Маргарита Апостолова, психотерапевт с магистратура клинична психология с психоаналитична перспектива, специализирала в терапевтичния метод психодрама, насочен към възрастни и деца. Тя създава центъра за интелектуално и емоционално развитие на деца Менталика, който комбинира образователни дейности и психотерапия. В рамките на центъра се реализират редица проекти за развитие на емоционалната интелигентност на деца и техните родители, сред които психотерапевтичната група „Героите в теб“ и ресурсът „Дневник на емоциите“, за който ще ви разкажем заедно с Маргарита.

Тя обожава да работи с деца, заради тяхната способност да се променят и взаимодействат. Харесва й контакта с тях и възможността да участва в тяхното израстване, но както тя, така и всички ние ще потвърдим, че отглеждането и работата с деца крие трудности, предизвикателства и доста често тръшкания, с които понякога не знаем как да се справим.

Тук на помощ идва Дневника на емоциите, които лично тя е създала, затова и тя ще разкаже за него:

И така се роди решението – „Дневник на емоциите“.

Той е безплатен онлайн ресурс, подходящ за деца между 5 и 12 години. Дневникът идва в помощ на родители, учители и психолози, които ще открият подробно упътване в първите страници на ресурса.

В същинската част на Дневника на емоциите детето научава за основни емоции по лек и занимателен начин, свърза се със своите качества и желания:

Първа част:

Дървото на живота

6 тематични въпросника за 6 основни емоции

Аз и моето семейство

Втора част:

Как да използвам дневника всеки ден ☺

Допълнителни игри

„Дневникът на емоциите“ е подходящ начин да подкрепим детето в това да разбира и да се справя с неговите чувства. Той ще обогати емоционалната интелигентност на детето и ще му помогне да опознае по-добре вътрешния си свят и този на другите. Ще му помогне да разбере, че няма лоши чувства, а само добри и не толкова добри начини за изразяването им.

Защо трябва да се занимаваме с емоциите на децата и откога да започнем?

От това как се справяме с нашите емоции и как общуваме с другите зависи всеки аспект от живота ни – от това как създаваме приятели до това как се справяме в училище, а в последствие и на работа. Започваме да се занимаваме с емоциите на детето още ден първи от житейския му път, когато се опитваме да назоваваме неговите нужди и чувства:

“Може би си гладно.“ или „ Спокойно, мама е тук.“

Всъщност обаче да се опитваме да разбираме, приемаме и назоваваме нашите чувства и тези на децата съвсем не е лека задача. В тези моменти идват на помощ инструменти за емоционална интелигентност като Дневника на емоциите.

Най-често децата се тръшкат, помага ли този дневник в такива ситуации?

Не е необходимо да срещнем проблем, за да посегнем към дневника. Той е може да бъде чудесна превенция и начин за развитие.

Що се отнася до „тръшкането“ то е част от израстването на всяко дете в определени кризи от развитието му. Може да бъде истинско предизвикателство да разпознаем какво стои зад този емоционален изблик.

Дневникът може да бъде в помощ в такива ситуации, защото попълването му помага на децата да разберат, че техните емоции са важни и приети и те изграждат речник, чрез който да изразят с думи как се чувстват в определени ситуации.

В такива моменти можем да подадем дневника и да кажем

„ Нарисувай колко си ядосан/ядосана.“ Рисуването е друг много подходящ за детето начин за справяне със силна емоция.

Той е за деца над 5 г, но какво да правят майките на по-малките деца в такива ситуации?

Няма еднозначен отговор на този въпрос или пък готова рецепта, защото някак ще пренебрегнем индивидуалния характер на тези ситуации.

И все пак не е добре да се борим с детето, когато то е много емоционално. Понякога е достатъчно да му кажем, че неговите чувства са важни:

„Виждам, че не си съгласен/а с мен.“, „Това много те разстройва“ или „Вземи си време, аз съм тук.“

Срещаш ли критика, че не бива да отделяме толкова внимание и време на
детските емоции, защото те са деца и растат, а ние само се занимаваме с
тях и се опитваме да контролираме емоциите им?

До момента не съм срещала подобни коментари, дори в социалните мрежи. Напротив, хората споделят, че имат нужда от подкрепа от специалисти, когато става въпрос за детските емоциите.

Критично е преминаването в крайности– от вкопчване и прекомерно задоволяване на нуждите на детето до неглижиране на неговите преживявания. Дневникът на емоциите е конструктивен подход към това да намираме начини да подкрепяме децата да разбират и изразяват емоциите си.

В упътването ще видите, че съветвам възрастният да не е в позицията на нравоучител, а на придружаващ личното търсене на детето. Това съвсем не е лесна задача.

Какво би искала да се случи в България по отношение на родителското осъзнаване и преподаване в ясли, градини и училища?

В много образователни институции има добри практики за развитие на емоционалната интелигентност, въведени от проницателни учители или психолози. Това, което ми се струва проблематично е недостатъчната обща стратегия в тази насока на национално ниво. През последните години се правят много неща, но като че ли на парче.

Мисля си, че е много важно учителите и родителите да са от един отбор и да се движат заедно към общата цел – емоционално и интелектуално развитие на децата. Разбира се обаче, за да се случи това, учителите трябва да бъдат подкрепени от институциите, за да имат компетенциите и спокойствието да възпитават нашите деца.

Какви родители сме ние българите?

Ние сме много отдаден на децата си народ. Понякога до степен, в която отричаме своите собствени потребности. Съвременните родители даваме с пълни шепи за децата си – харчим с лекота, за да е облечено и образовано добре, ще сготвим богата софра с ястия, за да е сито, ще дадем редица напътствия за детето за успешен живот…Понякога обаче пропускаме да кажем „обичам те“ или просто да поиграем с детето, а това е като че ли най-смислената ни функция като родители.

Кажи ми как да си радостна мама и как изглежда една такава?

Радостната мама според мен е тази, която има подкрепата и любовта на таткото. Без нея е много трудно да се насладим на родителството.

Благодаря ти, Маргарита! Няма как да се съглася повече с теб за татковците и техния дял в нашата радост, затова скоро очаквайте изненади, които ще бъдат насочени изцяло към тях 🙂

Дневник на емоциите можете да свалите и от ТУК:

Виж още за дейността на център Менталика: https://www.facebook.com/MentalikaLozenets

И нека не забравяме, че децата ни са личности като всички нас, просто са в по-малък размер все още 😉 Елате да си говорим по тази и други теми в инстаграм профила ми:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

Radostna mama 😉

The post Дневник на емоциите за деца от 5 до 12 години помага на родители да се справят с поведението им appeared first on Radostna Mama.

И точно, когато се чудим в кой магазин да отидем и как да изберем, попадам на kidsonboard.bg начело с две готини майки, които искат да ни помогнат в избора на столче, да ни научат как да се държим в колата и на пътя, когато возим деца, а и да ни информират кой в чужбина се занимава с това родителите да се справят добре с новото столче и от къде черпат полезни знания за себе си и децата си. Нещо, което в България все още липсва.

Срещам ви с Милена и Ради от kidsonboard.bg, които лично аз ще ползвам за консултация при покупката на следващото ни столче. Защото информация в интернет има много, но професионалната помощ обикновено получаваме чак в магазина на място, когато се предполага, че трябва да имаме все пак някаква представа какво търсим и какви пари сме готови да платим.

Кои сте вие Милена и Ради? Как ви хрумна да се занимавате с безопасността на децата в колата? Как се запалихте по тази тема и кой ви помага?

Милена: Аз бих се определила като човек, който винаги се опитва да промени нещата, които не харесва наоколо. Цял живот съм работила за каузи и това май никога няма да се промени. Дори след като станах родител (синът ми всеки момент ще навърши 5), не забавих темпото, само промених фокуса – сега много повече ме вълнуват нещата, свързани с деца, съвсем естествено. Откакто се помня съм в колата и начинът на шофиране у нас ме влудява – нарушаването на правилата, летенето с 200, псуването и боя по светофарите… От години искам да направя нещо по въпроса, но все не знаех какво.

На ден минавам средно по 50 км в града, като поне половината от тези километри са в компанията на детето. Затова как го возя е важна тема за мен и семейството ми – с Ради проучвахме и купувахме столове заедно, четяхме оценки и гледахме краш-тестове. Покрай това започна да ми прави много силно впечатление как другите родители возят децата си в колата и все ми е било на езика да им дам съвет или да им се скарам. Но така не става 🙂 

А всеки път, като видя дете с глава през прозореца или в скута на възрастен, ми се стяга под лъжичката, защото знам какъв е рискът. Ето така започнахме да мислим за ДЕЦА НА БОРДА 🙂

Ради: Двете с Милена сме много различни и в личностен, и в професионален план. Изумително е и за двете ни, как успяваме да се разбираме толкова добре. Вероятно противоположностите наистина се привличат 🙂  Аз съм много емоционална, силно критична, в същото време умерено мързелива. На мързела си обаче не успявам да се отдавам достатъчно, поради наличието на 2 деца в яслено-градинска възраст. Ежедневието ми е такова, че почти няма ден, в който да не съм в колата с децата. Минаваме повече от 600 км в града всеки месец. Живеещите в София знаят за какъв трафик и натоварване става въпрос. Цялото това движение понякога е много изтощително. А изключително обезкуражаващо е наличието на толкова голямо количество шофьори, които изобщо не зачитат правилата и се възприемат като някакви божества!

Ние с Милена отказваме да се примирим с факта, че децата ни трябва да живеят и растат в тази среда и затова правим всичко по силите си, да я променим. Вярваме, че ще успеем! 

Дайте малко статистика – какво е положението в България и света по отношение на пострадали деца по време на катастрофа, какви са рисковете в различните ситуации?

Милена: Едно от най-опасните неща, които правим ежедневно, без да се замисляме, е шофирането и изобщо участието в движението по пътищата. Катастрофите са сред водещите причини за смъртност по света,

а България за съжаление, всяка година е претендент за първото място по брой загинали в ПТП в Европейския съюз.

Статистиката за пътнотранспортния травматизъм при децата е стряскаща – 20 деца са загинали в България през 2019, возейки се в автомобил, а 600 са ранени!

Децата са особено уязвими участници в движението и това е така, основно поради две причини. Първата е, че анатомията на децата много се различава от тази на възрастните. Без да навлизаме в подробности, бихме могли да кажем, че децата са доста по-крехки от нас. Другата причина е, че децата не са способни да направят информиран избор относно опазването на собственото си здраве и живот. Отговорността за осигуряване на безопасността им е в ръцете на възрастните.

Всъщност, съвсем лек удар или внезапна маневра или спиране, са напълно достатъчни, за да наранят необезопасеното дете в колата.

Изключително опасно е, децата да се возят извън столчето си за кола, с незакопчани колани, в скута на възрастен, изправени между двете предни седалки и пр. Например, при удар с 30 км/ч, дете с тегло 7 кг ще излети от ръцете на възрастния, понеже ще бъде изложено на сила от около 135 кг. Съмняваме се, някой да е способен да удържи такова тегло.

Повечето хора може би не знаят, но травмите, които се получават при катастрофи, много приличат на тези при падане от високо. Родителите винаги са особено внимателни, когато става дума за височини, но често с лека ръка пренебрегват безопасността в колата.

Какво и как можем да подобрим като родители още днес?

Ради: Ние вярваме, че информираните родители взимат правилни решения. Надяваме се, че помагайки им, да разберат колко е важно да возят децата си правилно, никога не биха ги возили по друг начин.

Създайте си правило колата да не се движи, ако детето не е със закопчани колани в столчето си.

Ето ви казус – пътуваме в планината, детето не се чувства добре, плаче силно няма къде да спрем, какво да направим? Кое е най-безопасно в такава ситуация?

Ради: Знаем, че понякога пътуването с деца е изпитание за всички в колата. Вероятно всеки родител е попадал в ситуация, при която детето плаче неутешимо. Когато това се случи, първо трябва да установим, каква е причината за недоволството. Възможно е на детето да му е топло, слънце да свети в очите му, да е жадно… Ако причината не е физиологична, можем да опитаме да разсеем детето с любима играчка, гледка през прозореца, песнички, анимация на телефона, или каквото и да е друго любимо занимание на детето.

Ако нито едно от тези неща не проработи, най-доброто, което можем да направим, е да отбием на първото възможно и позволено за спиране място (не искаме да създаваме предпоставки за пътни инциденти). След като спрем колата, можем да извадим детето от столчето, да се разходим с него или просто да се разтъпчем до колата, докато не се уверим, че всичко е наред и можем да продължим пътуването си.

Милена: Запазете спокойствие и реагирайте според ситуацията. Спрете при първа възможност, а до тогава направете всичко по силите си да успокоите детето. На мен ми се е случвало, докато синът ми беше още бебе, да се разплаче силно на голямо кръстовище. Понеже нищо не помогна, а аз не го виждах, тъй като беше на задната седалка, обратно на движението, доста се стреснах. В момента, в който светна червено, изтичах отзад да го видя.

Тогава реших, че ще монтирам огледало на облегалката на задната седалка, за да можем да се виждаме с него. До ден днешен това огледало е най-добрият ни приятел в колата! Когато бях сама с бебето и беше възможно, го возех до мен на предната седалка (с изключен еърбег!). Като поотрасна и се тръшкаше в стола си отзад, му говорех, докато се успокои или успея да отбия.

А най-лесно е, когато някой се вози с него отзад 🙂 

Какви са първите инициативи, които ще предприемете за повече знание, когато возим деца?

Милена: Постарахме се да подготвим лесен и приятен за ползване уебсайт – www.kidsonboard.bg, където всеки може да научи повече за това защо е важно да возим децата обезопасени, как да изберем най-подходящото столче за детето си, как да го монтираме и ползваме правилно.

Заснехме 2 информационни видеа, касаещи детската безопасност в колата, с участието на различни специалисти – ортопед-травматолог, психолог, експерти по детски столчета за кола, рали състезател, полицай. Видеата ще бъдат готови в средата на септември и веднага ще ги качим на уебсайта и Фейсбук страницата ни, за да може всеки родител да чуе отговори от специалисти на въпросите, които си задава.

Стартираме и проучване на нагласите и познанията на родителите относно използването на детски столчета за кола. Резултатите от проучването ще ни помогнат да разберем по-добре нуждите от допълнителна информация и умения на родителите по отношение на детската безопасност в автомобила, както и да ни покаже темите, върху които да акцентираме в следващите публикации на сайта си. Затова, приканваме родителите да бъдат активни и да попълнят анкетата ни още сега и то максимално откровено

http://kidsonboard.bg/pitame-roditelite/ 🙂

Има толкова голям избор на столчета, за мен лично е трудно да избера, взехме уж хубаво, издържало тестове и висок ценови клас, но децата не го харесват, не искаха да стоят и час в него. Какво да правим в такъв случай?

Милена: Аз бих препоръчала да набележите столчета, които харесвате и отговарят на нуждите и изискванията ви, след което да отидете в най-близкия магазин и да сложите детето вътре, за да видите дали ще му хареса, как стои във всеки от столовете, удобно ли му е. Съвместното пазаруване ще го развълнува и новото столче ще бъде любимо 🙂

Ради: Абсолютно, ние така направихме още с първото столче и много лесно направихме финалния избор. Едно от столчетата направо “заспа” около детето и той така се радваше, че си седеше в него, докато още седеше вкъщи, преди да го монтираме в колата 🙂

Иначе, основните правила при избора на детско столче за кола са то да отговаря на възрастта, ръста и килограмите на детето, да бъде инсталирано правилно, да пасва добре в автомобила и да се използва правилно всеки път, когато пътувате с детето.

Ако не са сигурни, родителите могат да заявят безплатна индивидуална консултация с екипа ни през сайта ни. Ние ще направим всичко възможно да им помогнем да изберат подходящото столче за тяхното дете и кола.

Направи запитване за следващото ви столче за детето тук

Какво не знаят родителите за обезопасяването и какви грешки допускаме най-често в колата с децата? Кой се очаква да ни обучи?

Милена: На тези въпроси се надяваме, че ще можем да отговорим най-точно след като приключи проучването ни.

Ради: В ежедневието си твърде често виждаме деца, които се возят в колата без столче, без колан, подскачат между седалките, седят в скута на шофьора или някой от пасажерите, или пък са в столчета, но неправилно поставени, много облечени и т.н.

С Милена веднъж видяхме висшата форма на грешно поставено дете в столче – бебе, облечено в космонавт, поставено в кошница за кола на предната седалка по посока на движението, без закопчани колани… Това е наистина опасно!

Как е в чужбина? Кой се грижи новият родител да е наясно с правилата и какво да прави с бебето и после детето в колата?

Милена: С Ради четохме много за практиките в Европа, а попаднахме и на информация за САЩ. Бързо ни стана ясно, че в скандинавските страни детската безопасност в колата е приоритет на държавата, а не просто на родителите.

Шведите и норвежците правят най-сериозните тестове за сигурност на детски столчета. Още преди да се е родило детето, а и в родилния дом, родителите получават информация за това как да превозват децата си безопасно.

Шведите даже имат една страхотна инициатива Zero, според която човекът на пътя може да сгреши, но пътят – никога. Те целят нулева детска смъртност на пътя и са доста близо до това да успеят, тъй като съобразяват инфраструктурата, обучават децата и родителите, обследват внимателно причините за катастрофите и подобряват средата непрекъснато. Но най-важното е, че хората там са внимателни шофьори.

Ради: Англия също ни впечатли с практиките си, тъй като единствено там открихме обучения за специалисти по детска безопасност в автомобила – всеки желаещ може да премине курс и да стане сертифициран експерт. Освен това, пак там, знам, че полицаите биха глобили всеки, който вози детето си необезопасено или в неподходящ за възрастта му стол. При нас това все още го няма, но се надяваме с дружни усилия и тук детската автомобилна безопасност да стане приоритет.

Още един казус от мен – детето вече е голямо и може да се откопчава само, какво правим в този случай?

Ради: Това, което ние правим, е много да говорим с децата си, обяснявайки защо това е важно. Аз лично бих спряла автомобила и бих казала на детето си, че няма да продължим с пътуването, докато не обещае, че няма да се разкопчава. Лично не съм изпадала в такава ситуация. Но съм имала друга – в суматохата по качване на багаж и слагане на бебето в столчето му, бях забравила да закопчая баткото. След като се качих в колата и запалих, той уплашено извика, че не е закопчан! Всъщност, нашите деца не знаят, че е възможно да се возят извън столче или с незакопчани колани. Родителите най-добре познават децата си. Просто трябва да намерят правилния път за комуникация по темата.

А най-лесно е, когато на децата не е давана алтернатива. Ако детето е закопчано в столчето от първото си качване в колата, едва ли би предположило, че има друга възможност за возене.

Милена: Абсолютно! Моето дете също никога не се е возило без колан и извън стол (дори в чужбина съм купувала втора ръка или съм наемала) и когато някой седне отзад до него в колата, той веднага пита “а ти няма ли да си сложиш колана” 🙂 Имахме друга драма около третата годинка, когато тръгна на градина – когато го взимах, не искаше да си седне в стола и да го закопчая. Започнах да предвиждам по 1 час за взимане от градина, за да имам времето и нервите да се разбера с него и да не правя компромис със стола и коланите. Проработи. Оттогава не сме се разправяли за тези неща и не би си и помислил да се откопчае (надявам се!).

С кои организации и хора планувате да работите за по-добри резултати? Срещи в детски градини или подобни предвидили ли сте?

Милена: От първия момент, в който заговорихме за ДЕЦА НА БОРДА, екипът на Форум КЛЮЧ (едно страхотно мотивационно събитие) застана зад нас. Фондация “За Нашите Деца” и страхотната психоложка Катерина Ковачева, Иван Ненчовски от детски магазин “Рошко” във Варна, Иван Миланов – вносител на Бритакс Ромер за България, екипът на МБАЛ Вита, великите хора от Spark Bulgaria – car sharing services, с които работим страхотно, екипът на Академия за безопасно шофиране и в частност Димитър Илиев, Фондация “Първите три минути” и Училище по първа помощ, които най-добре знаят колко важна е безопасността – това са все чудесни хора, които ни подкрепиха и окуражиха, за да започнем. Не на последно място – стартираме, благодарение на финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2020, които повярваха във важността на детската безопасност в колата.

Ради: Планираме да работим с всички организации и ентусиасти, които правят неща за детската безопасност, защото колкото повече хора сме, толкова по-голям е шансът някой ден всяко дете у нас да се вози добре обезопасено в автомобила си. Все още не сме планирали нищо за детските градини, защото тепърва стартираме и все още се наместваме, а сме само 2, но определено ще стигнем до родителите там. Искаме да работим с бъдещи родители, искаме да работим с пътни полицаи, с акушери и неонатолози, с продавач-консултанти в магазини за детски стоки – с всички, които имат отношение към това как возим децата си в колата.

Някой ден ще успеем с всичко, а сега – започваме стъпка по стъпка със страхотни и отговорни родители като теб и твоите читатели 🙂

Споделете едно изречение, с което да ви запомнят за финал:)

Винаги закопчавайте детето си в столчето! Това може да спаси живота му.

Радостна мама: И аз ви благодаря и ще следя с интерес дейността ви, а за информация на моите читатели искам да добавя някои казуси, които сме имали с децата и как сме ги решили:

• Още преди да се родят децата, проучвахме и разпитвахме как се слага бебешко кошче в кола и предварително положихме усилия да сме подготвени, да се изключи еърбег за предна седалка, да е задължително в обратна на движението посока, колко и как да са стегнати коланите, как да е облечено новороденото;
• Към първата година Боян отказваше да се качи в столчето, тогава обикалях с него по час или два около колата, докато се съгласи, но никога не съм го качвала в колата необезопасен, когато го возя;
• Случвало се е да се возим с такси с децата в наистина краен случай и това е отвратително преживяване в страх, стиснали децата в скут, шофьорите не се съобразяват със скорост и светофари, което не искаме да си причиняваме и не го правим.
• Деян повръща и му е лошо и на кратък и на дълъг път, оставям го да повърне, изчиствам го, гушкам през стола, докато е закопчан. Случвало се е да го взема за няколко минути и зная, че това е ГРЕШНО и страшно ОПАСНО, затова го връщам в стола.
• Боян и Деян пътуват ужасно, искат да слизат, плачат безутешно. Правя опити да ги разсея, но когато не се получава, просто ги оставям да плачат наистина много. Веднъж Деян получи кръвоизлив в окото от плач, дори повръщат от плач и даване, от инат, че не ги махаме от столчето, докато не дойде време да спрем. Предполагам, че за много от вас това звучи нехуманно, но пред алтернативата да спрем на магистрала и да не можем да тръгнем с часове, предпочитаме да поплачат час, за да стигнем невредими, закопчани в столчетата си.

Ужасно трудно е. Мразя да пътувам с децата. Правим го рано сутрин в 6-6.30, грабваме ги с пижами, докато спят, защото използваме това, че са още сънени, хем ще дремнат, хем ще са по-спокойни се надяваме до 3-4 часа да сме стигнали. Пробвали сме и вечер да пътуваме, но тогава рискуваме да се наспят и да са свежи цяла нощ. Ако пътят е кратък, пътуваме на обяд, но често има рев, кризи, безсъние и не обичаме да го правим, ако не е належащо.

Взехме таблети, играчки и храна. Понякога работи за 10-20 минути, друг път плачат часове. Все се надяваме да свикнат и да стане по-лесно, което при Боян вече започва да се усеща след 4-тата година. Но всичко това не ни спира да закопчаваме децата ни. Защото е важно. Защото да поплачат малко или много е по-добре от това да рискуваме живота им, нали?

The post С деца в колата – какво пропускаме като родители и на какви рискове излагаме малките – отговарят Милена и Ради от Kidsonboard.bg appeared first on Radostna Mama.