Децата са като отворени книги, но и много книги трябва да се отворят пред тях, за да им задържиш вниманието. Особено ако са на възраст между 2 и 5 години.
Моят опит с Боян и Деян показва, че децата са различни и проявяват разнопосочни интереси, макар да се отглеждат в една и съща среда и им се четат едни и същи книжки.
За Боян още от малък беше любопитно да гледа картинки, да разлиства книжки, дори да ги яде. Докато Деян не проявява чак такъв, да не кажа никакъв интерес. Последно време забелязах какво привлича вниманието им и сега ще го споделя с вас.
Вълшебните приказки, но не онези като “Тримата братя и златната ябълка”, а по-скоро такива, в които героите могат да творят чудеса, да се превръщат в други същества, да преминават в друго време и пространство. “Оле Затвори очички” на Ханс Кристиан Андерсен според мен е точно такава. Главният герой отвежда децата в света на сънищата, повежда ги през редица приключения и места, но за да се случи всичко това, те трябва да са били добрички през деня.
- Приказките, които вие им измисляте. За мен това са най-интересните и най-слушаните приказки от моите деца. Всяка вечер измислям приказка на база поведението им, вкарвам герои и ситуации, които са близки до тях, за да преживеем заедно и лошото, и доброто, и така да разберат кое е било правилно, кое е хубаво, кое води до подаръци, изненади и супер сили за героите. Проблемът на тези приказки е, че ако всеки път са различни, има голяма вероятност да не ги помните, затова си записвайте, че си ги искат пак, а те бързо изчезват от главата. А както знаете, децата помнят детайли:)
Научните истории – децата на възраст след 3 години нямат търпение да разберат отговорите на въпросите си “Защо”, “От къде”, “Как”. Аз лично задоволявам любопитството като вечер ги приспивам с научни приказки – точно преди да легнем, прочитам няколко факта за природата. Така последните дни разказвам за водните басейни, за растенията, за пчелите, за опазването на околната среда, за разделното събиране на боклуци. Деян, който е на 2, е запленен от гласа ми, който си е съвсем като за приказки приглушен, но Боян / на 4 г / слуша с интерес, а понякога новата информация му идва толкова в повече, че заспива от умора. Това е страхотен начин да прокарате идеите си пред децата за правилно хранене, опазване на света, добро и зло, по някое време религия, или каквото е важно за вас.
Книгите с големи картинки, които носят нова информация. Т.е. виждат ги за първи път. Може да са с животни от морския свят, детска енциклопедия с превозни средства или пък от къде идва храната, но е важно да не са познати картинки като котки, кучета, обикновени дървета. Поне при моите деца това работи. Изкарвам детска енциклопедия с животни, които те никога не са виждали и започва – това какво е, къде спи, кой му е приятел, какви звуци издава и накрая “Пусни ми го на клипче, за да го видя живо”. Такива са новите деца 🙂 И не виждам нищо лошо в това.
Малките дечица се улисват по хубави гласове, които умеят да променят емоции, интонация, да влизат в роли. А къде по-добре да чуят такива, ако не в аудио книги. Но за да им се задържи интереса, героите трябва да са фантастични, такива, които те не са виждали или чували. Такива са “Приключенията на мотовете”, които нашите деца слушат в Storytel. Там им пускам още “Феята от захарницата” , която обаче им е доста любопитна, затова я ползвам, когато сме на терасата. Пускам я и има малко тишина 🙂 “Ян Бибиян” например в приложението е аудио книга с песни в нея, което може доста да забавлява някои деца.
Поп-ъп книгите са другите любими книжки в тази възраст. А ако издават и звуци, още по-добре. Ние имаме “Питър Пан”, която се води “озвучена панорамна приказка” и децата страшно много обичат да я разгръщат. Дори имаше период, в които приспивах Деян с нея, просто натисках един бутон милион пъти да издава все същия и същия звук. Красиви и интересни са, макар историята вътре да е за по-големи деца / водят я за над 5 години/, когато са по-малки те се радват на визуалното и дори интерактивно преживяване. Има и такива с капачета, зад които изскачат различни животни обикновено, както и други с капачета, зад които се крие нова картинка като продължение на горната.
Книгите с пъзели в тях. Две в едно – история, красиви илюстрации и пъзел, който да наредят. Той е доста лесен и обикновено 2-3 годишните го редят без проблем, но и за 4-5 годишните не е безинтересен. Нашите имат “Маша и Мечока”, в която редят 3 пъзела с по 9 части, както и “Цар Лъв”, като втората им е по-интересна.
Книжките с любимите герои от филмчета, които са гледали. От принцесите до кучетата, през Мики Маус и Мечо Пух, всичко, което носят по дрехите си или имат такива играчки, ги привлича и в книжките. Обикновено такива книжки са или за оцветяване, или със стикери, но историята почти я няма. Това не е важно. Ценното е да има книги около тях и да гради представата им за какво служат те – да научат нещо ново, да изпитат емоции, да възпитат поведение.
Книги с различни текстури, които обикновено са за по-малките. Ако издават и звуци, още по-добре. Идеята е децата да свикнат да с различния допир до козина на овца, грива на кон, перушина на пиленце.
И любими за децата си остават книгите на възрастните, които обикновено ние пазим грижливо, не даваме да се докоснат, да се смачка лист или пък откъсне. Добре, че в тях картинки няма, та децата бързо губят интерес към тях като към книги и веднага ги превръщат във фризби, столче за катерене, тухла за кула или някоя друга по-забавна игра – като например да отворят случайна страница и да си измислят какво пише там като се правят, че го четат.
Дори и никакви книжки да не харесват и да не проявяват интерес към тях, не се тревожете. Просто им дайте достъп до тях. Обградете ги с книги в дома си и все някой ден ще пресегнат към тях, пък било то и по грешка,
#РадостнаМама
