Няколко вечери подред се опитвам да чета приказки на децата, но мисията е почти невъзможна, защото едното иска да я къса, хвърля и яде, другото иска да види всяка картинка и да зададе поне 100 въпроса в секунда, затова се върнах на добрия стар метод за приспиване, а именно с приказка, измислена от мен.
По принцип разказвам различни истории с участието на Франклин и Мери, които са брат и сестра, на 3 и 2 години и им се случват случайно или не абсолютно същите неща, каквито на Боян и Деян през деня:)
На Боян страшно много му харесва да изживява нещо преди да се е случило на него, благодарение на Франклин, или пък да изпита пак емоциите от случилото се като преповторим историята от деня с любимия му герой.
А той се казва така, кръстен на небезизвестния Франклин костенурката 🙂 Мери пък дойде от една пиеса, която написах и играхме в 6-ти клас в училище 🙂 Там героят приятел на Мери беше Питър, но това е друга тема.
И ето приказката с поука и вдъхновение за Боян:
Една сутрин Франклин влезе в детската градина и започна игрите с приятелите си. После госпожите събраха децата и им поставиха въпрос:
“А вие написахте ли писмо до Дядо Коледа? Какъв подарък ще му поръчате?”
Франклин видимо се притесни и остана замислен след това питане. По-късно обядва, спа и отново си игра с децата, а когато баща му го взе следобед, той веднага помоли:
“Тате, да се прибираме!”
Баща му с радост изпълни заръката и още от входната врата, Франклин се провикна към майка му:
“Мамо, имаме важна задача днес! Трябва бързо да напишем писмо до Дядо Коледа!”
Майка му се усмихна, подготви хубав лист хартия и един молив и ги подаде на Франклин. Попита го:
“Имаш ли нужда от помощ или нещо друго?”
Франклин не пожела никой да му помогне и се захвана с важната задача. По-късно поиска плик и мушна писмото вътре, запечата го и го скри под възглавницата си.
На сутринта помоли баща му да го заведе до пощата, за да изпрати писмото си и спокоен влезе в детската градина при децата.
Минаха дни, темата се забрави и всичко беше наред.
В деня на Коледа обаче Франклин се разтревожи! Дали Дядо Коледа ще дойде, дали ще изпълни желанието му. Той беше умислен и чакаше белобрадия старец с трепет.
Когато чу дългоочакваното Хо – Хо – Хо и хукна към вратата, следван от сестра си Мери. Двамата посрещнаха Дядо Коледа, настаниха го до елхата и го почерпиха с бисквити. Той отвори чувала и извади един подарък. Франклин вече беше спокоен. Но после извади и още един и детето се озадачи. Той беше поръчал само едно нещо.
И ето какво се случи тогава:
Дядо Коледа първо подаде една красива кукла на Мери, а после даде огромна кутия на Франклин и на висок глас сподели с родителите на децата:
“Франклин е най-доброто дете! В писмото си той поръча само един подарък и той беше за сестричката му Мери, която не може да пише и Франклин се притеснил, че ще остане без подарък и много ще плаче, а за себе си той не беше поръчал нищо. Когато прочетох писмото му разбрах, че той заслужава най-големия подарък, защото първо мисли за по-малката си сестра, а после за всичко останало.
Заповядай, Франклин, това е мечтаният от теб камион за пренасяне на отрязани дърва в гората, който ти така силно искаше, но не написа в писмото си!”
Франклин грабна голямата кутия, бързо разкъса хартията и онемя камиона.
Беше така щастлив, но и спокоен, че Мери е получила куклата си!
Дядо Коледа отиде да раздава подаръци и в другите къщи, където много послушни деца го очакваха, а семейството на Франклин си направи селфи пред елхата!
И Боян естествено пита: А какво е селфи:) А преди това ме пита:
Какво си е поръчал Франклин?
Накрая заспиваме с думите:
Когато мислиш за другите, винаги получаваш повече 🙂
Ще се радвам да разкажете тази приказка на деца, които имат брат или сестра и да споделите как са реагирали,
#RadostnaMama
