Моят опит с Боян и Деян показва, че децата са различни и проявяват разнопосочни интереси, макар да се отглеждат в една и съща среда и им се четат едни и същи книжки.

За Боян още от малък беше любопитно да гледа картинки, да разлиства книжки, дори да ги яде. Докато Деян не проявява чак такъв, да не кажа никакъв интерес. Последно време забелязах какво привлича вниманието им и сега ще го споделя с вас.

Вълшебните приказки, но не онези като “Тримата братя и златната ябълка”, а по-скоро такива, в които героите могат да творят чудеса, да се превръщат в други същества, да преминават в друго време и пространство. “Оле Затвори очички” на Ханс Кристиан Андерсен според мен е точно такава. Главният герой отвежда децата в света на сънищата, повежда ги през редица приключения и места, но за да се случи всичко това, те трябва да са били добрички през деня.

• Приказките, които вие им измисляте. За мен това са най-интересните и най-слушаните приказки от моите деца. Всяка вечер измислям приказка на база поведението им, вкарвам герои и ситуации, които са близки до тях, за да преживеем заедно и лошото, и доброто, и така да разберат кое е било правилно, кое е хубаво, кое води до подаръци, изненади и супер сили за героите. Проблемът на тези приказки е, че ако всеки път са различни, има голяма вероятност да не ги помните, затова си записвайте, че си ги искат пак, а те бързо изчезват от главата. А както знаете, децата помнят детайли:)

Научните истории – децата на възраст след 3 години нямат търпение да разберат отговорите на въпросите си “Защо”, “От къде”, “Как”. Аз лично задоволявам любопитството като вечер ги приспивам с научни приказки – точно преди да легнем, прочитам няколко факта за природата. Така последните дни разказвам за водните басейни, за растенията, за пчелите, за опазването на околната среда, за разделното събиране на боклуци. Деян, който е на 2, е запленен от гласа ми, който си е съвсем като за приказки приглушен, но Боян / на 4 г / слуша с интерес, а понякога новата информация му идва толкова в повече, че заспива от умора. Това е страхотен начин да прокарате идеите си пред децата за правилно хранене, опазване на света, добро и зло, по някое време религия, или каквото е важно за вас.

Книгите с големи картинки, които носят нова информация. Т.е. виждат ги за първи път. Може да са с животни от морския свят, детска енциклопедия с превозни средства или пък от къде идва храната, но е важно да не са познати картинки като котки, кучета, обикновени дървета. Поне при моите деца това работи. Изкарвам детска енциклопедия с животни, които те никога не са виждали и започва – това какво е, къде спи, кой му е приятел, какви звуци издава и накрая “Пусни ми го на клипче, за да го видя живо”. Такива са новите деца 🙂 И не виждам нищо лошо в това.

Малките дечица се улисват по хубави гласове, които умеят да променят емоции, интонация, да влизат в роли. А къде по-добре да чуят такива, ако не в аудио книги. Но за да им се задържи интереса, героите трябва да са фантастични, такива, които те не са виждали или чували. Такива са “Приключенията на мотовете”, които нашите деца слушат в Storytel. Там им пускам още “Феята от захарницата” , която обаче им е доста любопитна, затова я ползвам, когато сме на терасата. Пускам я и има малко тишина 🙂 “Ян Бибиян” например в приложението е аудио книга с песни в нея, което може доста да забавлява някои деца.

Поп-ъп книгите са другите любими книжки в тази възраст. А ако издават и звуци, още по-добре. Ние имаме “Питър Пан”, която се води “озвучена панорамна приказка” и децата страшно много обичат да я разгръщат. Дори имаше период, в които приспивах Деян с нея, просто натисках един бутон милион пъти да издава все същия и същия звук. Красиви и интересни са, макар историята вътре да е за по-големи деца / водят я за над 5 години/, когато са по-малки те се радват на визуалното и дори интерактивно преживяване. Има и такива с капачета, зад които изскачат различни животни обикновено, както и други с капачета, зад които се крие нова картинка като продължение на горната.

Книгите с пъзели в тях. Две в едно – история, красиви илюстрации и пъзел, който да наредят. Той е доста лесен и обикновено 2-3 годишните го редят без проблем, но и за 4-5 годишните не е безинтересен. Нашите имат “Маша и Мечока”, в която редят 3 пъзела с по 9 части, както и “Цар Лъв”, като втората им е по-интересна.

Книжките с любимите герои от филмчета, които са гледали. От принцесите до кучетата, през Мики Маус и Мечо Пух, всичко, което носят по дрехите си или имат такива играчки, ги привлича и в книжките. Обикновено такива книжки са или за оцветяване, или със стикери, но историята почти я няма. Това не е важно. Ценното е да има книги около тях и да гради представата им за какво служат те – да научат нещо ново, да изпитат емоции, да възпитат поведение.

Книги с различни текстури, които обикновено са за по-малките. Ако издават и звуци, още по-добре. Идеята е децата да свикнат да с различния допир до козина на овца, грива на кон, перушина на пиленце.

И любими за децата си остават книгите на възрастните, които обикновено ние пазим грижливо, не даваме да се докоснат, да се смачка лист или пък откъсне. Добре, че в тях картинки няма, та децата бързо губят интерес към тях като към книги и веднага ги превръщат във фризби, столче за катерене, тухла за кула или някоя друга по-забавна игра – като например да отворят случайна страница и да си измислят какво пише там като се правят, че го четат.

Дори и никакви книжки да не харесват и да не проявяват интерес към тях, не се тревожете. Просто им дайте достъп до тях. Обградете ги с книги в дома си и все някой ден ще пресегнат към тях, пък било то и по грешка,

#РадостнаМама

The post Списък с 10 вида книги и приказки, които са интересни за деца от 2 до 5 години appeared first on Radostna Mama.

Почти всички родители искат децата им да четат книги, да имат богата обща култура, да развиват въображението си и да откриват нови светове пред себе си. Как обаче да “отключим” тази любов към четенето у нашия малък човек?

Създаването на силна връзка между децата и книгите е все по-сериозно предизвикателство, тъй като вече има множество други начини, по които те могат да се забавляват. Напредъкът на технологиите и видео игрите поставят родителите в трудна ситуация, тъй като децата са все по-изкушени да застанат пред телефон, таблет или конзола, вместо да отворят книга.

С този текст ще опитам да ви предоставя няколко идеи и хрумвания, на които съм попадала през годините и които бихте могли да приложите по отношение на вашите малчугани и по-големи вече четящи деца. Надяваме се, че ще се получи:)

Редувайте се в четенето

Много родители вече са успели да се досетят, че редувайки се в четенето с детето, вие увеличаването неговия интерес към цялата тази дейност. Използвайте различни гласове, в зависимост от героите, и вкарайте в употреба цялата артистичност, на която сте способни. Би трябвало да заплените вниманието му, дори и да не сте преродените Ал Пачино и Мерил Стрийп. Сигурни сме, че тогава детето няма да има търпение да дойде и неговият ред, за да ви покаже то самото на какво е способно.

Съобразявайте книгите с възрастта на детето

Много родители допускат грешката да предоставят на децата си книги, които видимо не са подходящи за тяхната възраст. Сигурни сме, че имате силното желание вашето дете да чете “Хари Потър”, тъй като момчето вълшебник ви е любимец, но надали това е правилният момент да представите книгата пред вашето едва 5-годишно дете. Защо просто не изчакате още няколко години? Ако на детето коства твърде много усилия, за да осмисли прочетенето, то със сигурност трудно ще можем да говорим за възникваща любов към литературата.

Изкушете го с лека промяна на правилата, стига да чете

Повечето деца имат “вечерен час”, знаейки, че в определен момент те вече трябва да са в леглото и да са се понесли към страната на сънищата. Тук е удобен момент да проявите малко родителска хитрина. Кажете на вашия наследник, че ще му представите допълнителни 30 минути, стига обаче да ги оползотвори в четене. Децата наистина обожават подобен вид “пазарене”, което ги оставя с усещането, че са победили системата. Разбира се, това далеч не е вярно, но оставете го да си мисли това.

Внимателно следете за интересите му

Всяко дете има различни сфери на интерес, като някои обожават историите за вълшебници и рицари, докато други предпочитат приказките, където главни герои са животните, например. Истината е, че това няма никакво значение. Като родител, би трябвало да успеете да “уловите” в коя посока се развиват интересите на детето ви. Тогава по-лесно бихте могли да му изберете подходяща литература, която да направи четенето повече от вълнуващо за самото него. Боян напоследък си пада по „Пипи дългото чорапче“ и вълшебствата, така че активно му разказвам и чета „Матилда“ на Роалд Дал.

Бъдете креативни, не се опитвайте да го принуждавате да чете

Много родители, вероятно и в израз на отчаяние, се опитват практически да принудят децата си да четат. Това обаче би могло да постигне обратен ефект, тъй като какво правят децата спрямо нещата, които ги принуждаваме да правят – бунтуват се и търсят всякакви начини да избягат от тях. Може би е по-добра идея да проведете разговор с детето и да се опитате да му представите книгите като най-вълшебното нещо на света. Дори и да прогресирате с малки стъпки, пак е за предпочитане спрямо казармения режим и чувството за принуда.

Бъдете добър пример за детето си

Докато са на определена възраст, децата попиват действията на своите родители, опитвайки се всячески да приличат на тях. Тук е моментът да дадете добър пример на своите наследници – не забравяйте и вие самите да четете. Отлично знаем, че ежедневието ни става все по-забързано и сякаш не ни остава свободно време за това, но сме напълно убедени, че винаги можете да отделите половин или един час за четене. Така не само ще дадете пример на вашето дете, но ще сторите и нещо хубаво за самите вас. Не забравяйте, че четенето на книги е навик, който ще ви бъде полезен доживот!

В заключение ще кажа, че четенето на книги е нещо, което следва да правим с любов и желание. Като родители, нашата задача е да успеем да напипаме “струните”, с които да запалим децата си да се отдадат на литературата. Нямам идея как ще е с моите деца, защото все още не могат да четат сами, момчета са и са доста щури, но съм се заела с тази задача още от сега. При вас как е? Пишете ми и споделете в профила ми в инстаграм:

The post Как децата да заобичат книгите и четенето? appeared first on Radostna Mama.

Няколко вечери подред се опитвам да чета приказки на децата, но мисията е почти невъзможна, защото едното иска да я къса, хвърля и яде, другото иска да види всяка картинка и да зададе поне 100 въпроса в секунда, затова се върнах на добрия стар метод за приспиване, а именно с приказка, измислена от мен.

По принцип разказвам различни истории с участието на Франклин и Мери, които са брат и сестра, на 3 и 2 години и им се случват случайно или не абсолютно същите неща, каквито на Боян и Деян през деня:)

На Боян страшно много му харесва да изживява нещо преди да се е случило на него, благодарение на Франклин, или пък да изпита пак емоциите от случилото се като преповторим историята от деня с любимия му герой.

А той се казва така, кръстен на небезизвестния Франклин костенурката 🙂 Мери пък дойде от една пиеса, която написах и играхме в 6-ти клас в училище 🙂 Там героят приятел на Мери беше Питър, но това е друга тема.

И ето приказката с поука и вдъхновение за Боян:

Една сутрин Франклин влезе в детската градина и започна игрите с приятелите си. После госпожите събраха децата и им поставиха въпрос:

“А вие написахте ли писмо до Дядо Коледа? Какъв подарък ще му поръчате?”

Франклин видимо се притесни и остана замислен след това питане. По-късно обядва, спа и отново си игра с децата, а когато баща му го взе следобед, той веднага помоли:

“Тате, да се прибираме!”

Баща му с радост изпълни заръката и още от входната врата, Франклин се провикна към майка му:

“Мамо, имаме важна задача днес! Трябва бързо да напишем писмо до Дядо Коледа!”

Майка му се усмихна, подготви хубав лист хартия и един молив и ги подаде на Франклин. Попита го:

“Имаш ли нужда от помощ или нещо друго?”

Франклин не пожела никой да му помогне и се захвана с важната задача. По-късно поиска плик и мушна писмото вътре, запечата го и го скри под възглавницата си.

На сутринта помоли баща му да го заведе до пощата, за да изпрати писмото си и спокоен влезе в детската градина при децата.

Минаха дни, темата се забрави и всичко беше наред.

В деня на Коледа обаче Франклин се разтревожи! Дали Дядо Коледа ще дойде, дали ще изпълни желанието му. Той беше умислен и чакаше белобрадия старец с трепет.

Когато чу дългоочакваното Хо – Хо – Хо и хукна към вратата, следван от сестра си Мери. Двамата посрещнаха Дядо Коледа, настаниха го до елхата и го почерпиха с бисквити. Той отвори чувала и извади един подарък. Франклин вече беше спокоен. Но после извади и още един и детето се озадачи. Той беше поръчал само едно нещо.

И ето какво се случи тогава:

Дядо Коледа първо подаде една красива кукла на Мери, а после даде огромна кутия на Франклин и на висок глас сподели с родителите на децата:

“Франклин е най-доброто дете! В писмото си той поръча само един подарък и той беше за сестричката му Мери, която не може да пише и Франклин се притеснил, че ще остане без подарък и много ще плаче, а за себе си той не беше поръчал нищо. Когато прочетох писмото му разбрах, че той заслужава най-големия подарък, защото първо мисли за по-малката си сестра, а после за всичко останало.

Заповядай, Франклин, това е мечтаният от теб камион за пренасяне на отрязани дърва в гората, който ти така силно искаше, но не написа в писмото си!”

Франклин грабна голямата кутия, бързо разкъса хартията и онемя камиона.

Беше така щастлив, но и спокоен, че Мери е получила куклата си!

Дядо Коледа отиде да раздава подаръци и в другите къщи, където много послушни деца го очакваха, а семейството на Франклин си направи селфи пред елхата!

И Боян естествено пита: А какво е селфи:) А преди това ме пита:

Какво си е поръчал Франклин?

Накрая заспиваме с думите:

Когато мислиш за другите, винаги получаваш повече 🙂

Ще се радвам да разкажете тази приказка на деца, които имат брат или сестра и да споделите как са реагирали,

#RadostnaMama

The post Нова коледна приказка за Боян и Деян с участието на Франклин и Мери appeared first on Radostna Mama.

До сега винаги разказвах на Боян приказки от книгите, които съм му чела, но доста се отегчих от тях, затова реших да измисля нова. Дядо Коледа е ключова фигура в живота на Боян – симовл на подаръци, тържество и усмивки, за това реших да го включа като друг тип персонаж – строгият старец, който раздава правосъдие.

Публикувам тук приказката, която снощи разказах 3 пъти на Боян и 2 пъти на Деян / той заспа по-бързо/ и която днес Боян пресъздаде едно към едно пред баща си. Явно се е впечатлил, явно му е харесала, явно е запомняща се, не зная, но и аз се развълнувах и реших да си я напиша тук:

първо да я споделя с вас, защото може да я ползвате за лични цели 🙂

второ, за да си я имам, ако я забравя 🙂

Много, ама много ще ме зарадвате, ако я разкажете на дете, което говори и може да даде обратна връзка, да ми пишете какво мисли 🙂

Ето я и приказката:

Нощта преди Коледа, в която детето удари таткото

Вече е зима. Навън е студено и детенцето си играе у дома със своя баща.

Изведнъж нещо в играта не се получава, при което детето така се ядосва, че удря таткото и започва да плаче силно. В този момент Дядо Коледа вижда какво се случва и си казва:

• О, това не ми харесва! Ще зачеркна това дете от списъка с подаръците за тази Коледа! Всеки, който удря, не заслужава подаръци!

Майката и таткото на детето разбрали, че тяхното мило дете няма да получи подаръци от Дядо Коледа и веднага решили да се обадят на Баба Коледа, за да я помолят за помощ. Разказали й колко добро дете е той, но понякога се ядосва, нервира и в безсилието си, че не може да направи това или онова, удря,

Баба Коледа взела присърце проблема и отишла да помоли Дядо Коледа да върне детето в списъка с подаръци. Той обаче бил категоричен:

• НЕ! Всеки, който удря деца или майки, или татковци, няма да получи подаръци!
• Но Дядо Коледа, той е добро дете – примолила се Баба Коледа.
• Не! Детето дава лош пример на другите деца и това не ми харесва! Няма да получи никакви подаръци!
• Но той ще се поправи, няма да удря вече!

Тогава Дядо Коледа се позaмислил и решил:

• Добре! Ако един цял ден момчето не удари нито едно друго дете или майка, или татко, ще получи най-хубавите подаръци!

Баба Коледа плеснала с ръце и се зарадвала на втория шанс, който Дядо Коледа дал на това добро дете. Побързала да съобщи на родителите му, за да знаят и те, че няма проблем.

Майката и таткото на момченцето обаче се притеснили, защото той често удрял и не било лесно да издържи цял ден, без да се ядоса, да заплаче, да се тръшка или да удари някого. Тогава му разказали, че ще получи най-хубавите подаръци, ако не удря и така денят започнал.

Първо, детето си играело със своето братче и започнали да се карат за играчка. Момченцето веднага понечило да го удари и да му я вземе, но се сетило за подаръците и Дядо Коледа и спрял. Взел друга играчка и продължил играта си.

На обяд майката готвела и момченцето вече било много гладно. Обядът все още не бил готов, но той започнал да иска, да се тръшка и да настоява да яде веднага. Майката помолила за няколко минути търпение и когато той решил да я удари в знак на несъгласие и недоволство, се сетил за подаръците от Дядо Коледа и спрял. Седнал на стола си и се захванал с играчки, докато стане яденето.

После, когато таткото се прибрал от работа, двамата започнали игри, но отново детето се ядосало и вдигнало ръка да удари таткото си, защото той можел да направи нещо, а малкото момче все още не успявало да се справи. Обаче бързо се сетил за подаръците, които ще получи от Дядо Коледа, ако слуша, не плаче и не удря, за това помолил баща му да му покаже отново как да се справи сам.

Накрая на деня, точно преди лягане, момченцето отишло до хладилника и започнал да се моли за сладолед. Майката отказала с думите:

• Не може. Зима е, студено е и ще се разболееш, а и вече е време за сън, преди лягане не се яде сладолед.

Момченцето така се ядосало и точно преди да започне да плаче и да се тръшка за сладоледа, дори да удари майката, че не му разрешава, се сетил за подаръците. Тогава помолил за чаша топъл чай с мед и си легнал да спи.

Дядо Коледа видял всичко това и останал доволен. Подготвил най-хубавите подаръци за това дете и отишъл в дома му да ги остави през нощта, докато всички спят.

На сутринта детето се събудило и видяло най-желаните подаръци да го чакат под елхата. Така се зарадвало, че викнало към семейството си:

• Повече няма да удрям и да се сърдя и така винаги ще получавам най-хубавите подаръци!

Според теб какви подаръци получило момчето и как се казва то?

Боян ми зададе този въпрос: Какви подаръци си е поръчал и получил?, а аз казах „Не знам“. А на моя въпрос: Според теб как се казва момченцето, той мигновено отговори Деян, не искаше да се асоциира с детето, което удря и има опасност да не получи подаръци:)

Хайде да заспиваме вече, че да имаме сили за новите игри, нерви и усмивки на децата ни утре 🙂

#radostnamama на Боян и Деян 🙂

The post Приказката, която измислих да разказвам на Боян преди лягане, за да заспи, но и да промени някои лоши навици appeared first on Radostna Mama.