Как започна всичко

Видяхме уголемен тестис на детето, когато още нямаше навършени 2 години. Нямаше никакви болки или друг тип тревоги. Водих го в Александровска болница, после в Пирогов, после в МЦ “Детско здраве”, докато накрая го прегледаха и оперираха в Токуда.

Кратка история на детските уролози в София

Накратко историята е следната – видяхме, че има проблем. Получихме куп препоръки за най-добрите лекари в Пирогов, но там не успях да се справя със системата или по-скоро липсата на система за чакане, прегледи и изобщо стори ми се кошмарно преживяване след като 2 пъти пробвах да водя Деян там и това фоайе, в което се чака часове наред, без никаква информация кога ще бъде прегледано това малко дете + този кабинет, в който се случват какви ли не манипулации, докато ти си вътре за документ или твоето дете е на преглед, не беше за мен.

Психически ми се отрази адски зле, плаках и двата пъти след като напуснах клиниката по детска урология и семейно решихме, че за такава рутинна операция е по-добре да изберем частната болница, в която се чувстваме комфортно и спокойно.

Решението за операция на тестиса

Детето беше на преглед, на ехограф се установи проблемът и получихме препоръка да изчакаме да навърши 2, за да сме сигурни, че няма да има промяна и операцията е належаща. А и стана ясно, че с напредване на възрастта, той става по-тежък и тези съдове, които пропускат течността от коремната област към тестиса, ще бъдат натоварвани повече. После дойде Коронавирус и изолацията вкъщи. Той навърши 2 през април и след като се престрашихме да отидем отново на лекар през юни всичко се случи за 2 дни. Във вторник на 23.06.2020 бяхме на преглед, на 24.06.2020 Деян мина прегледи, изследвания и консултации в болницата, които да го подготвят за операцията на следващия ден.

Процесът преди, по време и след операцията

Накратко ще разкажа, че вземането на кръв беше наистина гадно, защото е от вената и се наложи 5 човека да го държим, а в допълнение към това трябваше да бъде гладен и жаден, което го изнерви допълнително. После направихме PCR тест за Covid-19 за детето и мен, като на малкия се поема от касата, но аз платих 130 лв и беше доста неприятно бъркане в уста и нос. Накрая консултации с лекарите – педиатър и анестезиолог. Прекарахме цял ден в болницата, имаше доста умора у мен и Деян, но по-важното беше на другия ден да мине спокойно и да си ходим вкъщи.

Преди операцията

Операцията беше планирана за 8 сутринта, първи по ред, тъй като беше най-малък на опашката от чакащи да бъдат оперирани. Детето е гладно и жадно. Дава му се сиропче за упойване, преди да го закарат в предоперационната, но това сокче не му подейства изобщо и се разделихме с ужасен плач. Бях наясно какво ме очаква, защото брат му Боян е опериран в същата болница от пъпна херния и се случи абсолютно същото – сокче, което не подейства + неутешим плач. /Държа да кажа, че преди нас имаше друго дете, което беше доста замаяно и видимо по-спокойно след сокчето/. Процедурата е вземат майката и детето, возят ни до мястото и майката оставя малкото на лекарите.

За моя радост, анестезиологът веднага го гушна и поведе в операционна и аз бях спокойна, че скоро ще е напълно упоен и няма да се мъчи.

След около час и 10 минути дойдоха да вземат леглото от стаята му, за да го докарат в него, като аз ги придружавам.

След операцията

Изпитвах страх от това какво ми предстои, защото очаквах едно омаломощено детенце, което все още излиза от упойка, но пак за наша радост, Деян плачеше така силно, че се чуваше от много далеч. Това ми даде спокойствие и утеха, че е излязъл добре от упойката и като го видях боен да се мята и да иска да се освободи от анестезиолога и всички, които го пазят, знаех, че е добре. Някак се зарадвах, че е “във форма”.

След като се върнах в стаята започна гадната част.

Гадната част

Детето плачеше силно, не приемаше никакви форми на успокоение, а трябваше да лежи и да го приспя, за да си почива.

Не се справих нито с успокоението, нито с приспиването. Сякаш полудя. Мяташе се по леглото, викаше “там”, “там” и сочеше вратата да излиза навън. Знаех, че не е ок да го разхождам навън и се опитвах всякак да го успокоя, но никак не успявах.

После дойде още една гадост – скъса си абоката – буквално и ужасно кръвта шурна като фонтан и трябваше да реагирам бързо да спра кръвта от ръчичката му, да го успокоя и веднага да го изкарам навън, за да се успокои макар и леко.

Бях притеснена за детето, но и за персонала, че ще ми се скарат, че не се справих да го опазя. Сестрата спокойно ми каза „Защо не се обадихте, щях да го махна, да спра кръвта, да почистим?“ Нямах никаква възможност да реагирам, защото бях заета да пазя Деян да не се нарани и падне от леглото. Но важното е, че не ми се „караха“:)

Изведох го по коридора и сякаш дишането му се нормализира, лека-полека започна да плаче по-слабо, докато се разсея. Сестрите ми казаха, че това не е ок и се наложи да се върнем в леглото. Започна отново да плаче, да се мята, но някак с по-малко сили. Беше доста изтощен и му дадох да погледа малко коли на телефона. Това го приспа, но в просъница ме държеше, не можех да помръдна.

Знаех, че това ще се случи. Очаквах го, пак казвам, заради операцията на брат му, затова си бях подготвила всичко под ръка – вода, сок, солети, телефон, кърпички, памперс. Знаех, че няма да мога да мръдна часове наред от леглото, макар че с големия баща му дойде и ми беше супер подкрепа, гушкаше, разнасяше детето, а сега заради забрана от посещения бяхме сами.

Детето дремна известно време, започна да пийва по малко по препоръка на лекаря, после отново поиска навън, но не можеше да ходи. Явно го болеше раната и го носех навсякъде – урологията е на 4-ти етаж, та няколко пъти слизах и качвах стълбите до долу с него на ръце, където го извеждах на въздух. Бях наистина изтощена от физическа и емоционална умора и това при положение, че изобщо не съм се притеснявала за операцията.

Срещата с лекаря след операцията

Лекарят дойде да го види, да разкаже детайли кое как е минало. Оказа се, че е имал двойно хидроцеле и тази операция доста му е помогнала. За моя супер изненада разрезът се оказа горе под коремчето / ингвинална област/, а не долу на тестиса. Незнайно защо не съм попитала, той не ми е казал или не съм разбрала, но разрезът не беше там, където го очаквах и беше доста по-голяма от това, което си представях. Хубавото е, че тези конци не се махат и спестяваме доста стрес на детето да ходи за такава процедура пак в болницата.

Получихме препоръки за работа със забеления пенис, кога да дойдем на следващия ден за смяна на превръзка и се прибрахме.

Хубавата част

В общи линии операцията мина леко, зорът беше предишният ден и в деня на операцията, когато детето излизаше от упойка, скъса си абоката и трябваше да го нося целия ден. Но вкъщи се отпусна, започна да прави крачки и си “проходи” без проблем. Много плачеше при всяко пишкане, но това нямаше общо с операцията на тестиса, а със забелването на пишката. Предписан му беше антибиотик превантивно след операцията, за да избегне възпаление.

На следващия ден лекарят смени превръзката за секунди, не докосна заголеното място, за да не го боли и се прибрахме. Следващата смяна на превръзка направих сама, а след 2 дни детето беше като ново. Тича, скача, играе си, няма плач при пишкане, само когато го мажа с крем и се налага да отворя добре, за да стигна до главичката.

Една седмица по-късно сме спокойни, че го направихме и макар да го пазим от брат му да не го удари, от колички да не “язди” / с това не се справихме много добре /, не правим нищо по-специално от преди. Не ходи на ясла 10 дни, за да се върне в пълна бойна готовност.

За финал ще споделя, че стрес при нас нямаше, не съм се тревожила за нищо освен за :

• вземане на кръв от вената;
• скъсване на абоката, което се и случи;
• първите няколко изпишквания;
• мазането на оголената главичката;

Това са рутинни дейности и просто трябва да стиснем зъби и да преминат. Не съм си мислила дали ще мине добре операцията, какво ще се случи и т.н. Имаме доверие на лекарите в болницата и това ни даде пълно спокойствие, че сме направили правилния избор за детето и семейството ни.

Надявам се тази кратка история да ви помогне, ако ви предстои и да знаете, че няма страшно, децата са абсолютни бойци и се справят много по-добре от нас в такива ситуации,

#Радостнамама

The post Уголемен тестис и операция на двегодишния Деян appeared first on Radostna Mama.

КЪДЕ да заведем детето сега?

В следващите редове ще споделя моя опит и този на родители, с които съм общувала през последните месеци на 2019 г.

Лично ние водим Боян и Деян във

Вита 1 и Вита 2

за настинки, прегледи и стандартни детски болести. Обикновено гледам да запазя час при д-р Беличева, защото тя има дългогодишен опит, лекува добре и има отношение към децата. Но когато е твърде заета, запазвам онлайн часове за който е там – д-р Иванова / старата и младата / или д-р Гергинова, която масово майките обожават, а и децата 🙂

В Токуда

водим в спешното след 19.30 на цена от 75 лв за преглед или за операции. Боян беше опериран на 1.2 г от пъпна херния при д-р Диана Стоянова, която препоръчвам с две ръце, а сега лятото на Деян му предстои операция на тестиса, която плануваме да направим пак в Токуда. Цената на преглед е 95 лв, 500 лв ще струва да се оперира + направление по Здравна каса, но знаем каква услуга ще получим и си заслужава. Особено за толкова малки деца. За новородени бебета с две ръце препоръчвам неонатологията на Токуда с оборудване и персонал 3-та степен, което е най-високо за България.

Конкретно за урология е добре да се отиде в Пирогов, където е единствената детска урология в България и най-големите светила работят и оперират там, но лично за мен след 2 посещения не е опция. Не бих искала да влизам в детайли, но ще споделя, че системата не е добре уредена и не бих искала да причинявам излишен стрес на себе си и детето в конкретната ситуация.

В Пирогов

водим децата при удари и специфични нужди, както споменах за урология. Деян си разби нослето и въпреки че чакахме 3 часа пред Челюстно – лицев хирург, беше сниман на рентген и добре обгрижен от доктора, залепен и само след 2-3 седмици от раната нямаше и помен. В такива случаи чакането и всички странични неприятни моменти си заслужават, дори и да сте с малко бебе.

Добре е да знаете, че при отворени рани вероятно повечето спешни кабинети или денонощни лекари ще ви препратят към Пирогов. Там се записвате на детска регистратура, но реално чакате и ви обгрижват наред с възрастните, ако случаят ви е такъв.

В ИСУЛ

за ушите или за гърлото / Боян имаше костица от риба веднъж /, но след 20 часа. Имайте предвид че в ИСУЛ винаги се чака много, но пък няма къде другаде да се погрижат за вас, ако имате костица, например. Веднъж водихме и Деян, който пък имаше гной в ухото и получихме чудесна грижа в ИСУЛ от съвсем млада лекарка.

В медицинки център „Лора“

също се е случвало да ходим като спешен кабинет към личния лекар, но там се чака повече и избягвам. Носете си здравната книжка на детето при такива посещения.

За обща информация за нас и вас събрах мнения на родители, които препоръчват следните болници и лекари:

Александровска болница,

където има детско белодробно отделение и при проблеми с дишане, кашляне на деца, родителите препоръчват да се ходи там

Правителствена / болница „Лозенец“/

където има педиатър денонощно – лично аз не съм посещавала никога

МЦ “Детско здраве”

с денонощни педиатри – била съм два пъти там с децата, вечер след 19.30 има двама педиатри и не се чака много, ние улучихме лошо време в началото на грип и беше препълнено и си тръгнахме, като поискахме да ни върнат предварително заплатения, но нереализиран преглед. Нямаше проблем. Водила съм там Деян на уролог, впечатленията ми са добри.

Първа Детска Консултативна Клиника (1ДКК) 

е с денонощна грижа и лаборатория + стационар. Откакто се е родил Боян, го водихме доста често, дори изцяло там, но в един момент осъзнах, че за парите, които вземат грижите са крайно недостатъчни. Имам много познати, които са супер доволни от личните лекари там, от частния прием, от бързите тестове за грип и кръвни изследвания, но лично ние вече не водим децата си там.

Сити клиник

и конкретно д-р Масларски, който обаче се оказва доста зает. Препоръките за него са от суперлативи нагоре, но нямам наблюдения за работата му.

Болница “Щерев”

и д-р Стаменов – там също има чудесни думи и хубави отзиви, ако ви е наблизо, сигурно е добра опция, дори може да проверите какви пакети предлагат за целогодишна грижа на дете.

Болница „Лозенец“ или Правителствена болница

е държавна, където има и частни прегледи. Препоръките за педиатри там са много и без конкретни имена, изглежда добре се справят с децата, така че ми е в топ списъка, ако се наложи. В болница „Лозенец“ може да се запише дете за личен лекар и тогава всички прегледи и изследвания минават по Здравна каса.

И малко допълнително информация, тъй като аз търсих личен лекар в частна болница или медицински център, за да можем да получаваме денонощна пълна грижа на едно място, разбрах, че

във Вита

предлагат пакети за децата, без да се записва личен лекар.Има и дневен детски стационар в ДКЦ Вита База 2, който е на разположение на малките пациенти всеки ден от 08:00 часа до 18:30 часа, включително в събота и неделя. Има и пакетна цена от 700 лв на година за деца от 1 до 3 г, като на сайта можете да видите какво включва. Във Вита 2 има и лични лекари, но те ползват само базата, не са част от болницата.

В болница „Свети Лазар“

има опция за личен лекар на дете и цената е 1450 лв за година. Записването става от 0 до 13 г. и има денонощна грижа + отговарят винаги на телефони. Конкретно за тази болница и грижа получих отлични отзиви.

Клиника „Вела“ в Лозенец

предлага денонощна грижа за деца на цената от 36лв на месец с включени изследвания.

В София е пълно с болници, лекари и спешни кабинети, така че ние сме от късметлиите да живеем в този град, но е добре да имаме списък с различни болнични заведения, които да посетим в зависимост от нуждите.

Дано тези болници, лекари и цени са ви били полезни, за да дадете на децата си най-подходящата грижа при нужда. Аз лично винаги звъня или се опитвам да запазя час онлайн. Дори в спешните кабинети звъня, за да съм сигурна, че сме за там и има кой да прегледа.

И винаги се радвам да споделите вашия опит и препоръки, така че повече разтревожени майки да имат опции в случай на нужда. И не забравяйте да разпечатате вашия списък с полезни места, болници и номера, ако се случи така, че друг гледа децата ви в този момент,

#RadostnaMama

П.С. Последвайте ме в инстаграм, където ежедневно споделям къде водя децата, а скоро очаквайте и темата за детските зъболекари в София

www.instagram.com/radostna

The post В кои болници и спешни кабинети да заведем бебета и деца в София? appeared first on Radostna Mama.