Какво е ClubHouse:

Аудио социална мрежа, в която влизаш и си говориш с членовете, които можеш да последваш в Instagram & Twitter, освен в самата платформа. Виждаш кратка биография и снимката им. Толкова. Няма опция за друг тип комуникация.

В нея можеш да създаваш свои клубове, в които да каниш участници. Можеш да отваряш стаи по теми и да говориш със заинтересовани. Можеш да следваш световноизвестни личности от сферите, които те вълнуват и да ги слушаш винаги, когато имат активни стаи.

Как да станеш част от ClubHouse:

За да станеш част от социалната мрежа ClubHouse, трябва да имаш iPhone & покана от човек, който вече е член. Обещават през май 2021 да има версия и за Android, но дори и да нямат, Марина описа тук как можеш да го ползваш в случай, че нямаш iOS телефон: https://marinahristova.com/kak-da-instalirame-clubhouse-na-android-telefon/.

Как работи ClubHouse:

След като го свалиш, имаш покана и си вътре, трябва да добавиш име, снимка и кратко био / обикновено е на английски, но не е задължително/, което е изключително важно, защото по него някой ще реши дали иска да те последва в мрежа, където можете да довършите комуникацията, която сте започнали в аудио стаята. Можеш да последваш други в платформата и да се присъединиш към клубове по интереси.

Как да ползваш ClubHouse за работа, докато си в майчинство, гледаш дете или си търсиш нова дейност:

Слушай най-добрите специалисти на живо.

Най-интересните стаи са с известни личности от САЩ или други части на света, които се случват през нощта българско време, което автоматично означава, че докато кърмиш или успокояваш бебе, ти спокойно можеш да слушаш в тези стаи и да трупаш информация, която да използваш по-късно. За мен например маркетинг, инфлуенсъри и бранд мениджмънт са най-интересни, затова и следвам такива клубове, а когато мога влизам и да слушам. Ако ти плануваш да продаваш нещо или да работиш в даден сфера, има безброй клубове, които да последваш, като на български все още не са чак толкова много. Не е нужно да искаш думата да говориш в тях още от първия път. Така или иначе стаите са пълни с много хора и те рядко качват “на сцената” всякакви или случайни гости от тях.

Избери си български клубове по интереси:

Най-лесно клубове се търсят по дума “България”, както и по ключовата дума, която ти е важна. Вероятно ще попаднеш на руския й еквивалент, така че виж описанието дали е български клуб и за какво точно е.

Последвай клуба и си пусни нотификации за нови стаи, които се организират там.

Последвай и хора на база техните описание и такива, които са в преките ти интереси.

Включвай се активно в стаите и вдигай ръка, за да говориш и да се представиш пред избрана, дори бих казала елитна аудитория. Задавай въпроси. Записвай си отговори. Следвай още и още хора.

Организирай първия си клуб и стая

Ако си в майчинство или просто гледаш деца у дома, вероятно най-удобните часове за теб за организиране на стая, ще бъде докато те спят на обяд или докато се разхождаш с количка в парка, докато си играе на площадка или го гледа друг. Прецени поне час-час и половина за стаята ти, защото дори 5 човека да се включат, разговорът ще се случи и ще поеме своя посока, ще отнеме време.

За ориентир, моите стаи се провеждат към 12.30 на обяд и продължват до към 14 часа. Но активно се включвам в чужди стати като модератор, говорител или слушател след 19 часа вечер, когато хората могат да са по-активни извън работните си дела. В групата ClubHouse България можеш да видиш таблица с часовете и темите, по които вече има организирани стаи и да прецениш къде да позиционираш твоята или просто да слушаш другите.

Подготви се с темата, въпроси и покани съмодератори, които да поканят още хора в стаята ти. Защото за тяхното участие ще бъдат информирани последователите им. Бъди искрена и подготвена.

Проучи опциите, които имаш като модератор и създател на стая. Как да даваш думата, да спираш микрофона на участник, как да го свалиш обратно в публиката, как да затвориш стаята, как да поканиш още хора по време на разговора.

Лично аз ти препоръчвам да скриншотваш стаите си, за да знаеш кои са били и после да ги конткатваш в Instagram или друга социална мрежа, където да продължите комуникацията си.

Информирай приятели, познати и заинтересовани в другите социални канали, които ползваш.

Направи стратегия за присъствието си ClubHouse

Коя си ти?

С какво искаш да те запомнят?

На кого говориш?

Какво е основното ти послание?

Какво би желала да постигнеш с твоята комуникация?

Колко време и енергия си готова да дадеш в името на твоето позициониране в ClubHouse?

Забавлявай се в ClubHouse

Работа и нови контакти ще получиш, партньорства и срещи се случват след разговори в платформата.

Ще подобриш комуникационните си умения или ще ги затвърдиш като се изказваш постоянно пред публика в аудио формат, като задаваш адекватни въпроси и демонстрираш знания и опит в твоите теми.

Но най-важното е да се забавляваш, да търсиш и намираш новото, интересното и да се възползваш от него после за работа, клиенти или вдъхновeние за бъдещата ти дейност.

Ще се радвам да съм полезна с още информация за ClubHouse за твоя бизнес, твоите нужди или любопитство към новата аудио платформа. А ако се интерeсуваш от блогове и маркетинг, моите клубове са:

Блогъри в България

Маркетинг в България

Ела да си говорим в ClubHouse, а после можеш да се включиш и във Facebook групата Clubhouse България 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Какво е ClubHouse и как майките да го ползват, за да си намерят нова работа, клиенти или вдъхновение appeared first on Radostna Mama.

На първата среща присъствах и аз, затова бях напълно сигурна и убедена, че ако Боян посещава някъде ментална аритметика, това ще бъде точно при Гери в Абакус Академия.

Нека разкажа малко предистория, а после и същинската.

Гергана Топалова е на 36 години, майка на две момиченца, завършила е Икономическия Унивреститет във Варна, дълги години е част от банковия сектор. Днес срещаме Гери в уютното приказно местенце в кв. Изток в София, където очаква своите малки и големи „ученици“ по ментална аритметика. Цялата е усмивка, винаги има ябълки за децата и те рядко искат да си тръгнат след час, прекаран с нея.

Боян беше в захлас след първата им среща. Искаше да има час с нея още на другия ден. И както казвам често, че майчинството отприщва наш скри потенциал, така става и с Гери – от банков служител сбъдва мечтата си да работи с деца. И си личи, че изживява мечтата си.

Първият и следващияте часове по ментална аритметика в Абакус Академия в кв. Изток с Гергана протичат по следния начин:

1. Гери посреща детето и родителя, като малкото е настанено на свое място при нея, а майката седи встрани, без да пречи на процеса
2. Гери си говори спокойно, приятно и без излишна фамилиарност с детето, запознават се и започва въвеждане в темата ментална аритметика
3. Показва му как се ползва сметалото абакус и го предразполага да опита, да докосне, да види как се справя само
4. После включва родителя с описание на учебника, учебната програма и методите, които прилага, игрите, които включва освен основното преподаване и начина на работа в група
5. В случай, че детето не се справя в работа с група, Гери предлага индивидуални посещения, дори учене на пода, докато се напаснат с малкия си ученик
6. Децата при нея са от 4 до 12, но повечето варират от 4 до 8.
7. Продължителността на часа е един астрономически час.
8. Ние оставяме децата, после ги вземаме след час. Присъствието на родители не е разрешено по време на часовете, освен на първия.
9. Децата излизат с усмивки и настроение. Искат още, но винаги си носят вкъщи и домашна работа, по която да работят сами или с близките си.
10. Има и състезания за напредналите, но за тях ще разкажа друг път.

Срещам ви онлайн с Гери, защото на хора като нея трябва да се дава повече трибуна и поле за изява. Децата я обожават, а Боян започна да смята до 10 след няколко посещения.

Радостна мама: Гери, разкажи ми как стана част от първата българска школа по ментална аритметика?

Гери от Абакус Академия: Докато бях в майчинство с второто ни дете, бяхме на гости в Русе за един месец. Малката тогава повече спеше и трябваше да запълвам дъждовните майски дни с каката, която е доста щура и дива. Тогава наши приятели споделиха, че тяхната дъщеря посещава часовете по ментална аритметика при Оля. Тя е и създателката на школата – Абакус Академия. Посетихме един пробен урок с дъщеря ми, като на мен много ми хареса методиката и техниката и без да съм го мислила си казах, че искам да се занимавам с това. След месец вече бях започнала да търся помещение, Оля започна да ме обучава и така дойде септември, когато поканих първите си гости, това бяха предимно приятели и познати. Започнах с много бавни, леки и плахи стъпки, минах през различни етапи – като това дали се справям добре, ще успея ли да се справя, давам ли достатъчно на децата. Стартирах с 5 деца. Постепенно започнах да придобивам повече увереност, това се дължеше и от обратната връзка от родителите, чиито деца идваха при мен. Споделяха, че съм успяла да предам ентусиазма и желанието си детето да седне и само да си напише домашното, започнах да виждам колко бързо напредват децата. Това ми даваше криле и да продължа напред. До месец март 2019г, малко преди да на затворят на 13.03.2020г. имах вече 14 деца и това е без никакви реклами.

Истината е, че на децата им харесва да идват при мен, да работим заедно, да играем различни игри и така неусетно е минал този един час. Много често, когато се позвъни на вратата децата започват да се сърдят, защо толкова рано идват да ги вземат, молят родителите си още малки да останат. А последно време започват да се крият под масите, за да не си тръгват. 😊

Радостна мама: Какво би казала на една майка, която не знае какво е метнална
аритметика, но иска детето й да се запише и посещава, защото е модерно и
защото другите го правят?

Гери от Абакус Академия: Самата аз се запознах с този метод в началото на 2019г. Първо бих казала, че това не е математика, а е техника, с която тренираме нашия мозък или както обичам да казвам – Гимнастика за ума. Като всеки мускул в нашето тяло така и мозъка има нужда да се тренира. Бих сравнила менталната аритметика с плуването. Първо, когато ми се обади родител, съветвам да направим първо пробна среща и след това да преценят дали иска детето да идва при нас. За нас е важно детето да идва с желание и оттам то е мотивирано да работим. В никакъв случай не препоръчвам, защото е модерно. За мен е важно да се харесаме с детето взаимно, тогава нещата се получават.

Радостна мама: С какво се различава Абакус Академия от останалите на пазара?

Гери: Абакус Академия е първата българска школа по ментална аритметика. Ние сме малки и гъвкави, не държим на масовото и на всяка цена. Работим в малки и компактни групи, селектирани според тяхната възраст и възможност. Методиката е една, единственото с което сме различни е индивидуалното отношение на всеки един инструктор към децата. Работим със собствени учебници, съобразени с нашите деца.

Радостна мама: На какво реално учите децата, наистина ли на 5 години могат да смятат до 100 без проблем?

Гери от Абакус Академия: Смятането не е основната роля на менталната аритметика – всъщност детето се научава как се работи с абакуса (сметалото) при редовно посещение и допълнително занимание вкъщи, то започва да си представя цифрите на абакуса и по този начин развиваме образното мислене. Учениците си представят абакуса и решават задачите, местейки топчетата във въображението си. Но ние учим децата на много повече в нашата школа като например на пространствено мислене.

Радостна мама: Какво забелязваш при малките и по-големите деца, докато ги обучаваш при теб?

Гери от Абакус Академия: При малките забелязвам един ентусиазъм и желание да се учат и пишат домашно вкъщи. Явно това ги кара да се чувстват големи и редовно си пишат домашните. В моята практика имам опит повече с малките, отколкото с големите. За тях мога да кажа, че бързо усвояват нещата и дори сами се досещат за следващите формули, доста по-бързи са, могат по-дълго време да прекарат в решаване на примери.

Радостна мама: Какви са допълнителните ползи от менталната аритметика освен смятането?

Гери от Абакус Академия: Ползите са, че развиваме фината моторика (това е благодарение на работата с абакуса), образното мислене, работата с двете ръце помага за синхрона на работата на двете мозъчни полукълба, за да може да се направи ментално смятане, задължително човек трябава да е концентриран, това е другото, което развиваме. Бързина на мислене, умение да запомни голям обем информация.

Радостна мама: Как решаваш дали едно дете е за група или индивидуални часове, защото имаш и такава опция, нали?

Гери от Абакус Академия: Практиката учи! След два – три урока мога да преценя дали дадено дете е подходящо за група или индивидуално. Имала съм такива случаи, започваме група от 4 деца, но виждам, че детето е по-шумно, по-разсеяно, трудно се справя самостоятелно, тогава съветвам за индивидуален вариант. Важното в групите е децата да не си пречат един на друг. Хубавото на групата е, че децата могат като скачени съдове да се развиват, т.е. по естествен начин, като наблюдават и чуват.

Радостна мама: Какво мислиш за преподаване на ментална аритметика онлайн – дай плюсове и минуси?

Гери от Абакус Академия: За мен е много важен живият контакт, това което получаваме е в пъти повече от това да се срещаме пред мониторите. Децата обичат да споделят, аз винаги ги питам как е минал денят им. Емоцията от една среща в клуба няма как да се предаде през екрана на устройството.

Плюсовете са чисто логистично и това, че родителят не се ангажира да вземе, доведе и отново да си прибере детето, т.е. пести му се времето.

Радостна мама: Какво планираш за 2021, ще има ли нови школи на Абакус Академия в София и страната?

Разбира се, че имам идеи още да се развиваме и растем, това е като да плануваш да имаш едно, после още едно а защо не и трето дете. Предвид неприятната ситуация, в която ни поставя животът, не мога да се ангажирам и да обещая, че ще има нови офиси в София и страната. В изключителна неясна и несигурна среда сме, днес работим, утре ни затварят, та времето ще покаже.

Имаме готовност да се развиваме и разширяваме!

Радостна мама: Благодаря ти, Гери! За мен ти си истинско вдъхновение и пример за това какви хора трябва да преподават на малките деца. Горещо те препоръчвам дори и на майки, които не ме питат конкретно за ментална аритметика:)

Гери от Абакус Академия: Благодаря ти, Ради! Очаквам ви с децата в кв. Изток, ул. Димчо Дебелянов 14 и на телефон 0887595786 🙂

Гери поддържа и групата „Ментална аритметика в София“, в която можете да се присъедините тук:

Ако искате да видите Боян как премина първия урок на Боян в Абакус Академия на видео, елате в инстаграм профила ми и вижте сторитата ми:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post Менталната аритметика, която лично препоръчвам в София appeared first on Radostna Mama.

Има и вариант, в които те вече те знаят, забелязала ли и са оценили работата ти, затова те търсят сами и имат конкретно предложение за теб. Изпратили са бриф/ описание на задачата, изисквания и очаквания/ и очакват от теб цени, дали ще се справиш със сроковете и как точно ще реализираш идеите си. Хоп. Кампанията е готова. Пращаш малко статистки обратно след края й и летиш с бясна скорост към следващия.

Спри сега! Хайде да разгледаме всичко точка по точка в детайли, за да няма изненади.

Ти си мама блогър / или друг вид / и работиш усърдно по темите, които те вълнуват. Нека първо видим как обаче се промотираш сама себе си, какви кампании, еднократни действия или активности си предприела, за да чуят още хора за теб, а и потенциалните ти клиенти в лицето на брандове. Ето някои опции, а ти избери колко от тях вече си правила, правиш или пък ще плануваш в бъдеще:

редовно споделяш коя си в различни канали и медии:

–> имаш описание на себе си, целите и идеите ти в блога

–> регулярно публикуваш / 2-4 пъти в годината / информация за себе си в собствения си профил, защото с натрупване на нови хора, винаги има такива, които не са сигурни ти коя си и какво точно правиш

–> стремиш се да си активна в групи по интереси, където споделяш не просто твое съдържание, а мнение по въпросите там

–> участваш като гост блогър при себеподобни в техните медии

–> планираш интервюта или споменавания в медии с по-голяма аудитория или по-широки от твоите интереси

–> рекламираш дейността си по различни форуми, събития, онлайн в социалните мрежи

–> имаш верни поддръжници, които толкова ти се радват, че винаги споделят съдържанието ти

–> търсиш и се включваш в нови канали, в които да се появиш и представиш – като Club House например.

Ако нямаш време да разбират всички за теб, но пък си

супер проактивна в търсене на подходящи клиенти и имаш супер концепции,

които да им представиш и които биха им донесли конкретни ползи, тогава е добре да се подготвиш със следното:

–> презентация, в която да включиш минимум следната информация:

Коя си,

Какви са твоите цели и мисия,

С какво се гордееш – най-четени статии, отличителни характеристики, постижения,

Примери за каквото си избереш,

Статистики,

Клиенти,

Услуги,

Цени,

Контакти

–> проучване на потенциалните ти клиенти: през познати, от активни техни реклами, от други блогъри и инфлуенсъри

–> подготовка за контакт с тях: може да е по мейл, на живо, по телефона или друг да те представи, но бъди готова със следното:

Коя си,

Защо искаш да работиш точно с този бранд,

Как твоите идеи ще допринесат за тяхното разпознаване или продажби,

Какво ще направиш конкретно, за да ги реализираш,

В какви срокове го предвиждаш,

Колко ще струва,

Какво и колко реалистично могат да очакват от теб.

Договаряне и последващи стъпки:

–> нека още в началото всичко е ясно –

каква работа се поема,

за какви срокове,

какви са цените,

как ще бъдат платени,

какви документи ще се изискват

–> ако имаш фирма, всичко е лесно, но ако нямаш, предварително уговорете начините на официално договаряне и плащане през граждански договор

–> добре е винаги да има писмена комуникация в мейл, за да послужи за бъдещи разногласия, ако изскочат такива

–> процесът на одобрение преди публикуване е много важен, спазвайте го и планувайте навреме

–> винаги изисквайте предварително всички линкове, профили за споменаване и хаштагове, ключови послания и визии за комуникацията

–> по време на работа бъдете в активен разговор с клиентите си, защото често вашите идеи могат да излязат извън рамката и да се наложи повторна работа

Когато сте готови за публикуване и клиентът е одобрил всичко:

–> бъди точна в обещанията си – ако си обещала днес, публикувай днес, ако имаш грижи и не можеш, обади се и кажи, попитай как да постъпиш, хората са планирали и е важно да не излизаш от рамките им, особено ако е по-голяма кампания с участие на други блогъри и инфлуенсъри.

–> след публикация бъди готова за комуникация – да следиш как се развиват разговорите, коментари, лични съобщения, нещо, на което не можеш да реагираш или отговориш на мига, веднага поискай помощ от клиента. Не оставяй постовете си без контрол и наблюдение сякаш вече си свършила работа.

Статистики и анализ на резултатите

–> следи какво се случва и си прави скриншотове на разговори в личните съобщения, ако са важни за бранда

–> бъди готова за скриншот след 22-23 часа от публикуване на стори в Инстаграм –> след дни подготви данни и за другите активности

–> данни от посещаемост в блога препоръчвам да се правят поне след 2 седмици, за да има време текстът да заживее свой живот онлайн

Изисквай обратна връзка за работата си

–> доволни ли са

–> биха ли работили отново с теб

–> какво можеше да се направи по-добре

–> кои блогъри се справиха по-добре в тази кампания и виж дали другия път можеш да подобриш и твоето представяне.

В случай, че не са доволни:

–> предложи нещо повече бонус

–> анализирай какво можеше да бъде подобрено дори и да не е точно с този клиент

–> не се разстройвай, това не е любовна среща, а работа, в която всички страни трябва да търпим критика с цел по-добри резултати и за всички

Към следващия клиент:

–> първо попитай този не иска ли бъдеща комуникация като му дадеш конкретни идеи и отстъпки за по-дълъг период

–> разнообрази с клиентите си – да са друг вид дейност, да не доскучаваш на аудиторията си, да покажеш нещо ново и различно.

Пак към твоята активност и личен ПР:

Не спирай да се популяризираш ежедневно, ежечасно 🙂 На пазара има по много от всичко – блогъри, инстаграмъри, ютюбъри, брандове и всичко. За да изберат теб, трябва да има причина. Ти вече я имаш, сега е време и другите да разберат за нея:)

Надграждай знания и добавяй още интересно съдържание към своите профили:

това е съвет към всички по принцип, а не само за мама блогъри. Ако ние не се развиваме, няма как да поддържаме любопитството на аудиторията, на клиентите или пък на самите себе си, затова нека заедно се развиваме и ставаме по-добри в това, което правим за другите и себе си.

Ще се радвам да продължим темата в моите групи за майки с блогове:

и другата за инфлуенсъри и брандове

защото си мисля, че все още нещата се случват по трудния начин, докато може да е съвсем лесно. Планувам следващите теми, по които да пиша да са:

Как да изберем подходящ мама блогър за нашия бранд, в които да включа списък от поне 50 такива с линкове и кратко описание, за да се ползва като онлайн каталог, както и тема за

Как да избера подходящ клиент, с когото да работя като мама блогър.

Отворена съм за още теми и ви очаквам в групите, за да ги обсъдим заедно, както и скоро очаквай да обявявя първите събития на живо по темата с групи от 10 -15 души.

Още по темата четете на следните линкове:

Как да стана мама блогър в 3 стъпки:

Как се става мама блогър – труд

И за финал: очаквам ви в моя инстаграм профил да си говорим и за други весели и не чак толкова работни дела:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 10 стъпки за работа на мама блогър с бранд за първи път appeared first on Radostna Mama.

По принцип можем да си ги набавим с основни храни като яйца, пиле, риба, нахут и т.н. Аз обаче правя упражнения само 3 пъти в седмицата по 20 минути, така че избрах да ми е лесно, вкусно и протеиново с малка тайна:)

Тайната се казва Active Choice и се възползвам от различните продукти, за да си набавям протеин ежедневно. И като се има предвид колко обичам тържества и партита, подготвих три лесни рецепти, с които да изненадате любимите хора и в делник, и в празник 🙂

Рецепта N1 с протеинов шейк на прах Active Choice:

Мини какаови палачинки с протеин

Необходими продукти:

Начин на приготвяне:

Миксирай всичко в блендера.

Затопли тигана за мини палачинки на висок градус. После намали на умерена температура. По желание можеш да намазваш с масло тигана, но и да не го направиш, няма да залепнат 🙂

Гарнирай и декорирай с какаов, бял или фъстъчен протеинов крем Active Choice, с плодове или мед по избор. Снимай ги и ни ги изпрати да видим 🙂

Рецепта N2 с протеинов шейк на прах Active Choice:

Супер вкусен и енергизиращ протеинов шейк

Необходими продукти:

Начин на приготвяне:

Миксирай всичко в блендера. Сипи в красива чаша за настроение 🙂 Изпий и бъди спокойна, че си си набавила дневната доза протеин.

Рецепта N3 с какаов, бял и фъстъчен карамелов протеинов крем Active Choice:

Охладени резени ябълка с протеинов крем

Необходими продукти:

Начин на приготвяне:

Нарязваш ябълката на резени

Потапяш в крем по избор

Охлаждаш в камера за 10 минути

Сервираш

Лично аз не обичам много плодове, но тази с рецепта си мисля, че ще консумирам много повече ябълки, ягоди, банани и каквото се сетите с вкусен протеинов крем Active Choice.

Тези рецепти са моя идея, тествала съм и всичко се е изяло и изпило после, т.е. гарантирам за тях 🙂

Ще се радвам да споделиш коя ти допадна най-много и би си хапнала веднага, ако някой друг ти я приготви, ела в профила ми в инстаграм и коментирай:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

P.S. Тази статия е в партньорство с Active Choice, на които съм супер фен, още ще ви разказвам и показвам продуктите им, които този месец можете да закупите с нарастващи отстъпки: -10% за всички поръчки до 50 лв., -15% за всички поръчки от 50 до 100 лв. и цели -20% за всички поръчки над 100 лв. 

The post 3 вкусни и лесни протеинови рецепти за делник и празник appeared first on Radostna Mama.

Всички онлайн игри, включвания на живо, снимки и истории ще се случват в профила ми в инстаграм,

където с радост ще си говоря с вас и ще споделяме радостта от майчинството и моята мисия да ви усмихвам всеки ден.

Вижте от кои партньори ме подкрепиха и какви подаръци осигуриха за вас:

bj-diamonds.com: Гривна с диамант Paris oт 18 к бяло злато 0.03 к

Vila Melnik: Ваучер за винен тур и дегустация „Аплауз“ за двама във Винарска изба Вила Мелник, с. Хърсово и подарък – бутилка премийно вино Rare Varieties: Melnik 1300 Jubilee. Винарска изба Вила Мелник е семейна бутикова винарна, класирана на №39 в Top 50 World’s Best Vineyards:

Издателство Софт-прес: Натали Портман разказва в рими басни, Птичето и дървото, Детска академия за добри обноски, Приказки за гугулета

Easy Wear by Anna Shkolna: 2 модерни екипа за деца с размер 98 см и 116 см

Fibank: Сребърни кюлчета-медальони от серията Icons „Колибри“ и „Пеперуда“

Издателство Cleverbook.net: Комплекти образователни книжки и карти за различни възрасти

Timedix.bg: Дамски часовник Olivia Westwood

Znaiko.bg: Дървени образователни играчки за различни възрасти

Protekto Perfecto: Безжични слушалки и калъф за телефон по избор

Mango: Розова дамска чанта / този е осигурен лично от мен 🙂 /

За да не изпуснеш нито една игра с тези подаръци, последвай ме в инстаграм и не забравяй да натиснеш камбанката за изестия. Така ще си в час кога какъв подарък ще има. Започвам на 02-ри март, но кой подарък кога ще бъде публикуван, остава изненада 🙂

Мерси, че сте с мен:) Ще има още много от всичко 🙂

The post На 08-ми март блогът празнува 3 години! Очаквай изненада на всеки 3 дни в профила ми в инстаграм – виж какви подаръци ще има appeared first on Radostna Mama.

Нека ви ги представя по азбучен ред:

Елена Мелемова: Тя е движещата сила и красивото лице на 100% натурален крем „Дермакс“. По професия логопед с практичен опит. Елена е майка на три деца на 10, 8 и 3 години. Живее в Смолян.

Мая Атанасова: Тя създава и вече 10 години успешно ръководи издателство за детски книжки и карти „Клевър бук“. Познавам я от времето, когато беше изпълнителен директор на сп. „Мениджър“. Майка на деца на 16, 11 и 9 години. Живее в София.

Стела Стоянова: Тя е на 40, финансист, има собствен бизнес за внос на мъжки кожени обувки и аксесоари. Срещнах я в една стая в Clubhouse. Майка на три деца на 12, 5 и 4 години. Живее в САЩ /Аталанта, Джорджия/.

Как си? В какъв период от живота ти те хващам?

Мая: Конкретно в период на лудница, но като цяло – децата вече порастват и е по-лесно (поне засега 🙂

Елена: Мога да кажа, че съм добре, щом всички около мен са живи и здрави. В момента съм в период на усилена работа и неспирно възпитание на един 10 -годишен младеж, една 8- годшна госпожица и начално възпитание на едно 3- годишно.

Стела: Не се чувствам много добре точно в този момент от живота си. И аз като всяка майка поставям щастието на децата си преди моето лично, но скоро ще променя това, защото активно се занимавам с личностно развитие и себеокритие. Стиганх до извода, че за да са те добре, първо аз трябва да съм щастлива.

Хайде направо към темата за трите деца: Случайно или нарочно се случи третото дете?

Елена: 100% нарочно, такива неща не бива да са случайни.

Стела: Третото дете не беше планувано и никога не съм си мислила, че ще имам три деца. Но сме щастливи, че стана точно така и имаме три красиви здрави деца. Благодарни сме, че се случи.

Мая: Говорили сме си за трето дете, но винаги имахме предвид едно бъдещо време – 4 – 5 години след второто. И като се има предвид, че на мен преди първото и второто дете различни доктори ми обясняваха как аз (повече) деца не мога да имам, честно казано, не очаквахме да сме толкова ефективни.

Кои бяха най-големите ти страхове преди второто и преди третото?

Стела: Преди второто основният ми страх беше свързан с това дали ще се справя, защото съм далече от България и близките ми, работата на съпругът ми налага постоянно да пътува и е вкъщи само през почивните дни.Страховете преди третото бяха почти същите – дали ще се справя. Но ако има майки, които се чудят дали ще се справят с второ или трето, нека им кажа нещо:

Колкото повече деца имаш, толкова по-организиран ставаш. Така че ще се справите 🙂 Когато имах само дъщеря ми, бях доста по-зле с организацията, винаги закъснявах, но сега с три деца съм много по-организирана, имам план, система, по която движа всичко. А и по-големите деца помагат, както и по-малките деца се учат по-бързо от големите.

Мая: Втората бременност ми беше много, много тежка – физически и психически. Преди нея имах два спонтанни аборта и когато забременях, очаквах отново да загубя детето. А и имах всякакви симптоми, които подклаждаха този страх: първите 3 – 4 месеца трябваше да лежа, след това имах и други здравословни проблеми – беше трудно.

Третата бременност просто нямах време да я мисля – бях ангажирана със сина ми и все още малката ми, на 1 годинка, дъщеря, и просто си казах – каквото стане. И детенцето само се справи, издържа и на вдигането на другите деца, и на непрекъснатите разходки, и на недоспиването.

Елена: Преди второто нямах страхове (освен това, дали няма пак да се роди недоносено, като първото), първото ми беше много кротко и добро момче и си мислех, че и второто ще е така – не бях познала много, но пак не се оплаквам и второто ми е супер.

Преди третото имах моменти на страх, дали ще се справя с всички, защото с бебе и ученик не знаех как ще е. Беше ме страх дали средното ми дете ще ревнува, за голямото нямах такива притеснения и дали ще мога да дам на всички вниманието от което имат нужда.

Случиха ли се тези страхове?

Мая: Ще разкажа за един страх, който всъщност се реализира. Когато дъщеря ми се роди след тежката бременност, изпитвах нерационалния, но много силен страх, че ще я изпусна. Всяко качване или слизане по стълби с нея на ръце беше изпитание за мен. Непрекъснато я гушках и носех, но стълбите ми бяха някакъв кошмар.

И в крайна сметка, един ден на площадката, докато я вдигах от количката – била е на 2 месеца – стъпих назад и се спънах в крака на пейката – паднах с нея в ръце. Но инстинктивно се присвих така, че да омекотя удара – както за нея, така и за мен. И на двете нищо ни нямаше, но след това страхът ми изчезна – видях, че ще се справя.

Елена: Случиха се, да. Второто и то се роди недоносено, беше трудно с бебе и ученик, у средното ми дете се прокрадваха моменти на ревност, но тя е истински интелигентно момиче и се справи с това.

Мисля, че последните 3 години имам пропуски от гледна точка на внимание към по- големите ми деца, но слава Богу бебето е вече на 3 и половина и нещата се канализират и успявам да обърна внимание на всички по равно и те го усещат.

Стела: Временно, само в началото. Само докато свикна с ежедневието и новия режим, защото се чувствах объркана, изморена, но с времето се организирах и сега се справям добре.

Кое дете прояви най-силна привързаност към теб и съответно някое страдаше ли от появата на друго?

Елена: Както казах у средното имаше такива моменти на ревност, но наистина бяха моменти- изчезваха бързо, когато я включвах в заниманията с бебето, общо много му се радваха и ми помагаха. Оказа се, че имам доста разбрани деца.

Мая: С ревността между децата трябва да се внимава и може би да се приема, че тя винаги съществува, дори да не е видима. Какво имам предвид – синът ми, който беше почти на 6, когато се роди сестра му, беше много спокойно и добро дете и пред нас по никакъв начин не показваше ревност. Аз много се стараех да му обръщам внимание, говорихме си и всичко изглеждаше наред. Докато не разбрах, че е станал агресивен (нещо абсолютно нехарактерно за него) към баба си. В началото дори реших, че тя преувеличава. Но все пак се вгледах и разбрах, че той страда. Пак си говорихме, планирахме още съвместни моменти и лека-полека се нагласиха нещата.

Но шампионът в ревността беше второто дете:) Както една психоложка ми обясни – това е синдромът на средното дете – нито е първо, нито е последно и както е в моя случай – почти природено, много за кратко има пълното внимание върху себе си. Дъщеря ми беше на 1 г. и 9 м., когато стана „кака“, и го прие много тежко. От послушно и усмихнато ангелче се превърна в дете, което непрекъснато искаше, дърпаше, тръшкаше се навсякъде и за всичко. Удряше сестра си, чупеше играчки, хвърляше предмети. Потърсих помощ от психолог, четох книги, но всъщност най-много ми помогна книгата

Setting Limits with Your Strong-Willed Child – Robert J. Mackenzie.

Разпознах дъщеря си като точно такова – дете с много силна воля, а себе си като обичайния родител – лутащ се между съвети и практики, но никога недовършващ нещата до края. След период на определяне на границите и правилата нещата се наредиха като поведение. Но ревността остава дори сега. Надявам се, с възрастта да я осъзнаят и преодолеят.

Стела: Синовете ми проявяват по-голяма привързаност към мен, докато дъщеря ми е по-близка с баща си, но това не ме учудва, защото и аз съм така с моя татко. Маминото синче е най-малкото ми дете, което е по-гушкаво, повече изразява чувствата си, казва, че ме обича.

Средното дете сякаш страда най-много, защото много бързо го направихме батко и вниманието, което имаше за себе си, се прехвърли на малкия. Ние се стараем да обръщаме внимание на всички, но той все изтъква “защо брат ми има по-хубави дрехи” или “защо му готвиш по-хубави неща”, “защо подаръците са му по-красиви”. Вероятно ще расте така и това усещане ще остане задълго. В същото време много обича брат си и играят чудесно, както и се бият добре 🙂

С колко се увеличи прането на седмична база?

Мая: Ха-ха, имаше един момент, в който из целия апартамент имаше пране в различните му стадии – в кошовете, на сушилника, на дъската за гладене. Буквално бяхме заринати. Както се шегувам с мъжа ми, едва ли не това е една от причините да се преместим в къща – за да има място, където НЕ ВИЖДАМ пране 🙂

Елена: Винаги казвам: добре че има пералня. Не знам колко беше преди- не помня, но сега мога да кажа, че пера всеки ден, понякога и по 2 пъти на ден.

Как се справяш с готвенето и изхранването на всички вкъщи?

Мая: Трудно ми е. Аз не обичам да готвя и за мен си е задължение. А като се включат и разнопосочните съвети за това, какво е здравословно хранене на деца, ситуацията съвсем се усложнява. Особено по време на локдауна положението стана много тежко и мъжът ми се включи – така че вече сме двама в тази нелека задача:)

Изработила съм си схема – имам един списък със 7 – 8 яденета, които ВСИЧКИ деца ядат, и ги редувам. Открих нещо любопитно при децата ми – ако направя пиле с картофи, те го хапват с удоволствие веднъж и отказват втори път – омръзва им. Затова им правя едната вечер пиле, а другата картофи. И така вместо едно ядене за един ден, имам 2 за 2 дни 😀 Правя салатите за цялата седмица предварително и вечер само вадя и подправям. Замразявам плодове и им ги давам като ледени снаксове. Такива нещa.

Елена: Тук количеството не е голямо, имайки предвид, че децата са малки и не ядат много, но проблема идва от разликата във вкусовете, каквото и да сготвя винаги има един, който не го обича – изключваме пастата тя е всеобщ любимец.

Имаш ли помощ – баба, гледачка, брат, сестра, съседка? Таткото не се брои за помощ, а за пълноправен родител според мен:)

Стела: Гледам децата си почти изцяло сама. Майка ми идваше за всяко раждане за по 5-6 месеца в САЩ при нас, което беше уникална помощ. Дъщеря ми прекарва лятото в България, средният ми син е бил веднъж, а малкият все още не е посещавал, но за нас това е голяма помощ за два месеца.

Таткото е пълноправен в отглеждането, но в нашия случай той много пътува и отстъства, затова аз през седмицата съм мама, тате, баба, дядо, чистачка, готвачка, шофьор и всичко. А по време на пандемията и учител, което не беше толкова зле, защото научих доста неща покрай децата.

Елена: Имам си 2 баби, да са ми здрави много ми помагат, когато могат, защото работят и двете.

Мая: Поне 10 години, почти от раждането на сина ми, та чак до раждането на третото дете с нас беше Роси. Дори не мога да я нарека детегледачка, защото човекът, на който поверяваш най-скъпото си – децата си, не може да бъде само това за теб, той неизбежно става част от семейството ти. Те я много слънчев и излъчващ любов човек, с нея бях абсолютно спокойна. Т.е. дълго време бяхме трима възрастни на 1, 2 и 3 деца. Не съм имала баби и дядовци наблизо. Всъщност до момента сме оставяли децата да пренощуват при други хора най-дълго за 3 нощувки, и то един-единствен път. Общо взето, сме си постоянно заедно 🙂 За нас луксът сега е ЕДНА вечер без децата, когато отидат на гости с преспиване <3

Как решихте проблема с возенето на децата в кола/микробус/ван? Проблем ли беше, когато станаха три?

Мая: Ще разкажа нещо смешно по този повод. В един момент, след третото дете, се притеснихме, че може пак да съм бременна. Мъжът ми беше особено опечален: „Сега вече никой няма да ни кани на гости с толкова деца…“. После помисли малко и добави „То и да ни покани някой, ние няма как да отидем, защото няма толкова големи коли!“. Та оправяме се, имахме ван, сега минахме на „нормални“ коли, всяко нещо с времето си.

Стела: От самото начало имахме голяма кола, така че не усетихме разлика с три деца в нея. Возим се със SUV.

Елена: Карам голяма кола 7+1 няма как 5 човека сме общо, като сложим и багажа – много става. Малкото е в стол, големият няма нужда от допълнителни средства, освен колан, дамата пътува с подложка.

Кога ти остана време да се “върнеш” към работата, хобито и почивка?

Елена: Има време основно за работа, за другото рядко остава време, но като че ли напоследък, когато малкото вече е на 3 ми се случва да ми остане някой друг свободен момент.

Стела: Почивка все още нямам. С хобитата никога не съм спирала – обичам да декорирам, да организирам партита. Що се отнася до работата, преди да родя втория ни син, бях заета в ресторантския бизнес. Но после си обещах, че повече няма да се върна в него, защото не ми допадаше да давам 200% от себе си за чужд бизнес.

Реших, че ще имам мой и така стана – започнах с продажба на бижута, после внос на мъжки кожени обувки и аксесоари от България с цел дистрибуция в САЩ, надградих и с участие в мултилевъл технологична компания.

Мая: Реално не съм спирала да работя. Докато си лежах бременна с второто дете, мислех нови продукти. Докато детето спеше в количка в коридора на офиса, аз обсъждах идеи с колегите. Когато третото ми дете стана на година, започнах да присъствам в офиса по 2 часа, после по 4, после по 6… Разбира се, всичко това е относително, като се пресметнат всички грипове, навехнати крака, ръце, а напоследък и пандемии…

За хоби и почивка – чак сега, когато най-малкото е втори клас, мога да кажа, че сякаш се връщам към старото си „аз“. Имам повече време за себе си – да чета, дори да гледам филми. Може би това е за кратко, докато не започнат тийнейджърските тревоги, но засега се наслаждавам на усещането.

Как една майка на три ръководи бизнес и работи по свои проекти на пълни обороти, има ли тайна?

Елена: Няма тайна, има добра организация на времето, баща, който е до теб и нон-стоп трябва да си в кондиция – това е.

Стела: Няма тайна как да организираш деня си, да въртиш бизнес и едновременно да си пълноценен родител и майка. Има дисциплина, приоритизиране на дейностите в деня. Винаги приоритет са ми децата – да са нахранени, да са здрави, да съм отделила време за домашните им работи, всяко от тях трябва да научи по едно нещо ново на ден.

Що се отнася до бизнеса: може да имам 1 или 2 часа, но трябва да съм максимално концентирана и продуктивна там. Нямам детегледачка или помощ от друг човек, затова когато днес имах 30 минути за бизнеса, трябваше да проведа 7 пълноценни и ефективни разговора, които да осмислят целия ми работен ден.

Правя план за деня всяка вечер преди да си легна и много обичам да задрасквам свършеното от списъка. Всяка сутрин се грижа за децата, правя си упражненията, медитирам и после започвам с най-трудната задача за деня, защото опитът ми показва, че ако не започна с нея, отлагам ли я, то вероятно никога няма да я свърша.

Мая: С добри партньори и съучастници – и в бизнеса, и в живота. Съпругът ми винаги ме е подкрепял за бизнеса, което е много важно – той е най-близкият ми човек и ако не одобряваше това, което правя, не мисля, че щях да стигна дотук. Съдружничката ми поемаше товара, когато аз не можех, и обратното. Колегите ми са страхотни, както аз ги наричам – „самостоятелни бойни единици“, изключително адаптивни и бързи – точно каквито трябва да бъдем всички в тези времена.

Колко често си мислиш какво щеше да е, ако бяха само 1 или 2?

Стела: Абсолютно никога не съм си го помисляла. Имала съм едно, имала съм и две. Просто беше различно. Дори скучно.

Мая: Рядко, за мен това е тъжна перспектива. Когато имах 1, исках 2-ро много силно, дори когато лекари и приятели ме убеждаваха, че няма смисъл, че е невъзможно. А 3-ото дете го приех като подарък и съм благодарна 🙂

Елена: Много често и отговора е – щеше да е лесно и скучно 🙂

Какви трикове за отглеждане на три би дала на майка, която много иска да има трето дете, но се страхува за отглеждане, финанси, логистика и съперничество помежду им?

Стела: Не се страхувай! Смело напред. Където са две, там са и три:) Не става по-лесно, но ние сме по-организирани, големите помагат и обучават малките. Помощ винаги можем да намерим. Финансите могат да се адаптират така, че вместо две деца, да се грижиш за три. Дрехите се износват от малките. Има и бонус: на многодетните семейства се гледа с друго око, хората осъзнават, че не е лесно да се гледат толкова деца, затова и са по-снизходителни. Ние например винаги получваме екстра неща от заведения, от партита ни опаковат храна, сякаш няма какво да ядем вкъщи 😀 , когато дават задачи от учлище за някаква организация, за нас са най-лесни 🙂 В общия случай това, че сме с три деца има повече предимства, отколкото недостатъци.

Елена: На първо място си трябва спокойствие, да не се вживяваш много във факта, че детето ти е изяло парче шоколад или парче бял хляб, че се е изцапало или един ден е отишло с по- дълги нокти на училище/градина. С 3 деца все на някого нещо няма да му е както трябва, но не е фатално- важно е възпитанието и това дали има добър пример около себе си.

Финансовата страна в първите години не е нещо страшно, моите момчета износват дрешки едно от друго, не съм давала луди пари за дрехи и играчки, защото сме ги имали от по- големите деца. Може би се усеща като тръгнеш да запазваш някой хотел и като видиш, че трябва да платиш за 5 човека, вече в по- горен етап на възрастта ме питай пак, тогава ще ти кажа как се справяме с джобни и такси, но за сега е добре, защото децата са малки и разходите им са млаки.

Съперничество на този етап няма, но мисля, че е така, защото така са научени, те растат с мисълта, че са трима, ако има едно нещо то се дели на три- задължително, изчакват се, изслушват се, карат се, но то е нормално за децата.

Мая: Всеки родител го знае, но сякаш го забравя – любовта, която идва с детето, е толкова голяма, че човек преодолява всичко останало. Читателите ти не ме познават, но ги уверявам – щом аз се справям (с всичките условности на това твърдение), то и те ще се справят.

Последен въпрос: Каква е тайната на радостна мама според теб?

Мая: Тайната, хм, ами може би да продължава напред 🙂 Защото винаги има тежки моменти, но и хубави. И разбира се, трябва да сме благодарни за това, което имаме.

Стела: Тайната е да е здрава. Да вижда децата си здрави и щастливи. Тогава и тя е радостна. Аз виждам смисъла на живота си в моите три чудеса. Те за мен са всичко.

Елена: Да имаш здрави деца и да ги приемеш каквито са, а не да се стремиш да ги правиш такива, каквито си си представяла, че ще бъдат, да ги възпитаваш от най- ранна възраст, за да ти е лесно после и другото условие е да имаш качествен мъж до себе си, който да бъде твоя помощ, а не поредното дете.

Момичета, за мен това беше супер вдъхновяващ и успокояващ разговор 🙂 За пореден път се убедих, че можеш да си майка на три деца, да ръководиш хора, да управляваш бизнес и да се заринеш с пране в същия ден:) Благодаря ви, че споделихте вашия опит и мисли с нас 🙂

Каня всички вас да си говорим за деца, работа и мъже в профила ми в инстаграм:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

The post 3 майки на по 3 деца в Смолян, София и САЩ със собствен бизнес споделят отговори на едни и същи въпроси appeared first on Radostna Mama.

Как започна всичко

Видяхме уголемен тестис на детето, когато още нямаше навършени 2 години. Нямаше никакви болки или друг тип тревоги. Водих го в Александровска болница, после в Пирогов, после в МЦ “Детско здраве”, докато накрая го прегледаха и оперираха в Токуда.

Кратка история на детските уролози в София

Накратко историята е следната – видяхме, че има проблем. Получихме куп препоръки за най-добрите лекари в Пирогов, но там не успях да се справя със системата или по-скоро липсата на система за чакане, прегледи и изобщо стори ми се кошмарно преживяване след като 2 пъти пробвах да водя Деян там и това фоайе, в което се чака часове наред, без никаква информация кога ще бъде прегледано това малко дете + този кабинет, в който се случват какви ли не манипулации, докато ти си вътре за документ или твоето дете е на преглед, не беше за мен.

Психически ми се отрази адски зле, плаках и двата пъти след като напуснах клиниката по детска урология и семейно решихме, че за такава рутинна операция е по-добре да изберем частната болница, в която се чувстваме комфортно и спокойно.

Решението за операция на тестиса

Детето беше на преглед, на ехограф се установи проблемът и получихме препоръка да изчакаме да навърши 2, за да сме сигурни, че няма да има промяна и операцията е належаща. А и стана ясно, че с напредване на възрастта, той става по-тежък и тези съдове, които пропускат течността от коремната област към тестиса, ще бъдат натоварвани повече. После дойде Коронавирус и изолацията вкъщи. Той навърши 2 през април и след като се престрашихме да отидем отново на лекар през юни всичко се случи за 2 дни. Във вторник на 23.06.2020 бяхме на преглед, на 24.06.2020 Деян мина прегледи, изследвания и консултации в болницата, които да го подготвят за операцията на следващия ден.

Процесът преди, по време и след операцията

Накратко ще разкажа, че вземането на кръв беше наистина гадно, защото е от вената и се наложи 5 човека да го държим, а в допълнение към това трябваше да бъде гладен и жаден, което го изнерви допълнително. После направихме PCR тест за Covid-19 за детето и мен, като на малкия се поема от касата, но аз платих 130 лв и беше доста неприятно бъркане в уста и нос. Накрая консултации с лекарите – педиатър и анестезиолог. Прекарахме цял ден в болницата, имаше доста умора у мен и Деян, но по-важното беше на другия ден да мине спокойно и да си ходим вкъщи.

Преди операцията

Операцията беше планирана за 8 сутринта, първи по ред, тъй като беше най-малък на опашката от чакащи да бъдат оперирани. Детето е гладно и жадно. Дава му се сиропче за упойване, преди да го закарат в предоперационната, но това сокче не му подейства изобщо и се разделихме с ужасен плач. Бях наясно какво ме очаква, защото брат му Боян е опериран в същата болница от пъпна херния и се случи абсолютно същото – сокче, което не подейства + неутешим плач. /Държа да кажа, че преди нас имаше друго дете, което беше доста замаяно и видимо по-спокойно след сокчето/. Процедурата е вземат майката и детето, возят ни до мястото и майката оставя малкото на лекарите.

За моя радост, анестезиологът веднага го гушна и поведе в операционна и аз бях спокойна, че скоро ще е напълно упоен и няма да се мъчи.

След около час и 10 минути дойдоха да вземат леглото от стаята му, за да го докарат в него, като аз ги придружавам.

След операцията

Изпитвах страх от това какво ми предстои, защото очаквах едно омаломощено детенце, което все още излиза от упойка, но пак за наша радост, Деян плачеше така силно, че се чуваше от много далеч. Това ми даде спокойствие и утеха, че е излязъл добре от упойката и като го видях боен да се мята и да иска да се освободи от анестезиолога и всички, които го пазят, знаех, че е добре. Някак се зарадвах, че е “във форма”.

След като се върнах в стаята започна гадната част.

Гадната част

Детето плачеше силно, не приемаше никакви форми на успокоение, а трябваше да лежи и да го приспя, за да си почива.

Не се справих нито с успокоението, нито с приспиването. Сякаш полудя. Мяташе се по леглото, викаше “там”, “там” и сочеше вратата да излиза навън. Знаех, че не е ок да го разхождам навън и се опитвах всякак да го успокоя, но никак не успявах.

После дойде още една гадост – скъса си абоката – буквално и ужасно кръвта шурна като фонтан и трябваше да реагирам бързо да спра кръвта от ръчичката му, да го успокоя и веднага да го изкарам навън, за да се успокои макар и леко.

Бях притеснена за детето, но и за персонала, че ще ми се скарат, че не се справих да го опазя. Сестрата спокойно ми каза „Защо не се обадихте, щях да го махна, да спра кръвта, да почистим?“ Нямах никаква възможност да реагирам, защото бях заета да пазя Деян да не се нарани и падне от леглото. Но важното е, че не ми се „караха“:)

Изведох го по коридора и сякаш дишането му се нормализира, лека-полека започна да плаче по-слабо, докато се разсея. Сестрите ми казаха, че това не е ок и се наложи да се върнем в леглото. Започна отново да плаче, да се мята, но някак с по-малко сили. Беше доста изтощен и му дадох да погледа малко коли на телефона. Това го приспа, но в просъница ме държеше, не можех да помръдна.

Знаех, че това ще се случи. Очаквах го, пак казвам, заради операцията на брат му, затова си бях подготвила всичко под ръка – вода, сок, солети, телефон, кърпички, памперс. Знаех, че няма да мога да мръдна часове наред от леглото, макар че с големия баща му дойде и ми беше супер подкрепа, гушкаше, разнасяше детето, а сега заради забрана от посещения бяхме сами.

Детето дремна известно време, започна да пийва по малко по препоръка на лекаря, после отново поиска навън, но не можеше да ходи. Явно го болеше раната и го носех навсякъде – урологията е на 4-ти етаж, та няколко пъти слизах и качвах стълбите до долу с него на ръце, където го извеждах на въздух. Бях наистина изтощена от физическа и емоционална умора и това при положение, че изобщо не съм се притеснявала за операцията.

Срещата с лекаря след операцията

Лекарят дойде да го види, да разкаже детайли кое как е минало. Оказа се, че е имал двойно хидроцеле и тази операция доста му е помогнала. За моя супер изненада разрезът се оказа горе под коремчето / ингвинална област/, а не долу на тестиса. Незнайно защо не съм попитала, той не ми е казал или не съм разбрала, но разрезът не беше там, където го очаквах и беше доста по-голяма от това, което си представях. Хубавото е, че тези конци не се махат и спестяваме доста стрес на детето да ходи за такава процедура пак в болницата.

Получихме препоръки за работа със забеления пенис, кога да дойдем на следващия ден за смяна на превръзка и се прибрахме.

Хубавата част

В общи линии операцията мина леко, зорът беше предишният ден и в деня на операцията, когато детето излизаше от упойка, скъса си абоката и трябваше да го нося целия ден. Но вкъщи се отпусна, започна да прави крачки и си “проходи” без проблем. Много плачеше при всяко пишкане, но това нямаше общо с операцията на тестиса, а със забелването на пишката. Предписан му беше антибиотик превантивно след операцията, за да избегне възпаление.

На следващия ден лекарят смени превръзката за секунди, не докосна заголеното място, за да не го боли и се прибрахме. Следващата смяна на превръзка направих сама, а след 2 дни детето беше като ново. Тича, скача, играе си, няма плач при пишкане, само когато го мажа с крем и се налага да отворя добре, за да стигна до главичката.

Една седмица по-късно сме спокойни, че го направихме и макар да го пазим от брат му да не го удари, от колички да не “язди” / с това не се справихме много добре /, не правим нищо по-специално от преди. Не ходи на ясла 10 дни, за да се върне в пълна бойна готовност.

За финал ще споделя, че стрес при нас нямаше, не съм се тревожила за нищо освен за :

• вземане на кръв от вената;
• скъсване на абоката, което се и случи;
• първите няколко изпишквания;
• мазането на оголената главичката;

Това са рутинни дейности и просто трябва да стиснем зъби и да преминат. Не съм си мислила дали ще мине добре операцията, какво ще се случи и т.н. Имаме доверие на лекарите в болницата и това ни даде пълно спокойствие, че сме направили правилния избор за детето и семейството ни.

Надявам се тази кратка история да ви помогне, ако ви предстои и да знаете, че няма страшно, децата са абсолютни бойци и се справят много по-добре от нас в такива ситуации,

#Радостнамама

The post Уголемен тестис и операция на двегодишния Деян appeared first on Radostna Mama.

Имаше дни, в които си мислех, че да носиш бебето си в слинг или раница е най-тъпото и безсмислено нещо на света. Мислех си, че тежи, че няма нужда, че ще си изкриви краката, ще ме заболи гърбът, не виждах причина и другите хора да го правят. Докато една приятелка ми даде нейната раница, купена от Америка за няколкостотин долара. В този ден прогледнах.

Боян, големият ми син, беше на около 8 месеца, когато го сложих в ергономична раница. Не усещах тежест, беше приятно детето да е така прилепнало към мен, но в същото време да имам две свободни ръце. По това време живеехме на втория етаж без асансьор и се налагаше да нося детето постоянно нагоре – надолу. Не искаше да стои в количка. Не искаше да заспива в легло. Изобщо раницата ми дойде като спасение на всички нива.

Започнах да излизам по няколко пъти на ден, а не само веднъж, защото вече не се тревожех, че ще се изморя, че пак ще го мъкна на ръце, че ще плаче, че ще му се спи.

Пазарувах, разхождах се, смело се возех в колата без количка, защото знаех, че го мятам в столчето, после в раницата и не се занимавам с излишни товари. Можех да си нося и допълнителна чанта за пазар, раница с нужните за него и мен неща.

Изобщо започнах нов живот и го нарекох СВОБОДА.

В един момент приятелката ми си поиска раницата, за да носи нейното детенце. Изпаднах в ужас. Върнах й я и на секундата влязох в първия детски магазин, за да си купя нова. Извадих супер късмет, защото се уредих с лека и удобна раница, не беше много скъпа, а и допадна на детето и имаше джобче отпред. Джобчето беше моята допълнителна екстра за пари, ключ, телефон, биберон, всичко, което може да се събере в няколко сантиметра, но без което не можеш навън, дори и да си излязла само да приспиш детето пред блока.

Носих Боян до 1.2 г, когато забременях с Деян и спрях. Не защото ми тежеше или усещах дискомфорт, а защото имах проблемна бременност и не биваше да вдигам тежко.

Деян се роди през април и нямах търпение да стане на 3-4 месеца, за да го сложа в раницата. Преди това тествах слинг, но не ми се получи. Все още съжалявам, че не се обърнах за професионална помощ, защото съм сигурна, че щяха да ме научат как да го слагам и нося от ден 1, за да не ми се налага да се мъча с двете деца – кое иска в количка, кое иска да спи, кое иска да тича и т.н.

Нямаше 4 месеца, когато сложих Деян в раницата. В началото плачеше, мяташе се и на мен ми се ревеше, защото знаех какво ме чака, ако не го науча да стои в нея. За моя радост бързо го преборих с търпение и упорство от моя страна.

Толкова свикна с раницата, че го приспивах в нея всеки ден. Срещах се с приятелки по кафета и ресторанти с него в нея. Посещавах конференции и събития. Рисувах с Деян в раница, презентирала съм на срещи с него дори. Цяла зима съм го разнасяла напред-назад, дори си купих покривало за раницата, за да не му е студено. А най-хубавото беше, че ходих и на танци с него, той си заспиваше в раницата, а аз активно се разкършвах.

Не помня кога спрях да го нося и защо, но така или иначе, ако не беше раницата, нямаше никакъв шанс да изляза с две малки деца на площадката, да стигна до колата или да отида до магазина. Е, раницата ме спаси и направи радостна мама за пореден път.

Ако някой ден имам трето бебе, първото нещо, което ще направя като се роди, е да се свържа с Ани за професионална консултация за слинговете. Иначе няма никакъв шанс да се справя с три деца и то навън сама.

В заключение ще кажа, че един мой предразсъдък, базиран на нула знание и проучване, можеше да ме лиши от щастието да си нося децата и да правя любимите ми неща с тях, да съм със свободни ръце и кръст да не ме боли. А и добре, че се доверих на приятелката ми Криси / Феята/, от която винаги има какво още да науча.

Мили майки, носете си бебета, толкова е сладко и полезно,

#RadostnaMama

The post За бебеносенето – моето спасение с две деца с малка разлика appeared first on Radostna Mama.

Ето защо днес ви споделям за подкаста – какво е, защо да го слушате, какви български има и каква ползата за вас.

Накратко: подкаст е като интернет радио, което можеш да си слушаш, когато искаш, тъй като епизодите или отделните предавания са на запис, а не на живо. Можеш да си свалиш епизодите на телефона или да се абонираш за канала, за да знаеш кога ще има нов. Като радио е, защото е аудио формат, но не се излъчва в реално време и това ти дава свобода да слушаш когато и където искаш. Може да е няколко минути с един водещ или часове с много участници. Освен в iTunes / Apple Podcast / можеш да слушаш подкасти в множество платформи за музика и аудио като Spotify, SoundCloud или директно от сайта на този, който прави подкаста. С други думи това е аудио съдържание на поискване – по темите, които искаш; във времето, когато ти харесва.

И сега дългата версия:

Думата подкаст идва от iPod & broadcast. През 2004 г бившият MTV водещ Адам Къри заедно с програмиста Дейв Уайнър създават програма, която му дава възможност автоматично да сваля интернет радио предавания на неговия iPod. После още няколко програмисти работят по идеята му и така се раждат днешните подкасти.

Иначе за аудио блогване се говори още през 80-те години на 20-ти век в Америка. Но в крайна сметка терминът “подкастване” се появява за първи път във вестник “Гардиън” в началото на 21-ви век.

Интересно е, че през 2017 г в САЩ са направили проучване и са преброили близо 42 милиона американци над 12 годишна възраст, които седмично слушат поне по един път подкаст.

За България не съм видяла подобни данни, но и тук не липсват подкасти. Голям списък с такива видях наскоро в този сайт: https://kakvonauchih.com/spisak-s-balgarski-podkasti/ , а самата аз съм фенка на няколко, които споменах в инстаграм профила ми www.instagram.com/radostna.

И след това кратко въведение за същността на подкаста дойде време да споделя защо да го слушате, защо е важен за вас и какво ще ви донесе:

1. Музика може да си слушате винаги от куп източници. Тя е задължителна за настроение, танци, скачане и спорт, но подкастът не заменя музиката. Той я допълва.
2. Всяка от нас има предпочитания за теми, интереси и нови неща, които иска да научи. Както вече разбра, на английски има стотици подкасти, а и на български, както и на редица други езици, не липсват. Винаги можеш да надградиш знания по твоята тема чрез подкаст, който да чуеш във време, когато ти е удобно, в поза, която можеш, на светло или тъмно, с децата или без, докато ходиш, играеш или пък миеш чинии. Можеш да чуеш световно известни личности, хора от медиите, звезди в различни предавания на подкасти. Да слушаш редовно епизодите на американски, немски или други радио станции, списания, платформи.
3. Подкастът носи настроение, знание, връзка с любими водещи или личности, които създават съдържание точно за теб. Сега се сещам за официалния подкаст на Манчестър Юнайтед, в който можеш да чуеш футболната звезда Димитър Бербатов в открит и искрен разговор.
4. Подкастът може да бъде толкова забавен, че да нямаш търпение за следващия епизод. Особено ако избереш да слушаш някой, който отразява твоята действителност по смешен начин, без да те обижда.
5. С подаст можеш да се измъкнеш от постоянното детско мрънкане и безумни теми, с които те занимават децата нон-стоп, особено сега като сте 24/7 заедно. Слагаш слушалки, усмихваш се и кимваш, посочваш с пръст или клатиш глава, за да демонстрираш, че слушаш децата, а реално си на други честоти.
6. Подкастът може да бъде прекъснат по всяко време, ако изскочи нещо по-важно, защото е на телефона ти, свален е епизодът или просто му даваш пауза, докато можеш да се върнеш към него отново, без да губиш нищо от това прекъсване.
7. За мен подкстът е супер източник на вдъхновение, защото всеки ден чувам нови гледни точки, нови проблеми за решаване, нови смешки за повтаряне.
8. Професионалните подкасти по теми, които са ти важни, биха могли да ти помогнат и в работата. Аз слушам за дигитален маркетинг и социални мрежи, за бизнес и възпитание на децата, докато готвя или сгъвам прането.
9. Ако слушаш определен подкаст, несъзнателно можеш да станеш част от общност, която също го слуша. Да споделяте смешки, които други не разбират или да цитирате част от епизода, да се свържете по интереси.
10. Подкастът за мен се оказа много по-яка форма от видеата в YouTube, които трудно гледам и трудно създавам, затова пуснах мой личен

Radostna Podcast

Неговата цел и мисия е да те усмихва, радва и да те учи всяка седмица на нещо ново, което самата аз съм разбрала случайно или с търсене. Засягам теми за семейство, деца, но най-вече за щастливи жени, които не се страхуват да си поискат още – още удоволствия, още свободно време за себе си, още красиви рокли, още сбирки с приятелки или пък още секс от мъжа.

Първите два епизода може да чуете тук:

Епизод 1: Трикове за радост в извънредно положение с деца

Apple Podcast – https://podcasts.apple.com/bg/podcast/radostna-podcast/id1509103773

Spotify – https://open.spotify.com/show/0kYVNe5rn9yfKhrcxgLYzQ

SoundCloud – https://soundcloud.com/radostnamama/radostna-podcast

Епизод 2: Безумни и смешни поводи за скандал с любимия – тест за жени

Apple Podcast – https://podcasts.apple.com/bg/podcast/radostna-podcast/id1509103773

Spotify

SoundCloud

Който и подкаст да избереш да чуеш за първи, втори, пореден път, нека той ти носи нещо – забава, знание, настроение, нека допринесе за радостта в деня ти,

#RadostnaMama

The post Какво е подкаст / podcast / и защо е важен за майките? appeared first on Radostna Mama.

Писна ти от всичко и си на ръба да викаш ей така за успокоение? Или пък си в такава дълбока апатия, че таванът да падне, няма да разбереш?

Спри! 

Имам няколко радостни идеи за теб, освен това съм ти подготвила и нещо ново, за което разбрах преди дни и от което можеш да правиш по някой друг долар на ден.

Заинтригувах ли те? Пусни си Радостна Подкаст и ела да си говорим в инстаграм

The post Слушай епизод 1: Трикове за радост в извънредно положение с деца appeared first on Radostna Mama.