Женя Димитрова е социален предприемач с над 13 години опит в сферата на маркетинга, продажбите и управлението на международни екипи. В последните 7 години тя посвещава усилията си на създаването и развитието на иновативни проекти от нулата, водена от силната си ангажираност към социално значими каузи.
Като майка на четиригодишна дъщеря и активен застъпник за психичното здраве на майките, Женя е създател на Momfident – мобилно приложение за 24/7 психологическа превантивна грижа, насочено към майки и нови семейства. Проектът предоставя достъп до научно обоснована информация, експертни съвети и подкрепа, като поставя в центъра грижата за психо-емоционалното благополучие на майките.
Със своя професионален и личен път, Женя обединява бизнес експертизата си с дълбока емпатия и разбиране към предизвикателствата на родителството, превръщайки Momfident в платформа, която вдъхновява, подкрепя и променя живота на хиляди жени. А аз съм Radostna mama да те срещна с Женя и да разбереш повече за каузата й!
Женя, като майка, знам колко силно може да бъде усещането за самота и несигурност след раждане. Каква беше твоята лична история, през какво премина, което те подтикна да създадеш Momfident – и как тази болка се превърна в мисия?
Да, абсолютно е така. Аз влязох в ролята на майчинството с много високи очаквания към себе си – че няма как да не се справя и че ще мога да съчетавам по това време бизнеса с грижата за дъщеричката ми, без да търся помощ, защото смятах, че дори ще ми е по-лесно, отколкото когато съчетавах корпоративна кариера със стартъп, който развивах в онзи момент. Около година наистина изглеждаше, че се справям – винаги ходех много натоварена, защото освен количка и багажи, които в началото се мъкнат, винаги носех и лаптоп с мен. В момента, в който бебето ми заспеше, аз сядах на лаптопа да работя. Дори изкарах две предприемачески програми. Взимах дъщеричката ми с мен, където беше ок, и смея да твърдя, че се получаваше. Вечер, когато тя заспеше, ставах да си доработвам на спокойствие.
В един момент обаче преумората си даде думата и по трудния начин трябваше да осъзная, че аз съм просто майка, жена и преди всичко човек, който има своите лимити, че аз също се нуждая от почивка, от време и грижа за себе си, и тогава усещането беше, че рухвам. Не смеех да споделя как се чувствам, защото имах чувството, че няма да бъда разбрана – как така не се чувствам добре, при положение че си имам хубаво и здраво детенце, стабилно семейство, дом и приятели. Започнах да не виждам смисъл, да плача често, да съм раздразнителна и да ми е трудно да общувам.
Тогава преживях много силна трансформация и осъзнаване, че нищо не е на всяка цена. Пуснах бизнеса, който бях градила с години – и не, не се отказах, но цялото нещо беше станало непосилно за движене от майка, която по почти цял ден е сама със своето бебече.
Научих толкова много неща и направих толкова ценни контакти, и по време на поредна акселераторска програма, която карах тогава в Букурещ, изпитах това огромно любопитство и мотивация да превърна този труден период за мен в новата ми мисия и смисъл. Така, съчетавайки трудността, през която преминах, с предприемаческия ми дух, се роди идеята за Momfident. Проведох стотици дълбочинни интервюта с други майки, за да осъзная, че проблемът не е само в мен – че има много жени, които се страхуват или срамуват да потърсят помощ.
Трудно е да говорим за следродилната депресия, още по-трудно е да се справим с нея. Как успя да превърнеш своето преживяване в пространство, където други майки намират разбиране, увереност и подкрепа?
Помогна ми да осъзная, че не съм само аз и не съм сама. Че има много други жени, които имат нужда да говорят по темата, но се страхуват – да не бъдат осъдени, да не бъдат заклеймени, че не са ‘добри майки’. На мен самата разговорите с всички жени, с които проведох интервюта, ми подействаха много терапевтично – припознавах се в много истории, изпитвах емпатия и все повече се убеждавах колко е важно да се говори по-свободно по темата.
Много жени си мислят, че само на тях им е трудно, че не правят нещо както трябва. Започват да губят увереност, да имат ниска самооценка, да се съмняват в себе си.
В мен се съчетаха предприемаческият ми дух и личният ми опит. Осъзнах сериозността на проблема не само от разговорите със жени, а и от литературата и световните данни, сочещи че 1 от 3 жени изпитва тревожност или депресивни мисли, 1 от 7 минава през следродилна депресия, а само половината получават някакво лечение. Здравната система често не обръща внимание на този проблем. Терапията не винаги е достъпна – понякога по финансови причини, понякога просто защото няма кой да гледа детето или жената няма време или сили да отиде. Специалистите споделят, че майките стигат до тях, чак когато проблемът вече е сериозен и е трудно да се помогне.
Онлайн пък често има противоречива информация, социалните мрежи показват нереалистична картина, а в средата около нас често има осъждане. Стигмата около психичното здраве е голяма. А когато става дума за майчиното психично здраве е още по-голяма, защото обществото очаква, че това трябва да е „най-щастливият период от живота“. И точно заради това много майки мълчат да признаят, че имат нужда от помощ.
Ако трябва да опишеш Momfident като приятелка – какво би казала, че тя предлага на една нова майка, когато най-много ѝ се иска просто някой да я разбере?
Ако Momfident е приятелка, то тя е разбираща и подкрепяща. Тя не е осъждаща, не упреква, не критикува. Напротив, дава пространство да споделиш как си, задава въпроси, които може и ти самата да не си си задавала. Тя ще те изслуша, ще прояви емпатия и ще бъде открита относно това докъде се простират нейните компетенции, докъде може да предложи помощ и кога е нужна професионална такава.
Може по всяко време на денонощието да се обърнеш към нея за съвет, да ѝ споделиш как се чувстваш, да ѝ разкажеш за ситуация или проблем, който те притеснява – без да се страхуваш или срамуваш да кажеш неща, които иначе би премълчала. Тя също така се учи и става по-добра на базата на твоята обратна връзка. Самата тя е в процес на усъвършенстване, а разговорите ѝ се следят от психолози, които дават насоки за подобрение. В момента има ограничен набор от теми, по които може да разговаря с теб, но с времето ще се добавят нови, подбрани и валидирани с помощта на социални учени и психолози.
Твоят разговор с нея е напълно анонимен. Всичко, което споделиш, ще бъде анонимизирано, ако е нужен преглед от специалисти с цел подобряване на помощта, която оказва. Твоята лична информация е напълно защитена.
Тя е там, за да ти даде емоционална валидация – да зачете твоите мисли и емоции, да ти предложи стратегии за справяне, примери от други майки, а когато проблемът е по-сериозен, чрез скрининг въпроси – да те насочи понякога към търсене на професионална помощ. Тя не е реален човек, но е инструмент за самопомощ и в бъдеще ще може да проследява твоето състояние и да бъде до теб по разширен брой от теми, за които се нуждаеш от нейната подкрепа.
Зад платформата стои изключително сериозна наука – но ти успяваш да я преведеш на език, който ние, майките, разбираме. Какво стои зад вашия AI-асистент и как той успява да бъде не просто „технология“, а реална подкрепа в ежедневието?
Оказа се, че има десетки хиляди проучвания за психичното здраве на майките, които обаче са написани на сложен академичен език и понякога не достигат до майките, които се нуждаят от тях. Академичните изпитвания често са писани от учени за учени – остават заключени зад сложен академичен жаргон, а в себе си съдържат много дълбоки и ценни прозрения, насоки, които липсват като знание.
В хода на моето своеобразно проучване се срещнах с доцент Стоянка Черкезова – социален учен към Института по изследване на населението и човека към БАН, впоследствие и с други научни организации в Европа, и установихме, че тези проучвания може да са от помощ на майките. Така с помощта на новите технологии, а именно – AI – предоставяме тези проучвания по лесен и разбираем начин, имитирайки свободен разговор със специалист. AI технологията на практика ни помага да обработим голямо количество информация, но в контролирана среда, в която проучванията предварително се подбират, а след това опростената им версия или есенцията се одобрява ръчно. Използваме само информация от научни публикации, които са подбрани и одобрени от социални учени.
Също така, съвместно с психолози изграждаме методология за водене на разговор – рефлексивни въпроси, за да разбере какъв е проблемът, ще улови емоцията и спрямо нея ще предостави тактики за справяне, за осъзнаване, ще провери ресурсите, с които майката разполага, от колко време се чувства така, както и в разговора ще промъква въпроси от валидирани скринингови скали. В бъдеще ще проследи и нейното състояние, като провери след време как се чувства, дали е приложила някой от съветите, какво е нейното състояние.
Важно е да подчертая, че всичко това е бъдещата и дългосрочна версия на приложението, но в първата си бета версия ще има лимитирани функционалности и набор от основни модули, които ще бъдат захранени с проучвания.
Другата силна страна на нашия виртуален асистент е, че информацията ще бъде персонализирана, взимайки предвид демографски, социални и културни характеристики на майките, така че съветите да бъдат адаптирани спрямо културния и социален контекст. Например, един тип съвет би се дал на самотна майка, друг на майка, която има ресурси и социална подкрепа, както и на майка с определени родителски ценности и ориентири спрямо обществото, в което се намира. Това е и част от целта на първото психологическо проучване, което провеждаме – да видим какви са предизвикателствата на майките в България и да разберем за темите, по които те се нуждаят от повече ресурси за самопомощ, но и какви са техните мисли, вярвания и убеждения.
Целта ни е да достигнем до 1000 майки, които да се включат в проучването, за да дадем глас на майчинството такова, каквото е – без филтър и хващащо както щастливото му измерение, така и трудностите, през които една майка и едно ново семейство се изправят. Включете се и вие, ако сте майка на дете от 0-7 години и искате да помогнете на това да се говори по-свободно за темата за психичното здраве на майките, по-добрата грижа, политики и услуги в подкрепа на майките, което има своето отражение върху здравината на семействата, но и на обществото ни като цяло.
Линк към проучването: https://momfident.io/survey
Знам, че разработвате алгоритъм, който разпознава признаци на следродилна депресия още в зародиш – звучи почти като суперсила. Как точно работи това и как решавате кога една майка има нужда от професионална помощ, а не просто от „успокой се, ще мине“?
Тук е важно да поясня каква е ролята на Мъмфидънт, а именно да образова, да бъде инструмент за самопомощ – ранна интервенция. Самият асистент разполага с огромно знание на тема депресивност, следродилна депресия, но не може, а и не е редно да слага диагноза. По-скоро ще даде насока, когато симптомите са притеснителни и е нужно да се потърси специализирана помощ – ще ориентира и ще даде насоченост.
В бъдещо развитие на приложението – след като се минат клинични изпитвания и с добавянето на функционалност за говорене, устройство като гривна, което да следи и физически показания – ще може да се взима по-точно решение дали има признаци, наченки на следродилна депресия.
Нашето послание обаче е следното – макар и следродилната депресия да е сред най-разпознаваемите проблеми, ние вярваме, че всяка майка се нуждае от емоционална подкрепа. Майчинството е една мощна трансформация – смяна на идентичност, промени във взаимоотношенията с партньора, нови силни емоции, които ни завладяват, недоспиване, връзка с бебето и неговото развитие, преоткриване на себе си – и всяка жена, а и ново семейство, се нуждае от подкрепяща среда и разбиране.
Провеждате голямо проучване сред майки в България – и аз се включих. Сподели, моля, какво открихте в тези над 1 000 гласа на жени – какво ни боли, от какво имаме нужда, и какви промени вече сте включили в Momfident заради тях?
Майките, жените, ни споделят изключително силни неща и емоции, през които преминават – чувството за вина, когато приоритизират собствените си нужди и отговорността, която носят, ги смазва.
В интервютата с майки открихме дълбоко усещане за самота, вина и натиск – дори в присъствието на близки. Много от тях споделиха, че се чувстват сякаш носят всичко сами, пренебрегват себе си, губят връзка с партньора, с тялото си и със собствената си идентичност. Емоциите варират от тревожност, перфекционизъм и страх до гняв, безпомощност и срам, че не се справят „достатъчно добре“. Някои преживяват травматични здравословни събития с децата си и се самообвиняват. Други носят болезнени модели от собственото си детство и търсят начин съзнателно да бъдат различни майки.
Най-често се повтаря усещането за липса на подкрепа и разбиране – както от близките, така и от обществото. А почти всички описват трудността да се погрижат за себе си, без да се чувстват виновни.
По време на интервютата с майки се открои една много силна и повтаряща се тема – усещането, че си сама, дори когато не си физически сама. Жените споделяха за огромната тежест от отговорността, страха, че не се справят, тревожността, вината и гнева, които често остават скрити. Една от най-болезнените споделени емоции беше чувството за загуба на себе си – отказ от лични нужди, мечти и дори самоличност в опит да бъдат „перфектната майка“.
Много от тях разказват как са потискали собствените си чувства, страхувайки се, че ще бъдат осъдени или неразбрани – от партньора, от семейството, от обществото. Описваха моменти на самота посред нощ с плачещо бебе, травматични преживявания като болест на дете или трудно раждане, и дълбоки вътрешни конфликти, свързани с техния собствен майчин модел. Повтаряше се болката от липсата на разбиране от собствената майка, усещането, че нямат право да бъдат уязвими, както и постоянното сравнение с „другите майки“.
Някои споделяха за усещането, че „не са достатъчно жени“, защото не са могли да родят естествено или не са кърмили. Други – че живеят в постоянна тревожност, защото не могат да бъдат „тук и сега“ с децата си. И почти всички усещат натиска, че трябва да се справят, без значение какво им коства това – дори ако вътрешно се чувстват изгубени, изтощени или на ръба на срив.
Това, което свързва всички тези споделяния, е не просто нуждата от помощ, а нуждата от разбиране, валидиране и подкрепа без осъждане. Именно тук се роди идеята зад Momfident – да създадем пространство, в което майките да се чувстват видяни, чути и подкрепени.Да помогнем на всяка жена да премине през този етап не с усещане за провал, а с усещане за сила, осъзнатост и грижа към себе си.
Аз желая супер успех на Женя , защото мисията е не просто за по-щастливи и здрави майки, а за добре функциониращи деца и семейства, от което всички ние сме част 🙂
