1 или 2 часа, но трябва да съм максимално концентирана и продуктивна там. Нямам детегледачка или помощ от друг човек, затова когато днес имах 30 минути за бизнеса, трябваше да проведа 7 пълноценни и ефективни разговора, които да осмислят целия ми работен ден.

Правя план за деня всяка вечер преди да си легна и много обичам да задрасквам свършеното от списъка. Всяка сутрин се грижа за децата, правя си упражненията, медитирам и после започвам с най-трудната задача за деня, защото опитът ми показва, че ако не започна с нея, отлагам ли я, то вероятно никога няма да я свърша.

Мая: С добри партньори и съучастници – и в бизнеса, и в живота. Съпругът ми винаги ме е подкрепял за бизнеса, което е много важно – той е най-близкият ми човек и ако не одобряваше това, което правя, не мисля, че щях да стигна дотук. Съдружничката ми поемаше товара, когато аз не можех, и обратното. Колегите ми са страхотни, както аз ги наричам – „самостоятелни бойни единици“, изключително адаптивни и бързи – точно каквито трябва да бъдем всички в тези времена.

Колко често си мислиш какво щеше да е, ако бяха само 1 или 2?

Стела: Абсолютно никога не съм си го помисляла. Имала съм едно, имала съм и две. Просто беше различно. Дори скучно.

Мая: Рядко, за мен това е тъжна перспектива. Когато имах 1, исках 2-ро много силно, дори когато лекари и приятели ме убеждаваха, че няма смисъл, че е невъзможно. А 3-ото дете го приех като подарък и съм благодарна 🙂

Елена: Много често и отговора е – щеше да е лесно и скучно 🙂

Какви трикове за отглеждане на три би дала на майка, която много иска да има трето дете, но се страхува за отглеждане, финанси, логистика и съперничество помежду им?

Стела: Не се страхувай! Смело напред. Където са две, там са и три:) Не става по-лесно, но ние сме по-организирани, големите помагат и обучават малките. Помощ винаги можем да намерим. Финансите могат да се адаптират така, че вместо две деца, да се грижиш за три. Дрехите се износват от малките. Има и бонус: на многодетните семейства се гледа с друго око, хората осъзнават, че не е лесно да се гледат толкова деца, затова и са по-снизходителни. Ние например винаги получваме екстра неща от заведения, от партита ни опаковат храна, сякаш няма какво да ядем вкъщи 😀 , когато дават задачи от учлище за някаква организация, за нас са най-лесни 🙂 В общия случай това, че сме с три деца има повече предимства, отколкото недостатъци.

Елена: На първо място си трябва спокойствие, да не се вживяваш много във факта, че детето ти е изяло парче шоколад или парче бял хляб, че се е изцапало или един ден е отишло с по- дълги нокти на училище/градина. С 3 деца все на някого нещо няма да му е както трябва, но не е фатално- важно е възпитанието и това дали има добър пример около себе си.

Финансовата страна в първите години не е нещо страшно, моите момчета износват дрешки едно от друго, не съм давала луди пари за дрехи и играчки, защото сме ги имали от по- големите деца. Може би се усеща като тръгнеш да запазваш някой хотел и като видиш, че трябва да платиш за 5 човека, вече в по- горен етап на възрастта ме питай пак, тогава ще ти кажа как се справяме с джобни и такси, но за сега е добре, защото децата са малки и разходите им са млаки.

Съперничество на този етап няма, но мисля, че е така, защото така са научени, те растат с мисълта, че са трима, ако има едно нещо то се дели на три- задължително, изчакват се, изслушват се, карат се, но то е нормално за децата.

Мая: Всеки родител го знае, но сякаш го забравя – любовта, която идва с детето, е толкова голяма, че човек преодолява всичко останало. Читателите ти не ме познават, но ги уверявам – щом аз се справям (с всичките условности на това твърдение), то и те ще се справят.

Последен въпрос: Каква е тайната на радостна мама според теб?

Мая: Тайната, хм, ами може би да продължава напред 🙂 Защото винаги има тежки моменти, но и хубави. И разбира се, трябва да сме благодарни за това, което имаме.

Стела: Тайната е да е здрава. Да вижда децата си здрави и щастливи. Тогава и тя е радостна. Аз виждам смисъла на живота си в моите три чудеса. Те за мен са всичко.

Елена: Да имаш здрави деца и да ги приемеш каквито са, а не да се стремиш да ги правиш такива, каквито си си представяла, че ще бъдат, да ги възпитаваш от най- ранна възраст, за да ти е лесно после и другото условие е да имаш качествен мъж до себе си, който да бъде твоя помощ, а не поредното дете.

Момичета, за мен това беше супер вдъхновяващ и успокояващ разговор 🙂 За пореден път се убедих, че можеш да си майка на три деца, да ръководиш хора, да управляваш бизнес и да се заринеш с пране в същия ден:) Благодаря ви, че споделихте вашия опит и мисли с нас 🙂

Каня всички вас да си говорим за деца, работа и мъже в профила ми в инстаграм:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 3 майки на по 3 деца в Смолян, София и САЩ със собствен бизнес споделят отговори на едни и същи въпроси appeared first on Radostna Mama.

Маргарита Апостолова, психотерапевт с магистратура клинична психология с психоаналитична перспектива, специализирала в терапевтичния метод психодрама, насочен към възрастни и деца. Тя създава центъра за интелектуално и емоционално развитие на деца Менталика, който комбинира образователни дейности и психотерапия. В рамките на центъра се реализират редица проекти за развитие на емоционалната интелигентност на деца и техните родители, сред които психотерапевтичната група „Героите в теб“ и ресурсът „Дневник на емоциите“, за който ще ви разкажем заедно с Маргарита.

Тя обожава да работи с деца, заради тяхната способност да се променят и взаимодействат. Харесва й контакта с тях и възможността да участва в тяхното израстване, но както тя, така и всички ние ще потвърдим, че отглеждането и работата с деца крие трудности, предизвикателства и доста често тръшкания, с които понякога не знаем как да се справим.

Тук на помощ идва Дневника на емоциите, които лично тя е създала, затова и тя ще разкаже за него:

И така се роди решението – „Дневник на емоциите“.

Той е безплатен онлайн ресурс, подходящ за деца между 5 и 12 години. Дневникът идва в помощ на родители, учители и психолози, които ще открият подробно упътване в първите страници на ресурса.

В същинската част на Дневника на емоциите детето научава за основни емоции по лек и занимателен начин, свърза се със своите качества и желания:

Първа част:

Дървото на живота

6 тематични въпросника за 6 основни емоции

Аз и моето семейство

Втора част:

Как да използвам дневника всеки ден ☺

Допълнителни игри

„Дневникът на емоциите“ е подходящ начин да подкрепим детето в това да разбира и да се справя с неговите чувства. Той ще обогати емоционалната интелигентност на детето и ще му помогне да опознае по-добре вътрешния си свят и този на другите. Ще му помогне да разбере, че няма лоши чувства, а само добри и не толкова добри начини за изразяването им.

Защо трябва да се занимаваме с емоциите на децата и откога да започнем?

От това как се справяме с нашите емоции и как общуваме с другите зависи всеки аспект от живота ни – от това как създаваме приятели до това как се справяме в училище, а в последствие и на работа. Започваме да се занимаваме с емоциите на детето още ден първи от житейския му път, когато се опитваме да назоваваме неговите нужди и чувства:

“Може би си гладно.“ или „ Спокойно, мама е тук.“

Всъщност обаче да се опитваме да разбираме, приемаме и назоваваме нашите чувства и тези на децата съвсем не е лека задача. В тези моменти идват на помощ инструменти за емоционална интелигентност като Дневника на емоциите.

Най-често децата се тръшкат, помага ли този дневник в такива ситуации?

Не е необходимо да срещнем проблем, за да посегнем към дневника. Той е може да бъде чудесна превенция и начин за развитие.

Що се отнася до „тръшкането“ то е част от израстването на всяко дете в определени кризи от развитието му. Може да бъде истинско предизвикателство да разпознаем какво стои зад този емоционален изблик.

Дневникът може да бъде в помощ в такива ситуации, защото попълването му помага на децата да разберат, че техните емоции са важни и приети и те изграждат речник, чрез който да изразят с думи как се чувстват в определени ситуации.

В такива моменти можем да подадем дневника и да кажем

„ Нарисувай колко си ядосан/ядосана.“ Рисуването е друг много подходящ за детето начин за справяне със силна емоция.

Той е за деца над 5 г, но какво да правят майките на по-малките деца в такива ситуации?

Няма еднозначен отговор на този въпрос или пък готова рецепта, защото някак ще пренебрегнем индивидуалния характер на тези ситуации.

И все пак не е добре да се борим с детето, когато то е много емоционално. Понякога е достатъчно да му кажем, че неговите чувства са важни:

„Виждам, че не си съгласен/а с мен.“, „Това много те разстройва“ или „Вземи си време, аз съм тук.“

Срещаш ли критика, че не бива да отделяме толкова внимание и време на
детските емоции, защото те са деца и растат, а ние само се занимаваме с
тях и се опитваме да контролираме емоциите им?

До момента не съм срещала подобни коментари, дори в социалните мрежи. Напротив, хората споделят, че имат нужда от подкрепа от специалисти, когато става въпрос за детските емоциите.

Критично е преминаването в крайности– от вкопчване и прекомерно задоволяване на нуждите на детето до неглижиране на неговите преживявания. Дневникът на емоциите е конструктивен подход към това да намираме начини да подкрепяме децата да разбират и изразяват емоциите си.

В упътването ще видите, че съветвам възрастният да не е в позицията на нравоучител, а на придружаващ личното търсене на детето. Това съвсем не е лесна задача.

Какво би искала да се случи в България по отношение на родителското осъзнаване и преподаване в ясли, градини и училища?

В много образователни институции има добри практики за развитие на емоционалната интелигентност, въведени от проницателни учители или психолози. Това, което ми се струва проблематично е недостатъчната обща стратегия в тази насока на национално ниво. През последните години се правят много неща, но като че ли на парче.

Мисля си, че е много важно учителите и родителите да са от един отбор и да се движат заедно към общата цел – емоционално и интелектуално развитие на децата. Разбира се обаче, за да се случи това, учителите трябва да бъдат подкрепени от институциите, за да имат компетенциите и спокойствието да възпитават нашите деца.

Какви родители сме ние българите?

Ние сме много отдаден на децата си народ. Понякога до степен, в която отричаме своите собствени потребности. Съвременните родители даваме с пълни шепи за децата си – харчим с лекота, за да е облечено и образовано добре, ще сготвим богата софра с ястия, за да е сито, ще дадем редица напътствия за детето за успешен живот…Понякога обаче пропускаме да кажем „обичам те“ или просто да поиграем с детето, а това е като че ли най-смислената ни функция като родители.

Кажи ми как да си радостна мама и как изглежда една такава?

Радостната мама според мен е тази, която има подкрепата и любовта на таткото. Без нея е много трудно да се насладим на родителството.

Благодаря ти, Маргарита! Няма как да се съглася повече с теб за татковците и техния дял в нашата радост, затова скоро очаквайте изненади, които ще бъдат насочени изцяло към тях 🙂

Дневник на емоциите можете да свалите и от ТУК:

Виж още за дейността на център Менталика: https://www.facebook.com/MentalikaLozenets

И нека не забравяме, че децата ни са личности като всички нас, просто са в по-малък размер все още 😉 Елате да си говорим по тази и други теми в инстаграм профила ми:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

Radostna mama 😉

The post Дневник на емоциите за деца от 5 до 12 години помага на родители да се справят с поведението им appeared first on Radostna Mama.

Днес ви срещам с една жена, която обединява в себе си талант и уникално образование от Московската академия по астрология в Русия, където се учи от известния Михаил Левин и други успешни астролози. Обучавала се е и в Българската астрологична асоциация, в Astrology & Beyond към съюза на астролозите „Иван Станчев“, както и частно при десетки експерти в сферата. Освен това е възпитаник на Хайделбергския универститет в Германия и прилага и психологически техники от специалността си в работата си.

Тя не гадае бъдещето, а ти дава насоки как да си го сътвориш сам. Тя е Ния Кирилова и аз й се доверих да направи лични астрологични карти на моите деца Боян и Деян, които ми отвориха очите за техните характери и поведение, за нуждите и желанията им. За това тепърва ще споделям, а сега ще разкажа защо Ния толкова ме впечатли и много искам да ви запозная с нея.

Астрологията за мен е източник на вдъхновение, ново знание и решение на проблем в конкретна ситуация. Вярвам, че подредбата на звездите в деня на раждането ни определя пътя ни после, варвам, че зодията ми е причина да обичам някои неща, да съм талантлива в други или пък да се страхувам от трети. Щастлива съм, че намерих мъж в живота, който е същата зодия като мен, защото сякаш си паснахме от раз. Но да се върна към Ния. Открих я в Инстаграм, където подпаднах на дневните й афирмации или послания, които утвърждават дадено желание и което изричаме на глас вечер.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Астролог Ния Кирилова (@niyakirilova)

При мен позитивните утвърждения определено работят. Визуализирам, казвам какво искам, повтарям го, работя за него през деня и се случва. Затова толкова ми допадна Ния от пръв поглед. Като излючим колко е красива и деликатна на външен вид, Ния те печели веднага с положително отношение към света и ти й се доверяваш.

Първо поръчах Подход към детето за Боян. Изпрати ми го за няколко дни и бях силно впечатлена колко вярно, адекватно и точно са описани характеристиките му като личност. Той е само на 4 и 9 м, но някои неща личат от бебе и при описанието на детето, което получих от Ния, веднага си отговорих на редица въпроси:

• Защо детето обича повече да е навън и сред хора?
• Защо предпочита да яде зеленчуци?
• Как да подходя в трудни ситуации?
• Какво го прави по-уверен и кое го тревожи?
• Как да реагирам на изблиците му?

Бях толкова запленена от това ново знание за собственото ми дете, че веднага поръчах и за Деян. Очаквах подобни неща и за него, нещо като услуга по калъп, но се оказах силно изненадана от подхода към Деян. При него информацията беше коренно разлина и веднага ми стана ясно:

• Защо е по-гушкав и замайчен?
• Какво го плаши?
• Защо предпочита да си играе сам и да изследва всичко на тихо?
• В какъв мъж би следвало да се превърне?

И това е само предисловието за Ния и нейните способности. Тя е жена, която те завлядява и искаш още от нея. Видях, че предлага услуга за майки и бебенца: Подбор на име. Зачетох се в услугата й. Пак се изкефих доста на методите й, защото всичко, което казва или прави има логика, не е базирано на някакви мистериозни хипотетични измислени неща.

Следващите услуги, които аз лично съм си набелязала от нея, са авторските й „Женската енергия“ и „Активация на потенциала“.

Освен това за дамите, които са по майчинство, но и не само – Ния подготвя курс по таро, който ще стартира този март. Това е една прекрасна възможност за придобиване на нова професия и, съответно, допълнителен доход, докато работното ви време остава гъвкаво: Курс по таро.

Каквото и да кажа за мадамата, вероятно ще е малко, защото изпробвах услугите й и нямам никакво съмнение, че искам точно тя да бъде моята лична астроложка. Виж за какво си говорих с нея и после ми кажи дали и ти би искала да работиш, или просто да общуваш с нея:

Ния, ти си истинска радост за очите и излъчваш супер силна енергия, мислиш ли, че професията ти помага за това?

Сърдечно ти благодаря, Ради! Според мен и ти имаш същия магнетизъм, който се дължи на една черта, която двете с теб притежаваме – позитивизъм. Не професията, а характерът ни допринася за излъчването. Когато човек дарява околните с топлина и същевременно се грижи и за себе си, когато цари този баланс между Аз-а и другите, енергията е на ниво и умеем да си взаимодействаме успешно с околните.

Разкажи ни за семейството ти, за началото на твоята кариера като астролог?

Още като бях дете, родителите ми ежедневно ми обясняваха за зодиите и различните типове хора, правейки сравнения с конкретни личности от обкръжението ни. По този начин отрано започна да ми се изяснява картинката и да ме влече към психологията, астрологията и езотериката като цяло. Майка ми ми беше дала една табличка за изчисляване на асцендентите (на хората, родени в България) и ходих с нея навсякъде, за да анализирам приятелите си. Беше ми любопитно и така се запалих.

С какви проблеми се сблъскваш ежедневно, от какво се вълнуват най-много клиентите ти?

Основните цели на клиентите ми са повишаване на дохода, отключване на женската енергия, активация на заложения потенциал, осъзнаване на житейската мисия, както и откриване на подход към детето си.

Има ли дни, в които съжаляваш, че си се захванала с тази работа?

Не. Аз превърнах детското ми хоби в професия. Работя единствено с удоволствие.

Как се гледа на астрологията в България и как в чужбина?

Хората стават все по-осъзнати, търсещи и анализиращи, затова и все по-често започват да се обръщат към астролог. Факт е, че понякога при мен идват клиенти с очакване да им предскажа бъдещето, което аз избягвам да практикувам. Прогнозирам, давам насоки и съвети, но личната отговорност е в ръцете на клиента. Този начин на работа съм попила от Русия и го намирам за ползотворен. Забелязала съм, че всеки, който се е докоснал до астрологията, гледа на нея с добро око независимо от националността, пола или възрастта. Това определено ме прави щастлива.

Кои са твоите основни принципи на работа, които ти помагат и в ежедневието?

Както в работата, така и в ежедневието ми държа много на точността и искреността. Освен това насърчавам клиентите ми да казват „да“ на живота, да забелязват и грабват възможностите, които им се предоставят. Аз самата бих се описала като приключенец и вярвам, че съдбата обича смелите. Друг принцип, който следвам в дейността ми, е този на положителното мислене и откриването на ползи във всяка една ситуация. Някои от колегите ми имат склонност да прогнозират отрицателни събития, което според мен не е здравословна практика, защото създава страх, напрежение и паника у клиента, затова апелирам да се прекрати. Истината е, че имаме свободна воля. Астрологията очертава какви са уроците, които трябва да бъдат научени, но всеки самостоятелно решава по кой път да поеме, за да достигне крайната цел. Аз помагам да извлечете максимални ползи от всяка ситуация, отработвайки евентуалните негативни аспекти.

Как ти хрумнаха идеите за авторски услуги?

Разсъждавах известно време върху темата как мога да стана още по-полезна за клиентите си, цялото ми съзнание беше обзето от това желание и идеите ми хрумнаха бързо. Бих се описала като креативен човек, чиито мисли непрекъснато са ориентирани към откриване на решения и въвеждане на подобрения. Никога не ми е пасвала астрологичната практика, в която се поставят диагнози от типа „Ще живееш до 80г., дете можеш да родиш само на 32г., а на 26г. ще те блъсне автобус и цялата ти съдба е предначертана.“ Това ме провокира да създам нещо ново. Убедена съм, че всеки има право на личен избор и си носи кръста впоследствие. Обичам в работата си да анализирам въпроси от типа „КАК да постигна резултат?“. Ако някой ме попита „КОГА ще се случи нещо?“, отговорът е „никога“, ако не се предприемат действията, които препоръчвам. Не трябва да се чака нищо наготово. Има един много правилен израз: „Господ дава, ала в кошара не вкарва.“ Неслучайно авторските ми услуги са пълни с предизвикателства, чието изпълнение гарантира градивни резултати.

Предстоят ли някакви ключови дати следващите месеци? Ден, подходящ за нов бизнес, например или всичко е индивидуално?

Аз изготвям месечен календар, в който описвам подходящи и неподходящи дати за всякакъв тип дейности, касаещи здраве, красота, любов, работа и битови дела. Най-благоприятният предстоящ ден е 25-ти февруари 2021г. Тогава се препоръчва началото на диета, стартирането на проекти, както и обвързването. Разбира се, дата и час за по-ключови събития като забременяване, подписване на договор, операция, сватба и др. се изчисляват индивидуално за всеки. Също така е редно да спомена, че утре (на 11-ти февруари 2021г.) настъпва новолунието в знак водолей и препоръчвам на читателите ти вечерта след 21ч. да си формулират желанията и идеалите (особено такива, свързани със социализация, приятелства, независимост и обществени каузи). Мечтите по време на тази лунна фаза имат особената способност да се сбъдват (особено ако ги подкрепите и с действия). Повече информация за останалите новолуния през 2021г. и темите, които те засягат, ще откриете тук.

Кажи ми какво ни очаква нас радостните майки през 2021😊 шегувам се, за всички какво предстои в България?

В близката година очаквам революционни открития и проекти от страна на българите. Ще изпъкват нови таланти и ще се проявяват все повече личности с модерно мислене и иновативни идеи. Толерантността на народа ще се повиши, постепенно ще станем по-широкоскроени и сплотени. Освен това езотериката ще става все по-популярна.

Дай ни някой трик от твоето ежедневие като астролог и психолог, който работи добре за теб и носи положителни резултати както в личен, така и в професионален план?

Имам 3 основни съвета за всички желаещи да бъдат РАДОСТНИ хора:

1. Пуснете миналото. Напишете на един лист всички обиди, тревоги и страхове, които държите в себе си. След това го изгорете и кажете на глас: „Пускам миналото и си позволявам да продължа напред към един по-щастлив живот.“ Междувременно си припомнете, че грубите упреци към вас от страна на околните не се отнасят действително за вас, а единствено за човека, който ви критикува. Ако някой се опитва да ви мачка, това се държи на неговата вътрешна болка и няма общо с вас. Не приемайте нищо лично.
2. Организирайте настоящето. Избавете се от ненужните вещи. Разчистете пространството си. Освободете си място за нова енергия. Все пак въздушният балон трябва да е лек, за да успее да полети и да набере височина.
3. Създайте бъдещето. Визуализирайте си ежедневно идеалния развой на събитията. Вярвайте напълно, че мечтите ви ще се осъществят. Предприемайте ежедневни малки стъпки към целта. Повтаряйте си положителни афирмации.

Ах, Ния! Прекрасно си поговорихме. Благодаря ти! За мен ти си истински източник на енергия и хубава емоция, затова с радост ще продължа да си общувам и работя с теб през цялата година. Надявам се дори един ден да ти се обадя за „Подбор на име на дете“, кой знае 😊

Последвай Ния Кирилова в Инстаграм и всеки ден ще имаш нещо положително на стента си там от нея 😊

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Астролог Ния Кирилова (@niyakirilova)

The post Защо и за какво ползвам личен астролог + как да постигнем целите си с астрология appeared first on Radostna Mama.

Усилията на А21 в работата срещу трафика на хора в и извън България са резултат на разбирането, че в XXI век не е допустимо да има толкова много роби по света, повече откогато и да било в човешката история.

Фондацията е изградила дългосрочни партньорства с държавни институции като Националната комисия за борба с трафика на хора, както и Местните комисии, но също така и с редица неправителствени организации, сдружения и дружества, които също посвещават труда си на опълчването срещу робството днес.

Поставяйки си амбициозната цел да няма жертви на трафик в България,

А21 фокусира работата си в няколко основни направления на работа:

ученически презентации,

професионални обучения,

работа с доброволци,

публични кампании,

обществени събития и инициативи,

управление на услуги,

директна работа с жертви,

опериране на ресурсна телефонна линия.

Разговарях с представители на организацията в България, за да разберем повече как ние да предпазим близките и децата ни, къде да подаваме сигнал при нужда и каква превенция може да осъществим с наръчниците, които те са подготвили на български език за деца и за възрастни.

Каква е статистиката за трафика на деца в света и за България?

Според световната статистика всяка 1 от 4 жертви на трафик на хора е дете.

За изминалата година организацията е работила по 5 случая на трафик на деца. Това обаче е едва 1% от случаите, тъй като само толкова стигат биват спасени и стигат до статистиката. Съдбата на останалите 99% не е ясна.

Как реално помагате в случай на отвлечено дете?

Нашата организация има роля на координатор в такива случаи. И пак зависи от конкретната ситуация – дали в отвличането е замесен родител или друг член на семейството, дали говорим за трансгранично отвличане и т.н. За най-ефективното намиране и спасяване на детето се привличат максимален брой държавни институции, местни органи на властта, неправителствени организации и разбира се ДАЗД. Все пак ако не са налице индикации, че детето е станало жертва на трафик на хора, е по-добре да се подаде сигнал на горещата линия за изчезнали деца -116 000, където освен главното, семействата на изчезнали деца могат да получат насоки и подкрепа.

Бихте ли дали няколко основни съвета за ежедневието ни, които да запомним и да сме внимателни за нас и нашите деца, за съседите и близките ни хора?

Повишаването на информираността относно опасностите, свързани с трафика на хора, има силата да премахне трафика на хора навсякъде и екипът ни повече от десетилетие вижда силата в действията на всеки един, осмелил се да повярва, че робството може да бъде премахнато. Затова сме създали ресурси за онлайн безопасност, безопасна кандидатура за работа и родителските образователни наръчници. Вижте ги тук на английски език:

https://www.a21.org/content/education/grc2u8

Поради своята наивност и доверчивост, децата са под особено голям риск от онлайн експлоатация. Образователните наръчници помагат на родителите да проведат жизненоважни разговори с децата си относно тяхната безопасност и да предприемат превантивни мерки в тази насока.

Кои са основните проблеми, с които се борите и какви превантивни мерки вземате срещу тях?

Организацията се бори с проблема трафик на хора. Най-често срещаните форми на трафика на хора са с цел сексуална и трудова експлоатация. Затова и голяма част от работата ни е насочена към борбата с тези видове трафик.

Най-просто казано трафикът на хора с цел сексуална експлоатация представлява принуждаването на момичета да проституират против волята си. Да спят с мъже насилствено. Три са основните начини, по които жертвите на трафик с цел сексуална експлоатация биват привлечени.

1. ИЗМАМА – било то чрез фалшиво предложение за работа в страната или чужбина или лъжливо обещание за по-добро бъдеще.

2. ЛЮБОВ – така наречения LOVERBOY модел – третият най-разпространен метод за набор на жертви, при който трафикантът влиза в ролята на романтичен мъж и започва да ухажва потенциалната си жертва. Той се представя в най-добра светлина – купува й подаръци, дрехи, води я хубави ресторанти, на почивки и като цяло й предлага всичко, за което едно момиче може да си мечтае. В даден момент обаче той показва истинската си самоличност и принуждава момичето да спи с други мъже или да работи тежка работа в продължение на дълги часове.

3. ЗАПЛАХА – в този случай жертвата бива заплашена, че ако не се съгласи да прави това, което искат от нея, тя или нейното семейство ще пострадат.

Най-популярният начин за проучване, набиране и подлъгване на жертви е ОНЛАЙН ПРОСТРАНСТВОТО. Ето защо организацията е споделила съвети за онлайн безопасност:

https://www.a21.org/content/education/grc2u8

Tрафикът на хора е с цел трудова експлоатация пък означава човек да бъде принуден да работи тежка работа в продължение на много часове на ден, без да получава заплащане и да бъде държан в ужасни условия на труд и живот. трафик на хора е с цел трудова експлоатация. Това означава човек да бъде принуден да работи тежка работа в продължение на много часове на ден, без да получава заплащане и да бъде държан в ужасни условия на труд и живот. Средната възраст на жертвите на трафика е 12, а експлоатирането на детски труд е основна причина тази възраст да е толкова ниска.

В България, жертви на трудова експлоатация стават хора, които търсят предимно сезонна работа у нас или в чужбина, а професиите, за които кандидатстват са неквалифицирани. С други думи не е необходимо да имат опит. уязвимостта е причината мнозина да попадат в капана на трафика на хора, а в голям процент от случаите (44.51%) това се случва като жертвите приемат неясни или съмнителни оферти за работа, които в последствие се оказват фалшиви. Именно фалшивата обява за работа е най-често срещаната схема за въвличане на хора в трафик.

А21 работи върху превенцията на трафик като разпространява информация с цел да намали уязвимостта на хората. В България един от най-ценните ресурси в борбата с трафика на хора е

Националната телефонна линия за борба с трафика на хора – 0 800 20 100.

Безплатна, денонощна и анонимна линия, на която всеки може да се обади, да потърси помощ, да подаде сигнал при подозрения за случай на трафик или просто да потърси информация.

Има ли организации, с които работите добре в България и как ние като обикновени граждани и родители можем да бъдем полезни?

Националната комисия за борба с трафика на хора е основен партньор на А21 България, но наред с правоприлагащите органи, работим съвместно и с много НПО-та. Чрез тях успяваме да осигурим на спасените жертви на трафик безопасен подслон в различни точки на страната, да насочим хората, които се обаждат на НТЛБТХ според нуждите, които имат и мястото на което се намират. Примерно ако ни се обади човек от района на Бургас и има нужда от психологическа подкрепа, благодарение на нашите партньори можем да му предложим такава без да се налага нуждаещия се да пътува до столицата. НПО ни партнират и в мисията ни да информираме обществото за проблема трафик на хора и как всеки може да се предпази от попадане в такава ситуация.

Начинът, по който всеки един човек може да се включи в борбата с трафика на хора е като образова себе си и близките си относно опасностите на трафика на хора и подаде сигнал на Националната телефонна линия за борба с трафика – 0 800 20 100, ако има съмнения за случай на трафик.

Какви хора се обръщат към вас за помощ?

В 73% от случаите към нас се обръщат членове на общността – това са хора, които са забелязали нещо нередно и имат съмнения, че са свидетели на ситуация на трафик на хора и членове на семейството или приятели на потенциалната жертва. В 84% от сигналите, получени през 2020 година жертвата е пълнолетно лице, но макар и значително по-рядко – жертви на трафик стават и децата. В такъв случай винаги е много предизвикателно и когато ситуацията касае дете ние я тълкуваме като кризисна и спешна и това става приоритет номер едно за екипа ни. В зависимост от спецификата на случая следваме различни процедури, но винаги уведомяват компетентните органи и ДАЗД. Работата по всеки случай и особено, когато става дума за дете тече паралелно на няколко нива. Мултидисциплинарен екип и различни органи и институции вземат роля в спасяването, разследването, осигуряване на базисни нужди, възстановяването и търсенето на справедливост за жертвата.

За финал споделям един от постовете на организацията в България от инстаграм профила й в помощ на всички нас като родители

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от А21 България (@a21bulgaria)

Нека не живеем в постоянен страх, че нещо лошо ще се случи, но и да се информираме за опасностите от всякако естество и да знаем, че има организации, към които можем да се обърнем:)

The post 1 от 4 жертви на трафик на хора в света е дете. A21 България дава съвети как да предпазим децата и близките ни appeared first on Radostna Mama.