Емоциите винаги са били важна част от моя живот. Преди да науча значението на термина „емоционална интелигентност“, го използвах ей така, по мое усмотрение. След разговора ми с Поли, вече съм по-адекватна и зная със сигурност, че ще започна да се грижа за емоционалната интелигентност на моите деца от най-ранна възраст.
Ето я и нея:
Аз съм Поли. През целия си живот ми е било трудно да намеря думите, които да попълня в полетата „ЗА МЕН”. Не държа името, фамилията, образованието или професията да са нещото, с което се определям коя съм. Защото те дефинират една много малка част от мен, и съвсем не МЕН. Не смятам и че тези неща са трайни и кой знае колко достойни определяния за който и да е човек, а и дипломата и трудовата ми книжка вписват всички последни ъпдейти.
Затова… гледам на себе си като на Безименния герой.. от Приказката… Издъхнал много пъти в мечтите си… и получил нов живот в стремежите си да ги сбъдва и сподели. И съм сигурна, че никога няма да спра да бъда. Просто не бих могла.
Днес ви споделям една от тези мечти… FUNтазия.. И всичко, което тя ми помогна да сбъдна.
1. Какво е емоционална интелигентност и защо има смисъл за децата да я развиват?
Имате ли до вас хора, готови винаги да ви изслушат, когато се чувствате зле? Дали тези хора са все повече? Или са все по-малко? Днес почти всеки ще разбере какво казваме, но тези, които ще усетят какво чувстваме се броят на пръстите на едната ни ръка. А ние имаме нужда от тях в тежките ни моменти. Същите моменти, в които за секунда можем да съсипем нашия или чуждия живот с решения, повлияни от емоции, които не знаем как да регулираме.
Това е едно основно предимство на емоционалната интелигентност – възможността да регулираме емоционалните си състояния, за да водят те до здравословен развой за нас и другите.
Емоционалната интелигентност се простира в широките граници от усещането за емоцията, която завладява съзнанието ни, до адекватното справяне с нея и вземането на здравословни решения за действия спрямо нея, преминавайки през взаимоотношенията, които сме развили способност да създадем, без да спираме мотивацията си в целите. Като връхна точка се появява емпатията – способността ни да усещаме емоцията и на другите. Да бъдем и добри слушатели, не непременно да даваме съвети или да се опитаме да дадем алтернативи – а да бъдем слушатели – съпреживяващи другия.
Защо ЕИ е важна? Краткият отговор на този въпрос е: защото всички искаме ние и децата ни да сме живи и здрави. Няма начин да се постигне това – без емоционално равновесие. И това не го твърдя аз. Доказали са го психолозите, които са измислили методиките за развитие и самото понятие „Емоционална интелигентност”.
В ролята на родители се тревожим, че деца боледуват все по-често от все по-редки заболявания;
че нашите деца са хиперактивни;
че трудно се приспособяват към една или друга социална среда;
че проговарят по-късно;
че проявяват агресия;
че не споделят и пр и пр.
Педагозите все повече се притесняват, че академичните резултати на учениците са все по-отчайващи; че концентрацията им отсъства, че предметите не им се отдават и все по-трудно искат да се учат. Причината за всичко това е един съществен недостатък – емоционалната неграмотност. Липса, която остава доста встрани от училищното образование или от темите за дискусия в семейството. Липса, която определя целия ни последващ живот. Тези липси изискват работа по емоционалната интелигентност от ранна възраст.
2. Как реши да се захванеш с тази нелека задача – да информираш и обучаваш по темата за емоционалната интелигентност?
Аз не съм се захващала с тази задача. Тя се захвана с мен.
Един ден се събудих с огромно количество емпатия. Събудих се от упойката. В болницата. За първи път докоснах първородния си син. Как те променя това – не се обяснява. И емпатията не се обяснява, нито се учи.
Толкова години аз се бунтувах срещу репликата „ Какво ги мислиш другите! Някой мисли ли те теб?” И ето – държах едно същество, което тотално не ме мислеше мен – чувстваше ме. И аз него. Сякаш се познавахме от столетия. Аз го мисля до днес. Ще го мисля докато съм жива.
Та, „Какво ги мислим другите” най-общо определя коефициента ни на емоционална интелигентност.
В тези секунди, независимо от всичко, ти усещаш, че имаш всичко. И нещо по-важно – усещаш, че нямаш нужда от нищо друго.
Когато се концентрираме над това – „Кой те мисли теб?” – много семейства свършват разбити, много хора – ограбени…
Навремето не знаех, че тази тема се нарича Емоционална интелигентност. Но имах силна нужда от нея.
Днес сядаме на масата с цялото ми семейство – моето дете от първия ми брак, детето на съпруга ми – от първия му брак… и нашето общо дете. Заедно сме и само ние си знаем колко огромно е предизвикателството да „ги мислиш другите”. Един куп хора и обстоятелства те спират да го правиш. И ако решиш да спреш – последствията са жестоки – за теб и всички, на които държиш.
В създаването на FUNтазия участва цялото ми семейство. Първоначалната идея беше много проста на думи и много сложна на дела – да провокираме децата да поискат да мислят за другите, не само защото и другите ще мислят също за тях, а и защото така ще се почувстват по-добре всички. Това „всички” ние възрастните в България може би имаме склонността да пропускаме.
През последните 3 години сме работили с деца от над 15 държави, заедно с психолози и педагози. Свързахме се с института в Йейл, ООН, CASEL, европейските SEE организации и най-голямата международна организация за Емоционална интелигентност – Six Seconds, с които понастоящем си колаборираме. Защото всички бяхме на едно мнение – че ако „не ги мислим другите” – ние сме изгубени. Ние сме аутсайдери. Замислям се в колко неща нашата държава е аутсайдер в момента. Много от нас, българите, обвиняват начина ни на мислене и манталитета ни. Ако това е проблемът – тази задача е важна не само за мен. Важна е за всички.
3. Как повлияват такъв тип занимания на агресивни или пък интровертни деца?
Решението за агресивно поведение идва от огромния емоционален недостиг. Интровертността се появява като защитен механизъм при емоционално изоставяне. Детето непрекъснато дава сигнали за своето емоционално състояние, с цел да получи внимание. Когато продължително време не го получи, то свиква да затваря в себе си чувствата си, защото така или иначе, не получава откликване на тях. Идеята на заниманията за развитие на емоционална интелигентност е да не се стига до там. Те са вид превенция, преди да се е случил проблемът.
Ако вече имаме като факт агресивно или интровертно поведение – всякакви игри, упражнения и други занимания за емоционална интелигентност, в най-честите случаи, ще бъдат посрещани с отхвърляне и съпротива за участие в тях. Това също трябва да е достатъчно красноречив сигнал за родителя или учителя, че има проблемно състояние, което може би не е редно да тълкуваме сами. При всички положения – възстановяването на изгубения диалог е първото нещо, към което трябва да се стремим. Случим ли го – най-малкият ефект би бил в предотвратяване на агресивните моменти. Цялостното регулиране на импулсите става доста по-постижимо. А това е от съществено значение да се случи, особено преди детето да е постъпило в първи клас. Невъзможността му да контролира своите импулси би довело да липсата на съсредоточеност в клас, невъзможност за установяване на приятелска среда, изолация, и големия ужас за всеки родител – ниския успех.
Всъщност ниският успех в повечето случаи не се дължи на ниско IQ – дължи се на липсата на регулаторни механизми за емоционалните ни състояния – които на практика са ключът към всеки последващ неуспех в живота ни.
4. Какви лесни активности можем да прилагаме у дома, без да се налага да посещаваме курсове или специални места за развитието на емоционалната интелигентност у нашите деца?
Нашият екип създаде първите авторски помощни материали, адаптирани на български език за развитие на емоционална интелигентност. Те могат да се използват както в семейна среда, така и в училищна – за деца над 3 години. По-голямата част от тях са безплатни и напълно достъпни в интернет – като Дневника на Емоциите, като Песничките за запознаването с различните зони на чувствата, Песничката за овладяване на енергията – Жълтия танц.
Една подобрена версия на Дневника на Емоциите е Магнитният пъзел, който съвсем наскоро приключихме да тестваме с фокус групи и вече може да бъде поръчан от родители и учители. Той върви с инструкции за 7 различни семейни и групови игри, свързани със споделянето на емоциите и различни случки от живота ни, които са ги провокирали. Игрите нямат толкова за цел събирането на точки за победа – а откровеността в участието и готовността за споделяне – като основна отправна точка в работата по развитие на Емоционална интелигентност. Игрите ни учат, че ако сме открити, искрени – няма начин да губим не само в играта, но и занапред в живота. Споделянето е част от разрешаването на проблема – защото научим ли се да го правим – можем да дадем възможност на някого да ни помогне, разбирайки от какво имаме нужда. Оставаме ли затворени в себе си – затваряме и проблема си. Не даваме шанс на самите себе си да си помогнем. Затова към инструкциите за магнитния пъзел имаме 7 дискусионни теми, именно с цел споделяне. Игрите и дискусиите могат да помогнат например на един учител да проведе над 25 различни урока и упражнения с децата в детската градина или класа. Същото важи и за родителите. Ние, например, с помощта на пъзела си правим табло – нещо като „семеен кодекс” – Как всички да си помагаме и да се чувстваме по-добре заедно.
5. Кои са директните ползи за децата и родителите от заниманията за развитие на емоционална интелигентност?
Развитието на емпатия, толерантност, способността да работим в екип, преодоляване на дистресови състояния, способността да комуникираме и изграждаме трайни взаимоотношения, да оставаме мотивирани в целите си, да вземаме премислени и адекватни решения – здравословни за нас и хората около нас. Тези игри и занимания имат за цел да им покажат, че няма лоши емоции – и всяко емоционално състояние може да е повод за нови знания – стига да направим правилна регулация в посока на последващите действия.
Трябва да се има предвид, че всичко това е вече научно-доказано. В последния доклад на ЕС от тази година се търсят начините за интеграция в образованието – у нас и другите държави-членки.
6. На какво трябва да се научат първо родителите, преди да се захванат да се занимават с децата по темата?
Като за начало да сме наясно, че същество като „перфектен родител” няма. И всички ние, дори в огромните си стремежи и усилия да бъдем перфектните родители – сме и лоши родители. И не бива да се страхуваме да си го признаваме. И да говорим за това. Тоест да бъдем откровени, открити и искрени в отношенията си – особено в тези към нашите деца, които в крайна сметка имат нужда точно от това.
Едва постигайки тази настройка на съзнанието, че ролята ни на родители не ни превръща автоматично в безгрешни примери за подражание, можем да говорим за по-нататъшни действия, които биха имали успешни резултати. Защото е нужно да приемем факта, че не просто ние можем да учим децата, но да се отворим за тях – за всичко, което те могат да ни дадат във всяка секунда от контакта помежду ни. Да имаме възприемчивостта към тях – точно такава, каквото изискваме те да имат към нас. Едва тогава процесът може да бъде двупосочен. И това е едно добро начало. И едновременно е много лесно… и адски трудно.
Когато преди 4 години, събирах своя багаж и този на две-годишния си син и бях принудена да напусна мястото, което дотогава наричах семейство, което бях сигурна, че е нашият дом, сигурност, опора – бях стъписана от страх. Страхът има толкова различни лица и толкова парализиращ ефект. Но когато си уплашен за друг, това може да те отвори за него в усилията да му възстановиш отнетото чувство за сигурност и утеха.
Това се случи с мен. Стоях в една нова празна стая с две-годишния ми син, с огромните му очи, и трябваше да го убедя, че това ново място е новият му дом. Всичките ми сетива се отвориха в готовност да реагирам на всеки въпрос, да облекча всяко страдание, да разсея всяка несигурност, да обясня всяко объркване. Трябваше ми да премина през този разбит брак, за да осъзная не просто, че всяко дете има нужда от подкрепа и споделеност – а колко огромна е тя. И колко пагубно е ако не я получи. Трябваше ми да премина през този разбит брак, за да разбера и друго – няма начин да накараш някого да прозре тези неща, ако той просто не иска да ги прозре. И, че това може да те кара да искаш, но да разбираш как не можеш да заместиш ролята му със себе си. Защото отсъстващата роля на някой член от семейството – не може да бъде поета от наличните такива. Няма компенсаторен механизъм в съзнанието на едно дете, който да замести отсъстващия му баща или майка. Има обаче силата на изслушването, споделянето и взаимността в разрешаването на ситуациите, голяма част, от които е самото им приемане. И ако ти не си искрен в тях – значи и теб те няма – дори физически да присъстваш.
7. Разкажи ни за POP-UP фестивала в България? Кой и как го организира? Как се стигна до такова събитие изобщо?
Това е най-голямото събитие за развитие на Емоционална интелигентност в света, подкрепено от ООН, CASEL, UNICEF и много други. То е събитие-пример за здравословна среда за нашите деца. Тази година, по данни от последните дни, ще се включат почти 800 000 участници и доброволци от над 170 държави по света. България ще е една от тях.
Аз съм изключително щастлива, че сме един от едва 40-те международни партньора на провеждането на събитието по света. Още по-щастлива и горда съм, че всички лидери в образованието, които ще са доброволци и ще проведат в над 20 места в страната Фестивалните активности, имат желанието и далновидността да работят за Емоционалната интелигентност на българчетата. Това, само по себе си, е едно от доказателствата, че генерализираните изказвания от рода на „Образователната ни система не става”, или че „Учителите карат децата само да зубрят” – са тотална клевета.
Тук искам да благодаря точно на тези учители, родители, директори и психолози, които случват нещата. Които без излишно мрънкане – търсят решенията на проблемите. Които не се обезверяват, че системата ги убива – защото осъзнават, че те са системата и могат да претворяват в нещо модерно и ефективно – заедно.
Само първият месец след пускане на комплекта ни табла за развитие на Емоционална интелигентност – над 100 учителя се сдобиха с него и потвърдиха приложението на методиката RULER в своите класове и групи от детски градини. Това е достатъчно красноречиво.
8. Какъв ще е достъпът до събитието в София на 24.11? Как родители и деца могат да заявят участие? Плаща ли се? Колко време ще бъде?
Достъпът става чрез направена предварителна регистрация през формата от нашия сайт. Събитието ще е платено – средствата, които се съберат ще бъдат дарени за благотворителна кауза в полза на програма за превенция от изоставяне на деца.
Събитието в София ще се проведе в две части, с две различни групи – от 11ч. и от 15 ч. Ще има много игри за развитие на емоционална интелигентност, песни, танци и време за дискусии. Това е фестивал за приятелството и радостта от това, че сме заедно – затова точно това и ще правим – Ще се насладим на това – да бъдем заедно!
9. Какво предстои след фестивала? В каква посока ще работите с твоя екип?
Още няколко безплатни ресурса, сред които песен за червената и синята зона от Барометъра на емоциите – за обяснение и разпознаване на гневните и депресивни състояния.
Планираме множество събеседвания с професионалисти в сферата на психологията и образованието. С институции и фондации.
Вече сме изградили връзки и партньорства с ключовите организации в международен план, с цел експертиза и актуална информация по темите за EQ при децата.
Планираме колаборации във връзка с ползите от развитието на Емоционална интелигентност при юноши със зависимости, деца с аутизъм и различни синдроми. Опитваме се да работим в много направления и за мое щастие срещаме широка международна подкрепа.
Благодаря на Поли за този искрен и сериозен разговор и още повече, че се е заела с толкова важна част от развитието на нашите деца. Моите деца са още малки за фестивала, но със сигурност аз ще отида да се вдъхновя за бъдещето им. Каня да го посетите и вие с по-големите деца,
#RadostnaMama
