Тогава се разстроих по ред причини:

1. бяхме го водили на лекар и преди това, но не ни бяха споменали нужда от очила;
2. не исках детето да носи очила, като някоя стара закостеняла лелка, която си мисли, че ще му се подиграват;
3. тъжно ми беше, че е вроден проблем, който няма алтернатива освен очила и операция след като порасне;
4. след трима лекари беше сигурно и ясно, че има късогледство и астигматизъм.

Сега за Деян. Същата история. Беше на 2 някъде, когато го заведохме на очен лекар за първи път. После на три отново и стана ясно, че има почти същите показатели като Боян. Вроден е проблемът. Разпитаха ни за семейна обремененост, но такава липсва при нас. Прегледът на малките деца е лесен: една машина им снима очите. Толкова 🙂

Този път обаче лекарите единодушно ни посъветваха да изчакаме още една година преди да сложим очила, защото очите се развиват, проблемите може да намалеят и просто да изчакаме. Последва почти година убеждаване на Деян, че

1. трябва да отиде на лекар
2. трябва да му се разширят зениците с капки
3. трябва да носи очила
4. трябва да ги пази и да се грижи за тях

Процесът беше дълъг, защото почти до последно той отказваше, не желаеше нито да чува за лекар, нито за капки. Все пак брат му вече два пъти беше минавал през това / препоръчват ни да ходим веднъж годишно за корекция на очилата на Боян/, така че Деян имаше предварителна информация.

Когато наближи времето да отидем при д-р Димитрова в болница Токуда Acibadem City Clinic, започнахме усилено уговаряне на детето, защото за нас е изключително важно той да е подготвен, да го иска, да знае какво го очаква и да няма никакво съмнение, че ще го направи сам по собствена воля, после ще носи и очилата по този начин.

Водила съм децата във Vision и в Александровска болница, но в Токуда получихме точно това, от което се нуждаем като семейство:

• спокойствие
• работа с професионалист, който е спокоен и разбира нуждите на децата
• добра апаратура
• запазване на час и чакане в рамките на разумното /10-20 минути/
• позната атмосфера

Д-р Димитрова не работи по здравна каса, последно прегледът беше около 120 лв по памет и включва преглед, разширяване на зеници, още един преглед след 30 минути. Прегледът протича спокойно от страна на лекаря и доста търпеливо бих добавила, защото първият път Боян буквално буйстваше и беше ужасна история. Втората година беше напълно подготвен, отиде с желание и всичко мина повече от чудесно.

Изборът на очила беше лесен и не подлежеше на никакво допълнително решение или разглеждане. Nano е марката, от която сме купили вече 3 чифта очила и без да ми плащат да ги рекламирам / дори не зная кой ги внася в България /, мога да кажа, че и следващите ще бъдат от тях, защото:

• материалът е мек, удобен и лек за носене от деца
• никога не се чупят, а нашите деца знаят как да трошат неща 🙂
• разглобяват се, могат да се премахнат рамките, които са зад ушите и да се заменят с ластици, както направихме с Деян, защото му бяха неудобни и го боляха ушите
• стъклата се драскат, но след доста усилия
• цената е приемлива, около 125 лв за рамка
• дизайнът се харесва на децата и родителите, цветни и модерни са

Стъклата: Деян се оказа с -3 диоптър за късогледство, което предполага доста тежки стъкла, които да му тежат и падат дори на носа, затова поръчахме изтънени стъкла за него. Добавихме и фотосолар в кафяво и антирефлекс. От Боян знаем, че затъмнението на стъклата лятото е супер приятно за него, затова не се поколебахме да добавим и за Деян.

Цената финално излиза около 500 лв / между 480 и 520 лв /, сума, която според нас си заслужава тотално, защото с тези очила децата ни прогледнаха, носят ги постоянно и Боян подобри зрението си с около 50% за година.

Споделям това, за да си представите процеса горе – долу, ако сега ви предстои, както и да знаете, че не е нужно децата ви да гледат таблети и телефони, за да имат проблем. Както и е изключително важно всяка година да ходят на детски офталмолог от 2-годишна възраст, но и по-рано дори.

Сега съм доволна и щастлива, защото когато Деян сложи очила, вечерта му пуснах телевизора, той каза:

Влизайки в киното сподели същото. А това вече е истинска радост за мен. И лекарката сподели:

“Сега ще видите как ще получите съвсем ново дете, ще бъде по-любопитно, ще се интересува и вълнува повече от всичко, просто защото ще го вижда”.

Щастлива съм 🙂 И в градината, на площадката или където и да било другаде никой не му се подиграва, напротив. Навън растат нови деца, да си знаете 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RadostnaMama (@radostna)

П.С. Доста хора ме питаха какви признаци имаше Деян, че решихме да го водим на лекар. Премрежваше поглед, искаше телевизора по-близо и постоянно казваше, че не вижда. Но така или иначе ние знаехме, че той има проблем и просто изчаквахме.

The post На 4 години и вторият ми син е с очила – защо, какви избрахме, при кой детски очен лекар го водихме и колко струва всичко appeared first on Radostna Mama.