Книгата “Пътеводителят на детските градини” е дело на Цвети Христанова и Катерина Ковачева. Двете имат съвсем различен професионален и личен опит, затова съм сигурна, че това ръководство е събрало най-важната информация, както от административни и логистични, така и от психологически аспекти на целия процес.

Срещу 14.90 лв получавате отговор на въпросите:

–> Как се кандидатства за детска градина?

–> От колко години детето задължително трябва да посещава детско заведение?

–> Какви документи се изискват?

–>Как се кандидатства в частна градина?

–>Какво е кооператив?

–> Как да се справите с емоциите и адаптацията плавно?

–> Защо е важно да започнете по-рано целият процес?

Книгата е продължение на Оммм позитивно родителство и Детските градини, които са консултирали хиляди родители как да се справят с този емоционален период както за децата, така и за родителите, и обикновено е свързан с различни притеснения.

В книгата има и любопитна и практическа информация за родителите, като списък за шкафчето в градината, права и задължения на родителя, режим в детската градина, как да се справите с проблемно поведение и агресия в детската градина, може ли да носим торта в детското заведение за рождения ден на детето, например.

Книгата вече е в продажба и с доставка до 2 работни дни при поръчка в сайта

 https://detskitegradini.com/putevoditelyat-na-detskite-gradini/.

Може да я намерите и във всички книжарници, затова се оглеждайте, ако тръгването на ясла и детска градина ви е приоритетна тема за следващите месеци.

The post Нова книга за всички въпроси, свързани с кандидатстване и адаптация в детската градина, вече е на пазара appeared first on Radostna Mama.

И друг път съм писала, но да затвърдя: Фен съм на ранното пускане на ясла и го прилагам на двете ни деца.

Боян тръгна на 1.1 г, Деян малко закъсня и чак на 1.4 м.

Ето какви трикове и безумни идеи ми хрумнаха по време на адаптацията им, защото и двамата плакаха, тръшкаха се, а Боян дори разви теории защо няма да ходи в новата градина, след като 2-3 месеца всеки ден му бяхме говори за нея.

Започвам с идеите за яслата, но преди това само да уточня, че и с двете деца приложих техника, която вярвам, че работи добре:пуснах ги лятото на частна ясла, за да

избегнем първите вируси или поне да минат по-леко

* по-малко деца са

* доста време са навън

* повече внимание получават при адаптация

* свикват с правила и порядки по-лесно и така ги подготвят за държавната, където са 22 деца в група и е доста по-трудно да се обърне внимание на всеки, макар че в СДЯ Калина 56 го правят <3

* лятото приемат яслата като детски кът, а не като задължително място / поне така е в моята глава /

* някак успяват да се наспят, за да не са нервни сутрин

* когато плащаш повече, получаваш повече внимание и знаеш на какво да наблегнеш, защото ти споделят кога и при какви обстоятелства се разстройва, кое го успокоява, какво иска да прави, какво яде и кога се заиграва, има ли любими занимания и изобщо говориш много дълго с персонала

* вероятността да ви пуснат с детето за адаптация е голяма, но лично аз съм изцяло против това, защото при нашите деца не работи добре

• по принцип не давам лекарства без причина, но ако усетя и най-малък пробив на вирус, сопол или друго, веднага започвам имуностимуланти, независимо, че е лято
• не слагам чорапи на Боян, защото не иска и не обича да му е топло. Същото правя и за Деян, който често студува и се налага да ги върнем обратно 🙂
• опитвам се максимално да общуват с деца и възрастни, за да имат допир с всякакви вируси, преди да влязат в яслата

И сега към яслата с рев:

Представете си, че вие сте около 30 г, говорите, работите и имате право на избор за всичко. И сега някой идва, взема ви, облича ви с дрехи по негово желание, закарва ви с кола в нов офис, оставя ви стая с хора и си тръгва. През това време никой не ви е обяснил, че започвате нова работа, че ще е в нов офис, че ще имате нови колеги и нови задължения там. Да, вие можете да говорите и да попитате, да се възпротивите или поне да полюбопитствате, но с вашите деца преди 2 години се случва почти същото, с тази разлика, че те не говорят и всеки път като се възпротивят, вие ги грабвате и заминавате.

С този безумен пример искам само да кажа колко важно е да ГОВОРИТЕ на вашите деца.

Да им обясните къде и защо отиват, какво ще им се случи там и най-вече, че вие ще ги вземете каквото и както и да се случи. Светът да свърши, вие ще си вземете детето от ясла, защото го обичате.

1. Водете детето да я види всеки път, когато можете, да свикне с локацията и външния й вид, да му е като втори дом 🙂
2. Идете на среща с персонала с детето, ако е частна или с него при записването, за да види отвътре как е, а все пак да е с вас и да е за кратко
3. В първия ден на ясла запомнете всеки детайл от стаята, помещенията, играчките – ще ви трябват за по-късно
4. Запознайте се с условията за адаптация и започнете да подготвяте детето за нея – ГОВОРЕНЕ, ГОВОРЕНЕ И ПАК ГОВОРЕНЕ И НЕ СПИРАЙТЕ ДА ГОВОРИТЕ
5. Най-големият и важен съвет, който мога да ви дам, е говорете – това, че детето не говори, не отговаря или не реагира на пръв поглед на думите ви, няма никакво значение. Вие не спирайте. Защото то разбира. То усеща по интонацията ви кое е хубаво и кое е твърде емоционално, за да реагира негативно и то. Научва нови думи и после ги свързва с хора, места и случки, за това и изборът на думи е важен.
6. Вместо градина и ясла, аз ползвам “при децата”, “при играчките”, “при трите прасенца от кукления театър”, “където лелите много гушкат” и така до безкрай. Това създава усещане за хубави моменти, които детето е имало или свързва с игри и радост.
7. Слагам да спи с дрехите за ясла, защото сутрин Деян не иска да се облича, плаче още щом стане като знае къде ще ходи и така си спестявам време и допълнителни сълзи
8. На път за яслата разказвам буквално всеки ден абсолютно едно и също, без да спирам, като променям някои предмети и герои:

“Къде отиваме сега? При децата, където всички питат “Къде е Деян”! Те те чакат да закусите заедно. Какво ще закусите / видяла съм менюто за деня и го цитирам/? Днес май ще имате родопска закуска, филийка с разни неща. Много е вкусна. И на какво ще играете – пеете песничката за Баба Меца / има я на таблото в яслата и я цитирам по памет или си измислям/ или не, не, днес май ще има Зайченцето бяло или Балона се надува и докато вървя и го нося пея 🙂 А видя ли големия камион, който можеш да буташ или да седнеш в него? Много е хубав! И Боян играеше с него като беше там. А в кухнята правиш ли чай или торта? Ммм, много е вкусно! После ще излезете навън, ще поиграеш в къщичката и на пързалката. Ще хапнеш малко и като се наспиш веднага ще дойда. Първи ще те взема. Защото всяка майка си взема своето дете. Никоя майка не иска да взема чуждо дете. Мама обича теб, затова теб ще взема първи. Каквото и да става, мама ще те вземе! Защото ти си важен, обичам те и после ще те водя на площадката, но преди това ще изядеш един сандвич, който ще ти донеса. Или искаш банан, кое искаш – банан или сандвич? А сок ще пиеш ли?Когато стигнем до яслата, влизаме и обувам – почти никога не дава да сложа обувки в нас, затова си го нося по чорапи. С най-голямата усмивка казвам: Я, да видим къде са децата? Чакат ли те? -детето мрънка, плаче, но аз винаги съм усмихната, щастлива, да знае, че нещо хубаво го чака, емоциите да станат негови.

9. Мятам детето на лелята и изчезвам. Не говоря, не целувам, не се сбогувам

10. Първите дни са много тежки, трудни и за двете страни, но с търпение и внимание, с много говорене става все по-добре

11. Вземайте на обяд, но не прекалено дълго.

12. После вземайте рано – в 4.00-4.10 най-късно

13. Увеличавайте минутите за вземане всеки ден – 4.10 поне седмица. После 4.20 и така поне до 5 часа.

14. Говорете с ентусиазъм за случилото се, за градината, децата, колко хубаво е било и как утре пак отиваме. Разкажете за обещанията, които сте изпълнили – видя ли как те взех, видя ли как ти донесох сандвич, видя ли, че беше първи и т.н.

Процесът е труден за всички, имайте търпение. По моя преценка 2-3 седмици за адаптация е нормално. До месец да плаче също. След това си мисля, че някой по веригата не взема достатъчно мерки или просто детето е много чувствително / нищо чудно да е орхидея / и да му трябва още време. Дайте му. Намерете начин, но не на всяка цена. Ако е изключително трудно след 2-3 месеца, спрете го. Опитайте пак след 2-3 месеца. Нищо не е на всяка цена, особено когато става въпрос за деца 🙂

И сега на път за градината с рев, тръшкане и теории защо детето не иска да ходи :

Боян е мега социален. За него ходенето на ясла и градина е супер забавление, дори когато е болен, страда, че не е там. НО и той имаше нужда от адаптация, съвсем различна от тази в яслата. Мястото беше ново, децата също, персоналът непознат, както и пордяките. Но това, че е бил 2 години на ясла помогна изключително много, както и целият персонал от СДЯ Калина 56 в Гео Милев 🙂

1. 3 месеца обясняваме на Боян, че ще ходи в градината за големи
2. Изброяваме какви екстри има там – най-любим басейн, футбол, танци, рисуване, пързалки и каквото се сетите най-хубаво за едно 3-годишно дете
3. Купуваме нови дрехи, всичко за плуване, ритуално минаваме през градината всеки ден, говорим и разказваме за всичко там
4. Изброяваме кои деца от яслата ще са там, приятелите му са на линия
5. Показваме лелите и сочим какво правят големите, докато той е още на ясла
6. Идва денят – отива в градината и ужас – тръшкане, мятане, рев, речи “Не ме оставяйте, моля ви, не ме оставяйте тук”, “Не искам”, “Тате, моля те” и всичко, което ти къса сърцето
7. Ден две – не искам на градина още от нас, молим , лъжем , измисляме 100 истории – отива – пак същата история
8. Ден три – не иска да стане дори от леглото – положението е извън контрол, а ние имаме още едно дете, което трябва да заведем на ясла точно до 8.25, защото после не приемат – с рев, тръшкане, държане за крака на таткото , с мега цирк оставяме Боян в градината
9. На ден 4 аз решавам да сменим изцяло техники, тактики и всичко. Осъзнавам, че на детето му се спи и това е причината да не желае да ходи, защото като го вземаме е много доволен, а аз звъня в градината през деня да питам как е и нямат проблеми с него. Минавам през двора да го видя – играе си спокоен. Стигам до извода, че проблемът е само сутрин, затова започвам да мисля сутрешна рутина.
10. Важно е да видим какъв точно е проблемът – дали е раздялата с родители, невъзможност лесно да се адаптира на ново място по принцип, новите хора и деца, липсата на играчка, залъгалка или друго любимо нещо, не се е наспало или пък има грешни очаквания
11. При Боян проблемът беше сънят – пробвах да го сложа по-рано да спи, някой път става, друг път не, но ако успеете да ги слагате между 20 и 21 вярвам, че градината ще е много по-лесна 🙂
12. И какво направих, за да отиде Боян на ден 4 без рев – будя – не става, светвам лампа и дърпам пердета – не мърда, пускам музика – не реагира, включвам телевизор с детски – няма ефект. Детето иска да спи и това е. Тогава вкарах тежка артилерия – Боянче, стани да ядеш – не съм гладен и се обръща. Боянче, ела да видиш каква играчка има в другата стая – не я искам. Боянка, хайде, ставай – няма да ходя на градина, там е гадно, лелите са лоши, децата не ми харесват, няма нищо за ядене и така до безкрай. Отчаях се
13. И измислих следното – започвам леко с пошепване на безумна история – Боянка, една буболечка иска да дойде да живее в ухото ти, да я пусна ли? – духам в ухото, гъделичкам крачето сякаш идва и започвам да пея измислена песен за буболечка, като това е различно всяка сутрин, но ритуалът си прилича -Малка буболечка идва да изяде ухото на Боян! И аз като добра майка го защитавам – Отивай си буболечке, на Боян му се спи, той няма да става сега, не му се играе и т.н. Осъзнах, че трябва ставането да е игра, песен и по желание. Винаги му казвам: Остани да поспиш още малко, докато аз те облека и оправя Деян за ясла. Той казва ОК и след минута скача и идва при нас, защото съм започнала същия процес при Деян, но с други думи и истории, с други песни и веселба.
14. Важен фактор, който измислих с времето е, да носи играчка, която подготвяме от вечерта – пак ритуално. Хайде сега да изберем коя играчка ще занесем утре при децата да я видят. И той избира, подготвя, измисляме игри с нея и така има очакване за утре.
15. Когато беше малък в яслата, зимата всеки ден Дядо Коледа беше стимул – Ще дойде ли днес, хайде да видим. Ще донесе ли подарък? Хайде да видим: )
16. Сега стимул е – имената на приятелите от градината – Матей, Макси, Лазар, Ани, Дарио, Алекс и други. Плуване и кака Тони, футбол и батко Марти – все неща, които обича.
17. Всеки ден го вземам първи – важно условие да иска да ходи.
18. Всеки ден питам персонала как се е справил – те го хвалят и той е толкова щастлив, че само го повтаря
19. Сравнявам градината с яслата, но той вече е на 3, не казвам, че е голям, а че е на 3! В неговата глава това е много по-важно и конкретно, отколкото си си голям 🙂 Сравнявам с Деян, който е само на 1 и това е три пъти повече.
20. Вечер подготвяме чорапи и гащи с картинки, които той иска да покаже в градината
21. Изобщо всичко, което е за показване, хвалене и изпъкване , при него работи

Наясно съм, че децата са различни, но всички страдат от новото, от раздяла с родители и близки и от непознатото. В такива моменти винаги препоръчвам събитията на Асето и Пири, които знаят какви са проблемите на децата при адаптация и ги комуникират по най-милия и достъпен начин. Повече можете да видите тук.

А иначе не спирам да чета книги, да ходя по събития и да се съветвам с психолози, като от всичко извличам само това, което е важно за моите деца, за техните емоции и разбирания, а не прилагам директно.

И да си знаете – първото тръгване на ясла или градина може да е придружено от нощно събуждане, напишкване и всякакви кризи, нормално е 🙂

Дано съм ви била полезна и чакам отзиви, ако приложите някоя техника,

#RadostnaMama

P.S. На www.instagram.com/radostna всеки ден споделям емоции с децата преди, след и понякога по време на ясла и градина 🙂

The post Трикове и идеи, които ползвам за адаптиране в ясла и детска градина appeared first on Radostna Mama.