През последните дни избрахме няколко места, които да посетим, освен паркове и площадки.

Кончетата са радост за очите, щастие за децата, затова тази седмица посетихме

Конна база “Ахил”, за която писах повече тук

и вероятно ще ви е любопитно да разберете, че на 30-ти, 31-ви май и 1-ви юни ще има специално събитие там “Деца помагат на деца”,

което ще набира средства за провеждане на конна терапия на деца със специфични нужди.

Конна база “Войнеговци” – смело мога да кажа, че толкова коне на едно място бях виждала само по телевизията. Мястото е интересно и просторно, дори и да не яздите, струва ми се готино да посетим просто да наблюдаваме животните и природата около тях. Хубаво е. А Боян не пропусна да се качи на кон, въпреки строгия дори рязък тон на един от мъжете там. Кака Сияна обаче оправи положението с мило и топло отношение.

Следващата ни конна база ще бъде “Адгор” защото Симона ми разказа за нея и нямам търпение да посети, но все си мислех, че е по-различно преживяване там, сякаш за професионалисти, докато не прочетох повече на сайта им и разбрах, че и деца под 7 години могат да направят кратка обиколка с кон.

И докато съм на конна вълна, ще споделя, че преди време бяхме и в “Нова звезда”, но там някак не беше нашето място и въпреки това препоръчвам да посетите да се порадват децата на животните там.

На кончета сме водили децата и в конна база “Хан Аспарух” в София. Там имаше една кръчма с кебапчета, която ни спаси от глад, та имаме хубав спомен.

В “Кондабайда” има малко пони, на което децата истински се забавляват, както и други животни. Вижте и него, ако търсите идеи къде да водите децата след изолация, хем да социализират, хем да не са на закрито с другите. Последно видях и куклен театър там на открито.

За пръв път бяхме семейно на кръчма след близо 2-3 месеца вкъщи. Избрахме случайно село и селска механа с игрушки. “Пуката” в Световрачане спазва всички изисквания за дезинфекция, защото докато бяхме там видяхме няколко пъти да чистят масите до нас правилно, имаше дезинфектант навсякъде, спазваха правилото за настаняване на семейство на маса и броя хора, а храната беше приемлива като за село. За децата има катерушки, пързалка и люлки точно пред масите. Препоръчвам.

Зоологическата градина, колкото и тривиално да е, върши чудесна работа в тази ситуация – широко пространство, животни и 100 неща, които децата да правят там, че да не скучаят. Нашите играха поне час с два китайски меча, пазиха, атакуваха и се криха в японската горичка в началото на зоологическата градина.

Имах идея да ги водим на Xbeach bar, който е в хидропарк Казичене, гледа към езерото и атмосферата е почти като в Гърция, защото пускат радио Vanilla. Можете да си поръчате храна от ресторанта, където ние обикновено ядем риба, салата и картофи и никога не сме били разочаровани. Много е готино за деца, защото е голяма зелена трева, интересно им е да гледат спортуващите или малките жаби и змийчета във водата, а мястото наистина е приятно.

Парк-музей “Врана” беше следващият ни избор и макар тези почивни дни да не стигнахме дотам, в списъка ни е. Красиво, величествено, просторно и подходящо за деца, дори за колело или тротинетка.

Детски кът “Трънче” отвори преди дни и от миналата година ми е любимо място. Вече е подобрено и има ред за влизане и използване на съоръженията от децата. Във всички случаи едно такова детско място на открито е готина опция, както и че предлагат храна. Скоро ще го посетим.

В групата ми “Събития и места за деца от 0 до 5 години в София” изскачат места за обучение на деца, които ще преподават в дворове и навън, това доста ми допадна, макар и да няма да се възползвам от тази опция.

Видях и интересен лагер на Витоша за деца над 4 години, който ще започне от 15-ти юни до 19-ти. Стори ми се чудесна възможност за родители, които няма да пуснат децата си на градина или не са на училище, а ще могат да са навън по цял ден с други деца. Такива опции има доста, потърсете при организаторите на ски училища летни лагери.

Още нещо подходящо за деца, които са готови и имат супер нужда от спорт – Забавни тренировки за деца – гимнастика, скокове на батут и весели игри близо до Арена Армеец.

На закрито е, но пък обещават да спазват всички правила за безопасност и дезинфекция + за някои деца е наистина важно да спортуват групово и от това зависи щастието им.

От 27.05 отваря и The Little Gym, за което съм споменавала неведнъж и мисля да започнем посещения с малкия ни син Деян, който е на 2.

Приключенски парк “Коколандия” е място, за което слушам от доста време и все си мисля, че е за по-големи, но съм решила да го посетим с Боян, който е на 4. Сигурна съм, че страшно ще му хареса, защото е фен на гори, катерене и забавление.

Военно – историческият музей е чудесна опция за момчета, а и за момичета разбира се, защото повечето интересни неща са навън. Вход 2 лева звучи супер, нали? Боян посети преди дни и все натам го влече.

Пътувахме и до зоокът “Алис” до Перник, но попаднахме на такава навалица, че дори не слезнахме от колата, обърнахме и потеглихме обратно. Доста е приятно за децата там и животните са интересни. Миналата година го посетихме за пръв път.

Толкова успях да измисля за 2-3 дни, откатко сме по-активни. Ако искате още, елате в групата ми

Събития и места за деца от 0 до 5 години

За София

https://www.facebook.com/groups/SofiaKidsEvents/

За Пловдив

https://www.facebook.com/groups/PlovdivKids/

За Варна

https://www.facebook.com/groups/VarnaKids

За Стара Загора

https://www.facebook.com/groups/StaraZagoraKids/

За Бургас

https://www.facebook.com/groups/BurgasKids/

или просто ме последвайте в инстаграм да видите къде ние водим децата,

#Радостнамама

The post 14 места за деца на открито, но със занимания + 2 на закрито / за София / appeared first on Radostna Mama.

Моят опит с Боян и Деян показва, че децата са различни и проявяват разнопосочни интереси, макар да се отглеждат в една и съща среда и им се четат едни и същи книжки.

За Боян още от малък беше любопитно да гледа картинки, да разлиства книжки, дори да ги яде. Докато Деян не проявява чак такъв, да не кажа никакъв интерес. Последно време забелязах какво привлича вниманието им и сега ще го споделя с вас.

Вълшебните приказки, но не онези като “Тримата братя и златната ябълка”, а по-скоро такива, в които героите могат да творят чудеса, да се превръщат в други същества, да преминават в друго време и пространство. “Оле Затвори очички” на Ханс Кристиан Андерсен според мен е точно такава. Главният герой отвежда децата в света на сънищата, повежда ги през редица приключения и места, но за да се случи всичко това, те трябва да са били добрички през деня.

• Приказките, които вие им измисляте. За мен това са най-интересните и най-слушаните приказки от моите деца. Всяка вечер измислям приказка на база поведението им, вкарвам герои и ситуации, които са близки до тях, за да преживеем заедно и лошото, и доброто, и така да разберат кое е било правилно, кое е хубаво, кое води до подаръци, изненади и супер сили за героите. Проблемът на тези приказки е, че ако всеки път са различни, има голяма вероятност да не ги помните, затова си записвайте, че си ги искат пак, а те бързо изчезват от главата. А както знаете, децата помнят детайли:)

Научните истории – децата на възраст след 3 години нямат търпение да разберат отговорите на въпросите си “Защо”, “От къде”, “Как”. Аз лично задоволявам любопитството като вечер ги приспивам с научни приказки – точно преди да легнем, прочитам няколко факта за природата. Така последните дни разказвам за водните басейни, за растенията, за пчелите, за опазването на околната среда, за разделното събиране на боклуци. Деян, който е на 2, е запленен от гласа ми, който си е съвсем като за приказки приглушен, но Боян / на 4 г / слуша с интерес, а понякога новата информация му идва толкова в повече, че заспива от умора. Това е страхотен начин да прокарате идеите си пред децата за правилно хранене, опазване на света, добро и зло, по някое време религия, или каквото е важно за вас.

Книгите с големи картинки, които носят нова информация. Т.е. виждат ги за първи път. Може да са с животни от морския свят, детска енциклопедия с превозни средства или пък от къде идва храната, но е важно да не са познати картинки като котки, кучета, обикновени дървета. Поне при моите деца това работи. Изкарвам детска енциклопедия с животни, които те никога не са виждали и започва – това какво е, къде спи, кой му е приятел, какви звуци издава и накрая “Пусни ми го на клипче, за да го видя живо”. Такива са новите деца 🙂 И не виждам нищо лошо в това.

Малките дечица се улисват по хубави гласове, които умеят да променят емоции, интонация, да влизат в роли. А къде по-добре да чуят такива, ако не в аудио книги. Но за да им се задържи интереса, героите трябва да са фантастични, такива, които те не са виждали или чували. Такива са “Приключенията на мотовете”, които нашите деца слушат в Storytel. Там им пускам още “Феята от захарницата” , която обаче им е доста любопитна, затова я ползвам, когато сме на терасата. Пускам я и има малко тишина 🙂 “Ян Бибиян” например в приложението е аудио книга с песни в нея, което може доста да забавлява някои деца.

Поп-ъп книгите са другите любими книжки в тази възраст. А ако издават и звуци, още по-добре. Ние имаме “Питър Пан”, която се води “озвучена панорамна приказка” и децата страшно много обичат да я разгръщат. Дори имаше период, в които приспивах Деян с нея, просто натисках един бутон милион пъти да издава все същия и същия звук. Красиви и интересни са, макар историята вътре да е за по-големи деца / водят я за над 5 години/, когато са по-малки те се радват на визуалното и дори интерактивно преживяване. Има и такива с капачета, зад които изскачат различни животни обикновено, както и други с капачета, зад които се крие нова картинка като продължение на горната.

Книгите с пъзели в тях. Две в едно – история, красиви илюстрации и пъзел, който да наредят. Той е доста лесен и обикновено 2-3 годишните го редят без проблем, но и за 4-5 годишните не е безинтересен. Нашите имат “Маша и Мечока”, в която редят 3 пъзела с по 9 части, както и “Цар Лъв”, като втората им е по-интересна.

Книжките с любимите герои от филмчета, които са гледали. От принцесите до кучетата, през Мики Маус и Мечо Пух, всичко, което носят по дрехите си или имат такива играчки, ги привлича и в книжките. Обикновено такива книжки са или за оцветяване, или със стикери, но историята почти я няма. Това не е важно. Ценното е да има книги около тях и да гради представата им за какво служат те – да научат нещо ново, да изпитат емоции, да възпитат поведение.

Книги с различни текстури, които обикновено са за по-малките. Ако издават и звуци, още по-добре. Идеята е децата да свикнат да с различния допир до козина на овца, грива на кон, перушина на пиленце.

И любими за децата си остават книгите на възрастните, които обикновено ние пазим грижливо, не даваме да се докоснат, да се смачка лист или пък откъсне. Добре, че в тях картинки няма, та децата бързо губят интерес към тях като към книги и веднага ги превръщат във фризби, столче за катерене, тухла за кула или някоя друга по-забавна игра – като например да отворят случайна страница и да си измислят какво пише там като се правят, че го четат.

Дори и никакви книжки да не харесват и да не проявяват интерес към тях, не се тревожете. Просто им дайте достъп до тях. Обградете ги с книги в дома си и все някой ден ще пресегнат към тях, пък било то и по грешка,

#РадостнаМама

The post Списък с 10 вида книги и приказки, които са интересни за деца от 2 до 5 години appeared first on Radostna Mama.