В повечето случаи казвам ДА, дори и да не ми се иска. Дори и да ми отнема време, енергия и хубава емоция, с които не желая да се разделям.

Скоро се замислих, че е редно да се науча да казвам НЕ на:

• работни ангажименти
• покани за срещи и сбирки
• всякакви запитвания за информация
• ежедневни въпроси за какво ли не
• децата, когато искат нещо, което аз не искам, просто защото ме мързи или не ме кефи – тук се справям отлично 🙂

Преди време пуснах анкета в профила ми в инстаграм с въпрос

Кой от вас има проблем да казва НЕ

и се оказа, че над 60% бяха посочили, че имат такава грижа в деня си. Затова реших заедно да се обучим да казваме НЕ – първо с малки “не-нца” и после с големи тлъсти НЕ-та, които ако не заявим, наистина ни правят нещастни и хората знаят как да се възползват от нас.

Мисията ми в този блог е да градя общност от радостни майки и вярвам, че да се учим да казваме НЕ ще ни направи точно такива сега и после:)

Моите 10 стъпки, които лека-полека прилагам всеки ден:

• отговори си на въпроса “Защо да кажа ДА?” – по-щастлива ли ще съм, какво ще спечеля, кого ще разочаровам и неговото настроение и доволство по-важно ли е от моето
• кажи НЕ на някой непознат, на продавач в магазина, на някого, от когото не зависи нищо твое; свиквай да чуваш НЕ от устата си редовно 🙂
• когато решиш, че искаш да кажеш НЕ, направи го кратко, ясно и категорично, без обяснения и излишни приказки
• видиш ли, че отсреща трудно приемат НЕ за отговор, предложи компромисен вариант за друго време, друг човек да го свърши, но не казвай ДА
• ако не е лично, спомени го “нищо лично”, а ако е, бъди смела и кажи казвам НЕ точно на теб, ако беше друг, щях да кажа ДА 🙂
• в случаи, когато се колебаеш и клониш към НЕ, но се опасяваш да не съжаляваш, кажи “трябва ми малко време да реша, да преценя”
• дай идея кой друг може да го свърши вместо теб, за да кажеш “НЕ съм аз твоят човек”

Ето някои изрази, с които да се справим заедно в НЕ-то:

• О, ласкаеш ме, но НЕ мога да приема.
• Ех, да можех да се раздвоя, ама НЕ мога 🙂
• Хубава оферта, но НЕ идва в подходящ момент.
• Извинявам се, но НЯМАМ никакво време за това сега.
• Хващаш ме в момент, в който казвам НЕ на всичко.

Аз съм човекът, който си мисли,

че ако кажа НЕ, ще:

–> обидя другия
–> няма да получа друга оферта
–> разочаровам очакванията към мен
–> ми се разсърдят
–> съм лош човек
–> съм груба
–> правя на интересна

и мога да изброявам още и още, защото не обичам да казвам не, харесва ми да си мисля, че съм YES Person, че мога да огрея навсякъде, да съм полезна, важна и значима, защото винаги съм на линия.

Но това НЕ е така. Трябва спешно да се науча да казвам НЕ, както правят в чужбина:

• Мерси, че си се сети за мен, но НЕ мога.
• Съжалявам, че те разочаровам, но няма да успея.
• Звучи прекрасно, но НЕ мога да се включа.
• Мерси, може би другия път.
• Обади ми се пак другия сезон или година.
• Сега имам да свърша други спешни неща.
• Нека си помисля и ще ти пиша скоро.
• Ех, да можех, ама не мога.
• Точно поех друг ангажимент.
• За жалост правя друго сега.

И ако случайно отсреща не разбират от мили и внимателни откази, давай смело:

• Не, не става
• Няма да сработи.
• Не искам сега.
• Не ми се занимава.
• Не съм аз човекът.
• Не мога да го направя.
• Не!
• Няма!

Ние не сме лоши хора, когато отстояваме позициите си, времето и ресурсите си за по-важни, по-приятни или просто други занимания. Нека ценим себе си, за да ни ценят и другите. Нека сме мили в отказа си, но ако това е невъзможно, тогава да го направим категорично и ясно с едно просто НЕ без обяснения.

Хайде да ви отправя предизвикателство:

Колко пъти днес каза ДА, когато искаше да кажеш НЕ?

Утре пробвай да кажеш леко НЕ и ела в профила ми в инстаграм под тази снимка да споделиш как върви:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

P.S. Случайно в Google попаднах на тези книги, които ни учат как да казваме НЕ:

The Power of No by James Altucher and Claudia Azula Altucher

The Book of NO by Susan Newman

The Power of A Positive No by William Ury

Saying No by Asha Phillips

The Curse of Lovely by Jacqui Marson

How to Say No Without Feeling Guilty: And Say Yes to More Time, and What Matters Most to You

The Art Of Saying NO: How To Stand Your Ground, Reclaim Your Time And Energy, And Refuse To Be Taken For Granted (Without Feeling Guilty!)

The post Как да казваме НЕ, ама не само на децата, а на всичко, което не искаме в живота и деня си appeared first on Radostna Mama.

Хотел в Поморие, който препоръчвам, е

Феста Виа Понтика, защото:

• апартаментът, в който бяхме настанени, беше с невероятна гледка и супер голяма тераса и веднага ме спечели
• има два външни басейна и един вътрешен, когато навън или е много горещо, или дъждовно, или просто децата искат още нещо
• изхранването е ол инклузив, което значително улеснява набавянето на храна за деца по всяко време, напитки за майките и сладолед за всички ни 🙂
• персоналът е внимателен и се грижи добре за гостите
• всяка вечер има анимация и детска дискотека, която е доста забавна и за възрастните
• разполага с бар и чадъри на плажа, което те кара да се чувстваш малко VIP 🙂
• пък ако си без деца, има винарна за дегустация, което ми изглежда супер привлекателно 🙂
• най-големият плюс на хотела за нас с две момчета на 3 и 5 години е футболното игрище и детската площадка в затворен и безопасен комплекс, което ни позволи да пием вино или кафе на спокойствие, докато децата играят пред очите ни
• има медицински център, ако ти се налагат процедури или за спешни случаи
• съотношението цена – получени услуги е отлично
• ние резервирахме през https://bg.luxury-discounts.com/

Много приятен хотел, който със сигурност ще посетим отново и ще огледам останалите от веригата FESTA, защото това е първият, в който отсядаме.

Апартхотел в Поморие, който препоръчвам, е

Ботабара Дел Мар Апартмънтс, защото

• апартаментите са просторни и луксозни
• гледката към морето е чудесна
• има чистачка всеки ден

Квартира в Поморие, която препоръчвам, е

Apartmentspomorie.com, защото

• локациите са добри
• сайтът е отлично описан с всички необходими детайли
• лесно се работи с тях
• квартирите са такива, каквито се виждат на снимките

Бар на плажа, който препоръчвам, е

Бар Чайка, защото

• е секси и става за снимки
• музиката е готина
• персоналът винаги е усмихнат и обслужва с настроение
• децата го харесват
• има и храна, та не ти се налага да ставаш цял ден

Заведение с детски кът в Поморие, което препоръчвам, е

ZIZO, защото

• има голямо съоръжение за катерене
• подходящо е за малки и по-големи деца
• храната е ок
• има гледка към морето
• можеш да паркираш лесно

В ресторант Пенелопа с детски кът в Поморие още не съм била, но снимките са обещаващи. https://www.facebook.com/media/set/?vanity=restaurantpenelopepalace&set=a.2400214493584883

Забавления в Поморие за деца, които препоръчвам, са

Лунапарк в центъра

Возене в карета с конче из града

Пиратски кораб – не съм се качвала, но отзивите за по-големи деца са супер

Лятно кино, прожекциите на детски анимации са от 21 часа

Влакче из града – цена 4 лв, за деца е същата

Има още Музей на солта, Исторически музей и към Бургас Музей на авиацията, но за 4 години не сме стигнали дотам 🙂

Поморие ми е любимо място на морето и ако имате някакви въпроси, с радост ще отговоря под тази снимка в инстаграм

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

Ела и сподели кои са твоите любими места по нашето черноморие 🙂

The post В Поморие с деца през 2021 – ол инклузив хотел, апартхотел, квартира, бар на плажа, забавления и препоръки appeared first on Radostna Mama.

Накратко историята: решихме да заведем децата на почивка в Анталия със самолет за първи път и ето през какви етапи и организации преминахме, как си прекарахме и какво ще запомним от престоя ни там.

Изкарване на паспорт за деца:

Лесно, бързо и безпроблемно е. Трябва да:

• са двамата родители заедно / не, не може един, ако няма нотариално заверен документ за целта /
• децата трябва да присъстват, все пак ще ги снимат 🙂
• носите акт за раждане оригинал + копие
• попълните стандартен формуляр
• платите такса от 20 лв на дете за бърза поръчка / 3 дни /
• взема се от 1 родител и обикновено няма опашка при получаване

Избор на хотел:

По препоръка на приятели е най-добрият избор за мен + препоръка от избрана агенция на база предпочитания. Нашите бяха следните:

• трансферът от летището да е не повече от 30 мин, по възможност 15-20 🙂
• да има пързалки
• да е сравнително висок клас, но не най-скъпото, което предлага агенцията 🙂

Избор на агенция:

Бяхме се спрели на TUI Bulgaria , но после резервирахме с TEZ Tour , защото едно мило момиче се свърза с мен в Инстаграм, когато разпитвах за препоръки за хотели и каза, че работи там. Освен това досега сме пътували няколко пъти с TEZ Tour в чужбина и винаги са били супер изрядни, точни и изпълнителни във всички свои задължения.

Хубавото при работата с тях е, че документи и плащания минават онлайн, не се налага никакви срещи, а в същото време са на линия за въпроси и коментари.

Изследвания, ваксини и карантини:

На отиване бяхме с антигенен тест, защото за 3 дни не отговаряме на изискването за 14 дни след последен прием на ваксина. На връщане минахме супер лесно и бързо през проверката на българското летището, защото с ваксина е най-лесно. Останалите хора се редяха на опашки, записваха се, даваха данни и трябваше да извършат тестове в определен срок.

Ваксинирайте се, ако искате да пътувате по-бързо и лесно 🙂

Децата до 5 г/ Боян е на навършени 5 и не подлежи на тестове / не правят изследвания.

Ние бяхме се подготвили със сертификати за нашата ваксинация – новите и старите носихме със себе си.

Пътуване с деца със самолет:

Най-важното – да са подготвени предварително, да знаят къде и какво ще им се случи. Ние пускахме видеа и говорихме доста преди това. Дъвки при излитане и кацане. Близалки и солети също вършат работа. Свалих филмчета от HBOGO , но трябва да знаете, че те са с определен срок за гледане, така че се подсигурете с други + игри, карти и подобни за занимание. Носех и сокчета, вода, защото този полет беше чартърен и нямаше почти нищо в самолета. Сокът се купува, но когато поисках, беше свършил 🙂

Разходки и пазаруване в Анталия:

След пазара ни в Одрин очаквах същите цени и условия, но попаднахме в мол, където цените бяха доста завишени, а изборът ограничен. Така че не препоръчвам да се пазарува от курортни селища като Белек и подобни. За гривни, дрънкулки, подправки и чай е ок. Най-изгодно е да се пазарува в долари, но с евро и турски лири също няма проблем. Просто си смятат курс както им дойде на ума.

Престой и развлечения в хотела:

Хотелът, който избрахме, беше IC Hotels Santai Family -, но тъй като той отваря след нашето настаняване, бяхме преместени в друг от същата верига: IC Hotels Green Palace . Нямам никакви забележки по стаи, хигиена, спазване на мерки срещу COVID-19, обслужване, забавления и съоръжения. Всичко плащаш предварително, затова в рамките сякаш е “безплатно” 🙂 Включително консумация от мини бара в стаята, който постоянно се зарежда. Игрите на дарц, тенис на маса, мини голф, всякакви спортни занимания, храни и напитки по всички барове и заведения.

Вижте видеото от престоя ни в Анталия, за да усетите атмосферата и емоциите:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

Ако се чудиш, банските ни са MAZI Swimwear 🙂 Виж цветове и размери тук: https://instagram.com/maziswim <3

Времето през юни:

На мен ми беше хладно на 26 градуса да влизам във водата, на децата също да ползват аквапарка, който беше разделен на 2 – за мъници и за големи. И все пак успяхме да се заредим със слънчеви емоции по цял ден. Другия път ще изберем септември, дори октомври.

Препоръки, ако пътувате за първи път на ваканция с малки деца със самолет:

• подгответе децата с хубави емоции и ги накарайте да визуализират или направо им пуснете да гледат клипчета какво ги очаква
• вземете си лекарства, не ни се наложи, но никога не се знае кое кога ще пусне сопол, ще се удари или ще вдигне температура, ще изгори на плажа / за това ползвам винаги https://dermax.bg/ или ще го ухапе някое насекомо.

• Сложете си някоя любима играчка в дамската чанта – в моя случай карти за игра / Cleverbook / , колички или малко Lego, защото пистолети и пушки не е добра идея за проверка на летището 🙂
• в ръчния си багаж можеш да носиш мини вода / адаптирано мляко / за децата, малки опаковани храни за всеки случай
• ако носиш топка, не забравяй да изпуснеш въздуха, преди да се качиш на борда
• виж паспортите на цялото семейство – трябва да са валидни 6 м преди влизане в чужда държава
• запамети всички полезни номера на агенция и застраховки, за да не се налага да търсиш по спешност
• сложи допълнителни дрехи в ръчния си багаж + кърпички за всеки случай / аз ползвах тези на https://drisla.bg/product/kompresirani-bambukovi-karpi-drisla-12br , защото са компресирани и заемат много малко място, а са супер лесни за ползване/
• изберете хотел, който е близо до летището, за да може трансферът да е кратък и децата да не откачат в автобус / микробус /
• уверете се, че сте в настроение за нови приключения с малки и големи 🙂

Ще се радвам да споделите вашия опит с пътуване с деца със самолет за първи път и ваканция в чужбина под видеото:

The post На море в Турция с деца: за първи път на самолет, коя туристическа агенция избрахме и какви непредвидени ситуации възникнаха appeared first on Radostna Mama.

Изчела съм доста по темата за вредата от новите технологии върху мозъците на децата, както и за ползите от тях върху живота ни и начина на възприемане на нова информация и умения.

Накратко ще спомена за негативните страни от електронните игри като изолация от връстниците си, зомбиране и застояване на едно място. Но си мисля, че ако въведем технологиите по-рано, балансирано и с мисъл за децата и семейството, ползите биха били повече.

С наближаването на 01-ви юни самата аз мисля за подходящи игри за Боян / на 5 г./ и Деян на /3 г./, освен стандартните Lego, пушки, колела, топки и конструктори. Баща им е човек на новите технологии, самата аз работя в сферата на дигиталните комуникации и услуги, затова ни се иска и децата да са модерно ориентирани от малки в тази посока.

Новото време ражда нови деца и нови възможности, а аз съм на мнение, че трябва да се възползваме от тях и да ги контролираме за нуждите на образование, развитие на въображение, бързо и интуитивно мислене, логическо решаване на задачи от малки

Ето защо днес ще ви покажа 5 идеи за умни, технологични или електронни подаръка, с които можете да зарадвате децата си за всеки празник или ако много са слушали, предстои им предизвикателство, с което

да се справят като ходене на зъболекар, операция или тежък изпит за първи клас например 🙂

1

Lexibook Handheld Console Mini Cyber Arcade 150 Games – детска преносима конзола за игри

Тази конзола ме грабна от пръв поглед, защото е за деца над 3 години, има 150 игри, а тежи няколко грама и детето може да си я мушне в джоба 🙂 Вероятно ще отнеме време Боян да се научи да играе на избрани от него игри, но съм сигурна, че ще изгради стратегическо мислене с тях, бързина и възможност да предвижда събития в рамките на играта.

Виж описание на играта, цена и откъде можеш да купиш тук:

http://bit.ly/150igriVedna

2

Lexibook Spider-Man Bilingual Educational Laptop

Нали знаете как децата обичат да подражават на родителите си, в нашия случай Деян само ходи и обикаля с една чанта за лаптоп и казва, че отива на работа, ще се върне скоро и всички деца трябва да слушат дотогава:) Затова, когато видях този лаптоп за деца на два езика, реших, че много ще се зарадва да “цъка” като баща си и да бъде важен и голям колкото него. Супер реалистичен е, има и мишка, което съвсем ще увери детето, че не е шега работа, а точно като на баща му. За деца над 4 години и идва с два езика – английски и испански. Има 62 активности и тествах поне 20 от тях, които дори на мен ми се сториха интересни 🙂 Вярвам, че и Боян, и Деян ще научат различни неща от тази играчка, която има опции за математика, учене на английски, игри със стреляне в точна цел, свирене по цифри и какво ли още не.

Препоръчвам да е с картинка на любим герой като Спайдърмен. Виж повече за образователния лаптоп за деца тук:

http://bit.ly/laptopSpiderman

За момиченцата има с картинки на “Замръзналото кралство” и любимите принцеси Елза и Ана, който е удобен както за скута на детето, така и за малка масичка и подходящ плот, на който да позиционира и мишката :

3

Griffin Crayola ColorStudio HD

Ако си усетила, че детето ти има интерес, заложба или просто го кефи да рисува повече от останалите занимания, то този “молив” е за него. То може да майстори чудни картини с приложение за рисуване за iPad Air 2, iPad Pro 9.7, iPad Air. Приложението ColorStudio HD автоматично разграничава iMarker и пръстите на детето ви, което позволява интуитивна, творческа игра, без да се налага да превключвате между режимите. Вашето дете се радва на точността и лекотата на стилуса без да се отказва директна манипулация на творческо пространство. Това го взех от описанието на продукта и тъй като ми звучи сложно 😀 казвам директно: картинки, анимации, звукови ефекти, музика – ColorStudio HD винаги има нещо ново за да откриване и оцветяване,а новите картини са на разположение чрез текущи автоматични актуализации, когато синхронизирате вашия iPad. Дори може да разпечатвате творенията на децата за баби и дядовци, за бъдни поколения 🙂

Като луд фен на Apple, вкъщи имаме всякакви устройства и едно такова няма да ни е излишно, само да усетя, че някое дете има интерес към рисуване повече, отколкото от таблета, на който гледа YouTube и подобни.

Виж всички характеристики и цена тук:

http://bit.ly/UmenMoliv

4

Lexibook Disney Frozen II Childrens Projector Clock with Timer

Не знам за вашите деца, но нашите обожават прожектори и всякакви светлини в тъмното 🙂 Точно тази нощна лампа проектира любимия им Олаф от “Замръзналото кралство” в 3 цвята (синьо, червено, оранжево) върху тавана и съм сигурна, че няма да ме оставят на мира, докато не го превъртят по 100 пъти на вечер 🙂 Аз пък съм фен на часовници с LCD екран, а алармата е супер бонус за сънливи дечица рано сутрин.

Зарадвай детето си с този часовник проектор оттук:

http://bit.ly/UmenChasovnik

5

Lexibook Paw Patrol Stereo Headphones

Когато имаш едно дете, можеш да съобразиш тишина, звуци и какво да се случва само с неговите желания, но когато са две с малка разлика, бурни и буйни момчета са, балансът е нарушен 😀 Тогава на помощ вкъщи идват слушалките с Пес Патрул, които Боян грабва и се “спасява” от претенциите и виковете на брат му. Мислех си, че е малък за такива модерни аксесоари, но в един момент се оказа, че те спасяват и нас от неговия избор за гледане в определен момент, в колата или когато дребното спи например. Харесва ми, че като детски продукт, има вграден звуков ограничител, което означава, че силата на звука е ограничена до 85 децибела. Има ги в различни картинки, но кученцата са топ избор винаги.

Поръчай за твоето дете или за подарък от този линк:

http://bit.ly/SlushalkiPawPatrol

Ако момиченцето ти не е фен на Маршал от Paw Patrol, виж дали Елза и Ана няма да я спечелят:

Имам и още готини предложения, но тях следващия път 🙂 И няма нужда да спорим дали новите технологии са полезни за децата или не, защото искаме или не, живеем с тях, в тях и няма как да се справим без тях, затова е добре децата ни да бъдат в час от малки, да ги използват правилно, с мисъл и цел, което не означава да ги оставим без контрол и внимание от наша страна. Напротив! Винаги трябва да сме част от техните забавления, да знаем къде, какво и как се случва, да сме адекватни и да ги победим в собствената им игра 😀 Лично на мен ще ми е трудно, но ще викам на помощ и татко им 🙂

И да не забравяме, че първа и основна цел на играчките са за забавление, но няма нищо лошо, ако покрай това успеят и да научат нещо децата ни, нали? Да смятат, нови думи на чужд език, да мислят стратегически, да развихрят въображение, да се съсредоточат в задача и да я решат сами 🙂

Споделете какво е вашето мнение под тази снимка в инстаграм:

P.S. Тази статия е в партньорство с dice.bg, магазина, на който съм фен от вече 7 години, когато за първи път си купих калъф за Мac-а от локацията им на бул. Дондуков и все още го ползвам:) Ако сте си харесали някой продукт, ползвайте моя

промокод за отстъпка от 20% , който важи до 05.06.2021:

radostnamama

и елате да споделите реакции на децата ви в стори или ми пратите снимка да видя 🙂

The post 5 технологични играчки за деца над 3 години, които развиват въображение, бързина, умения и носят спокойствие и настроение appeared first on Radostna Mama.

Има и вариант, в които те вече те знаят, забелязала ли и са оценили работата ти, затова те търсят сами и имат конкретно предложение за теб. Изпратили са бриф/ описание на задачата, изисквания и очаквания/ и очакват от теб цени, дали ще се справиш със сроковете и как точно ще реализираш идеите си. Хоп. Кампанията е готова. Пращаш малко статистки обратно след края й и летиш с бясна скорост към следващия.

Спри сега! Хайде да разгледаме всичко точка по точка в детайли, за да няма изненади.

Ти си мама блогър / или друг вид / и работиш усърдно по темите, които те вълнуват. Нека първо видим как обаче се промотираш сама себе си, какви кампании, еднократни действия или активности си предприела, за да чуят още хора за теб, а и потенциалните ти клиенти в лицето на брандове. Ето някои опции, а ти избери колко от тях вече си правила, правиш или пък ще плануваш в бъдеще:

редовно споделяш коя си в различни канали и медии:

–> имаш описание на себе си, целите и идеите ти в блога

–> регулярно публикуваш / 2-4 пъти в годината / информация за себе си в собствения си профил, защото с натрупване на нови хора, винаги има такива, които не са сигурни ти коя си и какво точно правиш

–> стремиш се да си активна в групи по интереси, където споделяш не просто твое съдържание, а мнение по въпросите там

–> участваш като гост блогър при себеподобни в техните медии

–> планираш интервюта или споменавания в медии с по-голяма аудитория или по-широки от твоите интереси

–> рекламираш дейността си по различни форуми, събития, онлайн в социалните мрежи

–> имаш верни поддръжници, които толкова ти се радват, че винаги споделят съдържанието ти

–> търсиш и се включваш в нови канали, в които да се появиш и представиш – като Club House например.

Ако нямаш време да разбират всички за теб, но пък си

супер проактивна в търсене на подходящи клиенти и имаш супер концепции,

които да им представиш и които биха им донесли конкретни ползи, тогава е добре да се подготвиш със следното:

–> презентация, в която да включиш минимум следната информация:

Коя си,

Какви са твоите цели и мисия,

С какво се гордееш – най-четени статии, отличителни характеристики, постижения,

Примери за каквото си избереш,

Статистики,

Клиенти,

Услуги,

Цени,

Контакти

–> проучване на потенциалните ти клиенти: през познати, от активни техни реклами, от други блогъри и инфлуенсъри

–> подготовка за контакт с тях: може да е по мейл, на живо, по телефона или друг да те представи, но бъди готова със следното:

Коя си,

Защо искаш да работиш точно с този бранд,

Как твоите идеи ще допринесат за тяхното разпознаване или продажби,

Какво ще направиш конкретно, за да ги реализираш,

В какви срокове го предвиждаш,

Колко ще струва,

Какво и колко реалистично могат да очакват от теб.

Договаряне и последващи стъпки:

–> нека още в началото всичко е ясно –

каква работа се поема,

за какви срокове,

какви са цените,

как ще бъдат платени,

какви документи ще се изискват

–> ако имаш фирма, всичко е лесно, но ако нямаш, предварително уговорете начините на официално договаряне и плащане през граждански договор

–> добре е винаги да има писмена комуникация в мейл, за да послужи за бъдещи разногласия, ако изскочат такива

–> процесът на одобрение преди публикуване е много важен, спазвайте го и планувайте навреме

–> винаги изисквайте предварително всички линкове, профили за споменаване и хаштагове, ключови послания и визии за комуникацията

–> по време на работа бъдете в активен разговор с клиентите си, защото често вашите идеи могат да излязат извън рамката и да се наложи повторна работа

Когато сте готови за публикуване и клиентът е одобрил всичко:

–> бъди точна в обещанията си – ако си обещала днес, публикувай днес, ако имаш грижи и не можеш, обади се и кажи, попитай как да постъпиш, хората са планирали и е важно да не излизаш от рамките им, особено ако е по-голяма кампания с участие на други блогъри и инфлуенсъри.

–> след публикация бъди готова за комуникация – да следиш как се развиват разговорите, коментари, лични съобщения, нещо, на което не можеш да реагираш или отговориш на мига, веднага поискай помощ от клиента. Не оставяй постовете си без контрол и наблюдение сякаш вече си свършила работа.

Статистики и анализ на резултатите

–> следи какво се случва и си прави скриншотове на разговори в личните съобщения, ако са важни за бранда

–> бъди готова за скриншот след 22-23 часа от публикуване на стори в Инстаграм –> след дни подготви данни и за другите активности

–> данни от посещаемост в блога препоръчвам да се правят поне след 2 седмици, за да има време текстът да заживее свой живот онлайн

Изисквай обратна връзка за работата си

–> доволни ли са

–> биха ли работили отново с теб

–> какво можеше да се направи по-добре

–> кои блогъри се справиха по-добре в тази кампания и виж дали другия път можеш да подобриш и твоето представяне.

В случай, че не са доволни:

–> предложи нещо повече бонус

–> анализирай какво можеше да бъде подобрено дори и да не е точно с този клиент

–> не се разстройвай, това не е любовна среща, а работа, в която всички страни трябва да търпим критика с цел по-добри резултати и за всички

Към следващия клиент:

–> първо попитай този не иска ли бъдеща комуникация като му дадеш конкретни идеи и отстъпки за по-дълъг период

–> разнообрази с клиентите си – да са друг вид дейност, да не доскучаваш на аудиторията си, да покажеш нещо ново и различно.

Пак към твоята активност и личен ПР:

Не спирай да се популяризираш ежедневно, ежечасно 🙂 На пазара има по много от всичко – блогъри, инстаграмъри, ютюбъри, брандове и всичко. За да изберат теб, трябва да има причина. Ти вече я имаш, сега е време и другите да разберат за нея:)

Надграждай знания и добавяй още интересно съдържание към своите профили:

това е съвет към всички по принцип, а не само за мама блогъри. Ако ние не се развиваме, няма как да поддържаме любопитството на аудиторията, на клиентите или пък на самите себе си, затова нека заедно се развиваме и ставаме по-добри в това, което правим за другите и себе си.

Ще се радвам да продължим темата в моите групи за майки с блогове:

и другата за инфлуенсъри и брандове

защото си мисля, че все още нещата се случват по трудния начин, докато може да е съвсем лесно. Планувам следващите теми, по които да пиша да са:

Как да изберем подходящ мама блогър за нашия бранд, в които да включа списък от поне 50 такива с линкове и кратко описание, за да се ползва като онлайн каталог, както и тема за

Как да избера подходящ клиент, с когото да работя като мама блогър.

Отворена съм за още теми и ви очаквам в групите, за да ги обсъдим заедно, както и скоро очаквай да обявявя първите събития на живо по темата с групи от 10 -15 души.

Още по темата четете на следните линкове:

Как да стана мама блогър в 3 стъпки:

Как се става мама блогър – труд

И за финал: очаквам ви в моя инстаграм профил да си говорим и за други весели и не чак толкова работни дела:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 10 стъпки за работа на мама блогър с бранд за първи път appeared first on Radostna Mama.

По принцип можем да си ги набавим с основни храни като яйца, пиле, риба, нахут и т.н. Аз обаче правя упражнения само 3 пъти в седмицата по 20 минути, така че избрах да ми е лесно, вкусно и протеиново с малка тайна:)

Тайната се казва Active Choice и се възползвам от различните продукти, за да си набавям протеин ежедневно. И като се има предвид колко обичам тържества и партита, подготвих три лесни рецепти, с които да изненадате любимите хора и в делник, и в празник 🙂

Рецепта N1 с протеинов шейк на прах Active Choice:

Мини какаови палачинки с протеин

Необходими продукти:

Начин на приготвяне:

Миксирай всичко в блендера.

Затопли тигана за мини палачинки на висок градус. После намали на умерена температура. По желание можеш да намазваш с масло тигана, но и да не го направиш, няма да залепнат 🙂

Гарнирай и декорирай с какаов, бял или фъстъчен протеинов крем Active Choice, с плодове или мед по избор. Снимай ги и ни ги изпрати да видим 🙂

Рецепта N2 с протеинов шейк на прах Active Choice:

Супер вкусен и енергизиращ протеинов шейк

Необходими продукти:

Начин на приготвяне:

Миксирай всичко в блендера. Сипи в красива чаша за настроение 🙂 Изпий и бъди спокойна, че си си набавила дневната доза протеин.

Рецепта N3 с какаов, бял и фъстъчен карамелов протеинов крем Active Choice:

Охладени резени ябълка с протеинов крем

Необходими продукти:

Начин на приготвяне:

Нарязваш ябълката на резени

Потапяш в крем по избор

Охлаждаш в камера за 10 минути

Сервираш

Лично аз не обичам много плодове, но тази с рецепта си мисля, че ще консумирам много повече ябълки, ягоди, банани и каквото се сетите с вкусен протеинов крем Active Choice.

Тези рецепти са моя идея, тествала съм и всичко се е изяло и изпило после, т.е. гарантирам за тях 🙂

Ще се радвам да споделиш коя ти допадна най-много и би си хапнала веднага, ако някой друг ти я приготви, ела в профила ми в инстаграм и коментирай:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

P.S. Тази статия е в партньорство с Active Choice, на които съм супер фен, още ще ви разказвам и показвам продуктите им, които този месец можете да закупите с нарастващи отстъпки: -10% за всички поръчки до 50 лв., -15% за всички поръчки от 50 до 100 лв. и цели -20% за всички поръчки над 100 лв. 

The post 3 вкусни и лесни протеинови рецепти за делник и празник appeared first on Radostna Mama.

Всички онлайн игри, включвания на живо, снимки и истории ще се случват в профила ми в инстаграм,

където с радост ще си говоря с вас и ще споделяме радостта от майчинството и моята мисия да ви усмихвам всеки ден.

Вижте от кои партньори ме подкрепиха и какви подаръци осигуриха за вас:

bj-diamonds.com: Гривна с диамант Paris oт 18 к бяло злато 0.03 к

Vila Melnik: Ваучер за винен тур и дегустация „Аплауз“ за двама във Винарска изба Вила Мелник, с. Хърсово и подарък – бутилка премийно вино Rare Varieties: Melnik 1300 Jubilee. Винарска изба Вила Мелник е семейна бутикова винарна, класирана на №39 в Top 50 World’s Best Vineyards:

Издателство Софт-прес: Натали Портман разказва в рими басни, Птичето и дървото, Детска академия за добри обноски, Приказки за гугулета

Easy Wear by Anna Shkolna: 2 модерни екипа за деца с размер 98 см и 116 см

Fibank: Сребърни кюлчета-медальони от серията Icons „Колибри“ и „Пеперуда“

Издателство Cleverbook.net: Комплекти образователни книжки и карти за различни възрасти

Timedix.bg: Дамски часовник Olivia Westwood

Znaiko.bg: Дървени образователни играчки за различни възрасти

Protekto Perfecto: Безжични слушалки и калъф за телефон по избор

Mango: Розова дамска чанта / този е осигурен лично от мен 🙂 /

За да не изпуснеш нито една игра с тези подаръци, последвай ме в инстаграм и не забравяй да натиснеш камбанката за изестия. Така ще си в час кога какъв подарък ще има. Започвам на 02-ри март, но кой подарък кога ще бъде публикуван, остава изненада 🙂

Мерси, че сте с мен:) Ще има още много от всичко 🙂

The post На 08-ми март блогът празнува 3 години! Очаквай изненада на всеки 3 дни в профила ми в инстаграм – виж какви подаръци ще има appeared first on Radostna Mama.

Нека ви ги представя по азбучен ред:

Елена Мелемова: Тя е движещата сила и красивото лице на 100% натурален крем „Дермакс“. По професия логопед с практичен опит. Елена е майка на три деца на 10, 8 и 3 години. Живее в Смолян.

Мая Атанасова: Тя създава и вече 10 години успешно ръководи издателство за детски книжки и карти „Клевър бук“. Познавам я от времето, когато беше изпълнителен директор на сп. „Мениджър“. Майка на деца на 16, 11 и 9 години. Живее в София.

Стела Стоянова: Тя е на 40, финансист, има собствен бизнес за внос на мъжки кожени обувки и аксесоари. Срещнах я в една стая в Clubhouse. Майка на три деца на 12, 5 и 4 години. Живее в САЩ /Аталанта, Джорджия/.

Как си? В какъв период от живота ти те хващам?

Мая: Конкретно в период на лудница, но като цяло – децата вече порастват и е по-лесно (поне засега 🙂

Елена: Мога да кажа, че съм добре, щом всички около мен са живи и здрави. В момента съм в период на усилена работа и неспирно възпитание на един 10 -годишен младеж, една 8- годшна госпожица и начално възпитание на едно 3- годишно.

Стела: Не се чувствам много добре точно в този момент от живота си. И аз като всяка майка поставям щастието на децата си преди моето лично, но скоро ще променя това, защото активно се занимавам с личностно развитие и себеокритие. Стиганх до извода, че за да са те добре, първо аз трябва да съм щастлива.

Хайде направо към темата за трите деца: Случайно или нарочно се случи третото дете?

Елена: 100% нарочно, такива неща не бива да са случайни.

Стела: Третото дете не беше планувано и никога не съм си мислила, че ще имам три деца. Но сме щастливи, че стана точно така и имаме три красиви здрави деца. Благодарни сме, че се случи.

Мая: Говорили сме си за трето дете, но винаги имахме предвид едно бъдещо време – 4 – 5 години след второто. И като се има предвид, че на мен преди първото и второто дете различни доктори ми обясняваха как аз (повече) деца не мога да имам, честно казано, не очаквахме да сме толкова ефективни.

Кои бяха най-големите ти страхове преди второто и преди третото?

Стела: Преди второто основният ми страх беше свързан с това дали ще се справя, защото съм далече от България и близките ми, работата на съпругът ми налага постоянно да пътува и е вкъщи само през почивните дни.Страховете преди третото бяха почти същите – дали ще се справя. Но ако има майки, които се чудят дали ще се справят с второ или трето, нека им кажа нещо:

Колкото повече деца имаш, толкова по-организиран ставаш. Така че ще се справите 🙂 Когато имах само дъщеря ми, бях доста по-зле с организацията, винаги закъснявах, но сега с три деца съм много по-организирана, имам план, система, по която движа всичко. А и по-големите деца помагат, както и по-малките деца се учат по-бързо от големите.

Мая: Втората бременност ми беше много, много тежка – физически и психически. Преди нея имах два спонтанни аборта и когато забременях, очаквах отново да загубя детето. А и имах всякакви симптоми, които подклаждаха този страх: първите 3 – 4 месеца трябваше да лежа, след това имах и други здравословни проблеми – беше трудно.

Третата бременност просто нямах време да я мисля – бях ангажирана със сина ми и все още малката ми, на 1 годинка, дъщеря, и просто си казах – каквото стане. И детенцето само се справи, издържа и на вдигането на другите деца, и на непрекъснатите разходки, и на недоспиването.

Елена: Преди второто нямах страхове (освен това, дали няма пак да се роди недоносено, като първото), първото ми беше много кротко и добро момче и си мислех, че и второто ще е така – не бях познала много, но пак не се оплаквам и второто ми е супер.

Преди третото имах моменти на страх, дали ще се справя с всички, защото с бебе и ученик не знаех как ще е. Беше ме страх дали средното ми дете ще ревнува, за голямото нямах такива притеснения и дали ще мога да дам на всички вниманието от което имат нужда.

Случиха ли се тези страхове?

Мая: Ще разкажа за един страх, който всъщност се реализира. Когато дъщеря ми се роди след тежката бременност, изпитвах нерационалния, но много силен страх, че ще я изпусна. Всяко качване или слизане по стълби с нея на ръце беше изпитание за мен. Непрекъснато я гушках и носех, но стълбите ми бяха някакъв кошмар.

И в крайна сметка, един ден на площадката, докато я вдигах от количката – била е на 2 месеца – стъпих назад и се спънах в крака на пейката – паднах с нея в ръце. Но инстинктивно се присвих така, че да омекотя удара – както за нея, така и за мен. И на двете нищо ни нямаше, но след това страхът ми изчезна – видях, че ще се справя.

Елена: Случиха се, да. Второто и то се роди недоносено, беше трудно с бебе и ученик, у средното ми дете се прокрадваха моменти на ревност, но тя е истински интелигентно момиче и се справи с това.

Мисля, че последните 3 години имам пропуски от гледна точка на внимание към по- големите ми деца, но слава Богу бебето е вече на 3 и половина и нещата се канализират и успявам да обърна внимание на всички по равно и те го усещат.

Стела: Временно, само в началото. Само докато свикна с ежедневието и новия режим, защото се чувствах объркана, изморена, но с времето се организирах и сега се справям добре.

Кое дете прояви най-силна привързаност към теб и съответно някое страдаше ли от появата на друго?

Елена: Както казах у средното имаше такива моменти на ревност, но наистина бяха моменти- изчезваха бързо, когато я включвах в заниманията с бебето, общо много му се радваха и ми помагаха. Оказа се, че имам доста разбрани деца.

Мая: С ревността между децата трябва да се внимава и може би да се приема, че тя винаги съществува, дори да не е видима. Какво имам предвид – синът ми, който беше почти на 6, когато се роди сестра му, беше много спокойно и добро дете и пред нас по никакъв начин не показваше ревност. Аз много се стараех да му обръщам внимание, говорихме си и всичко изглеждаше наред. Докато не разбрах, че е станал агресивен (нещо абсолютно нехарактерно за него) към баба си. В началото дори реших, че тя преувеличава. Но все пак се вгледах и разбрах, че той страда. Пак си говорихме, планирахме още съвместни моменти и лека-полека се нагласиха нещата.

Но шампионът в ревността беше второто дете:) Както една психоложка ми обясни – това е синдромът на средното дете – нито е първо, нито е последно и както е в моя случай – почти природено, много за кратко има пълното внимание върху себе си. Дъщеря ми беше на 1 г. и 9 м., когато стана „кака“, и го прие много тежко. От послушно и усмихнато ангелче се превърна в дете, което непрекъснато искаше, дърпаше, тръшкаше се навсякъде и за всичко. Удряше сестра си, чупеше играчки, хвърляше предмети. Потърсих помощ от психолог, четох книги, но всъщност най-много ми помогна книгата

Setting Limits with Your Strong-Willed Child – Robert J. Mackenzie.

Разпознах дъщеря си като точно такова – дете с много силна воля, а себе си като обичайния родител – лутащ се между съвети и практики, но никога недовършващ нещата до края. След период на определяне на границите и правилата нещата се наредиха като поведение. Но ревността остава дори сега. Надявам се, с възрастта да я осъзнаят и преодолеят.

Стела: Синовете ми проявяват по-голяма привързаност към мен, докато дъщеря ми е по-близка с баща си, но това не ме учудва, защото и аз съм така с моя татко. Маминото синче е най-малкото ми дете, което е по-гушкаво, повече изразява чувствата си, казва, че ме обича.

Средното дете сякаш страда най-много, защото много бързо го направихме батко и вниманието, което имаше за себе си, се прехвърли на малкия. Ние се стараем да обръщаме внимание на всички, но той все изтъква “защо брат ми има по-хубави дрехи” или “защо му готвиш по-хубави неща”, “защо подаръците са му по-красиви”. Вероятно ще расте така и това усещане ще остане задълго. В същото време много обича брат си и играят чудесно, както и се бият добре 🙂

С колко се увеличи прането на седмична база?

Мая: Ха-ха, имаше един момент, в който из целия апартамент имаше пране в различните му стадии – в кошовете, на сушилника, на дъската за гладене. Буквално бяхме заринати. Както се шегувам с мъжа ми, едва ли не това е една от причините да се преместим в къща – за да има място, където НЕ ВИЖДАМ пране 🙂

Елена: Винаги казвам: добре че има пералня. Не знам колко беше преди- не помня, но сега мога да кажа, че пера всеки ден, понякога и по 2 пъти на ден.

Как се справяш с готвенето и изхранването на всички вкъщи?

Мая: Трудно ми е. Аз не обичам да готвя и за мен си е задължение. А като се включат и разнопосочните съвети за това, какво е здравословно хранене на деца, ситуацията съвсем се усложнява. Особено по време на локдауна положението стана много тежко и мъжът ми се включи – така че вече сме двама в тази нелека задача:)

Изработила съм си схема – имам един списък със 7 – 8 яденета, които ВСИЧКИ деца ядат, и ги редувам. Открих нещо любопитно при децата ми – ако направя пиле с картофи, те го хапват с удоволствие веднъж и отказват втори път – омръзва им. Затова им правя едната вечер пиле, а другата картофи. И така вместо едно ядене за един ден, имам 2 за 2 дни 😀 Правя салатите за цялата седмица предварително и вечер само вадя и подправям. Замразявам плодове и им ги давам като ледени снаксове. Такива нещa.

Елена: Тук количеството не е голямо, имайки предвид, че децата са малки и не ядат много, но проблема идва от разликата във вкусовете, каквото и да сготвя винаги има един, който не го обича – изключваме пастата тя е всеобщ любимец.

Имаш ли помощ – баба, гледачка, брат, сестра, съседка? Таткото не се брои за помощ, а за пълноправен родител според мен:)

Стела: Гледам децата си почти изцяло сама. Майка ми идваше за всяко раждане за по 5-6 месеца в САЩ при нас, което беше уникална помощ. Дъщеря ми прекарва лятото в България, средният ми син е бил веднъж, а малкият все още не е посещавал, но за нас това е голяма помощ за два месеца.

Таткото е пълноправен в отглеждането, но в нашия случай той много пътува и отстъства, затова аз през седмицата съм мама, тате, баба, дядо, чистачка, готвачка, шофьор и всичко. А по време на пандемията и учител, което не беше толкова зле, защото научих доста неща покрай децата.

Елена: Имам си 2 баби, да са ми здрави много ми помагат, когато могат, защото работят и двете.

Мая: Поне 10 години, почти от раждането на сина ми, та чак до раждането на третото дете с нас беше Роси. Дори не мога да я нарека детегледачка, защото човекът, на който поверяваш най-скъпото си – децата си, не може да бъде само това за теб, той неизбежно става част от семейството ти. Те я много слънчев и излъчващ любов човек, с нея бях абсолютно спокойна. Т.е. дълго време бяхме трима възрастни на 1, 2 и 3 деца. Не съм имала баби и дядовци наблизо. Всъщност до момента сме оставяли децата да пренощуват при други хора най-дълго за 3 нощувки, и то един-единствен път. Общо взето, сме си постоянно заедно 🙂 За нас луксът сега е ЕДНА вечер без децата, когато отидат на гости с преспиване <3

Как решихте проблема с возенето на децата в кола/микробус/ван? Проблем ли беше, когато станаха три?

Мая: Ще разкажа нещо смешно по този повод. В един момент, след третото дете, се притеснихме, че може пак да съм бременна. Мъжът ми беше особено опечален: „Сега вече никой няма да ни кани на гости с толкова деца…“. После помисли малко и добави „То и да ни покани някой, ние няма как да отидем, защото няма толкова големи коли!“. Та оправяме се, имахме ван, сега минахме на „нормални“ коли, всяко нещо с времето си.

Стела: От самото начало имахме голяма кола, така че не усетихме разлика с три деца в нея. Возим се със SUV.

Елена: Карам голяма кола 7+1 няма как 5 човека сме общо, като сложим и багажа – много става. Малкото е в стол, големият няма нужда от допълнителни средства, освен колан, дамата пътува с подложка.

Кога ти остана време да се “върнеш” към работата, хобито и почивка?

Елена: Има време основно за работа, за другото рядко остава време, но като че ли напоследък, когато малкото вече е на 3 ми се случва да ми остане някой друг свободен момент.

Стела: Почивка все още нямам. С хобитата никога не съм спирала – обичам да декорирам, да организирам партита. Що се отнася до работата, преди да родя втория ни син, бях заета в ресторантския бизнес. Но после си обещах, че повече няма да се върна в него, защото не ми допадаше да давам 200% от себе си за чужд бизнес.

Реших, че ще имам мой и така стана – започнах с продажба на бижута, после внос на мъжки кожени обувки и аксесоари от България с цел дистрибуция в САЩ, надградих и с участие в мултилевъл технологична компания.

Мая: Реално не съм спирала да работя. Докато си лежах бременна с второто дете, мислех нови продукти. Докато детето спеше в количка в коридора на офиса, аз обсъждах идеи с колегите. Когато третото ми дете стана на година, започнах да присъствам в офиса по 2 часа, после по 4, после по 6… Разбира се, всичко това е относително, като се пресметнат всички грипове, навехнати крака, ръце, а напоследък и пандемии…

За хоби и почивка – чак сега, когато най-малкото е втори клас, мога да кажа, че сякаш се връщам към старото си „аз“. Имам повече време за себе си – да чета, дори да гледам филми. Може би това е за кратко, докато не започнат тийнейджърските тревоги, но засега се наслаждавам на усещането.

Как една майка на три ръководи бизнес и работи по свои проекти на пълни обороти, има ли тайна?

Елена: Няма тайна, има добра организация на времето, баща, който е до теб и нон-стоп трябва да си в кондиция – това е.

Стела: Няма тайна как да организираш деня си, да въртиш бизнес и едновременно да си пълноценен родител и майка. Има дисциплина, приоритизиране на дейностите в деня. Винаги приоритет са ми децата – да са нахранени, да са здрави, да съм отделила време за домашните им работи, всяко от тях трябва да научи по едно нещо ново на ден.

Що се отнася до бизнеса: може да имам 1 или 2 часа, но трябва да съм максимално концентирана и продуктивна там. Нямам детегледачка или помощ от друг човек, затова когато днес имах 30 минути за бизнеса, трябваше да проведа 7 пълноценни и ефективни разговора, които да осмислят целия ми работен ден.

Правя план за деня всяка вечер преди да си легна и много обичам да задрасквам свършеното от списъка. Всяка сутрин се грижа за децата, правя си упражненията, медитирам и после започвам с най-трудната задача за деня, защото опитът ми показва, че ако не започна с нея, отлагам ли я, то вероятно никога няма да я свърша.

Мая: С добри партньори и съучастници – и в бизнеса, и в живота. Съпругът ми винаги ме е подкрепял за бизнеса, което е много важно – той е най-близкият ми човек и ако не одобряваше това, което правя, не мисля, че щях да стигна дотук. Съдружничката ми поемаше товара, когато аз не можех, и обратното. Колегите ми са страхотни, както аз ги наричам – „самостоятелни бойни единици“, изключително адаптивни и бързи – точно каквито трябва да бъдем всички в тези времена.

Колко често си мислиш какво щеше да е, ако бяха само 1 или 2?

Стела: Абсолютно никога не съм си го помисляла. Имала съм едно, имала съм и две. Просто беше различно. Дори скучно.

Мая: Рядко, за мен това е тъжна перспектива. Когато имах 1, исках 2-ро много силно, дори когато лекари и приятели ме убеждаваха, че няма смисъл, че е невъзможно. А 3-ото дете го приех като подарък и съм благодарна 🙂

Елена: Много често и отговора е – щеше да е лесно и скучно 🙂

Какви трикове за отглеждане на три би дала на майка, която много иска да има трето дете, но се страхува за отглеждане, финанси, логистика и съперничество помежду им?

Стела: Не се страхувай! Смело напред. Където са две, там са и три:) Не става по-лесно, но ние сме по-организирани, големите помагат и обучават малките. Помощ винаги можем да намерим. Финансите могат да се адаптират така, че вместо две деца, да се грижиш за три. Дрехите се износват от малките. Има и бонус: на многодетните семейства се гледа с друго око, хората осъзнават, че не е лесно да се гледат толкова деца, затова и са по-снизходителни. Ние например винаги получваме екстра неща от заведения, от партита ни опаковат храна, сякаш няма какво да ядем вкъщи 😀 , когато дават задачи от учлище за някаква организация, за нас са най-лесни 🙂 В общия случай това, че сме с три деца има повече предимства, отколкото недостатъци.

Елена: На първо място си трябва спокойствие, да не се вживяваш много във факта, че детето ти е изяло парче шоколад или парче бял хляб, че се е изцапало или един ден е отишло с по- дълги нокти на училище/градина. С 3 деца все на някого нещо няма да му е както трябва, но не е фатално- важно е възпитанието и това дали има добър пример около себе си.

Финансовата страна в първите години не е нещо страшно, моите момчета износват дрешки едно от друго, не съм давала луди пари за дрехи и играчки, защото сме ги имали от по- големите деца. Може би се усеща като тръгнеш да запазваш някой хотел и като видиш, че трябва да платиш за 5 човека, вече в по- горен етап на възрастта ме питай пак, тогава ще ти кажа как се справяме с джобни и такси, но за сега е добре, защото децата са малки и разходите им са млаки.

Съперничество на този етап няма, но мисля, че е така, защото така са научени, те растат с мисълта, че са трима, ако има едно нещо то се дели на три- задължително, изчакват се, изслушват се, карат се, но то е нормално за децата.

Мая: Всеки родител го знае, но сякаш го забравя – любовта, която идва с детето, е толкова голяма, че човек преодолява всичко останало. Читателите ти не ме познават, но ги уверявам – щом аз се справям (с всичките условности на това твърдение), то и те ще се справят.

Последен въпрос: Каква е тайната на радостна мама според теб?

Мая: Тайната, хм, ами може би да продължава напред 🙂 Защото винаги има тежки моменти, но и хубави. И разбира се, трябва да сме благодарни за това, което имаме.

Стела: Тайната е да е здрава. Да вижда децата си здрави и щастливи. Тогава и тя е радостна. Аз виждам смисъла на живота си в моите три чудеса. Те за мен са всичко.

Елена: Да имаш здрави деца и да ги приемеш каквито са, а не да се стремиш да ги правиш такива, каквито си си представяла, че ще бъдат, да ги възпитаваш от най- ранна възраст, за да ти е лесно после и другото условие е да имаш качествен мъж до себе си, който да бъде твоя помощ, а не поредното дете.

Момичета, за мен това беше супер вдъхновяващ и успокояващ разговор 🙂 За пореден път се убедих, че можеш да си майка на три деца, да ръководиш хора, да управляваш бизнес и да се заринеш с пране в същия ден:) Благодаря ви, че споделихте вашия опит и мисли с нас 🙂

Каня всички вас да си говорим за деца, работа и мъже в профила ми в инстаграм:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 3 майки на по 3 деца в Смолян, София и САЩ със собствен бизнес споделят отговори на едни и същи въпроси appeared first on Radostna Mama.

Маргарита Апостолова, психотерапевт с магистратура клинична психология с психоаналитична перспектива, специализирала в терапевтичния метод психодрама, насочен към възрастни и деца. Тя създава центъра за интелектуално и емоционално развитие на деца Менталика, който комбинира образователни дейности и психотерапия. В рамките на центъра се реализират редица проекти за развитие на емоционалната интелигентност на деца и техните родители, сред които психотерапевтичната група „Героите в теб“ и ресурсът „Дневник на емоциите“, за който ще ви разкажем заедно с Маргарита.

Тя обожава да работи с деца, заради тяхната способност да се променят и взаимодействат. Харесва й контакта с тях и възможността да участва в тяхното израстване, но както тя, така и всички ние ще потвърдим, че отглеждането и работата с деца крие трудности, предизвикателства и доста често тръшкания, с които понякога не знаем как да се справим.

Тук на помощ идва Дневника на емоциите, които лично тя е създала, затова и тя ще разкаже за него:

И така се роди решението – „Дневник на емоциите“.

Той е безплатен онлайн ресурс, подходящ за деца между 5 и 12 години. Дневникът идва в помощ на родители, учители и психолози, които ще открият подробно упътване в първите страници на ресурса.

В същинската част на Дневника на емоциите детето научава за основни емоции по лек и занимателен начин, свърза се със своите качества и желания:

Първа част:

Дървото на живота

6 тематични въпросника за 6 основни емоции

Аз и моето семейство

Втора част:

Как да използвам дневника всеки ден ☺

Допълнителни игри

„Дневникът на емоциите“ е подходящ начин да подкрепим детето в това да разбира и да се справя с неговите чувства. Той ще обогати емоционалната интелигентност на детето и ще му помогне да опознае по-добре вътрешния си свят и този на другите. Ще му помогне да разбере, че няма лоши чувства, а само добри и не толкова добри начини за изразяването им.

Защо трябва да се занимаваме с емоциите на децата и откога да започнем?

От това как се справяме с нашите емоции и как общуваме с другите зависи всеки аспект от живота ни – от това как създаваме приятели до това как се справяме в училище, а в последствие и на работа. Започваме да се занимаваме с емоциите на детето още ден първи от житейския му път, когато се опитваме да назоваваме неговите нужди и чувства:

“Може би си гладно.“ или „ Спокойно, мама е тук.“

Всъщност обаче да се опитваме да разбираме, приемаме и назоваваме нашите чувства и тези на децата съвсем не е лека задача. В тези моменти идват на помощ инструменти за емоционална интелигентност като Дневника на емоциите.

Най-често децата се тръшкат, помага ли този дневник в такива ситуации?

Не е необходимо да срещнем проблем, за да посегнем към дневника. Той е може да бъде чудесна превенция и начин за развитие.

Що се отнася до „тръшкането“ то е част от израстването на всяко дете в определени кризи от развитието му. Може да бъде истинско предизвикателство да разпознаем какво стои зад този емоционален изблик.

Дневникът може да бъде в помощ в такива ситуации, защото попълването му помага на децата да разберат, че техните емоции са важни и приети и те изграждат речник, чрез който да изразят с думи как се чувстват в определени ситуации.

В такива моменти можем да подадем дневника и да кажем

„ Нарисувай колко си ядосан/ядосана.“ Рисуването е друг много подходящ за детето начин за справяне със силна емоция.

Той е за деца над 5 г, но какво да правят майките на по-малките деца в такива ситуации?

Няма еднозначен отговор на този въпрос или пък готова рецепта, защото някак ще пренебрегнем индивидуалния характер на тези ситуации.

И все пак не е добре да се борим с детето, когато то е много емоционално. Понякога е достатъчно да му кажем, че неговите чувства са важни:

„Виждам, че не си съгласен/а с мен.“, „Това много те разстройва“ или „Вземи си време, аз съм тук.“

Срещаш ли критика, че не бива да отделяме толкова внимание и време на
детските емоции, защото те са деца и растат, а ние само се занимаваме с
тях и се опитваме да контролираме емоциите им?

До момента не съм срещала подобни коментари, дори в социалните мрежи. Напротив, хората споделят, че имат нужда от подкрепа от специалисти, когато става въпрос за детските емоциите.

Критично е преминаването в крайности– от вкопчване и прекомерно задоволяване на нуждите на детето до неглижиране на неговите преживявания. Дневникът на емоциите е конструктивен подход към това да намираме начини да подкрепяме децата да разбират и изразяват емоциите си.

В упътването ще видите, че съветвам възрастният да не е в позицията на нравоучител, а на придружаващ личното търсене на детето. Това съвсем не е лесна задача.

Какво би искала да се случи в България по отношение на родителското осъзнаване и преподаване в ясли, градини и училища?

В много образователни институции има добри практики за развитие на емоционалната интелигентност, въведени от проницателни учители или психолози. Това, което ми се струва проблематично е недостатъчната обща стратегия в тази насока на национално ниво. През последните години се правят много неща, но като че ли на парче.

Мисля си, че е много важно учителите и родителите да са от един отбор и да се движат заедно към общата цел – емоционално и интелектуално развитие на децата. Разбира се обаче, за да се случи това, учителите трябва да бъдат подкрепени от институциите, за да имат компетенциите и спокойствието да възпитават нашите деца.

Какви родители сме ние българите?

Ние сме много отдаден на децата си народ. Понякога до степен, в която отричаме своите собствени потребности. Съвременните родители даваме с пълни шепи за децата си – харчим с лекота, за да е облечено и образовано добре, ще сготвим богата софра с ястия, за да е сито, ще дадем редица напътствия за детето за успешен живот…Понякога обаче пропускаме да кажем „обичам те“ или просто да поиграем с детето, а това е като че ли най-смислената ни функция като родители.

Кажи ми как да си радостна мама и как изглежда една такава?

Радостната мама според мен е тази, която има подкрепата и любовта на таткото. Без нея е много трудно да се насладим на родителството.

Благодаря ти, Маргарита! Няма как да се съглася повече с теб за татковците и техния дял в нашата радост, затова скоро очаквайте изненади, които ще бъдат насочени изцяло към тях 🙂

Дневник на емоциите можете да свалите и от ТУК:

Виж още за дейността на център Менталика: https://www.facebook.com/MentalikaLozenets

И нека не забравяме, че децата ни са личности като всички нас, просто са в по-малък размер все още 😉 Елате да си говорим по тази и други теми в инстаграм профила ми:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

Radostna mama 😉

The post Дневник на емоциите за деца от 5 до 12 години помага на родители да се справят с поведението им appeared first on Radostna Mama.

След това е важно да споделя, че в едно интервю на Теодосий Теодосиев, велик български учител по физика и приложна математика, споделя, че до 9-ти клас детето трябва да е прочело 1000 книги с по 1000 страници. Хванах се за главата. Как 1000?! Кога трябва да започне да чете и по цял ден ли ще прави само това?

После видях приятелски деца, които четат и ходят по изпити на 4.5-5.5 годишна възраст. Пак се хванах за главата.

Накрая реших да се информирам научно по темата и да си задам въпроса

не кога АЗ ИСКАМ, а кога е редно и кога моите деца са готови да четат.

Отговорът е прост: има време за игри, има време за четене, но преди 5-6-7 годишна възраст нито е нужно, нито е редно да караме децата да четат и пишат.

Изключение винаги има, но сега ще опиша общите случаи, изхождайки, че моите деца не са свръх умни и нямат никакви по-различни от средностатистическите възможности за учене. Поне на този етап 😀

Кога да започнем да учим детето на четене?

Всички експерти казват СЕГА! Да:) Дори и да е бебе на 1 ден, пак отговорът е сега, защото процесът е дълъг, а първата крачка към него е ние да му четем. За ползите от четенето на най-малки деца до по-големи, които вече могат да четат, няма да говоря. Мисля, че е ясна и всеки я знае, а ако случайно се чудиш защо е полезно, ще изтъкна само 5 неща и ще продължа:

• детето свиква с речта;
• трупа пасивен речник;
• научава се да говори по-лесно;
• сближава се с човека, които му чете;
• развива въображението му.

Има изследвания, които твърдят, че колкото повече говорите и четете на децата си, толкова по-голяма е вероятността да имат по-високо IQ и да се справят по-добре от останалите деца, на които не са им се случили тези неща до 10 годишна възраст. Освен това друго изследване казва, че едно дете, на което е било четено редовно през първите 5 години е чуло над милион думи повече от дете, на което не му е било четено изобщо през този период от растежа му.

Връщам се на темата за малкото дете и първото му четене. Най-важно на този етап е да разберем дали е готово, защото множество учители на малки деца казват, че дори да ни се иска да започнем на 5 в много случаи е по-добре да го направим към 6, дори на 7 години.

Интересно е друго изследване, което проследява теория, че въпреки новите технологии, промените ни в начина на живот и нашия общ напредък, мозъкът на децата не се е променил особено. Едно дете на 5 години днес не е с кой знае колко по-развит мозък от набора си през 1925 година, когато започват да изследват тези въпроси.

Днешното дете на 4.5 може да рисува квадрат на същата възраст, на която и детето, живяло през 1925 година. Може да рисува триъгълник на 5.5. г или да запомни колко стотинки е преброило преди минута.

Проблемът днес сме ние – родителите. Защото докато през 1920-те години родителите са разрешавали на децата да играят на воля, днес ние пращаме децата на градина и очакваме те да се връщат все по-рано с повече знания като да пишат и четат от връстниците си от преди 100 години.

Затова, аз като една добра и разумна майка, няма да страдам, че съседското дете вече знае да чете, да пише и да прави предно и задно салто на 3.5 години, а ще се загледам кои от тези признаци са налице, за да съм сигурна, че не моята амбиция, а личното развитие на детето го е довело до придобиване на нови знания и умения.

ПРИЗНАЦИ, ЧЕ ДЕТЕТО Е ГОТОВО ДА ЗАПОЧНЕ ДА СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ

1. Правят се, че четат: Това е за по-малки дечица, вероятно сте ги забелязали как вземат книжката и казват “сега аз ще чета”. В такива моменти се препоръчва се да се чете на детето поне 30 мин на ден и да се насърчава то само да “чете” любимата си книжка, т.е. да не му казваме “ти не можеш четеш”, а да го насърчим.
2. Държи книгата правилно, а не обърната: Тук е важно да отбележим, че осъзнава ред и вид на книгата. Може да посочи правилно картинки, последователност на страниците и как се държи. На нас ни се струва лесно, но за малките деца това е ново и отнема време да свикнат с визията на книгата.
3. Обича книгите и съчинява истории по картинки: Това е много важно. Да насърчаваме разказ по картинки, освен за речта, това е полезно за структуриране на мисълта, за развитие на въображение и по-дълга и истинска интеракция с книгата.
4. Познава буквите и как се произнасят: Тук вече започва по-сериозната част към процеса на четене. Не е нужно да са подред, както са в азбуката, както и в началото може да произнася “де”, вместо “д”, защото е запомнило думата, която започва с тази буква и следващия звук е бил “е”. Важното е да разпознава буквите по някакви признаци и да знае как да произнася.
5. Може да отдели звук от дума: Ние с Боян например играем на “Виждам, виждам” с думи с първа буква, когато пътуваме. Така, ако той иска да каже, че вижда кола, няма да каже нещо в зелено или черно, а ще каже виждам нещо с буква “К”. Така учи и думите с о и у, които често грешим и като възрастни. Не знаех, че това е важна крачка в посока на четенето, но сега вече се радвам, че играем точно по този начин.
6. На подходяща възраст за четене е: Между 5 и 7 годишни, 4 годишните са по-скоро изключение. Вече споменах по-горе, че това е времето, в което учители, родители, учени и хора, които работят с деца са установили. А не аз, защото моето е на 4.9 г и все още не чете. Просто мозъкът, фината моторика, битови и социални умения са натрупани, което означава, че идва време и за четене, а после и за писане.
7. Карат ви да четете една и съща книга пак и пак: По тази точка всеки може да потвърди, дори детето му да е на 2 🙂 Има много обяснения защо детето иска да му се чете все една и съща книжка, като едно от тях е, че детето всяка вечер или когато му я четете е в процес на учене от нея – запомня нови думи, нови герои, нови картинки. Друго обяснение е, че се чувства спокойно при редовно повтарящи се действия, така както ляга в едно и също легло, след като си е измило зъбите, подобно е и с книжката – носи сигурност и спокойствие, когато е еднаква всяка вечер или в обичаен момент.
8. Успяват да се концентрират със слушане: Всяка вечер чета на Боян / 4.9 г /и на Деян / 2.10 г/ и разликата в слушането е огромна. Единият е съсредоточен, неподвижен, а другият само шава и пречи на големия. Аз нямам избор и трябва да им чета заедно, но преди да прочета това условие от източници, на които се доверявам, не бях обърнала внимание дори. Бях решила просто, че Деян е по-лигав 🙂
9. Могат да формират самостоятелно мнение по дадена тема: Много се смях на тази точка, защото има чувството, че деца, които точно са проговорили вече формулират по един или начин мнение по теми:) Но тук говорим за аргументация и използване на реч.
10. Свободно владеене на езика или да говори добре: Това е като допълнение на горната точка, но си мисля, че е ясно, че ако може да говори добре, то следващ етап е да чете и после да пише.

Накратко очертах с помощта на различни учени какви признаци трябва да следим и да очакваме, за да започнем да стимулираме детето да чете. А ето и някои начини, по които да го направим.

КАК ДА СТИМУЛИРАМЕ ДЕТЕТО ДА ЗАПОЧНЕ ДА ЧЕТЕ

1. Ние да четем: преди да стана майка, обичах да чета и си мислех, че е най-нормално да четеш на децата си за удоволствие. Сега обаче разбирам колко голяма е ползата за мозъка, речта им и цялостното им развитие.
2. Книги в рими: дори за най-малките книгите в рими са супер активатор на речта. Това го видях лично с Деян, на когото честно да призная не съм чела, колкото на Боян. В момента, в който всяка вечер започнах да чета само книги в рими, някак езикът му се отключи изведнъж. Вероятно и възрастта е дошла, но си мисля, че историите в рими са допринесли, защото и логопедите доста ги препоръчват, както и детските психолози.
3. Песни в рими: това е друг стимул за говорене, учене, а после и четене.
4. Игри с букви: вече споменах за нашата игра с Боян, която си измислихме сами, без да знаем, че ще му свърши работа за четене един ден, но всякакви игри и играчки, които изобразяват букви са една хубава среща на детето с азбуката и после с четене и писане.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Клевър Бук / Clever Book (@cleverbook_net)

1. Посочвай букви: навсякъде и когато се сетиш, просто показвай коя буква на кого е, без дори да се налага да искаш от детето да я помни. Рано или късно ще се случи. М – като „мама“, само че после като кажа Р като „Радостина“ името на мама и Боян казва за “М” – буквата на мама. После свикна да ги различава. Сега е ред на Деян по тази схема.
2. Задавай въпроси по картинки: горе споменах, че е важно да разказват, но и да прекарват повече време в рамките на книжката, да свикват с картинки и букви, с редове и параграфи, кориците на книгата. Затова някои дори казват, че яденето на книжките от бебета е първа форма на обучение в любов към тях. Просто така ги опознават и после чак обикват.

Сигурно ще ви е любопитно да разберете, че в САЩ вече има софтуер, който подобрява четенето на децата и го учи да чете като цяло, но с моя консервативен ум ми се вижда прекалено.

Ще си изчакам да дойде време и ще си ползвам материалите на Клевър Бук, защото са аналогови, защото са красиви и практични и защото са съобразени с възраст, на български език са и най-вече, защото децата ги харесват, а учителите ги одобряват.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Клевър Бук / Clever Book (@cleverbook_net)

Този текст е в партньорство с издателство “Клевър бук”, на които много благодаря, че ми дадоха възможност да работя по нея, както и че ние като родители сме улеснени от тяхната работа и мисъл, от техните продукти и ангажимент към образованието на децата ни.

Темата е дълга, а на мен и много интересна, защото Боян все още не може да чете и често не проявява интерес. Преди месеци пробвах да го уча да пише букви и майка така ми се скара, защото фината моторика, а и мозъкът му не беше готов. Послушах я и спрях. Сега си мисля, че пак е дошъл моментът, но вече имам партньнори, с които това да се случи по-лесно и най-вече навреме. Всички материали, които получих от Cleverbook ще са нашите помощници и ще споделям как се справят децата с тях.

Ако и вие сте на същата вълна, вижте цялата поредица: от карти за учене на букви, през играя със срички, до книжките, които са с весели истории, но са създадени специално за деца, които сега се учат да четат, т.е. шрифт, съотношение картинки и текст, разположение на елементите и цветовете са съобразени с новото за четене детско око. Аз ги чета на моите за настроение, защото са смешни и поучителни, но се надявам скоро и Боян да може да чете сам от тях.

Имам и промокод, от който аз лично нищо не печеля, но пък мога да зарадва вас с -10% от всичко на сайта, дори на намалените продукти:

RADOSTNA дава -10% от поръчки на https://cleverbook.net/

После ела в профила ми в инстаграм да си говорим още по темата и да споделиш твоя опит с вече четящи деца 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Кога и как да научим детето да чете + защо да не страдаме, че другите вече го правят appeared first on Radostna Mama.