И друг път съм говорила за емоционалното развитие и емоционалната интелигентност на децата ни. За нуждата децата да изкажат на глас как се чувстват и така да предотвратим крайности в поведението им. На приказки звучи лесно, но в ежедневието се оказва по-трудна задача, затова поканих
Маргарита Апостолова, психотерапевт с магистратура клинична психология с психоаналитична перспектива, специализирала в терапевтичния метод психодрама, насочен към възрастни и деца. Тя създава центъра за интелектуално и емоционално развитие на деца Менталика, който комбинира образователни дейности и психотерапия. В рамките на центъра се реализират редица проекти за развитие на емоционалната интелигентност на деца и техните родители, сред които психотерапевтичната група „Героите в теб“ и ресурсът „Дневник на емоциите“, за който ще ви разкажем заедно с Маргарита.
Тя обожава да работи с деца, заради тяхната способност да се променят и взаимодействат. Харесва й контакта с тях и възможността да участва в тяхното израстване, но както тя, така и всички ние ще потвърдим, че отглеждането и работата с деца крие трудности, предизвикателства и доста често тръшкания, с които понякога не знаем как да се справим.
Тук на помощ идва Дневника на емоциите, които лично тя е създала, затова и тя ще разкаже за него:
И така се роди решението – „Дневник на емоциите“.
Той е безплатен онлайн ресурс, подходящ за деца между 5 и 12 години. Дневникът идва в помощ на родители, учители и психолози, които ще открият подробно упътване в първите страници на ресурса.
В същинската част на Дневника на емоциите детето научава за основни емоции по лек и занимателен начин, свърза се със своите качества и желания:
Първа част:
Дървото на живота
6 тематични въпросника за 6 основни емоции
Аз и моето семейство
Втора част:
Как да използвам дневника всеки ден ☺
Допълнителни игри
„Дневникът на емоциите“ е подходящ начин да подкрепим детето в това да разбира и да се справя с неговите чувства. Той ще обогати емоционалната интелигентност на детето и ще му помогне да опознае по-добре вътрешния си свят и този на другите. Ще му помогне да разбере, че няма лоши чувства, а само добри и не толкова добри начини за изразяването им.
Защо трябва да се занимаваме с емоциите на децата и откога да започнем?
От това как се справяме с нашите емоции и как общуваме с другите зависи всеки аспект от живота ни – от това как създаваме приятели до това как се справяме в училище, а в последствие и на работа. Започваме да се занимаваме с емоциите на детето още ден първи от житейския му път, когато се опитваме да назоваваме неговите нужди и чувства:
“Може би си гладно.“ или „ Спокойно, мама е тук.“
Всъщност обаче да се опитваме да разбираме, приемаме и назоваваме нашите чувства и тези на децата съвсем не е лека задача. В тези моменти идват на помощ инструменти за емоционална интелигентност като Дневника на емоциите.
Най-често децата се тръшкат, помага ли този дневник в такива ситуации?
Не е необходимо да срещнем проблем, за да посегнем към дневника. Той е може да бъде чудесна превенция и начин за развитие.
Що се отнася до „тръшкането“ то е част от израстването на всяко дете в определени кризи от развитието му. Може да бъде истинско предизвикателство да разпознаем какво стои зад този емоционален изблик.
Дневникът може да бъде в помощ в такива ситуации, защото попълването му помага на децата да разберат, че техните емоции са важни и приети и те изграждат речник, чрез който да изразят с думи как се чувстват в определени ситуации.
В такива моменти можем да подадем дневника и да кажем
„ Нарисувай колко си ядосан/ядосана.“ Рисуването е друг много подходящ за детето начин за справяне със силна емоция.
Той е за деца над 5 г, но какво да правят майките на по-малките деца в такива ситуации?
Няма еднозначен отговор на този въпрос или пък готова рецепта, защото някак ще пренебрегнем индивидуалния характер на тези ситуации.
И все пак не е добре да се борим с детето, когато то е много емоционално. Понякога е достатъчно да му кажем, че неговите чувства са важни:
„Виждам, че не си съгласен/а с мен.“, „Това много те разстройва“ или „Вземи си време, аз съм тук.“
Срещаш ли критика, че не бива да отделяме толкова внимание и време на
детските емоции, защото те са деца и растат, а ние само се занимаваме с
тях и се опитваме да контролираме емоциите им?
До момента не съм срещала подобни коментари, дори в социалните мрежи. Напротив, хората споделят, че имат нужда от подкрепа от специалисти, когато става въпрос за детските емоциите.
Критично е преминаването в крайности– от вкопчване и прекомерно задоволяване на нуждите на детето до неглижиране на неговите преживявания. Дневникът на емоциите е конструктивен подход към това да намираме начини да подкрепяме децата да разбират и изразяват емоциите си.
В упътването ще видите, че съветвам възрастният да не е в позицията на нравоучител, а на придружаващ личното търсене на детето. Това съвсем не е лесна задача.
Какво би искала да се случи в България по отношение на родителското осъзнаване и преподаване в ясли, градини и училища?
В много образователни институции има добри практики за развитие на емоционалната интелигентност, въведени от проницателни учители или психолози. Това, което ми се струва проблематично е недостатъчната обща стратегия в тази насока на национално ниво. През последните години се правят много неща, но като че ли на парче.
Мисля си, че е много важно учителите и родителите да са от един отбор и да се движат заедно към общата цел – емоционално и интелектуално развитие на децата. Разбира се обаче, за да се случи това, учителите трябва да бъдат подкрепени от институциите, за да имат компетенциите и спокойствието да възпитават нашите деца.
Какви родители сме ние българите?
Ние сме много отдаден на децата си народ. Понякога до степен, в която отричаме своите собствени потребности. Съвременните родители даваме с пълни шепи за децата си – харчим с лекота, за да е облечено и образовано добре, ще сготвим богата софра с ястия, за да е сито, ще дадем редица напътствия за детето за успешен живот…Понякога обаче пропускаме да кажем „обичам те“ или просто да поиграем с детето, а това е като че ли най-смислената ни функция като родители.
Кажи ми как да си радостна мама и как изглежда една такава?
Радостната мама според мен е тази, която има подкрепата и любовта на таткото. Без нея е много трудно да се насладим на родителството.
Благодаря ти, Маргарита! Няма как да се съглася повече с теб за татковците и техния дял в нашата радост, затова скоро очаквайте изненади, които ще бъдат насочени изцяло към тях 🙂
Дневник на емоциите можете да свалите и от ТУК:
Виж още за дейността на център Менталика: https://www.facebook.com/MentalikaLozenets
И нека не забравяме, че децата ни са личности като всички нас, просто са в по-малък размер все още 😉 Елате да си говорим по тази и други теми в инстаграм профила ми:
Radostna mama 😉
