Навярно малко от вас знаят, че няколко години съм работила за развитието, налагането и изграждането на франчайз системи в България. Тогава бях запленена от новите модели, на които един ден ние ще се радваме, ще ядем или посещаваме. Модели от САЩ, Европа, Австралия.
И ето ме вече майка на две деца, която само се оглежда за нови места, където да ги води и забавлява. Да се развиват, да учат и да се изморяват, за да спят спокойни и по-малко да се бият.
Когато преди 2-3 години отваряха The Little Gym София, бях една от първите, които се записаха на безплатен пробен урок /и вие можете да го направите на този линк. / Изкефих се на идеята за гиманстика за деца и то от толкова ранна възраст. Тогава Боян беше едва на няколко месеца. Случиха се 100 неща и не успях да посетя, но сега когато си партнираме с тях, съм решена да сме редовни всяка седмица.
И да ви споделя защо съм фен на мястото и програмата, още преди да посетя:
- американска е, а аз съм нещо като омагьосана от Америка и новите технологии, системи и неща, които вземаме от тях
- обучава децата не само да скачат и да правят кълбета, но следват определена програма и това допринася за ученето
- децата стават по-уверени, работи се и по въображението, учи се английски и дори математика
- възпитват децата на дисциплина по възможно най-лекия и неусетен начин, без принуждаване или натиск
- така е измислено, че в цял свят във всички салони на бранда се прави едно и също всяка седмица и ако ви се наложи да се преместите или да пътувате с децата, намирате си салона в новата държава и ги пускате там, сякаш миналата седмица са били – за чужденци, дипломати или пък постоянно пътуващи това е опция децата да намират познатото и сигурно на новото място
- толкова се трогнах от думите на собственика в България, че дори се просълзих, а за мен е важно кой и защо стои зад даден проект или кауза:
“Няколко години по-рано, бях изживял нещо като лично прозрение, което в крайна сметка щеше да промени хода на живота ми. Един ден бях „избягал“ от работа, за да присъствам на училищното представление на по-голямата ми дъщеря, Моника. Честно казано, чувствах се много гузен, че все не успявах да отида на нейните специални събития в училище заради работата ми и този път бях абсолютно решен да съм там. Но главата ми не беше там – беше на работа…
Когато представлението започна, нещо прещрака в мен. Очите ми се напълниха със сълзи. Имаше нещо толкова чисто и истинско в тези 25 четири-пет годишни деца от различни цветове и религии, които пееха и играеха заедно, невинни, щастливи, живеещи тук и сега. В този момент осъзнах, че искам да се занимавам с нещо, което помага, закриля и е в полза на децата. Не знаех още кога, какво и как, но знаех, че това ще е новата мисия в живота ми. “
И всичко това преди дори да посетим с Боян, който е на 3 години и влиза в класа “Предучилищна гимнастика от 3 до 6 г или с други думи “най-трудният клас”. Има и за по-малки / от 4 месеца /, както и за по-големи / до 12 г / .
Ето какво се случи по време на първото и второто ни посещение в The Little Gym София:
- ставаме в събота сутрин, аз казвам на Боян, че ще ходим на спорт, той казва “НЕ”
- започвам увещаване и накрая уличих точната дума “Детски център с ластици за висене” / тук вмъквам, че при Боян думите са много важни и носят различен заряд и емоции, затова доста внимавам и постоянно измислям нови думи за едно и също нещо/
- Стигаме до джима, който се намира на бул. България 118 и ни е доста далече, но пък така си минава половината ден с возенето до там и обратно
- Боян е пленен от видяното – шарени стени, високи стъкла, вътре толкова много неща за катерене, висене и търкаляне
- Събухме се и хайде да започва нашият клас – по принцип това е възраст без родители, но тъй като на него му беше за първи път, аз влязох с него за подкрепа и опознаване
- В началото той само стоеше встрани, наблюдаваше и не искаше да се включи в никакво занимание, но после се отпусна и започна да участва избирателно
- така се зарадвах, че никой не му даде зор или не го накара насила да направи някое упражнение, защото щеше да стане “цирк” и рев до небесата и хайде да си ходим, без дори да сме пробвали
Аз малко се притесних, че той не изпълнява, но после ме успокоиха, че така е нормално, че всяко дете има свое темпо на свикване, слушане и включване в общата група. Точно като за Боян, когато аз съм там. Без мен е съвсем различно и веднага изпълнява групови занимания.
И продължавам разказа за първата му тренировка:
- игра, скача, къде изпълни, къде не, но за мен беше готино да видя, че се пее на английски, имат ключови думи и упражнение за седмицата, инструкторите са страшно мили и с абсолютна мисъл за децата на тази възраст
- после дойде време за край на тренировката и стикеритееее, които децата обожават
- но не свършваме до тук – той не пожела да си ходи, поиска да рисува, да си прави чай, да гледа другите как играят и най-вече да повторим и ние сесията вътре
Това беше първият път. Втория вече беше по-отпуснат, знаеше къде отива, влезе смело, разгледа всичко и изпълни своите 5 мин exploration time съвсем целенасочено на любимите му ластици, а после се зае да следва инструкции.
Харесва ми. Атмосферата. Хората. Учителите. Цветовете. Емоциите на Боян и стремежът му да направи нещо, което не е правил до сега. Да изпълни успешно упражнение или категорично да заяви – това не ми харесва, няма да го правя.
Тепърва предстои студено време, когато предполагам, че Боян ще чака с нетърпение нещо да му се случи и да отиваме на “детски център с ластици за висене”. Надявам се и там да намери нови другарчета и съвсем да ме освободи като наблюдател в залата, а да си пия кафе пред големите стъкла на спокойствие, но всичко с времето си.
Засега съм радостна, че сме намерили едно готино място за следващите месеци та чак до юни, където Боян учи, спортува и в същото време социализира. Вярвам, че това ще допринесе да е по-спокоен, уверен и още по-комуникативен. Ще бие по-малко брат си Деян и ще е доволен от живота. За напред ще се информирам за рождените дни и лагерите, но сега си мисля, че нашите са още малки.
Да не говорим за ползите от физическата активност и изграждането на такива навици в най-ранна детска възраст. Всяка неделя планирам да сме там с Боян, така че следете сторитата ми на www.instagram.com/radostna и ще разберете в реално време дали това е мястото, на което искате да водите и вашите деца,
#radostnaMama
