И точно, когато се чудим в кой магазин да отидем и как да изберем, попадам на kidsonboard.bg начело с две готини майки, които искат да ни помогнат в избора на столче, да ни научат как да се държим в колата и на пътя, когато возим деца, а и да ни информират кой в чужбина се занимава с това родителите да се справят добре с новото столче и от къде черпат полезни знания за себе си и децата си. Нещо, което в България все още липсва.

Срещам ви с Милена и Ради от kidsonboard.bg, които лично аз ще ползвам за консултация при покупката на следващото ни столче. Защото информация в интернет има много, но професионалната помощ обикновено получаваме чак в магазина на място, когато се предполага, че трябва да имаме все пак някаква представа какво търсим и какви пари сме готови да платим.

Кои сте вие Милена и Ради? Как ви хрумна да се занимавате с безопасността на децата в колата? Как се запалихте по тази тема и кой ви помага?

Милена: Аз бих се определила като човек, който винаги се опитва да промени нещата, които не харесва наоколо. Цял живот съм работила за каузи и това май никога няма да се промени. Дори след като станах родител (синът ми всеки момент ще навърши 5), не забавих темпото, само промених фокуса – сега много повече ме вълнуват нещата, свързани с деца, съвсем естествено. Откакто се помня съм в колата и начинът на шофиране у нас ме влудява – нарушаването на правилата, летенето с 200, псуването и боя по светофарите… От години искам да направя нещо по въпроса, но все не знаех какво.

На ден минавам средно по 50 км в града, като поне половината от тези километри са в компанията на детето. Затова как го возя е важна тема за мен и семейството ми – с Ради проучвахме и купувахме столове заедно, четяхме оценки и гледахме краш-тестове. Покрай това започна да ми прави много силно впечатление как другите родители возят децата си в колата и все ми е било на езика да им дам съвет или да им се скарам. Но така не става 🙂 

А всеки път, като видя дете с глава през прозореца или в скута на възрастен, ми се стяга под лъжичката, защото знам какъв е рискът. Ето така започнахме да мислим за ДЕЦА НА БОРДА 🙂

Ради: Двете с Милена сме много различни и в личностен, и в професионален план. Изумително е и за двете ни, как успяваме да се разбираме толкова добре. Вероятно противоположностите наистина се привличат 🙂  Аз съм много емоционална, силно критична, в същото време умерено мързелива. На мързела си обаче не успявам да се отдавам достатъчно, поради наличието на 2 деца в яслено-градинска възраст. Ежедневието ми е такова, че почти няма ден, в който да не съм в колата с децата. Минаваме повече от 600 км в града всеки месец. Живеещите в София знаят за какъв трафик и натоварване става въпрос. Цялото това движение понякога е много изтощително. А изключително обезкуражаващо е наличието на толкова голямо количество шофьори, които изобщо не зачитат правилата и се възприемат като някакви божества!

Ние с Милена отказваме да се примирим с факта, че децата ни трябва да живеят и растат в тази среда и затова правим всичко по силите си, да я променим. Вярваме, че ще успеем! 

Дайте малко статистика – какво е положението в България и света по отношение на пострадали деца по време на катастрофа, какви са рисковете в различните ситуации?

Милена: Едно от най-опасните неща, които правим ежедневно, без да се замисляме, е шофирането и изобщо участието в движението по пътищата. Катастрофите са сред водещите причини за смъртност по света,

а България за съжаление, всяка година е претендент за първото място по брой загинали в ПТП в Европейския съюз.

Статистиката за пътнотранспортния травматизъм при децата е стряскаща – 20 деца са загинали в България през 2019, возейки се в автомобил, а 600 са ранени!

Децата са особено уязвими участници в движението и това е така, основно поради две причини. Първата е, че анатомията на децата много се различава от тази на възрастните. Без да навлизаме в подробности, бихме могли да кажем, че децата са доста по-крехки от нас. Другата причина е, че децата не са способни да направят информиран избор относно опазването на собственото си здраве и живот. Отговорността за осигуряване на безопасността им е в ръцете на възрастните.

Всъщност, съвсем лек удар или внезапна маневра или спиране, са напълно достатъчни, за да наранят необезопасеното дете в колата.

Изключително опасно е, децата да се возят извън столчето си за кола, с незакопчани колани, в скута на възрастен, изправени между двете предни седалки и пр. Например, при удар с 30 км/ч, дете с тегло 7 кг ще излети от ръцете на възрастния, понеже ще бъде изложено на сила от около 135 кг. Съмняваме се, някой да е способен да удържи такова тегло.

Повечето хора може би не знаят, но травмите, които се получават при катастрофи, много приличат на тези при падане от високо. Родителите винаги са особено внимателни, когато става дума за височини, но често с лека ръка пренебрегват безопасността в колата.

Какво и как можем да подобрим като родители още днес?

Ради: Ние вярваме, че информираните родители взимат правилни решения. Надяваме се, че помагайки им, да разберат колко е важно да возят децата си правилно, никога не биха ги возили по друг начин.

Създайте си правило колата да не се движи, ако детето не е със закопчани колани в столчето си.

Ето ви казус – пътуваме в планината, детето не се чувства добре, плаче силно няма къде да спрем, какво да направим? Кое е най-безопасно в такава ситуация?

Ради: Знаем, че понякога пътуването с деца е изпитание за всички в колата. Вероятно всеки родител е попадал в ситуация, при която детето плаче неутешимо. Когато това се случи, първо трябва да установим, каква е причината за недоволството. Възможно е на детето да му е топло, слънце да свети в очите му, да е жадно… Ако причината не е физиологична, можем да опитаме да разсеем детето с любима играчка, гледка през прозореца, песнички, анимация на телефона, или каквото и да е друго любимо занимание на детето.

Ако нито едно от тези неща не проработи, най-доброто, което можем да направим, е да отбием на първото възможно и позволено за спиране място (не искаме да създаваме предпоставки за пътни инциденти). След като спрем колата, можем да извадим детето от столчето, да се разходим с него или просто да се разтъпчем до колата, докато не се уверим, че всичко е наред и можем да продължим пътуването си.

Милена: Запазете спокойствие и реагирайте според ситуацията. Спрете при първа възможност, а до тогава направете всичко по силите си да успокоите детето. На мен ми се е случвало, докато синът ми беше още бебе, да се разплаче силно на голямо кръстовище. Понеже нищо не помогна, а аз не го виждах, тъй като беше на задната седалка, обратно на движението, доста се стреснах. В момента, в който светна червено, изтичах отзад да го видя.

Тогава реших, че ще монтирам огледало на облегалката на задната седалка, за да можем да се виждаме с него. До ден днешен това огледало е най-добрият ни приятел в колата! Когато бях сама с бебето и беше възможно, го возех до мен на предната седалка (с изключен еърбег!). Като поотрасна и се тръшкаше в стола си отзад, му говорех, докато се успокои или успея да отбия.

А най-лесно е, когато някой се вози с него отзад 🙂 

Какви са първите инициативи, които ще предприемете за повече знание, когато возим деца?

Милена: Постарахме се да подготвим лесен и приятен за ползване уебсайт – www.kidsonboard.bg, където всеки може да научи повече за това защо е важно да возим децата обезопасени, как да изберем най-подходящото столче за детето си, как да го монтираме и ползваме правилно.

Заснехме 2 информационни видеа, касаещи детската безопасност в колата, с участието на различни специалисти – ортопед-травматолог, психолог, експерти по детски столчета за кола, рали състезател, полицай. Видеата ще бъдат готови в средата на септември и веднага ще ги качим на уебсайта и Фейсбук страницата ни, за да може всеки родител да чуе отговори от специалисти на въпросите, които си задава.

Стартираме и проучване на нагласите и познанията на родителите относно използването на детски столчета за кола. Резултатите от проучването ще ни помогнат да разберем по-добре нуждите от допълнителна информация и умения на родителите по отношение на детската безопасност в автомобила, както и да ни покаже темите, върху които да акцентираме в следващите публикации на сайта си. Затова, приканваме родителите да бъдат активни и да попълнят анкетата ни още сега и то максимално откровено

http://kidsonboard.bg/pitame-roditelite/ 🙂

Има толкова голям избор на столчета, за мен лично е трудно да избера, взехме уж хубаво, издържало тестове и висок ценови клас, но децата не го харесват, не искаха да стоят и час в него. Какво да правим в такъв случай?

Милена: Аз бих препоръчала да набележите столчета, които харесвате и отговарят на нуждите и изискванията ви, след което да отидете в най-близкия магазин и да сложите детето вътре, за да видите дали ще му хареса, как стои във всеки от столовете, удобно ли му е. Съвместното пазаруване ще го развълнува и новото столче ще бъде любимо 🙂

Ради: Абсолютно, ние така направихме още с първото столче и много лесно направихме финалния избор. Едно от столчетата направо “заспа” около детето и той така се радваше, че си седеше в него, докато още седеше вкъщи, преди да го монтираме в колата 🙂

Иначе, основните правила при избора на детско столче за кола са то да отговаря на възрастта, ръста и килограмите на детето, да бъде инсталирано правилно, да пасва добре в автомобила и да се използва правилно всеки път, когато пътувате с детето.

Ако не са сигурни, родителите могат да заявят безплатна индивидуална консултация с екипа ни през сайта ни. Ние ще направим всичко възможно да им помогнем да изберат подходящото столче за тяхното дете и кола.

Направи запитване за следващото ви столче за детето тук

Какво не знаят родителите за обезопасяването и какви грешки допускаме най-често в колата с децата? Кой се очаква да ни обучи?

Милена: На тези въпроси се надяваме, че ще можем да отговорим най-точно след като приключи проучването ни.

Ради: В ежедневието си твърде често виждаме деца, които се возят в колата без столче, без колан, подскачат между седалките, седят в скута на шофьора или някой от пасажерите, или пък са в столчета, но неправилно поставени, много облечени и т.н.

С Милена веднъж видяхме висшата форма на грешно поставено дете в столче – бебе, облечено в космонавт, поставено в кошница за кола на предната седалка по посока на движението, без закопчани колани… Това е наистина опасно!

Как е в чужбина? Кой се грижи новият родител да е наясно с правилата и какво да прави с бебето и после детето в колата?

Милена: С Ради четохме много за практиките в Европа, а попаднахме и на информация за САЩ. Бързо ни стана ясно, че в скандинавските страни детската безопасност в колата е приоритет на държавата, а не просто на родителите.

Шведите и норвежците правят най-сериозните тестове за сигурност на детски столчета. Още преди да се е родило детето, а и в родилния дом, родителите получават информация за това как да превозват децата си безопасно.

Шведите даже имат една страхотна инициатива Zero, според която човекът на пътя може да сгреши, но пътят – никога. Те целят нулева детска смъртност на пътя и са доста близо до това да успеят, тъй като съобразяват инфраструктурата, обучават децата и родителите, обследват внимателно причините за катастрофите и подобряват средата непрекъснато. Но най-важното е, че хората там са внимателни шофьори.

Ради: Англия също ни впечатли с практиките си, тъй като единствено там открихме обучения за специалисти по детска безопасност в автомобила – всеки желаещ може да премине курс и да стане сертифициран експерт. Освен това, пак там, знам, че полицаите биха глобили всеки, който вози детето си необезопасено или в неподходящ за възрастта му стол. При нас това все още го няма, но се надяваме с дружни усилия и тук детската автомобилна безопасност да стане приоритет.

Още един казус от мен – детето вече е голямо и може да се откопчава само, какво правим в този случай?

Ради: Това, което ние правим, е много да говорим с децата си, обяснявайки защо това е важно. Аз лично бих спряла автомобила и бих казала на детето си, че няма да продължим с пътуването, докато не обещае, че няма да се разкопчава. Лично не съм изпадала в такава ситуация. Но съм имала друга – в суматохата по качване на багаж и слагане на бебето в столчето му, бях забравила да закопчая баткото. След като се качих в колата и запалих, той уплашено извика, че не е закопчан! Всъщност, нашите деца не знаят, че е възможно да се возят извън столче или с незакопчани колани. Родителите най-добре познават децата си. Просто трябва да намерят правилния път за комуникация по темата.

А най-лесно е, когато на децата не е давана алтернатива. Ако детето е закопчано в столчето от първото си качване в колата, едва ли би предположило, че има друга възможност за возене.

Милена: Абсолютно! Моето дете също никога не се е возило без колан и извън стол (дори в чужбина съм купувала втора ръка или съм наемала) и когато някой седне отзад до него в колата, той веднага пита “а ти няма ли да си сложиш колана” 🙂 Имахме друга драма около третата годинка, когато тръгна на градина – когато го взимах, не искаше да си седне в стола и да го закопчая. Започнах да предвиждам по 1 час за взимане от градина, за да имам времето и нервите да се разбера с него и да не правя компромис със стола и коланите. Проработи. Оттогава не сме се разправяли за тези неща и не би си и помислил да се откопчае (надявам се!).

С кои организации и хора планувате да работите за по-добри резултати? Срещи в детски градини или подобни предвидили ли сте?

Милена: От първия момент, в който заговорихме за ДЕЦА НА БОРДА, екипът на Форум КЛЮЧ (едно страхотно мотивационно събитие) застана зад нас. Фондация “За Нашите Деца” и страхотната психоложка Катерина Ковачева, Иван Ненчовски от детски магазин “Рошко” във Варна, Иван Миланов – вносител на Бритакс Ромер за България, екипът на МБАЛ Вита, великите хора от Spark Bulgaria – car sharing services, с които работим страхотно, екипът на Академия за безопасно шофиране и в частност Димитър Илиев, Фондация “Първите три минути” и Училище по първа помощ, които най-добре знаят колко важна е безопасността – това са все чудесни хора, които ни подкрепиха и окуражиха, за да започнем. Не на последно място – стартираме, благодарение на финансовата подкрепа на Столична Община, Програма Европа 2020, които повярваха във важността на детската безопасност в колата.

Ради: Планираме да работим с всички организации и ентусиасти, които правят неща за детската безопасност, защото колкото повече хора сме, толкова по-голям е шансът някой ден всяко дете у нас да се вози добре обезопасено в автомобила си. Все още не сме планирали нищо за детските градини, защото тепърва стартираме и все още се наместваме, а сме само 2, но определено ще стигнем до родителите там. Искаме да работим с бъдещи родители, искаме да работим с пътни полицаи, с акушери и неонатолози, с продавач-консултанти в магазини за детски стоки – с всички, които имат отношение към това как возим децата си в колата.

Някой ден ще успеем с всичко, а сега – започваме стъпка по стъпка със страхотни и отговорни родители като теб и твоите читатели 🙂

Споделете едно изречение, с което да ви запомнят за финал:)

Винаги закопчавайте детето си в столчето! Това може да спаси живота му.

Радостна мама: И аз ви благодаря и ще следя с интерес дейността ви, а за информация на моите читатели искам да добавя някои казуси, които сме имали с децата и как сме ги решили:

• Още преди да се родят децата, проучвахме и разпитвахме как се слага бебешко кошче в кола и предварително положихме усилия да сме подготвени, да се изключи еърбег за предна седалка, да е задължително в обратна на движението посока, колко и как да са стегнати коланите, как да е облечено новороденото;
• Към първата година Боян отказваше да се качи в столчето, тогава обикалях с него по час или два около колата, докато се съгласи, но никога не съм го качвала в колата необезопасен, когато го возя;
• Случвало се е да се возим с такси с децата в наистина краен случай и това е отвратително преживяване в страх, стиснали децата в скут, шофьорите не се съобразяват със скорост и светофари, което не искаме да си причиняваме и не го правим.
• Деян повръща и му е лошо и на кратък и на дълъг път, оставям го да повърне, изчиствам го, гушкам през стола, докато е закопчан. Случвало се е да го взема за няколко минути и зная, че това е ГРЕШНО и страшно ОПАСНО, затова го връщам в стола.
• Боян и Деян пътуват ужасно, искат да слизат, плачат безутешно. Правя опити да ги разсея, но когато не се получава, просто ги оставям да плачат наистина много. Веднъж Деян получи кръвоизлив в окото от плач, дори повръщат от плач и даване, от инат, че не ги махаме от столчето, докато не дойде време да спрем. Предполагам, че за много от вас това звучи нехуманно, но пред алтернативата да спрем на магистрала и да не можем да тръгнем с часове, предпочитаме да поплачат час, за да стигнем невредими, закопчани в столчетата си.

Ужасно трудно е. Мразя да пътувам с децата. Правим го рано сутрин в 6-6.30, грабваме ги с пижами, докато спят, защото използваме това, че са още сънени, хем ще дремнат, хем ще са по-спокойни се надяваме до 3-4 часа да сме стигнали. Пробвали сме и вечер да пътуваме, но тогава рискуваме да се наспят и да са свежи цяла нощ. Ако пътят е кратък, пътуваме на обяд, но често има рев, кризи, безсъние и не обичаме да го правим, ако не е належащо.

Взехме таблети, играчки и храна. Понякога работи за 10-20 минути, друг път плачат часове. Все се надяваме да свикнат и да стане по-лесно, което при Боян вече започва да се усеща след 4-тата година. Но всичко това не ни спира да закопчаваме децата ни. Защото е важно. Защото да поплачат малко или много е по-добре от това да рискуваме живота им, нали?

The post С деца в колата – какво пропускаме като родители и на какви рискове излагаме малките – отговарят Милена и Ради от Kidsonboard.bg appeared first on Radostna Mama.

В този епизод споделям моите мисли, тревоги, емоции и нужди за отварянето на детските градини в България по време на пандемия. Събрала съм и информация от чужбина, но преди това разказвам за 5 нови неща, които научих през изминалата седмица:

1. за приложението за обработка на снимки Lightroom;

2. за колата за опасни битови отпадъци;

3. за играта на Canon Bulgaria, в която има награда принтер PIXMA G;

4. за новия  инстаграм стикер;

5. за първата книга на Стивън Кинг.

Ако ти е приятно и забавно с Радостна мама, ела в инстаграм профила ми за още информация и срещи с мен,

The post Слушай епизод 5: Ще си пусна ли децата на градина, когато ги отворят appeared first on Radostna Mama.

Радостна мама: Здравей, би ли се представила за хората, които не те познават?

Ваня: Казвам се Ваня Тодорова. Преди 6 години житейските пътеки ме „пренасочиха“ от интересната и многообразна професия на преводач към конете. Конна база „Ахил“ е създадена с много любов и ентусиазъм като място за езда и отдих на малки и големи. Тя е китно място в планината, при това съвсем близо до София, където всеки може да прекара приятно времето си без значение дали ще язди или просто ще поседи на чист въздух и ще се наслаждава на природата. До базата се стига много лесно. С кола е само на 6 мин. от бул. „Околовръстен път“, а за тези, които са без автомобил, автобус 98 спира на входа на конната база.

Радостна мама: От преводач към коне по цял ден, как се случи?

Ваня: Преди 6 години не съм си и помисляла, че конете и работата с тях могат да се превърнат в ежедневно и пълноценно занимание. Ездата от хоби се превърна в работа. Не съжалявам дори и за миг, че избрах този път. Вярно е, че не е лесно, че няма почивка, празници или море, но никога досега не съм се чувствала по-удовлетворена от това, което правя. Както се казва „Превърни хобито си в работа и няма да имаш нито един работен ден“:)

Радостна мама: Какво е по-специфичното и интересното в работата ти?

Ваня:Работата с коне е емоция в пълния смисъл на думата. При това много положителна емоция. Гледането не е само грижа – да бъдат нахранени, напоени и почистени. Те са изключително интелигентни, деликатни и любвеобилни същества. И те също като нас имат дни, когато не са в настроение и имат нужда от повече внимание. Понякога им се играе, понякога са уморени, понякога просто ги мързи 🙂 Когато се отнасяш към тях с любов и уважение, те се отплащат многократно. Конете са много чувствителни. Разбират кога трябва да бъдат внимателни, ако на гърба им има дете, и кога могат да бързат и да тичат.

Радостна мама: Разкажи ни повече за децата и конете – какво правите заедно, от каква възраст препоръчвате?

Ваня: Няма дете, което да не харесва конете и да не им се възхищава. Аз много обичам да работя с деца, защото те са чисти и непредубедени и изразяват много искрена емоция към коня.

Децата много обичат да задават въпроси – какво ядат, как ги гледаме, как ги почистваме и оседлаваме и на мен ми е много приятно да показвам как да срешем гривата или да правим плитки. Ездата е изключително полезна за децата, защото укрепва гърба и предотвратява изкривявания. Дори и десетминутна разходка подобрява баланса и раздвижва тялото. При нас идват много деца, от 2-3 до 15-16- годишни за кратки или по-дълги разходки. Много деца идват и да се радват на конете, носят им моркови, защото си имат любимци. Системно обучение по езда може да започне от 8-10 годишна възраст в зависимост от физиката на детето. Не на последно място, заниманията с коне сред природата може да „откъсне“ днешните деца от електронните устройства. Според едно изследване на японски учен, ездата развива познавателните способности на децата, защото активизира симпатиковата нервна система и след езда, те възприемат и запомнят по-лесно, което се отразява на успеха им в училище.

Радостна мама: Как помагате на деца със специални нужди или проблеми в развитието?

Ваня: Терапията с помощта на коне вече се прилага в много страни. Тя е вид рехабилитация на гърба на коня и помага при много физически и психически проблеми като детска церебрална парализи, синдром на Даун, синдром на Рет, аутизъм, хиперактивност и дефицит на вниманието и други. Конната терапия е много полезна и при проблемни тийнейджъри, както и при различни зависимости и депресивни състояния. Ефектът е многопластов – въздействие върху физиката, психиката, познавателните способности, дишането, говора. Той се получава в резултат на движението на гърба на коня, който едновременно се движи в три равнини – нагоре-надолу, напред-назад и наляво-надясно и на неговата телесна температура, която е по-висока от човешката с около 2 градуса. По време на сесията се променя позицията на тялото в зависимост от нуждите на детето или се правят различни упражнения.
Вече втора година лично аз успешно работя с повече от 20 деца с различни проблеми. Резултатите не се случват с магическа пръчка, трябва постоянство, но когато вече са видими, радостта ми и тази на родителите е голяма.


Радостна мама: Какво ще кажете на родителите, които се страхуват да качат децата си на кон?

Ваня: Родителите не трябва да се притесняват да качат детето си на кон, ако детето наистина иска. Ако се спазват изискванията за безопасност в конната база, разходката на гърба на коня е едно изключително преживяване и за малки, и за големи. Доказано е, че само след десетминутна разходка с кон, нивото на хормона окситоцин, който отговаря за доброто ни настроение, се увеличава многократно. Често се случва след детето да се качи и майката или таткото, само, за да опитат, и толкова да им хареса, че да ни станат редовни клиенти 🙂

Радостна мама: За финал дай твоето послание към майките и към тези, на които им предстои да бъдат

Ваня: Децата имат нужда да общуват с животни, не ги лишавайте от това преживяване. Колкото по-близо до природата и животните растат, в толкова по-балансирани и отговорни хора ще се превърнат.

Ако искате да посетите конна база “Ахил”, адресът им е:
Гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Буйново ждрело“
1444, в.з. Калфин дол
ahil@konnabaza.bg

https://sofia.konnabaza.bg/
+359 895 686 019

А тук можете да видите и усетите мястото:

Надявам се и ние с Боян и Деян скоро да посетим, за да се порадваме на кончета, природа и различно изживяване. Конната база вече работи, но можете да им се обадите, преди да посетите,

#RadostnaMama

The post Кончета до София помагат на деца и родители appeared first on Radostna Mama.

Боян тръгна на ясла на 1.1 г, а Деян на 1.3 г. Вярвам, че пускането в обществено заведение, било то ясла, кооператив, занималня или друга форма, в ранна възраст помага на децата да се развиват по-бързо, да проговорят, да социализират и да се научат на правила в рамките на социума, в който прекарват по цял или половин ден.

Изключение правят децата, които имат здравословни или други показания да не посещават такива заведения в ранна възраст. Добруването на детето е преди всичко, а не изборът на родителите за повече време за работа, спокойствие или амбиция детето бързо да научи това или онова.

Вече съм споменавала, че за Боян не сме избирали или решавали ние да ходи. Той просто се залепяше за оградата на яслата пред нас и не искаше да си тръгва от там. Това ни даде знак, че е време да проверим дали пък не иска да е част от децата вътре. И за по-малко от две седмици не само свикна, но вече искаше да ходи с желание.

При Деян бяхме решили, че колкото по-рано тръгне, толкова по-добре, но няколко пъти се разболяваше и пропускаше датата за ваксина срещу морбили, за това изчакахме, докато не беше напълно готов – на година и три месеца.

Сега ще ви разкажа моя опит с избора на ясла. Обиколила съм множество и във всяка една съм виждала както позитиви, така и неща, които не ми допадат. В момента Деян посещава частна ясла като преход към държавната от септември. За нашето семейство сме установили, че когато децата тръгват през летните или топлите месеци на ясла, се адаптират по-добре, боледуват по-малко и свикват по-лесно с по-малко деца в началото.

Подготвила съм чеклист за избора на ясла и ще давам пример с KIDSVILLE за нещата, които наистина ме впечатлиха там.

Защото когато посетих градината за първи път, бях така екзалтирана, че нямах търпение да споделя на всички мои приятелки.

КАК ДА ИЗБЕРА ЯСЛА –

списък от 13 неща, за които да гледате и разпитвате в детайли при първоначално търсене или среща на място

1.На какво разстояние е от дома, как се стига до нея, има ли паркинг, задръстване и какъв е пътят до там

За мен е много важно яслата да е близо до нас, защото децата ни пътуват много лошо и не бих искала да се тормозя всеки ден на отиване и връщане до там, как ще ги сложа в столчетата, колко време ще сме в задръстване или дали няма да пропусна часа за закуска, ако закъснеем. В този ред на мисли, за мен KIDSVILLE е далече, тъй като аз съм в Гео Милев, а градината е в Драгалевци, но ако вие живеете в района или пък в близост като кв. Бояна, кв. Витоша, кв. Манастирски ливади или работите в Бизнес парка например, вероятно ще ви е напълно удобно. Аз лично не съм давала децата да ги вози транспортна фирма към яслата, но това си е съвсем реалистична опция, тъй като вече са оборудвали бусовете със столчета за децата и винаги има придружител с тях.

2. По каква система се обучават децата

Това е ключов момент, който определя не само настоящия избор за образование, но и бъдещия. Боян започна в частна ясла, после продължи в държавна, където програмите доста се различаваха от гледна точка на:

– изучаване на езици – в частната имаше английски и немски, в държавната няма

– обучение по българска или чужда система, по МОН, Монтесори, американска или скандинавска, руска или китайска

– външни занимания като йога за деца, плуване, спорт, яздене на конче, арт работилници, музикални часове – това са обикновено привилегии на частните. В KIDSVILLE например така се впечатлих от обособените им

* спортен салон,

* арт пространства, оборудвани с всякакви възможни материали за работата на децата,

* музикалната им стая с мини инструменти, в които просто се разтапяш от умиление, а за моя най-голяма почуда има и

* собствен АМФИТЕАТЪР с възможност за дигитален декор в размер 4 на 4 м. За хора, които са презентирали или играли на сцена, могат да разберат какво точно означава това.

На пръв поглед няма значение, но за мен е важно, защото доста страдам, че в яслата на Боян не мога да посещавам тържествата им, по време на които той рецитира стихчета, пеят песни и танцуват, а като порасне сигурно ще участва и в пиеси, където нямам търпение да плача от радост и гордост. Та един такъв амфитеатър с проектор и огромен дигитален декор би допълнил чудесното представяне на децата.

Що се отнася до лиценза за обучение, доста от частните ясли притежават някой, закупен от чужбина, за това се поинтересувайте. Хубаво е да знаете каква е идеята на тази система и защо са избрали точно нея, как се прилага и каква е историята й. На мен това ми е любопитно и ми дава обща визия за собствениците и персонала на яслата. Да не говорим за допълнителните материали и инструменти при прилагането на тази система. В KIDSVILLE имат интерактивни дъски за работа с децата, където дори най-малките могат да докосват с ръчичка и да показват къде е кучето или калинката, а за по-големите софтуерът на дъската дава почти неограничени възможности за игри и знание.

3. Персоналът

Това е ключов елемент от избора на ясла, за които няма как да знаете предварително нито какъв темперамент е, нито реалното отношение към децата, но пък винаги можете да проучите с какво образование и опит са, какви квалификации и допълнителни сертификати имат. Бях доста изненадана, когато разбрах, че в KIDSVILLE няма така наречените “лели”, а всички, които се грижат за децата са висококвалифициран екип с множество специализации в чужбина. Там всичко се случва на английски език, дори административните разговори между директор и преподавател. Това го видях на живо.

4. Материалната база

Поставям тази точка доста назад в избора, защото е ясно, че по-луксозно и чистото винаги ще ни привлече окото, но не съм сигурна дали за децата това е най-важно. От друга страна, ако играчките и визията са съобразени така, че децата веднага да се почувстват у дома и да не искат да си ходят, тогава екипът си е свършил работата. Това се случи с Боян и Деян, когато ги заведох за пръв път в KIDSVILLE, бяха така запленени от всичко там, че нямаха търпение до седнат и докоснат всичко, преди да се заиграят с нещо конкретно. Светлината от високите френски прозорци и чистият въздух горе в Драгалевци само допринасят за високата оценка на материалната база на тази ясла и детска градина.

5. Колко често са навън

В частните ясли децата са навън почти целогодишно, докато в държавните имат по-строги изисквания за извеждане на по-малките. Хубаво е да попитате и за това, да видите двора, игрите, които се организират навън и в случай, че са повече деца да разберете как се справят с опазването им навън.

6. Хранене и пиене

Когато децата са малки нямат особен избор на храна – каквото им дадеш или ще ядат, или няма. Когато поотраснат си казват точно какво искат и вече имат изграден вкус към храната. Боян яде всичко, Деян започна да хапва всичко, веднага щом спрях пюретата и с тях нямам грижи. Но ако децата ви са по-капризни, злояди или алергични – всеки избор на храна е важен, за да не гладуват. В частните градини се съобразяват с това, докато в държавната ясла, колкото и да я харесвам, това би било почти невъзможно по редица ограничения на законови разпоредби и нежелание за допълнителен ангажимент. Био храна, за която не плащаш кой знае колко допълнително сигурно е доста апетитна възможност за множество родители, особено в София, където не берем доматите си от двора пред къщата обикновено.

Що се отнася до водата – доста хора са чувствителни на тази тема. В яслата на Боян предложиха да пият директно от чешмата, защото държавните органи са позволили. Аз бях тотално ок, но имаше родители, които веднага скочиха и доста страдаха. Когато бях в KIDSVILLE на обиколка, видях, че имат японска машина за вода, която работи с различно PH на водата спрямо нуждите. Ако е за адаптирано мляко за най-малките, ако е за миене на ръце или за пиене от по-големите. Е, впечатлих се. Вкъщи нямаме такава машина, но мисълта децата да пият подходящ вода ми хареса. Ако и вие сте от тези, дето ви пука каква вода пиете, помислите и за този фактор.

7. Обкръжаваща среда

Какви дечица посещават яслата и от какви семейства са. Това не винаги може да бъде критерий за избор, но когато усетите, че детето не се чувства добре, защото постоянно някой го бие или пък никога не можете да се разберете с родителите да съберете още по 10-20 лв за подаръци на персонала или пък за коледна фотосесия на децата, тогава разбираш, че мястото ти не е там. Да не забравяме, че и първите приятелства се правят във възрастта около 3 и ако родителите на децата не са ви приятни поради някакви причини или не бихте искали вашите деца да дружат с техните, това може да се окаже проблем, тъй като трудно ще обясниш на сина си защо това дете може да ти е приятел само в градината, но не и извън нея.

Аз имам някакви амбиции децата да учат в чужбина, но ако не започнат да учат рано езици, да виреят в среда, която ги подготвя за там, вероятно самите те няма да искат или да са готови, когато им дойде времето. И да, от яслата и градина, през основното училище, чак до университета, решенията, които вземаме са определящи още от най-ранна детска възраст.

8. Цената

Държавната е евтина. Факт. Нищо не може да пребори 60 лв на месец и то само, ако детето е посещавало всички дни, което в тази възраст е съвсем рядко явление. От друга страна частните започват в най-добрия случай от 500 лв и могат да стигнат до над 1400 лв. В случай, че имате възможност или сте решили, че изборът за ясла е определящ за бъдещето на детето, съм сигурна, че ще ги премислите добре за сумата на месец. Ако това не е на дневен ред, просто не го правите и толкова.

Таксата в KIDSVILLE е 1000 лв на месец без храна и транспорт. На пръв поглед доста висока, но ако се огледате и проверите другите ясли в квартала, видите условията и сметнете за какво давате тези пари на месечна база, ще разберете защо струва толкова, а след посещение и разговор с екипа, ще сте сигурни защо да ги дадете или не.

9. Влиянието на близки и познати

Ако винаги се допитвате до близки за избора на неща, свързани с децата, то тогава и за яслата няма да е изключение. Моят съвет е да ходите на място, да проверявате атмосферата. Имала съм случай, в който отивам в чудесна ясла, хубави условия и просто директорката и персонала ме отблъснаха и то не с лошо отношение или думи, а със студенина и дисциплинираност, която не отговаря на моите представи за отглеждане на дете. От друга страна влизам в доста занемарена частна занималня, без двор дори и съм готова да оставя децата си там, защото усещам, че грижата е точно такава, каквото бих искала да получат моите деца.

10. Хигиена и чистота на децата и помещенията

Има изисквания, които всички заведения, които работят с деца, трябва да спазват. Не очаквайте обаче това да е така навсякъде. Ако детето ви е алергично, попитайте с какво мият, как дезинфекцират и изобщо как се грижат за тоалетните и помещенията за игра. Всеки детайл е важен, когато сте далече от децата си и то в най-ранната им възраст отделени от вас.

11. Сигурност

Има ли охрана, камери и изобщо кой и как ви гарантира, че като се върнете ще намерите децата си там, където сте ги оставили. В днешно време страховете ни са засилени от медии, познати и случки на съседи, за това е добре да помислим за това.

12. Обратна връзка за развитието на детето ви и критерии за измерването на прогреса му

Как разбирате дали се справя добре детето. Дали днес е яло, пило и веселило. Кои са любимите му занимания и най-добри приятелчета. Удряло ли е другите деца или пък е седяло в ъгъла цял ден само. В KIDSVILLE има камери и приложение за родители, където постоянно се обновява информацията за децата ви. В другите ясли също има варианти да разберете всичко това. Просто се интересувайте, не грабвайте детето от ясла и хуквайте през врата, преди да сте разбрали как е минал денят, как се е държало и дали се е случило нещо необичайно. Когато вземам Боян или Деян от ясла, винаги разпитвам, дори с риск да съм досадна, дори да има други чакащи да си вземат децата, дори да плачат или мрънкат за нещо, защото някоя случка през деня, може да бъде определяща за емоциите му през нощта или дни напред. Същото важи за развитието му, новите знания, които усвоява или проблемите с дисциплината. Ако там е супер добро дете, възпитано и дисциплинирано, а вкъщи е дивак, проблемът е във вас, не в детето. У нас е точно така 😉

13. Сополите и отношението към тях

Първите дни в яслата са белязани от сополи и кашлица, може да се появи и температура, а после идват и другите болести. Ако сте давали деца на ясла до сега, знаете, че в един момент каквото и да правите срещу хремата, няма решение, а от там и задната кашлица и влизате в един порочен кръг. Детето реално не е болно, с настроение и енергия е, но не можете да го заведете на ясла, защото от там го връщат, за да не зарази другите деца. Няма вярно решение, просто има обучен персонал, който знае, че сополът в един случай е ок и в друг не е . Това е моето наблюдение. А когато детето вдигне температура, тогава се отделя от останалите деца и в KIDSVILLE има чудесна стая, пригодена точно за това, така че детето да не страда, че е болно и в някакъв изолатор, а в уютна среда.

14. Вашето усещане за мястото, хората, вибрацията

Разпитайте за собствениците, ако е частна, за историята на мястото, имат ли деца, защо са избрали това, а не онова, какви са плановете им за следващите години, ще включват ли родителите в дейността на яслата по някакъв начин. Разходете се и усетете искате ли вашето дете да е там всеки ден, 1-2-3 години, какво ви харесва и какво не, направете си списък с плюсове и минуси и теглете смело чертата.

Аз се старая да водя и децата да усетят и те дали им харесва. В повечето случаи им харесва, защото е шарено, с играчки и деца 🙂 така че това не е много надежден фактор.

В заключение ще отбележа, че в края на деня вашето удобство ще вземе превес, но мислете и за утре, и за училището след това, че дори и за университета, защото в нашето семейство тези въпроси са на дневен ред, а Боян е на 3, Деян само на 1 г.

Ако имате въпроси, с радост ще споделя още опит и за първите дни в яслата, както и за подготовката на детето, преди да тръгне – покупки, психическа и физическа подготовка, семейна среда и организационни съвети за водене, вземане и гледане при болест,

#RadostnaMAMA

The post Как да избереш най-подходящата ясла и градина за твоето дете – чеклист с 14 точки appeared first on Radostna Mama.

Топ играчката му е топка – малка, голяма, надуваема, баскетболна, футболна, за тенис или от китайските за левче, всичко, което се нарича или прилича на топка му е мега любимо. Играе с топки в банята като ги мята в душ кабината, те се удрят в стените й и се връщат обратно. Рита в хола, вкарва кош или пък замеря Деян с тях, но без топка не минава и ден.

Тротинетката, която в неговия живот най-често е шейна или кораб. С шейната обикаля като Дядо Коледа, опакова подаръци и после подарява на всички послушни деца и родители. А с кораба ходи в морето да лови риба и после ми я носи да я пържа. Не че някога е ял пържена риба хах.

Пожарна кола – това е отделна категория играчка, защото тя върви, има сирени, слагаш й вода и гасиш пожара с нея. Спасява котенца и тигри, които са се качили на високи сгради, вкарва и изкарва пожарникаря от нея. Вдига и спуска стълбата, за да бъде полезен за всеки в нужда.

Легото, с което правим рожден ден. Състои се построяване на влак, товарене на всички гости поименно + две кончета, които отиват на голямо украсено парти с торта, сладолед и пица. Подаряват цветя и подаръци и танцуват накрая. После повтаряме същото, но с друг рожденик.

Кофата на Lidl с дървени формички за различни конструкции. С баща му строят къщи и кули, а мен кара да извадя само малките кубчета, които багерът му да ползва за строителен материал.

Багерът с дистанционно копае, върти се и се движи напред и назад. Там играта е кратка, но пък шумна и енергична, докато изкопае всичко наоколо. После идва един самосвал да извози боклуците и да започне нова дупка. Чат – пат се появява и валяк, за да изравни повърхностите.

Магнити в правоъгълна и квадратна форма. Баща му ги донесе от САЩ, но вече ги има и в Джъмбо, така че за 4 пъти по-малко пари обогатихме комплекта. С тях прави къща, гараж, формички на магнитната дъска или пък на пода. Тези са любими и на Деян да ги яде и да си мушка ръчичките в тях.

Малки колички, които нарежда, вкарва в гараж или просто си държи в ръцете. Любимите са му с магнити, така че да може да ги подрежда във влакова композиция. Обича и тематични като полицейска, пожарна, линейка, такси и т.н.

Пластелин – гофретите и палачинките се въртят на поразия, както кюфтета, кебапчета, топчета и сладолед. Никога не е излишно да имаме пластелин под ръка. Доскучава му бързо, но пък игра е с кеф за кратко.

Книжката с различни коли на английски език + Оле Затвори Очички от Софт Прес , към които често прибягва, когато се измори и иска н

Таблетът е свещеният граал. Има много малко мигове и дни, в които не го иска. Всеки друг път е готов да гледа с часове освен всички тъпотии на света, приятни приказки и филмчета на Шрек или Пепа Пиг.

Това са единадесетте играчки, за които се сещам. Но заедно с тях винаги ще избере парцалчета, с които да гони бубите, шезлонг, в който баща му да го дърпа като в лодка, пръчка, с която да играе крикет или пък капачки от всички наши продукти в банята, с които да готви или да прави кули.

С други думи, каквито и играчки да купите, децата винаги избират да играят с предмети от бита,

#RadostnaMama

The post 11-те любими играчки на Боян, към които често посяга, а понякога и играе с тях appeared first on Radostna Mama.

1. Не правете нищо с тях! Изперете и складирайте за следващото. Ако няма къде да ги държите, занесете ги на майка, баба, съседка или пък в хранилища под наем. Kiler.bg е първият такъв склад, за който се сещам, благодарение на рекламата, която правят нон-стоп. Лично аз не съм ги ползвала и всичко мушкам по шкафове или нося при майка 🙂

2.Поканете бременните си приятелки на гости, както и тези с деца на възрастта на дрехите ви, разтворете чаршията у дома, докато те си избират, можете да пиете кафе, вино или чай в забавна компании и смешни истории.

3. Запознайте се със Скрито в скрина – магазин за втора употреба детски дрехи, където майки продават дрехите си и други майки ги купуват за децата си. Ако не стават за продажба, могат да ви вземат и като организират някое от големите си събития да ги подарят на дечица.

4. Продайте ги в някоя платформа като OLX.bg или Bazar.bg или във форум за майки.

5. Организирайте базар за детски дрехи с други майки, но не ви съветвам да продавате обувки там. Първо няма как да ги хигиенизирате достатъчно добре и второ малките деца оформят свод и походка с тях, което само ще повреди на следващите дечица, които ще ги носят. Лично аз не мисля да давам обувките на Боян да бъдат носени от брат му Деян. Освен гумени сандали за плаж или гумени ботуши.

6. Намерете семейство, дом или фондация, на която да дарите дрехите си. Предполагам, че има изисквания за дрехите на по-малките, особено тези до една година, но не ми се е налагало да търся и проверявам, така че имайте го предвид, ако решите да се разделите с вашите по този начин.

7. Рециклирайте в някой магазин като H&M, където ще ви дадат талони за отстъпки при следващи покупки.

8. Опаковайте и ги поставете в някой от многобройните контейнери за дрехи на Български Червен Кръст. Не съм наясно къде отиват и кой точно ще ги ползва, на какъв принцип, но ако ви вълнува, винаги можете да се обадите на номера за контакт или да им пишете.

9. Използвайте ги за карнавал, украса или други игри с децата. Направете им диадеми и фиби за коса, опаковайте детски чаши или кутии, ушийте си гирлянд или пък знаменца за декорация на някой рожден ден. Готини идеи има в You tube, а аз ви давам произволно избран линк – Как да ползваш старите дрехи на децата за декорация 

10. Направете кукли от парцали и ги подарявате на други деца, направете базар с цел продажба или подкрепа на кауза или просто зарадвайте кучетата в квартала.

Каквото и да решите да правите с умалелите дрехи на децата си, нека е полезно, забавно или смислено за някой друг. Не ги изхвърляйте просто в коша, моля ви,

#RadostnaMama

The post 10 идеи какво да правите с малките дрехи на децата ви appeared first on Radostna Mama.

Това е първата снимка, която ми изпратиха от яслата, 30 мин след като го оставих 🙂 Скъп спомен и май пророних сълза, осъзнавайки колко е пораснало детето 🙂

Деян е на 10 м. В момента разучаваме възможности за пускането му в ясла на 11 месеца. Намерили сме няколко заведения, в които могат да го приемат, но или няма места, или още не сме ги видели на живо.

Ето какви са нашите семейни доводи и моите като майка и активно живееща жена:

1. Пускането на ясла в по-ранна възраст позволява на детето да се адаптира по-бързо и лесно, защото все още не е развило такава силна привързаност към човека, който се грижи за него. Може да е майка, татко, баба или гледачка. Това няма значение. По-лесно се разсейва с играчки и раздялата не е така осъзната и трудна.

2. Сблъсъкът с вируси и бактерии от други деца се преодолява по-леко, ако дадете детето на ясла в пролетно-летния сезон по мои наблюдения. Тогава децата са повече навън. В частните ясли са по-малък брой, защото някои отиват при баби и дядовци, други на ваканции.

3. Свършва зорът по приспиване и късно лягане на малкото дете. Връща се така изморено и изпълнено с емоции, че до 20.30 най-късно вече е в леглото и не се налага всяка вечер да прекарвате по час в приспиването му.
Това е снимка от момент след яслата и по-точно на третия ден.

4. Учи се на дисциплина, възпитавана от колектива, а не от това, че някой му е казал да направи това. Гледането на другите / ако са по-големи, още по-добре / деца е ключово важно според мен.

5. Проговарят по-бързо. Поне при Боян се случи така.

6. Учат песни, стихчета, участват в групови занимания, които за една майка е доста трудно да осигури ежедневно на детето си.

7. Към втората година ви пестят усилията да учите децата да ходят на гърне, да се обличат и да се мият сами. Истинско блаженство е да се върне детето у дома и да прави всичко само, без да си си мръднал пръста за това. Да са живи и здрави лелите!

И сега няколко довода за жената и семейството:

8. Майката вече може да бъде личност отново, което означава да работи, да почива активно или пък да си бременее на воля с второ, трето или поредно дете. Да гледа бебе или пък да шета на воля. Да помогне финансово на семейството като работи.

9. Комуникацията с детето става по-ценна и стойностна, особено ако преди това е била напрегната, поради някаква причина – било то наличие на второ дете, скука при майката и детето или пък постоянно мислене как да свършиш всички задачи и да общуваш пълноценно с детето си.

10. Ако се е оплаквала от умора, скука или пък друго, свързано с майчинството, сега е времето да преосмисли и реши кое наистина я прави щастлива. Да отдели време за себе си, за съпруга си и за семейното спокойствие.

11. Не ти се налага постоянно да ангажираш някого да гледа детето, за да отидеш на фризьор, маникюр, да се наспиш или да си изпиеш кафето, докато е топло 🙂

Това съм аз 5 дни след като дадохме Боян на ясла хах

P.S. Първите дни на ясла за малкото са вълнуващи и емоционални, а за мен бяха леко стресиращи, тъй като ходих да дебна Боян около двора на яслата – как е, какво прави, грижат ли се за него, плаче ли, някой закача ли го. Бях в истински ужас, че не зная какво прави всяка една секунда. Но на третия ден се успокоих и го оставих да си живее на спокойствие, а аз се захванах активно да почивам,

#Radostnamama

The post 11 причини да пратя децата на ясла около първата им година appeared first on Radostna Mama.

Ще видите снимки и на всички останали приложения, които имам на телефона си, така че ако за някое не съм писала специално, спокойно ме питайте да ви кажа защо или как го ползвам.

Освен приложенията, с които идва телефонът и които ползвам нон – стоп:

Camera

Photos

Notes

Calendars

Mails

Weather

на първия екран съм сложила още няколко, без които не мога:

Viber – ползвам го за лични и професионални чатове почти денонощно.

Shazam – винаги, когато чуя някоя нова супер песен, пускам Shazam, за да ми каже коя е тя и да я сложа в плейлист с нови любими песни 🙂

Linkedin – професионално използвам Linkedin почти всеки ден, информирам се за новости в бранша, кой на каква позиция е, дали е сменил работа или какво е постигнал през последните месеци и години. Пиша на непознати професионално или пък отговарям на запитвания.

Twitter – трябва да призная, че го пускам рядко, но винаги научавам нещо ново от него. Рядко означава на 2-3 дни веднъж 🙂

Facebook – тук всичко е ясно.

Swarm – това е приложнието продължание на Foursquare, което аз и няколко приятели изпозлваме активно и винаги знаем кой къде е, научваме за нови места или пък се шегуваме там.

Instagram – новата ми страст, благодарение на която вече имам screen time на ден повече от 4 часа и половина.

Pinterest – това е вдъхновението, което винаги ползвам за събития или поводи, за празници или тържества + обзавеждане на дома.

Sleep Pillow – приложнието, което ме спасяваше с Боян, а сега и с Деян. Птички, течаща вода, махало или дъжд, всичко се харесва на децата, за да спят по-спокойно и най-вече да заспиват по-бързо.

Preview – приложението, което открих преди близо година, когато започвах активно да се занимвам с Инстаграм. Тук планирам и филтрирам снимките си. Абонирана съм и за нюслетъра им, така че да знам всичко ново в света на Инстаграм.

Twnety20 – още една нова страст, по която се запалих преди близо две години, но сега се връщам активно към нея – качвам и продавам снимки. Участвам в състезания и номинирам други фотографи за отличия.

You Tube – Ох, колкото мразя да гледам видеа, толкова повече го използвам, защото Боян не може да живее вече без него.

За работа

Pages – всеки, които управлява страници във Facebook има това приложение, а аз имам 4, така че го ползвам всеки ден.

Local – още едно приложение на Facebook, което следи всички събития около теб.

Analytics – няма как да имаш сайт, да пишеш и да партнираш с брандове или компании, с приятели или с когото и да било, без да даваш статистика колко хора те четат, кое им е най-интересно, кога напускат сайта ти и т.н.

Followers + е приложнието, с което следя колко нови хора ме следват и колко са спрели да го правят. Има и опция да харесваш чуджи снимки, да ти дава точки и после да печелиш безплатно нови последователи, но лично аз не го препоръчвам. Пробвах и последователите са само индийци и китайци, които след седмица спират да те следват и така дават много неприятен по-нисък рейтинг на профила ти. Ако смяташ да се занимваш сериозно с Инстаграм, ползвай го само да следиш другите статистики.

Canva – приложението спасение, което винаги ми върши работа, без значение дали е за Facebook cover, картичка за рожден ден или интерсно оформление на бюджет, който трябва да пратя на клиент.

Fotor

Aviary

YouCamPerfect

И трите приложение обработват снимки, имаш филтри, слагаш надписи или други картинки върху тях, но все по-рядко ги ползвам.

My Video Editor – най-лесното приложение за обрабтка на видео на телефона, но не така професионално, както на компютъра.

Unflod – приложението за създаване на красиви сторита в Инстаграм, което съм ползвала веднъж и не се изкефих особено, но доста блогъри го ползват и им се получава добре.

За забавление

2048 – е може би единствената игра, която съм играла за последните 3 години и то веднъж или два пъти за този пердиод.

За майки и деца

The Bump – най-любимото ми приложение за бременност и деца. Дава ти по седмица какво се случва, праща ти статии за най-честите грижи или събития в живота на децата ти. Препоръчвам на всички майки.

Kinedu – е много готино, макар и платено приложение, което дава идеи как да развиваш детето и какво да играеш с него.

Tyni Tap – още едно приложение за детски игри. Скъпо е, но игрите са по възраст и са доста адекватни. На Боян му харесва и бързо се справя с тях.

Ocean – е приложение за океана и животните в него. Уникално красиво и информативно. Със звук и движение. Правено е от българи и е платено, но ако детето е фен на водите, заслужава си.

Здравословни

Fitbit – приложението към умната ми гривна, което следи колко ходя, колко отслабвам и най-вече колко и как спя.

E-food scanner – приложението, което ти казва какво има в храната на база етикета му. Правено е от ученици в Смолян и го свалих, за да ги подкрепя, но реално не проверявам етикетите.

Вижте и всички други на телефона ми и ако решите споделете някое друго полезно с мен,

#Radostnamama

The post 30 мобилни приложения в телефона на Радостна мама appeared first on Radostna Mama.

Казвам се Кристина Узунова. Възприемам се за доста щастлив и позитивен човек. Гледам на предизвикателствата в работата ми като възможност за развитие, а на провалите – като стъпала към успеха. Завладяна съм от идеята за социалното предприемачество и дори направих първите си (макар и малки) стъпки в тази област със създаването на

Скрито в Скрина (www.skritovskrina.com).

Надявам се в бъдеще да мога да се похваля и с други, по-мащабни проекти като социален предприемач. По природа съм изключително активна и обичам да съм заета…с много и различни дейности. Креативна съм и определено си падам по нестандартните и различни неща (когато имат смисъл и цел, разбира се). Може би затова се насочих към света на дигиталния маркетинг, където дните са динамични, а “out of the box” решенията са добре дошли.

Вижте портфолиото на Криси с проектите й в сферата на дигиталния маркетинг тук:  https://kristina.pb.studio/.

Ожених се за ученическата ми любов и вече близо 20 години приключенстваме заедно! И последно (но не и по важност) – майка съм на 2 малки-вече поотраснали хлапета, които правят живота ми истински цветен и толкова пълен!

Разкажи кога и как забременя, с каква разлика са децата, как реши да живееш в България?

За първи път забременях, когато бях на 27 години. С мъжа ми вече бяхме женени от 3 години и тъкмо се бяхме прибрали от Ню Йорк с идеята, че пробно ще останем в България 12 месеца. Искахме да видим дали ще ни допадне животът тук и да преценим дали да се върнем в България за постоянно. В онзи момент бременност и деца никак не ни влизаха в плановете и затова ни обзе истинска паника, когато видяхме двете чертички на теста за бременност. Отне ни няколко седмици да се окопитим. Едва по-късно установихме, че ни се е получило много добре – ако зависеше от нас, спокойно можехме да чакаме докато станем на 35, а това значи, че щяхме да сме пропуснали много!

Втората ми бременност беше отново непланирана. Рая тъкмо беше навършила 1 годинка, когато разбрах че отново съм бременна и… отново ме обзе тих ужас! Не бях сигурна дали ще мога да се справя с две деца с разлика от 1 година и 8 месеца и дали това няма да ми струва здравия разсъдък. Но Константин се роди и беше най-доброто бебе на света – спеше, ядеше и се смееше, а Рая се държеше така сякаш не е на 2, а по-скоро на 7-8г. Първата година мина някак неусетно, втората също и така децата станаха на 4 и на 6.

Вярно, имахме не една и две инфарктни ситуации,

драматични моменти,

безсънни нощи,

реки от сълзи и сополи,

понякога дори крещене и спонтанни нервни изблици (най-вече от моя страна)…но ги преживяхме!

Аз се върнах на работа, децата тръгнаха на градина, а Рая вече ходи и на училище и животът някак си продължи по старому… само че по-хубав отпреди! Колкото до това как решихме да живеем в България – ами просто седнахме и претеглихме плюсовете и минусите на това да живеем тук и да живеем в Щатите. Решението да останем тук дойде някак естествено и нито за момент (или поне в повечето моменти 😉 не сме съжалявали, че направихме този избор. Опитваме се да гледаме на нещата по-позитивно и силно вярваме, че човек може да бъде много щастлив или много нещастен, независимо къде се намира. А и в крайна сметка, светът е малък, възможности дебнат отвсякъде и ако мястото, където живееш не те прави щастлив, не е трудно да стегнеш куфарите и да отидеш там, където мислиш, че ти и семейството ти ще се чувствате по-добре… хората го правят постоянно, нали така?

Как съчетаваш отглеждането на децата, с домакинска работа и професионалните занимания?

Не съм сигурна дали ми се получава толкова добре! Истината е, че с мъжа ми имаме помощта на родителите си, които живеят далече, но пък винаги са готови да ударят едно рамо, когато ситуацията го налага. В същото време и двамата с мъжа ми работим от вкъщи и работното ни време е гъвкаво. Сутрин започвам работа около 8:30ч.,

в “обедната почивка” много често пускам пералня и простирам, а в някои дни дори си позволявам лукса да отида на фитнес.

Вечерите между 18ч. и 21ч. трябва да избера между това да сготвя вечерята или да прекарам времето с децата си и понеже готвенето не ми е чак такава страст, а времето с малките ми е много ценно (в крайна сметка след още 5-6 години вече няма да искат да “мачкаме” пластелин заедно, нито да им чета приказки), наблягам на второто. Когато децата си легнат, сядам на компютъра и довършвам работата, която не съм успяла да приключа през деня, а зареждането на миялната поема мъжът ми.

Разкажи ни за бизнеса и дейността ти като маркетинг стратег, децата имат ли някаква роля при вземането на решения или вдъхновения?

Започнах кариерата си като PR в Ню Йорк, след това се ориентирах към бизнеса с организиране на специални събития, а след като се върнах в България известно време работих като мениджър “Социални медии” в комуникационна агенция. Винаги съм харесвала това, което съм правила, независимо в каква сфера е било. Но в същото време все търсех допълнително вдъхновение – нещо, което да направи работата ми още по-вълнуваща и удовлетворяваща.

Затова, докато бях в майчинство с второто ми дете, се роди идеята за Скрито в Скрина – едно място, където родителите могат едновременно да разчистят гардеробите на децата си като продадат при нас омалелите им дрехи и да “заредят” скриновете с красиви, подбрани неща на повече от достъпни цени. Искаше ми се да помогнем на повече семейства в нужда, за които е изключително трудно да купят нови дрехи на децата си всеки нов сезон. Затова още от момента, в който отворихме врати, започнахме да се

занимаваме и с дарителска дейност и да организираме събития за размяна на дрехи.

Всъщност, децата ми бяха голямото вдъхновението зад тази идея. Виждах как гардеробите им се пълнят с дрехи, които твърде бързо излизат от употреба и в същото време осъзнавах, че много майки нямат моя късмет и се затрудняват да купят на мъниците си дори неща от първа необходимост. Казах си: “Ето нещо, което има потенциал като бизнес, но в същото време ще бъде в помощ на стотици, дори хиляди семейства”. И така вече 3 години въодушевено работя за реализирането на тази идея и разрастването на общността ни. И понеже освен собственик, аз съм и маркетинг директорът на Скрито в Скрина, много от приятелите ми, виждайки, че бизнесът се разраства, започнаха да се допитват до мен и да търсят маркетинг помощ за техните собствени бизнеси. Така поех менажирането на социалните медии на някои от тях, а скоро след това те пък ме препоръчаха на техни приятели и аз се заех и с цялостната маркетинг стратегия на други два start-up бизнеси.

И без да съм го планирала или непременно да съм се стремила към това, се превърнах и в маркетинг фрилансър, който се занимава със всичко от създаване на цялостни стратегии, през реклама във Facebook, Instagram, YouTube и LinkedIn, до ежедневната поддръжка на канали в социалните медии. Що се отнася до работата ми като маркетолог, не мога да кажа, че децата ми участват по някакъв начин във взимането на решения или пък са извор на вдъхновение. Със сигурност, обаче, дъщеря ми Рая (6г.) разбира много по-добре от мен идеята зад Instagram Stories и умело ги използва, публикувайки всевъзможни неща в моя Instagram профил.

От сега е ясно, че само след още 4-5 години ще трябва да се допитвам до тях, когато започнем активно да таргетираме милениалите (milenials).

Сподели твоята тайна “Как да си радостна мама”

Мисля, че успявам да съм радостна мама главно поради две причини:

Опитвам се да гледам по-позитивно на нещата и да подхождам в стил “чашата е наполовина пълна”. Сигурно е, че от тук нататък ще има още много инфарктни моменти в работата ми, неразбирателства с мъжа ми, емоционални дупки, безсънни нощи, скъсани панталони и разкървавени колене, разляни супи по килима и стени, превърнати в платна за рисуване, но е важно да можем в тези моменти да поемем дълбоко въздух и да си кажем с леко намигване към себе си: “Всичко е наред… утре слънцето ще изгрее на моята улица”! и…

Опитвам се да си давам почивка на самата себе си. Да, не е лесно да намериш време за четена на книга или гледане на хубав филм, или за едночасов масаж… но, винаги, когато е възможно, гледам да си взема глътка въздух и да отделя малко време за себе си… дори и да това да са просто 20 минути, в които пия хубаво капучино в любимо място в София! Радостна мама – радостни деца! Нали така?

Ах, тази Криси, винаги ме радва и надъхва да правя още и още неща ♡ А ако и вие сте вдъхновени от нея, можете да посетите Скрито в скрина на ул. Костенски водопад 14 и да се запознаете лично с нея,

#RadostnaMama

The post От Ню Йорк до София с две деца и бизнес в помощ на родителите appeared first on Radostna Mama.

Ние сме Симона и Крум. Лично – ние сме семейство вече 5 години, и двамата сме от Троян, но от 8 години живеем в Търново. Тук завършихме образованието си и отглеждаме сина си. Професионално – хуманитаристи, ентусиасти, филолог и педагог.

Кога и защо създадохте Carrot?

Започнахме едва през март. Carrot беше нещото, в което можехме да впрегнем своя опит, познания и вдъхновение. Синът ни е наша движеща сила и ни дава куп идеи. Carrot е това, което ние можем да направим за децата в България. Знаем, че е смислено, защото имаме стотици проведени консултации, хиляди деца работят с материалите, обратната връзка показва, че това, което правим работи, движи и променя начина, по който децата гледат на света около себе си.

С какво вашите продукти са по-различни от всички тези в книжарниците и детските магазини?

Ние предлагаме комбинирана услуга. Ние предлагаме комплексна услуга. Безплатните консултации правят толкова голям ефекта от дейността ни. В същото време материалите са универсални, създадени от специалисти, предназначени за родители. Материалите не „изпитват“ децата – дали могат или не могат/дали знаят или не знаят нещо. Те ги карат да са изследователи. Да искат да знаят повече. Картите ни с животни нямат аналог на пазара дори и само като брой – 144. Не защото всяко дете трябва да знае всичките, а защото всяко може да научи толкова, колкото иска. И знаете ли – защо не и да намери 145-тото, което го няма в кутията! Начинът, по който са направени материалите, кара родителят да общува активно с детето, да откликва на въпросите. А децата да трупат знания – материалите са направени така, че да тренират когнитивните умения на децата.

Нещо повече – Пътуваща Луна е кутия, която тренира емоционалната интелигентност на децата – нещо, което помага на хората през целия живот. Създава умения за справяне с различни ситуации.

Кои са любимите карти на вашето дете и колко често то играе с тях?

Той вдъхновява всяка от кутиите ни. Любими са му разказите за Луната – четем ги вечер. Обикновено той избира два разказа (този за робота му е любим) и казва

„Хайде, мамо, татко, да отиваме да помогнем на Луната“

и заедно измисляме края на всяка история. Всяка вечер отвореният край на разказите е запълнен с негови преживявания от деня, които той разказва. Това му помага да споделя, да общува, да мечтае, фантазира и развива както качествата, така и въображението си.

Безплатно консултирате родители, как точно се случва това и какви са най-честите проблеми, по които работите?

До момента сме консултирали близо 700 семейства – по телефона, скайп, имейли. Консултирането е продължително. Имаме семейства, с които се чуваме всяка седмица. С израстването интересите на децата се менят и родителите търсят в нас подкрепа и идеи как да подхранват любопитството на децата. Спомням си за една майка, която след няколко разговора се обади и ни каза

„Carrot, ако знаете какво правихме до сега! Със сина ми (2г) ходихме да търсим буболечки по поляните заради вашите карти – много е впечатлен.“

Имаме обаче и консултации с родители на деца, които по една или друга причина имат проблеми и затруднения с проговарянето, задържането на внимание, така нужната за децата спонтанна концентрация. Тогава родителите често питат как да му привлека вниманието. Има деца, които имат поведенчески проблеми и най-различни други затруднения. Тогава консултациите са по-продължителни. Консултираме семейства от цялата страна, както и няколко от чужбина.

Участвате в Промяната! С какво ще допринесе евентуалната победа в състезанието с останалите социално значими проекти там?

Имаме 3 нови големи проекта, по които работим. Всички те имат за цел да съберат семейството заедно и да насърчат общуването. Изключително вълнуващи предизвикателства сме подготвили. В един от проектите ще могат заедно да играят хора от 2г до безкрай. И всеки ще има отговорна задача.

Много важно е за нас да сме един от трите проекта, които продължат до презентирането пред жури. Всеки от тези 3 проекта ще получи финансиране.

Ние се нуждаем от него за да реализираме тези свои проекти. Имаме иновативните идеи, устойчиви сме и броят деца, които увлякохме и ще продължим да увличаме в този проект няма ограничения. За това молим всеки, който сметне дейността ни за интересна и полезна да ни подкрепи на

www.nova.bg/promyanata/carrot

– напълно безплатно е и отнема 10 секунди.

Симона, въпрос към теб – “Каква е тайната да си радостна мама?”

Радостна мама е тази, която знае кои за нея са истински важните неща в живота, умее да се радва. Да обича безрезервно и да го показва. Тогава всичко това ѝ се връща по най-специалния начин.

Аз лично желая успехи на Carrot и лично на дейното семейство Крумови, а вие не забравяйте да гласувате до 04-ти февруари 2019 и нека ПРОМЯНАТА се случва всеки ден. С нас. С нашите деца,

#radostnamama

The post Картите на Carrot палят въображението на децата, стимулират емоциите им appeared first on Radostna Mama.