Теорията за 8 вида интелигентност е на Хауърд Гарднър, роден през 1943 г – американски когинитивен психолог и професор в Харвардския университет. Той е изучавал болестите, причинени от мозъчни поражения и е стигнал до заключението, че съществува връзка между мястото на поражението и изгубените или намалени способности. Така с времето той определя 7 вида интелигентност, а малко по-късно добавя и 8-ми вид:

• Музикално-ритмична
• Телесно-кинестетична
• Вербално-лингвистична
• Визуално-пространствена
• Логическо-математическа
• Междуличностна
• Вътреличностна
• Натуралистична

Тук можете да видите определенията за всеки вид интелигентност и да прецените къде сте вие и вашите деца:

Това, което ме впечатли в тази книжка с 80 страници е полезното и практично знание, което дава под формата на таблици и ориентир кога какво да правиш, за да развиеш интелигентността на детето си. Но най-много ми хареса идеята, че ако детето ни се развива отлично в една сфера, ние трябва да работим и за другите, а благодарение на първата да подпомагаме процесите, където среща трудности.

Винаги са ме дразнили вече утвърдените тестове за интелигентност, които сякаш са доста математически и логически, а ние сме толкова всестранно развити, че трябва да има и друг начин да се измери интелигентността на децата ни. От тази книга разбрах за нов тип тестове, които се прилагат в САЩ и се наричат WPPSI (Wechsler Preschool and Primary Scale of Intelliganece) за деца от 2 до 6 години и WISC (Wechsler Intelligence Scale for Children ) за децата от началното училище до 17 години. Тези тестове са въведени в средата на 20-ти век от американския психолог Дейвид Уешлер. Те измерват вербалната интелигентност, в частност речника и разбирането, разсъждаването и логическия капацитет. Това вече ми звучи по-приемливо за тест за интелигентност:)

Книгата за различните видове интелигентност ме накара да се замисля как ние делим децата на “отдава му се, не му се отдава”, “добър е в спорта, смята бързо”, като загърбваме редица други таланти и възможности за развитие на интелигентността им. В САЩ теорията за различните видове интелигентност е приета в света на образованието след появата на книгата “Frame of Mind” от Хауърд Гарднър през 1983 г. После във Франция приветстват идеята, благодарение на Брюно Урст и неговата “За удоволствието да учиш” от 1997 г. Тепърва ще видим и при нас кога и как ще дойде тази идея, а после и как ще се внедри в образователните процеси.

Книжката на “Клевър бук” е тънка и лесна за употреба с практични задачи и съвсем точни указания как да се спомогне развитието на една или друга интелигентност у детето. Според мен е полезна и за възрастни, които искат да надградят себе си, да допълнят умения и усет за околния свят. Има и таблици за разпознаване на различните видове интелигентност, както и 8 отделни страници за всеки вид интелигентност с идеи, които да предоставите на детето, за да са в хармония всички негови таланти, като тази:

Тази книга е подарък за цялото семейство, който всеки с малки деца трябва да си направи, за да се ориентира лесно как да подхрани този букет от интелигентности у детето, че и у себе си 🙂

Повече за книгата вижте тук:

https://cleverbook.net/razlichnite-vidove-inteligentnost-razkrijte-talantite-na-vasheto-dete,

а ако искате да прочетете какво мисля за “Как да помогнете на детето ви да порасне с Монтесори – част 1 от поредицата “Ефективният родител”, четете тук:

Ще се радвам да обсъдим тази и още подобни теми в профила ми в инстаграм:

The post Различните видове интелигентност: Разкрийте талантите на вашето дете – част 2 от поредицата “Ефективният родител” appeared first on Radostna Mama.

Преди седмици писах за джаджите, които вярвам, че могат да ми бъдат полезни и вече имам наблюдения и мнение за една от тях – робот Maya.

Дни след като написах текста, Любо от Mclimate ми донесе робота за тест. Бях много бременна и нямах много време да се занимавам с това, но все пак му отделих време – сложих зарядното в ъгъла на стаята, както е описано, поставих двете четки за прах, свалих си приложението и приключението, наречено Maya започна.

Пуснах го в хола и първата ми най-искрена радост беше, че успя да се навре под най-ниските ни дървени рафтове, където дори чистачката трудно почиства.

Беше забавно да го наблюдавам как обикаля и при препятствие намира начин да се върне, да го заобиколи или да намери път. Като малко паленце.

maya_boyan

После реших, че холът не му е достатъчен, ще го пусна из коридора и детската на Боян. Замина си Мая, върши си работа, но малките ми пътечки от English Home й се опънаха. Не успя да се покатери върху тях, но и голямата ни прахосмукачка също едва ги чисти, за това просто ги отместих от пътя й. Замислих се, че ако имаме такъв робот в нас, ще е добре да няма никакви постелки, което в нашия случай не е трудно, защото ние нямаме нито един килим в истинския смисъл на думата.

И отива Мая в детската, а през цялото време Боян я гони, катери я, дърпа, я, но тя не се дава. Първо си правих смешки с детето, докато я управлявам с дистанционното. Голям купон падна. Боян я дърпа, аз я завъртам дистанционно, той се чуди какво става. После ги пуснах двамата да отидат до детската сами, като предварително наблюдавам какво се случва от приложението. Детето й се мае, иска да я пуска и спира от малкото табло за индикация дали работи, но тя е безспирна. Работи си, покатери се на мекия пъзел в детската, после слезе, а Боян не й дава мира. Аз ги гледам от приложението и си мисля, че това е супер шпионин, който мога да ползвам като възможност да оставям малкия да бъде сам, да се учи на самостоятелност, уж без нас, а реално с прекия ни контрол. Хареса ми идеята. Даже пробвах да го шашна, като проговоря от приложението с надеждата той да дотича при мен в хола, от където управлявах, а той започна още повече да пипа Maya и да проверява кой и от къде издава този говор.

Не дадох много възможност на робота да се измори, за да видя как се връща при зарядното, но съм сигурна, че щеше да успее. Все пак има какви ли не умни характеристики, за които можете да прочетете направо тук – https://goo.gl/k849JN.

И сега идваме да частта бих ли препоръчала, би ли ми бил полезен, изобщо какво повече може да свърши. Споделям: с радост бих пускала тази машинка да шета из стаите, бих махнала всички малки постелки, за да му е по-лесно и бих се наслаждавала на момента, в който Боян натроши 2 филии хляб на пода в желанието си да им махне корите, че го дразнели, а Maya да мине около него и да събере трохите, които пък мен дразнят. Бих го ползвала и за малък шпионин в игрите с децата, както и опцията му за автоматично почистване на всеки 24 часа. Харесва ми и възможността да почиства и мокри повърхности, както и петна с въртене на едно място по-активно.

Няма да ви заблуждавам, че този робот може да замени чистачката, особено ако имате деца. Но една “ръка” допълнително никога не е излишна.

Прагматиците сред вас ще ме питат за сравнителна характеристика спрямо другите роботи на пазара, за която няма как да ви помогна, тъй като не съм проверявала, но съм сигурна, че производителите веднага ще ви информират за батерията, за мощността, за контейнера, за опцията да почиства и мокри повърхности. Мен ме вълнува, че го има в 3 цвята, един от които е мега лъскаво червено, другият стандартен бял, който идеално пасва на интериора в нас и любимото ми златно.

Супер лек е и където да го оставиш в стаята не ти дразни очите, защото е мини уред.

Ако имате още питания за машината, ще споделя. А в момента българската компания производител провеждат първата си маркетинг кампания на Maya у нас и има специална изненада. В случай, че ви вълнува, мога да споделя и за нея.

И един съвет от мен: не позволявайте на идеята за хигиена във вашия дом да изземе цялото ви време и мисъл. Винаги е по-добре някой друг да свърши чистенето вместо вас 🙂

#RadostnaMama

The post Домашният робот Maya става и за игра appeared first on Radostna Mama.