Маргарита Апостолова, психотерапевт с магистратура клинична психология с психоаналитична перспектива, специализирала в терапевтичния метод психодрама, насочен към възрастни и деца. Тя създава центъра за интелектуално и емоционално развитие на деца Менталика, който комбинира образователни дейности и психотерапия. В рамките на центъра се реализират редица проекти за развитие на емоционалната интелигентност на деца и техните родители, сред които психотерапевтичната група „Героите в теб“ и ресурсът „Дневник на емоциите“, за който ще ви разкажем заедно с Маргарита.

Тя обожава да работи с деца, заради тяхната способност да се променят и взаимодействат. Харесва й контакта с тях и възможността да участва в тяхното израстване, но както тя, така и всички ние ще потвърдим, че отглеждането и работата с деца крие трудности, предизвикателства и доста често тръшкания, с които понякога не знаем как да се справим.

Тук на помощ идва Дневника на емоциите, които лично тя е създала, затова и тя ще разкаже за него:

И така се роди решението – „Дневник на емоциите“.

Той е безплатен онлайн ресурс, подходящ за деца между 5 и 12 години. Дневникът идва в помощ на родители, учители и психолози, които ще открият подробно упътване в първите страници на ресурса.

В същинската част на Дневника на емоциите детето научава за основни емоции по лек и занимателен начин, свърза се със своите качества и желания:

Първа част:

Дървото на живота

6 тематични въпросника за 6 основни емоции

Аз и моето семейство

Втора част:

Как да използвам дневника всеки ден ☺

Допълнителни игри

„Дневникът на емоциите“ е подходящ начин да подкрепим детето в това да разбира и да се справя с неговите чувства. Той ще обогати емоционалната интелигентност на детето и ще му помогне да опознае по-добре вътрешния си свят и този на другите. Ще му помогне да разбере, че няма лоши чувства, а само добри и не толкова добри начини за изразяването им.

Защо трябва да се занимаваме с емоциите на децата и откога да започнем?

От това как се справяме с нашите емоции и как общуваме с другите зависи всеки аспект от живота ни – от това как създаваме приятели до това как се справяме в училище, а в последствие и на работа. Започваме да се занимаваме с емоциите на детето още ден първи от житейския му път, когато се опитваме да назоваваме неговите нужди и чувства:

“Може би си гладно.“ или „ Спокойно, мама е тук.“

Всъщност обаче да се опитваме да разбираме, приемаме и назоваваме нашите чувства и тези на децата съвсем не е лека задача. В тези моменти идват на помощ инструменти за емоционална интелигентност като Дневника на емоциите.

Най-често децата се тръшкат, помага ли този дневник в такива ситуации?

Не е необходимо да срещнем проблем, за да посегнем към дневника. Той е може да бъде чудесна превенция и начин за развитие.

Що се отнася до „тръшкането“ то е част от израстването на всяко дете в определени кризи от развитието му. Може да бъде истинско предизвикателство да разпознаем какво стои зад този емоционален изблик.

Дневникът може да бъде в помощ в такива ситуации, защото попълването му помага на децата да разберат, че техните емоции са важни и приети и те изграждат речник, чрез който да изразят с думи как се чувстват в определени ситуации.

В такива моменти можем да подадем дневника и да кажем

„ Нарисувай колко си ядосан/ядосана.“ Рисуването е друг много подходящ за детето начин за справяне със силна емоция.

Той е за деца над 5 г, но какво да правят майките на по-малките деца в такива ситуации?

Няма еднозначен отговор на този въпрос или пък готова рецепта, защото някак ще пренебрегнем индивидуалния характер на тези ситуации.

И все пак не е добре да се борим с детето, когато то е много емоционално. Понякога е достатъчно да му кажем, че неговите чувства са важни:

„Виждам, че не си съгласен/а с мен.“, „Това много те разстройва“ или „Вземи си време, аз съм тук.“

Срещаш ли критика, че не бива да отделяме толкова внимание и време на
детските емоции, защото те са деца и растат, а ние само се занимаваме с
тях и се опитваме да контролираме емоциите им?

До момента не съм срещала подобни коментари, дори в социалните мрежи. Напротив, хората споделят, че имат нужда от подкрепа от специалисти, когато става въпрос за детските емоциите.

Критично е преминаването в крайности– от вкопчване и прекомерно задоволяване на нуждите на детето до неглижиране на неговите преживявания. Дневникът на емоциите е конструктивен подход към това да намираме начини да подкрепяме децата да разбират и изразяват емоциите си.

В упътването ще видите, че съветвам възрастният да не е в позицията на нравоучител, а на придружаващ личното търсене на детето. Това съвсем не е лесна задача.

Какво би искала да се случи в България по отношение на родителското осъзнаване и преподаване в ясли, градини и училища?

В много образователни институции има добри практики за развитие на емоционалната интелигентност, въведени от проницателни учители или психолози. Това, което ми се струва проблематично е недостатъчната обща стратегия в тази насока на национално ниво. През последните години се правят много неща, но като че ли на парче.

Мисля си, че е много важно учителите и родителите да са от един отбор и да се движат заедно към общата цел – емоционално и интелектуално развитие на децата. Разбира се обаче, за да се случи това, учителите трябва да бъдат подкрепени от институциите, за да имат компетенциите и спокойствието да възпитават нашите деца.

Какви родители сме ние българите?

Ние сме много отдаден на децата си народ. Понякога до степен, в която отричаме своите собствени потребности. Съвременните родители даваме с пълни шепи за децата си – харчим с лекота, за да е облечено и образовано добре, ще сготвим богата софра с ястия, за да е сито, ще дадем редица напътствия за детето за успешен живот…Понякога обаче пропускаме да кажем „обичам те“ или просто да поиграем с детето, а това е като че ли най-смислената ни функция като родители.

Кажи ми как да си радостна мама и как изглежда една такава?

Радостната мама според мен е тази, която има подкрепата и любовта на таткото. Без нея е много трудно да се насладим на родителството.

Благодаря ти, Маргарита! Няма как да се съглася повече с теб за татковците и техния дял в нашата радост, затова скоро очаквайте изненади, които ще бъдат насочени изцяло към тях 🙂

Дневник на емоциите можете да свалите и от ТУК:

Виж още за дейността на център Менталика: https://www.facebook.com/MentalikaLozenets

И нека не забравяме, че децата ни са личности като всички нас, просто са в по-малък размер все още 😉 Елате да си говорим по тази и други теми в инстаграм профила ми:

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

Radostna mama 😉

The post Дневник на емоциите за деца от 5 до 12 години помага на родители да се справят с поведението им appeared first on Radostna Mama.

Габриела Григорова e млада майка на едногодишно момче, предприемач и мечтател. Във всеки проект, с който се захване, тя иска да е полезна и да помага на хората около себе си. В процеса на отглеждане на малкото й детенце, което прохожда на 8м месеца / за мен това е уау / и което започва да казва първите си думи на 3-4 месеца, тя решава, че е време да се заеме с дейност, която да е изцяло насочена към най-ранното детско развитие. Така се ражда Девелопия. За нас това е проект само на седмици, но за Габи и мъжа й Георги той се формира месеци преди това.

Преди години самата Габриела е работила заедно с екип от учени, професори, декани, представители от институти на БАН, факултети на университети и чуждестранни организации и партньори в “Апетит за образование чрез практика”, което днес се казва Education Factory/Образователна фабрика. През тези три години те организират множество научно-образователни събития, фестивали, експерименти и демонстрации за деца, ученици и специалисти. Но Габи усеща липса и тя е точно при ранното детско развитие и прехода от дете към младеж/тийнейджър.

Срещам ви с Габриела, за да разберем заедно повече за идеите и целта на новото начинание и как ние всички родители и хора, които отглеждаме деца, можем да се възползваме от това готово знание, поднесено от най-подготвените експерти в областта – педагози, психолози, педиатри, учители, професионалисти, които работят с най-малките деца.

Всичко за ранното детско развитие

Радостна мама: Разкажи ни какво означава твоята професия Digital Content Designer и как тя те доведе до създаването на дейност за развитието на най-малките?

Габриела: По призвание, душа и природа съм креативен дизайнер на всичко около мен, било то в домашна обстановка, създаване на уют, подреждане на маса, гардероб, създаване на дигитално съдържание под формата на графики, изображения, инфографики, музика, текстове, всичко, за което може да се сети човек от дизайнерска гледна точка. В последните няколко години се занимавам с дигитален дизайн и маркетинг, социални мрежи, изграждане на професионално бизнес портфолио за бранд, каквото успяхме да създадем и за проекта “Образователна фабрика” и тепърва предстои да създадем за Девелопия.

Идеята за настоящия проект се появи съвсем случайно, докато отглеждам детето ни и в желанието ми да съм полезна за останалите около мен, да бъда пример за семейството си и хората, които ми се доверяват. В Девелопия съм с моя най-верен, истински приятел и партньор в живота, Георги. С него работим по всички проекти съвместно като екип. Благодарение на много неуморни часове труд, проучвания и упоритостта и на двама ни, успяваме да превръщаме идеите ни в реалност.

Радостна мама: С какво този проект е по-различен от всички други на пазара?

Габриела: Девелопия е една много по-различна инициатива.

На първо място зад проекта стои и кауза за дарения и подпомагане на ранно-детско развитие. От 5-10% от всички събрани средства на месечна база ще бъдат дарявани от нашия екип за организации, професионалисти, благотворителност, центрове и много други инициативи, чиито основен фокус са деца, родители и младежи.

На второ място поставям начина, по който се обръщаме към нашите професионалисти и хора, с които работим и бихме искали да работим. Подходът на Developya дава възможност на родители, педиатри, професионалисти да научат децата как да мислят, не какво да мислят.

Третата отличителна характеристика на проекта съдържа в себе си научно-образователната нотка, практическата и експериментална част, която малцина провеждат и обучават професионално. Ние вярваме, че работим с едни от най-добрите професионалисти в сферата, а и те самите имат нужда от подкрепа.

Освен всичко изброено по-горе, ангажираме се ежедневно да споделяме ценни и важни съвети към родителите на нашата Facebook страница. Стараем се да имаме и игрова нотка в своя бранд, като партнираме и раздаваме безплатни награди в помощ на родителя и детето. Първият ни подобен тип giveaway бе с Кибрит.бг, които предоставят цяла кутия с екологично-чисти и натурални продукти за бебе – Кибрит Baby.

Радостна мама: За кого е създаден Developya?

Габриела: Девелопия е проект за родителски общности. Освен най-важното звено в изграждането на личността, проектът ни се фокусира и върху деца от 0 – 7-годишна възраст, т.е. ранно-детско развитие и за деца от 7-12- годишна възраст, когато децата тепърва опознават света през “очите” на по-големите около тях, влизат в един етап на по-зряла социализация и избор на талант. Девелопия обръща внимание и на учени, изследователи, професори, лекари, които се интересуват от деца и тяхното психологическо и физическо развитие.

Радостна мама: Какви източници на информация ползвате? Би ли препоръчала заглавия на книги или имена на специалисти, които отговарят на вашата представа като екип за отглеждане на деца?

Габриела: Източниците на информация, които използваме и планираме да използваме са разнородни, български и чужди. Давам примери за интересни ресурси, които могат да бъдат прочетени:

• Center on the Developing Child at Harvard University – Тук има доста полезни материали, а самият център към “Харвард” се фокусира и изследва точно тематиката на “Девелопия” – ранно-детско развитие.
• Norwegian University of Science and Technology (NTNU) – Попаднахме на този университет съвсем случайно, когато правихме проучването за проекта. Имат доста богата база от информация.
• UNICEF – В страницата и основния им сайт, винаги има добре систематизирана информация, съвети, интересни статии и материали, които дават възможност на родителя да поеме глътка свеж въздух, четейки актуални и интересни теми.
• Издателство “Фют” имат интересни книги, които са забавни, но и образователни.
• Още един пример са и тези:

Радостна мама: Какви са първите ви дейности и събития, които направихте? Какво още да очакваме от Developya?

Габриела: Официално публикувахме Девелопия за широката аудитория преди няколко седмици. За малко по-малко време вече имаме над 25+ лекции, които ще бъдат водени от лекари, доценти, психолози, консултанти по

личностно развитие,

детски сън и сън за възрастни,

бебеносене,

дори включихме и адвокати, които ще говорят за конфликтите между родителите.

Темите, които избираме, обхващат най-важните елементи в семейното и детско развитие, а именно –

балансиран, здравословен начин на живот,

развиване на моторика,

мисловна и психологическа дейност,

личностно развитие и отстояване на “аз”,

добър и здрав сън,

откриване на интереси чрез преживяване и игра.

Първият ни уебинар беше на 09-ти юни с гост-лектор доц. Д-р Милена Георгиева, която е доцент по молекулярна биология и магистър по клетъчна биология и ембриология. Тя е автор на над 50 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в над 20 научно-изследователски проекти към национални и международни финансиращи агенции. Нейните теми са фокусирани върху гените, децата, правилната храна и стреса.

Освен това, ще имаме лекции с хора като Людмил Стефанов, Дора Прангаджийска, Анелия Лазарова, Полина Коцева, Гл.ас.д-р Елена Бояджиева-Делева, Христина Лисник и други, за които ще споделим в най-скоро време.

Повече за събитията може да откриете на: www.developya.net или в официалния им партньор за билети за уебинарите URBO:

https://urboapp.com/bg/p1546-developia-sofia

Радостна мама: Каква според теб е тайната, за да си “радостна мама” и да имаш спокойно дете?

Габриела: Тайната е една: да слушаш детето си повече и да го оставиш само да те води. Съдейки по моя син, когато детето иска нещо, то само показва, че иска точно определен предмет, мелодия за слушане, разходка. Децата се учат и растат с всеки изминал ден. Съветът ми и тайната към всички настоящи и бъдещи майки е да бъдат щастливи, децата усещат емоциите ни, думите, жестовете и погледите. Всички знаем, че майчинството и отглеждането на дете е предизвикателство и мисия, които изобщо не са лесни. Но между многото задължения, домашната работа, организацията на времето и пространството и грижата за себе си, някои майки успяват да бъдат по-щастливи от други. Вярвам, че балансът е постижим само тогава, когато една жена може да предизвика себе си да бъде истински доволна и обичана. Ако тя самата е в пълна хармония и запазва спокойствие дори и в най-трудните моменти, то вярвам, че тогава всяко едно нещо ще се получава от първия път, не казвам, че няма трудности, но щастливите майки знаят, че не могат да отговорят на всички чужди очаквания и не бива да се опитват.

Научете се да се наслаждавате на най-малките мигове в живота на децата. Използвайте всяка възможност, за да им покажете колко ги обичате, цените и подкрепяте.

Повече за проекта Developya може да следите на facebook страницата им или да се свържете с Габи за всички въпроси, които ви вълнуват и искате да поставите на дневен ред:

Facebook: facebook.com/developyabg/

Website:  developya.net

URBO: https://urboapp.com/bg/p1546-developia-sofia,

Радостна мама

Последвай ме в инстаграм за още свежи новини и истории за деца и майки – https://www.instagram.com/radostna/ 🙂

The post Кои са най-големите ви грижи при растежа на детето? Габриела има решение за тях с новия си проект Developya appeared first on Radostna Mama.

http://bnr.bg/horizont/post/101178318

Преди време от издателство Софтпрес ми подариха книгата на проф. д-р Томас Бойс, който говори за детска психология и разделя децата на орхидеи и глухарчета.

Прочетох я и на този етап си мисля, че в нас имам едно глухарче и една орхидея, с която и сега се справям трудно, а за напред изобщо не зная как ще е:)

Тази книга преобръща представите ни за децата, психологията и гените.

Все си мисля, че децата в една среда трябва да си приличат, дори да са еднакви, но се оказва, че има толкова фактори, които влияят на развитието им и в една среда, с еднаква грижа и любов, с едни и същи родители – децата поемат по съвсем различни посоки на развитие, като някои могат да бъдат пагубни за тях.

Ето и някои изводи и наблюдения, които наистина ме впечатлиха:

• обект на книгата са деца в предучилищна възраст от Америка, но и маймуни, както и някои индиански племена, дори на мишки

• после продължват изследвания на тези деца като възрастни

• неродените бебета усещат външната среда и започват да се подготвят за нея още в корема, това се нарича условна адаптация и предопределя в някаква част поведението им

• децата, които усещат проблеми в семейството през първите няколко месеца или години от живота им, подсъзнателно се опитват да ускорят репродуктивното си развитие и да направят свои деца като това е път към опазване и разпространение на гените им във враждебна или проблемна среда. Това е причината момиченца от проблемни семейства да получават първия си цикъл по-рано, да започват много по-рано половия си живот.

• Има уникална прилика между децата на хората и малките маймуни, при които се извличат едни и същи изводи за орхидея или глухарче

• Майката играе ключова роля със своята грижа. Тези, които обичат, милват, поощряват и активно се занимават с децата си имат по-успешни и и с по-добро социално поведение деца, докато тези, които пренебрегват, обиждат или наказват децата си има по-голяма вероятност да отгледат по-проблемни деца.

• Дори майките мишки, които по-малко се грижат за децата си, предопредлят поведение то на децата мишки и се наблюдава, че при нехайни майки мишките имат спешна нужда от размножаване и в същото време имитират повдението на майките си – отново са нехайни майки

• При маймуните, а после и при децата се забелязва, че тези с по-топло дясно ухо имат повече грижи при адаптация, по-проблемни са и по -емоционални и реактивни към новости и предизвикателства. Това са децата орхидеи и са 1 на 5 от всяко. Всичко това е свръзано с дейността на мозъка и по-активна дясна част.

• Тези с по-топли леви уши са по-малко чувствителни към външните фактори на средата и по-лесно приемат промените

ОРХИДЕЯ ИЛИ ГЛУХАРЧЕ

• Орхидея е по-чувстително, деликатно, емоционално и свръхреактивно дете, което поставено в лоша среда може лесно да се пречупи, но живеейки в просперираща среда може да достигне страхотни успехи и постижения.

• Орхидеята в най-чиста форма е: беззащитно в психолохически план, реагира остро на физически фактори на живота, влияе се силно от социалната среда, при някои дори се изрязва в болки в коремчето или другаде, т.е. социалните грижи водят до физическа болка.

• Децата орхидеи или боледуват страшно много или доста рядко като това зависи от количеството стрес, на което са изложени у дома или в училище.

• Наблюдение в детската градина и как играят децата лесно може да се установи кое дете към коя група спада и къде е в йерахрията, която децата си създават по време на игра

• Орхидеите боледуват повече, наблюдава се дори , че честото отстъпване в игрите и комуникацията е в пряка връзка с болестите, които децата после изживявт като депресия, настинки и прочие

• Децата орхидеи се страхуват от всичко ново и неочаквано, за това е така важно за тях да се изгражда режим, всичко да е в рутина, да е предсказуемо и познато

• Глухарче е онова дете, което оцелява при всякакви условия и почти не му влияят на развитието

• За глухарчето няма значение в какви условия вирее

Какво да правим с децата орхидеи, а и не само с тях

1. Да изграждаме хубав режим, всичко да е познато и очаквано, комфорт на обичайното.
2. Постоянна и неизменна родителска любов и внимание, поощрение и подкрепа, време с детето. Някои твърдят, че времето с детето е силно намалено, за това се стремят към качествено малко време с него, но реално това няма много смисъл, защото ти не знаеш с едно дето кога и кое ще е качествено за него, има кратки мигове на емоция, която просто се случват, без да са планувани. Вниманието и подкрепата намаляват значително рисковете от отклонено поведение при подрастващите като наркотици, престъпност, и други подобни. Семейната среда с двама родители е най-благорпиятна, без оглед на това дали са мъж и жена или пък еднополови.
3. Добре е родилите на деца орхидеи да са от тези, които разпознават и уважават различията, без да съдят, а като подкрепят, за да не развият децата комплекс за малоценност още от малки. Важно е родителите да стимулират въображението и самочувствието на децата, да развиват техните таланти и да им се радват.
4. Подкрепа и разбиране, търпение и хубави оценки от страна на родителите, защото децата орхидеи се влияят най-силно от тях.
5. Постоянно трябва да се наблюдават тези деца, за да се знае кое събитие да избягват, кое ги забавлява и кое наранява, кое ги плаши и как предваварително да се справим с тези страхове. Хем трябва да ги защитваме, хем да ги провокираме да се справят както могат.
6. Игрите са много важни, не само при тези деца. Но при орхидеите трябва да се наблегне на игра, фантазия и забавление с въображение. Неслучайно психотерапиите с деца почти винаги се провеждат под формата на игра, това е подготвока за живота после.

За финал ще кажа, че вече още повече наблюдавам Боян и Деян, гледам как реагират в различни ситуации, за да зная аз какво да правя след това или дори преди такива моменти. Усещам, че Деян е много по-чувстителен, много по-страхлив и предпазлив, както и боледува доста повече.

Радвам се, че прочетох тази книга още в началото на моето майчинство, докато Боян е на 3, а Деян на 1, за да съм още по-осторожна в комуникацията си с децата и да си обяснявам някои феномени с наука, а не с лудост и лиготия 🙂

Книгата можете да видите тук: https://www.soft-press.com/book/1350/,

aко ви вълнуват и други книги, следете профила ми в инстаграм за още информация и предложения от мен,

#radostnamama

The post Какво е вашето дете – орхидея или глухарче appeared first on Radostna Mama.

Ето я и нея:

Аз съм Поли. През целия си живот ми е било трудно да намеря думите, които да попълня в полетата „ЗА МЕН”. Не държа името, фамилията, образованието или професията да са нещото, с което се определям коя съм. Защото те дефинират една много малка част от мен, и съвсем не МЕН. Не смятам и че тези неща са трайни и кой знае колко достойни определяния за който и да е човек, а и дипломата и трудовата ми книжка вписват всички последни ъпдейти.

Затова… гледам на себе си като на Безименния герой.. от Приказката… Издъхнал много пъти в мечтите си… и получил нов живот в стремежите си да ги сбъдва и сподели. И съм сигурна, че никога няма да спра да бъда. Просто не бих могла.

Днес ви споделям една от тези мечти… FUNтазия.. И всичко, което тя ми помогна да сбъдна.

1. Какво е емоционална интелигентност и защо има смисъл за децата да я развиват?

Имате ли до вас хора, готови винаги да ви изслушат, когато се чувствате зле? Дали тези хора са все повече? Или са все по-малко? Днес почти всеки ще разбере какво казваме, но тези, които ще усетят какво чувстваме се броят на пръстите на едната ни ръка. А ние имаме нужда от тях в тежките ни моменти. Същите моменти, в които за секунда можем да съсипем нашия или чуждия живот с решения, повлияни от емоции, които не знаем как да регулираме.

Това е едно основно предимство на емоционалната интелигентност – възможността да регулираме емоционалните си състояния, за да водят те до здравословен развой за нас и другите.

Емоционалната интелигентност се простира в широките граници от усещането за емоцията, която завладява съзнанието ни, до адекватното справяне с нея и вземането на здравословни решения за действия спрямо нея, преминавайки през взаимоотношенията, които сме развили способност да създадем, без да спираме мотивацията си в целите. Като връхна точка се появява емпатията – способността ни да усещаме емоцията и на другите. Да бъдем и добри слушатели, не непременно да даваме съвети или да се опитаме да дадем алтернативи – а да бъдем слушатели – съпреживяващи другия.

Защо ЕИ е важна? Краткият отговор на този въпрос е: защото всички искаме ние и децата ни да сме живи и здрави. Няма начин да се постигне това – без емоционално равновесие. И това не го твърдя аз. Доказали са го психолозите, които са измислили методиките за развитие и самото понятие „Емоционална интелигентност”.

В ролята на родители се тревожим, че деца боледуват все по-често от все по-редки заболявания;

че нашите деца са хиперактивни;

че трудно се приспособяват към една или друга социална среда;

че проговарят по-късно;

че проявяват агресия;

че не споделят и пр и пр.

Педагозите все повече се притесняват, че академичните резултати на учениците са все по-отчайващи; че концентрацията им отсъства, че предметите не им се отдават и все по-трудно искат да се учат. Причината за всичко това е един съществен недостатък – емоционалната неграмотност. Липса, която остава доста встрани от училищното образование или от темите за дискусия в семейството. Липса, която определя целия ни последващ живот. Тези липси изискват работа по емоционалната интелигентност от ранна възраст.

2. Как реши да се захванеш с тази нелека задача – да информираш и обучаваш по темата за емоционалната интелигентност?

Аз не съм се захващала с тази задача. Тя се захвана с мен.

Един ден се събудих с огромно количество емпатия. Събудих се от упойката. В болницата. За първи път докоснах първородния си син. Как те променя това – не се обяснява. И емпатията не се обяснява, нито се учи.

Толкова години аз се бунтувах срещу репликата „ Какво ги мислиш другите! Някой мисли ли те теб?” И ето – държах едно същество, което тотално не ме мислеше мен – чувстваше ме. И аз него. Сякаш се познавахме от столетия. Аз го мисля до днес. Ще го мисля докато съм жива.

Та, „Какво ги мислим другите” най-общо определя коефициента ни на емоционална интелигентност.

В тези секунди, независимо от всичко, ти усещаш, че имаш всичко. И нещо по-важно – усещаш, че нямаш нужда от нищо друго.

Когато се концентрираме над това – „Кой те мисли теб?” – много семейства свършват разбити, много хора – ограбени…

Навремето не знаех, че тази тема се нарича Емоционална интелигентност. Но имах силна нужда от нея.

Днес сядаме на масата с цялото ми семейство – моето дете от първия ми брак, детето на съпруга ми – от първия му брак… и нашето общо дете. Заедно сме и само ние си знаем колко огромно е предизвикателството да „ги мислиш другите”. Един куп хора и обстоятелства те спират да го правиш. И ако решиш да спреш – последствията са жестоки – за теб и всички, на които държиш.

В създаването на FUNтазия участва цялото ми семейство. Първоначалната идея беше много проста на думи и много сложна на дела – да провокираме децата да поискат да мислят за другите, не само защото и другите ще мислят също за тях, а и защото така ще се почувстват по-добре всички. Това „всички” ние възрастните в България може би имаме склонността да пропускаме.

През последните 3 години сме работили с деца от над 15 държави, заедно с психолози и педагози. Свързахме се с института в Йейл, ООН, CASEL, европейските SEE организации и най-голямата международна организация за Емоционална интелигентност – Six Seconds, с които понастоящем си колаборираме. Защото всички бяхме на едно мнение – че ако „не ги мислим другите” – ние сме изгубени. Ние сме аутсайдери. Замислям се в колко неща нашата държава е аутсайдер в момента. Много от нас, българите, обвиняват начина ни на мислене и манталитета ни. Ако това е проблемът – тази задача е важна не само за мен. Важна е за всички.

3. Как повлияват такъв тип занимания на агресивни или пък интровертни деца?

Решението за агресивно поведение идва от огромния емоционален недостиг. Интровертността се появява като защитен механизъм при емоционално изоставяне. Детето непрекъснато дава сигнали за своето емоционално състояние, с цел да получи внимание. Когато продължително време не го получи, то свиква да затваря в себе си чувствата си, защото така или иначе, не получава откликване на тях. Идеята на заниманията за развитие на емоционална интелигентност е да не се стига до там. Те са вид превенция, преди да се е случил проблемът.

Ако вече имаме като факт агресивно или интровертно поведение – всякакви игри, упражнения и други занимания за емоционална интелигентност, в най-честите случаи, ще бъдат посрещани с отхвърляне и съпротива за участие в тях. Това също трябва да е достатъчно красноречив сигнал за родителя или учителя, че има проблемно състояние, което може би не е редно да тълкуваме сами. При всички положения – възстановяването на изгубения диалог е първото нещо, към което трябва да се стремим. Случим ли го – най-малкият ефект би бил в предотвратяване на агресивните моменти. Цялостното регулиране на импулсите става доста по-постижимо. А това е от съществено значение да се случи, особено преди детето да е постъпило в първи клас. Невъзможността му да контролира своите импулси би довело да липсата на съсредоточеност в клас, невъзможност за установяване на приятелска среда, изолация, и големия ужас за всеки родител – ниския успех.

Всъщност ниският успех в повечето случаи не се дължи на ниско IQ – дължи се на липсата на регулаторни механизми за емоционалните ни състояния – които на практика са ключът към всеки последващ неуспех в живота ни.

4. Какви лесни активности можем да прилагаме у дома, без да се налага да посещаваме курсове или специални места за развитието на емоционалната интелигентност у нашите деца?

Нашият екип създаде първите авторски помощни материали, адаптирани на български език за развитие на емоционална интелигентност. Те могат да се използват както в семейна среда, така и в училищна – за деца над 3 години. По-голямата част от тях са безплатни и напълно достъпни в интернет – като Дневника на Емоциите, като Песничките за запознаването с различните зони на чувствата, Песничката за овладяване на енергията – Жълтия танц.

Една подобрена версия на Дневника на Емоциите е Магнитният пъзел, който съвсем наскоро приключихме да тестваме с фокус групи и вече може да бъде поръчан от родители и учители. Той върви с инструкции за 7 различни семейни и групови игри, свързани със споделянето на емоциите и различни случки от живота ни, които са ги провокирали. Игрите нямат толкова за цел събирането на точки за победа – а откровеността в участието и готовността за споделяне – като основна отправна точка в работата по развитие на Емоционална интелигентност. Игрите ни учат, че ако сме открити, искрени – няма начин да губим не само в играта, но и занапред в живота. Споделянето е част от разрешаването на проблема – защото научим ли се да го правим – можем да дадем възможност на някого да ни помогне, разбирайки от какво имаме нужда. Оставаме ли затворени в себе си – затваряме и проблема си. Не даваме шанс на самите себе си да си помогнем. Затова към инструкциите за магнитния пъзел имаме 7 дискусионни теми, именно с цел споделяне. Игрите и дискусиите могат да помогнат например на един учител да проведе над 25 различни урока и упражнения с децата в детската градина или класа. Същото важи и за родителите. Ние, например, с помощта на пъзела си правим табло – нещо като „семеен кодекс” – Как всички да си помагаме и да се чувстваме по-добре заедно.

5. Кои са директните ползи за децата и родителите от заниманията за развитие на емоционална интелигентност?

Развитието на емпатия, толерантност, способността да работим в екип, преодоляване на дистресови състояния, способността да комуникираме и изграждаме трайни взаимоотношения, да оставаме мотивирани в целите си, да вземаме премислени и адекватни решения – здравословни за нас и хората около нас. Тези игри и занимания имат за цел да им покажат, че няма лоши емоции – и всяко емоционално състояние може да е повод за нови знания – стига да направим правилна регулация в посока на последващите действия.
Трябва да се има предвид, че всичко това е вече научно-доказано. В последния доклад на ЕС от тази година се търсят начините за интеграция в образованието – у нас и другите държави-членки.

6. На какво трябва да се научат първо родителите, преди да се захванат да се занимават с децата по темата?

Като за начало да сме наясно, че същество като „перфектен родител” няма. И всички ние, дори в огромните си стремежи и усилия да бъдем перфектните родители – сме и лоши родители. И не бива да се страхуваме да си го признаваме. И да говорим за това. Тоест да бъдем откровени, открити и искрени в отношенията си – особено в тези към нашите деца, които в крайна сметка имат нужда точно от това.

Едва постигайки тази настройка на съзнанието, че ролята ни на родители не ни превръща автоматично в безгрешни примери за подражание, можем да говорим за по-нататъшни действия, които биха имали успешни резултати. Защото е нужно да приемем факта, че не просто ние можем да учим децата, но да се отворим за тях – за всичко, което те могат да ни дадат във всяка секунда от контакта помежду ни. Да имаме възприемчивостта към тях – точно такава, каквото изискваме те да имат към нас. Едва тогава процесът може да бъде двупосочен. И това е едно добро начало. И едновременно е много лесно… и адски трудно.

Когато преди 4 години, събирах своя багаж и този на две-годишния си син и бях принудена да напусна мястото, което дотогава наричах семейство, което бях сигурна, че е нашият дом, сигурност, опора – бях стъписана от страх. Страхът има толкова различни лица и толкова парализиращ ефект. Но когато си уплашен за друг, това може да те отвори за него в усилията да му възстановиш отнетото чувство за сигурност и утеха.

Това се случи с мен. Стоях в една нова празна стая с две-годишния ми син, с огромните му очи, и трябваше да го убедя, че това ново място е новият му дом. Всичките ми сетива се отвориха в готовност да реагирам на всеки въпрос, да облекча всяко страдание, да разсея всяка несигурност, да обясня всяко объркване. Трябваше ми да премина през този разбит брак, за да осъзная не просто, че всяко дете има нужда от подкрепа и споделеност – а колко огромна е тя. И колко пагубно е ако не я получи. Трябваше ми да премина през този разбит брак, за да разбера и друго – няма начин да накараш някого да прозре тези неща, ако той просто не иска да ги прозре. И, че това може да те кара да искаш, но да разбираш как не можеш да заместиш ролята му със себе си. Защото отсъстващата роля на някой член от семейството – не може да бъде поета от наличните такива. Няма компенсаторен механизъм в съзнанието на едно дете, който да замести отсъстващия му баща или майка. Има обаче силата на изслушването, споделянето и взаимността в разрешаването на ситуациите, голяма част, от които е самото им приемане. И ако ти не си искрен в тях – значи и теб те няма – дори физически да присъстваш.

7. Разкажи ни за POP-UP фестивала в България? Кой и как го организира? Как се стигна до такова събитие изобщо?

Това е най-голямото събитие за развитие на Емоционална интелигентност в света, подкрепено от ООН, CASEL, UNICEF и много други. То е събитие-пример за здравословна среда за нашите деца. Тази година, по данни от последните дни, ще се включат почти 800 000 участници и доброволци от над 170 държави по света. България ще е една от тях.

Аз съм изключително щастлива, че сме един от едва 40-те международни партньора на провеждането на събитието по света. Още по-щастлива и горда съм, че всички лидери в образованието, които ще са доброволци и ще проведат в над 20 места в страната Фестивалните активности, имат желанието и далновидността да работят за Емоционалната интелигентност на българчетата. Това, само по себе си, е едно от доказателствата, че генерализираните изказвания от рода на „Образователната ни система не става”, или че „Учителите карат децата само да зубрят” – са тотална клевета.

Тук искам да благодаря точно на тези учители, родители, директори и психолози, които случват нещата. Които без излишно мрънкане – търсят решенията на проблемите. Които не се обезверяват, че системата ги убива – защото осъзнават, че те са системата и могат да претворяват в нещо модерно и ефективно – заедно.

Само първият месец след пускане на комплекта ни табла за развитие на Емоционална интелигентност – над 100 учителя се сдобиха с него и потвърдиха приложението на методиката RULER в своите класове и групи от детски градини. Това е достатъчно красноречиво.

8. Какъв ще е достъпът до събитието в София на 24.11? Как родители и деца могат да заявят участие? Плаща ли се? Колко време ще бъде?

Достъпът става чрез направена предварителна регистрация през формата от нашия сайт. Събитието ще е платено – средствата, които се съберат ще бъдат дарени за благотворителна кауза в полза на програма за превенция от изоставяне на деца.

Събитието в София ще се проведе в две части, с две различни групи – от 11ч. и от 15 ч. Ще има много игри за развитие на емоционална интелигентност, песни, танци и време за дискусии. Това е фестивал за приятелството и радостта от това, че сме заедно – затова точно това и ще правим – Ще се насладим на това – да бъдем заедно!

9. Какво предстои след фестивала? В каква посока ще работите с твоя екип?

Още няколко безплатни ресурса, сред които песен за червената и синята зона от Барометъра на емоциите – за обяснение и разпознаване на гневните и депресивни състояния.

Планираме множество събеседвания с професионалисти в сферата на психологията и образованието. С институции и фондации.

Вече сме изградили връзки и партньорства с ключовите организации в международен план, с цел експертиза и актуална информация по темите за EQ при децата.

Планираме колаборации във връзка с ползите от развитието на Емоционална интелигентност при юноши със зависимости, деца с аутизъм и различни синдроми. Опитваме се да работим в много направления и за мое щастие срещаме широка международна подкрепа.

Благодаря на Поли за този искрен и сериозен разговор и още повече, че се е заела с толкова важна част от развитието на нашите деца. Моите деца са още малки за фестивала, но със сигурност аз ще отида да се вдъхновя за бъдещето им. Каня да го посетите и вие с по-големите деца,

#RadostnaMama

The post Време е да се погрижим за емоционалната интелигентност на нашите деца appeared first on Radostna Mama.