Момичета, напоследък работните процеси ме вълнуват доста повече от игрите с децата и това си лични в цялостната ми комуникация тук и в социалните мрежи. И си мисля, че не е задължително лошо 🙂 Работи ми се и се радвам, че мога да си създавам офис пространство, което да ми носи радост, настроение и истинско желание за още свършени дела.
По този повод отново поканих Мила Владиславова, която познаваш от
но ако си пропуснала да припомня, че Мила е майка на две деца, дизайн експериментатор, който обича да създава щастливи пространства. Занимава се с проектиране и реализиране на интериорни проекти в различни стилове, а аз обожавам да гледам инстаграма й, където показва Преди и След на работени от нея помещения.
Автор е на блога mila.land , създател на thehouse.social – https://thehouse.social/, където почти всички имаме фотосесии, защото мястото е просто прекрасно.
Връщам се на темата за работата и офиса вкъщи, както казва Мила:
Всички сме чували онази запомняща се песен, в която “бара е до морето и морето е до бара”. В последните години, обаче, доста по-актуален рефрен би бил “офисът е в хола, а детската градина – в спалнята”.
Положението е такова каквото е, и най-доброто, което можем да направим с хоум офис ситуацията, в която се намираме, е да си го направим по приятно у дома.
Експертите съветват да съблечете пижамата, да се срешете и да си обособите истинско работно кътче вкъщи, което да подпомогне концентрацията, да повиши работособността и да ви направи една идея по-щастливи на работното място.
Ето моите 6 стъпки, които ще ви помогнат да се справите по-лесно с тази задача:
- Огледайте добре пространството, с което разполагате и набележете място, което има достатъчно място за малко бюро и стол, както и достатъчно слънчева светлина. В ограничената градска среда това може да не е съвсем лесна задача, но на помощ могат да влязат компактни варианти за бюро, като например прибиращ се плот, който да отваряте, само когато сте “в офиса”.
Ако сте от късметлиите, които разполагат с достатъчно място за нормално бюро, то заложете на нещо стилно, което да се вписва добре в останалата част от интериора.
- Помислете за поставянето на преграда, която психологически да ви помогне да се отделите и да останете насаме. Може да потърсите вариант за бюро в комбинация с етажерка, който да ви помогне да отвоювате малко територия.
3. Добрият офис стол също е задължителен и не бива да го подценявате. Търсете модел, който осигурява добра опора за гърба и врата, по възможност с подлакътници и възможност за лесно регулиране на височината.
4. Не забравяйте, че работното място трябва да ви вдъхновява. Сложете зелено растение, снимка от любим спомен и ли житейска мъдрост в рамка, която да ви кара да се чувствате добре.
5. Не подценявайте светлината. Осигурете си максималното възможно количество светлина, което можете. Поставете огледала в стаята, за да я усилите. Без значение дали работите на компютър, количеството светлина, което получавате ежедневно, влияе пряко на здравето и настроението ви.
- Направете работното преживяване още по-готино, като си организирате алтернативна релакс/работна зона на терасата. Колкото и странно да звучи, понякога излизането на балкона може да създаде усещане за тотална смяна на мястото и да донесе нов прилив на вдъхновение и сили. А и кой не би искал да има люлка в офиса, нали?
И към тези на Мила аз бих добавила: балната рокля никога не е излишна, гримът също🙂 От известно време вече имам офис, който е обзаведен като куклена къща и всеки път, когато стъпя в него, усещам, че има смисъл това, което правя, че работата ми доставя радост на другите, точно както и този офис на мен. Мебелите са от Em Design, за които съм говорила и пак ще разказвам, тъй като с розовия фотьойл ме спечелиха завинаги.
А когато Боян седна на дивана там за първи път каза: “Хайде да живеем вече тук”. Ей толкова големи почитатели сме на екипа и всичко, което правят в Em Design.
P.S. Този текст е подготвен в партньорство с Йоана от мебелни салони Em Design, с която обичам да пия кафе и вино, да споделям всякакви емоции и да работя. Надявам се, че се е усетило същото ми отношение и към Мила, която го написа в по-голямата му част 🙂
