Преди около месец се срещнах за първи път с Мирела Деннер, директор на Частна немска детска градина „Веда“ на среща в кабинета й. Бях впечатлена от целия ни разговор за програмата, за начина на управление, от активностите, които имат ежедневно + всички часове на немски, за която тя спомена. Почти не повярвах, затова помолих да посетя градината в реално работно време, когато 5-те групи са активни и мога да видя всичко на живо.

Започнах с най-малките.

Влизам в групата и какво да видя, полу-бебета, полу-дечица пеят на немски. Заслушах се да не би да греша, но не грешах. Немски си беше, с пиано и настроение. Децата на по 1.6-2.6 години ритмично тактуваха, докато някои дори и танцуваха в ритъма на песничката. Музикалният педагог превключи на българска песен и децата отново запяха и запляскаха. Чак не ми се вярваше. Все пак моите са в държавна градина и ние като родители нямаме достъп до заниманията им, особено сега в условия на пандемия, затова вероятно ми стана така мило и приятно да видя процеса на живо.

Следващата ми визита беше стаите за игра, обучение и спане на втора група.

Там бях силно привлечена от едно легло с различно одеяло. Оказа се, че има дете, което поради здравословни алергични причини се налага да спи с донесена от дома му завивка. Като родител веднага се замислих колко спокойна ще се чувствам да изпращам дребните в такова заведение, където да се съобразят с индивидуалните му нужди.

Във всяка стая, където минах, имаше ръчно изработени от децата, учителите и родителите украси и декоративни елементи като например кукери от торбички, хартиено табло с рождените дни на децата, естествени материали като клони, листа, хранителни продукти, използвани по най-интересен и забавен начин.

По случай 8-ми март децата бяха подготвили и специални подаръци за майките си- сърца от картон, боб и леща с канап. Е, много мило ми стана да видя подредени тези сърца, чакащи своите майки да ги получат и си представих гордите деца, че са успели да развълнуват най-милите си.

В трета група се случи така, че да попадна на подготовката им за тържество.

Поканиха ме в салона им, където децата репетираха танци, с които да изненадат майките си, а от учителките разбрах, че малките ще поканят родителите си на танц и ще ги научат стъпките, така че да го направят заедно. Стори ми се супер забавна идея. В градината всяка група има народни и латино танци като задължителни от програмата, както и всяка група работи с музикален педагог + пиано, а на най-малките разрешават дори да свирят на него, защото те са наистина любопитни и с нетърпение очакват да пипнат всичко. Някои от тях дори знаят и определени тонове на пианото 🙂

В една от групите децата играеха свободно, преди следващото им занимание, където имах възможност да усетя спокойната и балансирана среда, както и да видя децата в реална комуникация помежду им.

Супер впечатлена бях и от групата, в която учителката четеше пасаж по пасаж немска приказка,

спираше и питаше децата например

Кое животно е направило това”, повтаряше думата на немски, а всички в хор казваха животното на български език. Така премина четенето на цялата история, което лично за мен е чудесен начин за четене с разбиране, интеракция с децата и запомняне на нови думи + историята.

Най-силно развълнувана бях от 5-та или предучилищната група в Частна немска детска градина „Веда“,

където децата изучаваха немската азбука с песни, въпроси и отговори, изкарваха ги на дъската да посочват букви, после им задаваха въпроси на немски за думи с тази буква и усещането беше за истинска еуфория, но в стриктен учебен процес. Трудно се описва, но усещането беше, че тези деца наистина се забавляват, докато учат, а и на практика се вижда как знаят материала. Веднага след този час имаха свободно време за игра, в което видях как изкарват всякакви игри за развиване на въобржение и мисъл, като конструктори и друг тип занимания.

Огледах се в помещението и видях две етажерки с книги. Директорката ми обясни, че едната е на български, другата на немски език и преди лягане всяко дете, което желае си взема книжка и си чете. Не, защото някой ги кара, а защото така естествено те са пожелали. В стаята забелязах още куп елементи и се оказа, че всички са сътворени от децата и учителите от рециклирани материали, които са попаднали в градината по една или друга причина.

Хареса ми идеята за „пощенска кутия”, която децата сами са направили от подръчни материали и имат надписани имената им на всяка кутийка. Там те получават писма с похвали и много рядко критики, а в петък четат публично кой какво е получил през седмицата.

Дворът е просторен, има съоръжения, но това, което ме усмихна е, че децата, които искат, карат тротинетки на воля. Нещо, на което моите лично биха се зарадвали искрено. Видях и къде садят растения, правят си собствена градина, отглеждат си своите семенца.

Храната не се приготвя на място, но пък има специално разливно помещение, което си помислих за кухня с готвене. Всяка група има помещение с шкафчета, както и закачалки, където зимата можеш да си оставиш грейка за игри в снега навън. Мирела ми разказа как в хубаво време се стремят да изкарват повечето занимания навън, което допълнително затвърди положителното ми мнение за градината.

По време на моята визита в частната немска градина видях и подготвените за родителите и децата материали, с които щяха да правят мартенички и отново да са заедно в този процес.

Разбрах, че в градината следват немските празници и по тях тече иновативната авторска образователна програма, която екипът на „Веда” създава и поддържа години наред. Съвсем естествено е децата и родителите после да изберат Частно средно училище с немски език „Веда”. Впечатлих се, че е лицензирано от МОН през 1998 г., което го превръща в частно заведение с над 20 годишна история.

Мога да разказвам още и още за детската градина, която Мирела Деннер ръководи, защото прекараните часове там ме вдъхновиха и увериха, че точно така трябва да се преподава на малките деца, които са енергични, любопитни, но и все още без установени навици, а с индивидуални нужди.

Повече за начина на управление и мислене на основателите на градината можете да видите в интервюто им за mammi.bg, а детайли за предлаганите услуги и обучение като

изкуства, йога, логопед, музика, народни танци, немски, родителски срещи, ски училище, спортни занимания, танци, театър, футбол в статията за „Веда” в материал на „Детските градини“.

За среща с директор и посещение на място ползвайте тези контакти и да знаете, че винаги можете да направите тестови ден на детето ви там, за да прецените по-добре дали е неговото място:

0893306239

kindergarten@wedaschule.com

Препоръчвам и да последвате профилите им в социалните мрежи, защото са наистина активни там, споделят за дейностите на децата, за игрите и постиженията им, за всичко, което творят и учат и на мен ми е доста интересно 🙂

https://www.facebook.com/kindergartenweda/

https://www.instagram.com/kindergartenweda/

Винаги можете да пишете и на мен за лични въпроси 🙂

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Частна детска градина „Веда” (@kindergartenweda)

П.С. Този текст е в партньорство с Частна немска детска градина „Веда“ и се надявам да съм успяла да ви предам искрената си емоция и наблюдения от моите посещения там.

The post Зелената детска градина на бъдещето, в която всичко се преизползва за творчество, говори се на немски език и няма нито един телевизор (в София е) appeared first on Radostna Mama.

Нямам идея какво е да имаш кротки послушни дечица, момиченца или пък с такава разлика, че едното да помага за другото. Моят опит е следният:

Боян – на 3.9 г,

Деян на 1.10 г

Разлика 1.11 г. Диви, палави, тичащи и любопитни до болка. Буквално.

Ето кои са моите 5 причини да имаш деца с малка разлика, а после ще споделя и причини да НЯМАШ деца с такава малка разлика.

Причина 1 за малка разлика:

Когато си минала 30 и искаш поне 2 деца, добре е да мислиш за енергията и безсънието, което ще вложиш в отглеждането им, така че по-бързо да идват и да порастват.

Причина 2 за малка разлика:

Децата бързо преминават към приятелство и общи игри, както се казва “на един акъл са”.

Причина 3 за малка разлика:

Не даваш излишни пари за дрехи и играчки / като изключим, че винаги искат да са им еднакви /, но в общия случай на тези възрасти играят с почти едни и същи неща, но по различен начин и всички колела, колички, тротинетки влизат в употреба.

Причина 4 за малка разлика:

Постоянно си във форма, не губиш ритъм в отглеждането на малки деца – неспане, смяна и наакани дупета, ясла и градина, болести, в час си с всичко, не се налага да си припомняш и да страдаш от промяна на режим или начин на живот.

Причина 5 за малка разлика:

Готино е да си мисля, че ще ходят заедно на училище, ще се подкрепят и ще имат винаги общи теми на разговор, защото с разлика 5-7-9 г това се случва едва след 20-тата година на малкото дете по мои наблюдения. Освен това едното тъкмо ще е минало материал и ако реша да помагам на второто в училище, ще съм подготвена самата аз. А и ще станат студенти горе-долу по едно и също време.

Причина 6 за малка разлика:

Учиш се така добре да планираш време, пространство и пътувания, логистиката ти става втора природа, а вдъхновението от децата струи като водопад.

Причина 7 за малка разлика:

Сладки са, можеш да ги обличаш еднакво и да са като близнаци.

Причина 8 за малка разлика:

Няма го онова пренебрегване на едното или другото дете, защото някак са в еднакво положение. Дори едното да иска да рисува, играе с пластилин или да реже и апликира, малкото все може да се включи в подобни игри, докато с по-голяма разлика интересите и развитието вече е видимо и едното все трябва да получи повече внимание – било то за учене, за прохождане или друг тип.

Причина 9 за малка разлика:

Малките деца са вдъхновение – за живот, бизнес, нови начинания. Когато имаш деца с малка разлика, дълго време излизаш от корпоративния свят и получаваш едни прозрения, които в офиса трудно ще те осенят. Затова си мисля, че да имаш деца с малка разлика е супер. При мен появата на Деян беше повод да започна блога си Radostna Mama и днес вече да се стремя да изкарвам пари от него.

Причина 10 за малка разлика:

Осигурявате на бабите и дядовците постоянна работа и занимания, така че да ги поддържате в добра форма и истински щастливи.

Но за да съм искрена с вас, има и някои негативи, ето ги и тях:

Причина 1 да НЯМА малка разлика:

Трудно е. Гледаш две бебета и в същото време са с различен режим в началото.

Причина 2 да НЯМА малка разлика:

Постоянно се бият и делят нещо, което си мислят, че им принадлежи.

Причина 3 да НЯМА малка разлика:

Ако нямаш помагачи, може да и откачиш. Дори и да имаш, пак може да се побъркаш от постоянно болни или ревящи деца, от непрестанно ставане през нощта за едното или другото, от капризите на малките деца със съвсем малка разлика.

Причина 4 да НЯМА малка разлика:

Ако искаш кариерно развитие, може да се окаже малко трудно за реализация, особено в случай, че искаш сама да си гледаш децата. Нашите са на ясла от 1 г и пак постоянно изскачат причини да си останат у дома, като тук не са само болести, а ваканции, ремонти на градините, непредвидени ситуации.

Причина 5 да НЯМА малка разлика:

Ако искаш да си отдъхнеш от бебешки истории, тялото ти, матката ти, мозъка ти да си почине, най-добре изчакай за разлика поне 3.5-4 години, когато голямото ще говори, разбира и понякога дори може да изпълни заръка 🙂

Тук можете да видите видео с мен децата или как си прекарваме един ден в София:

Нашето решение да имаме две деца едно след друго е семейно, планирано и обмислено и все пак никой не знае какво го очаква, докато не му се случи. Не съжаляваме, напротив, вземаме си бележка за лесното и трудното при планирането на евентуалното ни следващо дете.

Давайте и вие вашите + или – да имаш децата с малка разлика и не забравяйте да ме последвате в инстаграм, където всеки ден споделям реални случки от живота на двамата ни разбойници Боян и Деян, за да е съвсем видимо кое е ок и кое не е при отглеждане на две деца с малка разлика,

www.instagram.com/radostna 🙂

P.S. Текстът е вдъхновен от Мая Бобева-Атанасова – собственик и творец в издателство „Клевър бук”, супер бизнес дама и майка на 3 деца. Мая, благодаря ти!

The post 10 причини да имаш и 5 причини да нямаш деца с разлика по-малка от 2 години appeared first on Radostna Mama.

И друг път съм писала, но да затвърдя: Фен съм на ранното пускане на ясла и го прилагам на двете ни деца.

Боян тръгна на 1.1 г, Деян малко закъсня и чак на 1.4 м.

Ето какви трикове и безумни идеи ми хрумнаха по време на адаптацията им, защото и двамата плакаха, тръшкаха се, а Боян дори разви теории защо няма да ходи в новата градина, след като 2-3 месеца всеки ден му бяхме говори за нея.

Започвам с идеите за яслата, но преди това само да уточня, че и с двете деца приложих техника, която вярвам, че работи добре:пуснах ги лятото на частна ясла, за да

избегнем първите вируси или поне да минат по-леко

* по-малко деца са

* доста време са навън

* повече внимание получават при адаптация

* свикват с правила и порядки по-лесно и така ги подготвят за държавната, където са 22 деца в група и е доста по-трудно да се обърне внимание на всеки, макар че в СДЯ Калина 56 го правят <3

* лятото приемат яслата като детски кът, а не като задължително място / поне така е в моята глава /

* някак успяват да се наспят, за да не са нервни сутрин

* когато плащаш повече, получаваш повече внимание и знаеш на какво да наблегнеш, защото ти споделят кога и при какви обстоятелства се разстройва, кое го успокоява, какво иска да прави, какво яде и кога се заиграва, има ли любими занимания и изобщо говориш много дълго с персонала

* вероятността да ви пуснат с детето за адаптация е голяма, но лично аз съм изцяло против това, защото при нашите деца не работи добре

• по принцип не давам лекарства без причина, но ако усетя и най-малък пробив на вирус, сопол или друго, веднага започвам имуностимуланти, независимо, че е лято
• не слагам чорапи на Боян, защото не иска и не обича да му е топло. Същото правя и за Деян, който често студува и се налага да ги върнем обратно 🙂
• опитвам се максимално да общуват с деца и възрастни, за да имат допир с всякакви вируси, преди да влязат в яслата

И сега към яслата с рев:

Представете си, че вие сте около 30 г, говорите, работите и имате право на избор за всичко. И сега някой идва, взема ви, облича ви с дрехи по негово желание, закарва ви с кола в нов офис, оставя ви стая с хора и си тръгва. През това време никой не ви е обяснил, че започвате нова работа, че ще е в нов офис, че ще имате нови колеги и нови задължения там. Да, вие можете да говорите и да попитате, да се възпротивите или поне да полюбопитствате, но с вашите деца преди 2 години се случва почти същото, с тази разлика, че те не говорят и всеки път като се възпротивят, вие ги грабвате и заминавате.

С този безумен пример искам само да кажа колко важно е да ГОВОРИТЕ на вашите деца.

Да им обясните къде и защо отиват, какво ще им се случи там и най-вече, че вие ще ги вземете каквото и както и да се случи. Светът да свърши, вие ще си вземете детето от ясла, защото го обичате.

1. Водете детето да я види всеки път, когато можете, да свикне с локацията и външния й вид, да му е като втори дом 🙂
2. Идете на среща с персонала с детето, ако е частна или с него при записването, за да види отвътре как е, а все пак да е с вас и да е за кратко
3. В първия ден на ясла запомнете всеки детайл от стаята, помещенията, играчките – ще ви трябват за по-късно
4. Запознайте се с условията за адаптация и започнете да подготвяте детето за нея – ГОВОРЕНЕ, ГОВОРЕНЕ И ПАК ГОВОРЕНЕ И НЕ СПИРАЙТЕ ДА ГОВОРИТЕ
5. Най-големият и важен съвет, който мога да ви дам, е говорете – това, че детето не говори, не отговаря или не реагира на пръв поглед на думите ви, няма никакво значение. Вие не спирайте. Защото то разбира. То усеща по интонацията ви кое е хубаво и кое е твърде емоционално, за да реагира негативно и то. Научва нови думи и после ги свързва с хора, места и случки, за това и изборът на думи е важен.
6. Вместо градина и ясла, аз ползвам “при децата”, “при играчките”, “при трите прасенца от кукления театър”, “където лелите много гушкат” и така до безкрай. Това създава усещане за хубави моменти, които детето е имало или свързва с игри и радост.
7. Слагам да спи с дрехите за ясла, защото сутрин Деян не иска да се облича, плаче още щом стане като знае къде ще ходи и така си спестявам време и допълнителни сълзи
8. На път за яслата разказвам буквално всеки ден абсолютно едно и също, без да спирам, като променям някои предмети и герои:

“Къде отиваме сега? При децата, където всички питат “Къде е Деян”! Те те чакат да закусите заедно. Какво ще закусите / видяла съм менюто за деня и го цитирам/? Днес май ще имате родопска закуска, филийка с разни неща. Много е вкусна. И на какво ще играете – пеете песничката за Баба Меца / има я на таблото в яслата и я цитирам по памет или си измислям/ или не, не, днес май ще има Зайченцето бяло или Балона се надува и докато вървя и го нося пея 🙂 А видя ли големия камион, който можеш да буташ или да седнеш в него? Много е хубав! И Боян играеше с него като беше там. А в кухнята правиш ли чай или торта? Ммм, много е вкусно! После ще излезете навън, ще поиграеш в къщичката и на пързалката. Ще хапнеш малко и като се наспиш веднага ще дойда. Първи ще те взема. Защото всяка майка си взема своето дете. Никоя майка не иска да взема чуждо дете. Мама обича теб, затова теб ще взема първи. Каквото и да става, мама ще те вземе! Защото ти си важен, обичам те и после ще те водя на площадката, но преди това ще изядеш един сандвич, който ще ти донеса. Или искаш банан, кое искаш – банан или сандвич? А сок ще пиеш ли?Когато стигнем до яслата, влизаме и обувам – почти никога не дава да сложа обувки в нас, затова си го нося по чорапи. С най-голямата усмивка казвам: Я, да видим къде са децата? Чакат ли те? -детето мрънка, плаче, но аз винаги съм усмихната, щастлива, да знае, че нещо хубаво го чака, емоциите да станат негови.

9. Мятам детето на лелята и изчезвам. Не говоря, не целувам, не се сбогувам

10. Първите дни са много тежки, трудни и за двете страни, но с търпение и внимание, с много говорене става все по-добре

11. Вземайте на обяд, но не прекалено дълго.

12. После вземайте рано – в 4.00-4.10 най-късно

13. Увеличавайте минутите за вземане всеки ден – 4.10 поне седмица. После 4.20 и така поне до 5 часа.

14. Говорете с ентусиазъм за случилото се, за градината, децата, колко хубаво е било и как утре пак отиваме. Разкажете за обещанията, които сте изпълнили – видя ли как те взех, видя ли как ти донесох сандвич, видя ли, че беше първи и т.н.

Процесът е труден за всички, имайте търпение. По моя преценка 2-3 седмици за адаптация е нормално. До месец да плаче също. След това си мисля, че някой по веригата не взема достатъчно мерки или просто детето е много чувствително / нищо чудно да е орхидея / и да му трябва още време. Дайте му. Намерете начин, но не на всяка цена. Ако е изключително трудно след 2-3 месеца, спрете го. Опитайте пак след 2-3 месеца. Нищо не е на всяка цена, особено когато става въпрос за деца 🙂

И сега на път за градината с рев, тръшкане и теории защо детето не иска да ходи :

Боян е мега социален. За него ходенето на ясла и градина е супер забавление, дори когато е болен, страда, че не е там. НО и той имаше нужда от адаптация, съвсем различна от тази в яслата. Мястото беше ново, децата също, персоналът непознат, както и пордяките. Но това, че е бил 2 години на ясла помогна изключително много, както и целият персонал от СДЯ Калина 56 в Гео Милев 🙂

1. 3 месеца обясняваме на Боян, че ще ходи в градината за големи
2. Изброяваме какви екстри има там – най-любим басейн, футбол, танци, рисуване, пързалки и каквото се сетите най-хубаво за едно 3-годишно дете
3. Купуваме нови дрехи, всичко за плуване, ритуално минаваме през градината всеки ден, говорим и разказваме за всичко там
4. Изброяваме кои деца от яслата ще са там, приятелите му са на линия
5. Показваме лелите и сочим какво правят големите, докато той е още на ясла
6. Идва денят – отива в градината и ужас – тръшкане, мятане, рев, речи “Не ме оставяйте, моля ви, не ме оставяйте тук”, “Не искам”, “Тате, моля те” и всичко, което ти къса сърцето
7. Ден две – не искам на градина още от нас, молим , лъжем , измисляме 100 истории – отива – пак същата история
8. Ден три – не иска да стане дори от леглото – положението е извън контрол, а ние имаме още едно дете, което трябва да заведем на ясла точно до 8.25, защото после не приемат – с рев, тръшкане, държане за крака на таткото , с мега цирк оставяме Боян в градината
9. На ден 4 аз решавам да сменим изцяло техники, тактики и всичко. Осъзнавам, че на детето му се спи и това е причината да не желае да ходи, защото като го вземаме е много доволен, а аз звъня в градината през деня да питам как е и нямат проблеми с него. Минавам през двора да го видя – играе си спокоен. Стигам до извода, че проблемът е само сутрин, затова започвам да мисля сутрешна рутина.
10. Важно е да видим какъв точно е проблемът – дали е раздялата с родители, невъзможност лесно да се адаптира на ново място по принцип, новите хора и деца, липсата на играчка, залъгалка или друго любимо нещо, не се е наспало или пък има грешни очаквания
11. При Боян проблемът беше сънят – пробвах да го сложа по-рано да спи, някой път става, друг път не, но ако успеете да ги слагате между 20 и 21 вярвам, че градината ще е много по-лесна 🙂
12. И какво направих, за да отиде Боян на ден 4 без рев – будя – не става, светвам лампа и дърпам пердета – не мърда, пускам музика – не реагира, включвам телевизор с детски – няма ефект. Детето иска да спи и това е. Тогава вкарах тежка артилерия – Боянче, стани да ядеш – не съм гладен и се обръща. Боянче, ела да видиш каква играчка има в другата стая – не я искам. Боянка, хайде, ставай – няма да ходя на градина, там е гадно, лелите са лоши, децата не ми харесват, няма нищо за ядене и така до безкрай. Отчаях се
13. И измислих следното – започвам леко с пошепване на безумна история – Боянка, една буболечка иска да дойде да живее в ухото ти, да я пусна ли? – духам в ухото, гъделичкам крачето сякаш идва и започвам да пея измислена песен за буболечка, като това е различно всяка сутрин, но ритуалът си прилича -Малка буболечка идва да изяде ухото на Боян! И аз като добра майка го защитавам – Отивай си буболечке, на Боян му се спи, той няма да става сега, не му се играе и т.н. Осъзнах, че трябва ставането да е игра, песен и по желание. Винаги му казвам: Остани да поспиш още малко, докато аз те облека и оправя Деян за ясла. Той казва ОК и след минута скача и идва при нас, защото съм започнала същия процес при Деян, но с други думи и истории, с други песни и веселба.
14. Важен фактор, който измислих с времето е, да носи играчка, която подготвяме от вечерта – пак ритуално. Хайде сега да изберем коя играчка ще занесем утре при децата да я видят. И той избира, подготвя, измисляме игри с нея и така има очакване за утре.
15. Когато беше малък в яслата, зимата всеки ден Дядо Коледа беше стимул – Ще дойде ли днес, хайде да видим. Ще донесе ли подарък? Хайде да видим: )
16. Сега стимул е – имената на приятелите от градината – Матей, Макси, Лазар, Ани, Дарио, Алекс и други. Плуване и кака Тони, футбол и батко Марти – все неща, които обича.
17. Всеки ден го вземам първи – важно условие да иска да ходи.
18. Всеки ден питам персонала как се е справил – те го хвалят и той е толкова щастлив, че само го повтаря
19. Сравнявам градината с яслата, но той вече е на 3, не казвам, че е голям, а че е на 3! В неговата глава това е много по-важно и конкретно, отколкото си си голям 🙂 Сравнявам с Деян, който е само на 1 и това е три пъти повече.
20. Вечер подготвяме чорапи и гащи с картинки, които той иска да покаже в градината
21. Изобщо всичко, което е за показване, хвалене и изпъкване , при него работи

Наясно съм, че децата са различни, но всички страдат от новото, от раздяла с родители и близки и от непознатото. В такива моменти винаги препоръчвам събитията на Асето и Пири, които знаят какви са проблемите на децата при адаптация и ги комуникират по най-милия и достъпен начин. Повече можете да видите тук.

А иначе не спирам да чета книги, да ходя по събития и да се съветвам с психолози, като от всичко извличам само това, което е важно за моите деца, за техните емоции и разбирания, а не прилагам директно.

И да си знаете – първото тръгване на ясла или градина може да е придружено от нощно събуждане, напишкване и всякакви кризи, нормално е 🙂

Дано съм ви била полезна и чакам отзиви, ако приложите някоя техника,

#RadostnaMama

P.S. На www.instagram.com/radostna всеки ден споделям емоции с децата преди, след и понякога по време на ясла и градина 🙂

The post Трикове и идеи, които ползвам за адаптиране в ясла и детска градина appeared first on Radostna Mama.

Боян тръгна на ясла на 1.1 г, а Деян на 1.3 г. Вярвам, че пускането в обществено заведение, било то ясла, кооператив, занималня или друга форма, в ранна възраст помага на децата да се развиват по-бързо, да проговорят, да социализират и да се научат на правила в рамките на социума, в който прекарват по цял или половин ден.

Изключение правят децата, които имат здравословни или други показания да не посещават такива заведения в ранна възраст. Добруването на детето е преди всичко, а не изборът на родителите за повече време за работа, спокойствие или амбиция детето бързо да научи това или онова.

Вече съм споменавала, че за Боян не сме избирали или решавали ние да ходи. Той просто се залепяше за оградата на яслата пред нас и не искаше да си тръгва от там. Това ни даде знак, че е време да проверим дали пък не иска да е част от децата вътре. И за по-малко от две седмици не само свикна, но вече искаше да ходи с желание.

При Деян бяхме решили, че колкото по-рано тръгне, толкова по-добре, но няколко пъти се разболяваше и пропускаше датата за ваксина срещу морбили, за това изчакахме, докато не беше напълно готов – на година и три месеца.

Сега ще ви разкажа моя опит с избора на ясла. Обиколила съм множество и във всяка една съм виждала както позитиви, така и неща, които не ми допадат. В момента Деян посещава частна ясла като преход към държавната от септември. За нашето семейство сме установили, че когато децата тръгват през летните или топлите месеци на ясла, се адаптират по-добре, боледуват по-малко и свикват по-лесно с по-малко деца в началото.

Подготвила съм чеклист за избора на ясла и ще давам пример с KIDSVILLE за нещата, които наистина ме впечатлиха там.

Защото когато посетих градината за първи път, бях така екзалтирана, че нямах търпение да споделя на всички мои приятелки.

КАК ДА ИЗБЕРА ЯСЛА –

списък от 13 неща, за които да гледате и разпитвате в детайли при първоначално търсене или среща на място

1.На какво разстояние е от дома, как се стига до нея, има ли паркинг, задръстване и какъв е пътят до там

За мен е много важно яслата да е близо до нас, защото децата ни пътуват много лошо и не бих искала да се тормозя всеки ден на отиване и връщане до там, как ще ги сложа в столчетата, колко време ще сме в задръстване или дали няма да пропусна часа за закуска, ако закъснеем. В този ред на мисли, за мен KIDSVILLE е далече, тъй като аз съм в Гео Милев, а градината е в Драгалевци, но ако вие живеете в района или пък в близост като кв. Бояна, кв. Витоша, кв. Манастирски ливади или работите в Бизнес парка например, вероятно ще ви е напълно удобно. Аз лично не съм давала децата да ги вози транспортна фирма към яслата, но това си е съвсем реалистична опция, тъй като вече са оборудвали бусовете със столчета за децата и винаги има придружител с тях.

2. По каква система се обучават децата

Това е ключов момент, който определя не само настоящия избор за образование, но и бъдещия. Боян започна в частна ясла, после продължи в държавна, където програмите доста се различаваха от гледна точка на:

– изучаване на езици – в частната имаше английски и немски, в държавната няма

– обучение по българска или чужда система, по МОН, Монтесори, американска или скандинавска, руска или китайска

– външни занимания като йога за деца, плуване, спорт, яздене на конче, арт работилници, музикални часове – това са обикновено привилегии на частните. В KIDSVILLE например така се впечатлих от обособените им

* спортен салон,

* арт пространства, оборудвани с всякакви възможни материали за работата на децата,

* музикалната им стая с мини инструменти, в които просто се разтапяш от умиление, а за моя най-голяма почуда има и

* собствен АМФИТЕАТЪР с възможност за дигитален декор в размер 4 на 4 м. За хора, които са презентирали или играли на сцена, могат да разберат какво точно означава това.

На пръв поглед няма значение, но за мен е важно, защото доста страдам, че в яслата на Боян не мога да посещавам тържествата им, по време на които той рецитира стихчета, пеят песни и танцуват, а като порасне сигурно ще участва и в пиеси, където нямам търпение да плача от радост и гордост. Та един такъв амфитеатър с проектор и огромен дигитален декор би допълнил чудесното представяне на децата.

Що се отнася до лиценза за обучение, доста от частните ясли притежават някой, закупен от чужбина, за това се поинтересувайте. Хубаво е да знаете каква е идеята на тази система и защо са избрали точно нея, как се прилага и каква е историята й. На мен това ми е любопитно и ми дава обща визия за собствениците и персонала на яслата. Да не говорим за допълнителните материали и инструменти при прилагането на тази система. В KIDSVILLE имат интерактивни дъски за работа с децата, където дори най-малките могат да докосват с ръчичка и да показват къде е кучето или калинката, а за по-големите софтуерът на дъската дава почти неограничени възможности за игри и знание.

3. Персоналът

Това е ключов елемент от избора на ясла, за които няма как да знаете предварително нито какъв темперамент е, нито реалното отношение към децата, но пък винаги можете да проучите с какво образование и опит са, какви квалификации и допълнителни сертификати имат. Бях доста изненадана, когато разбрах, че в KIDSVILLE няма така наречените “лели”, а всички, които се грижат за децата са висококвалифициран екип с множество специализации в чужбина. Там всичко се случва на английски език, дори административните разговори между директор и преподавател. Това го видях на живо.

4. Материалната база

Поставям тази точка доста назад в избора, защото е ясно, че по-луксозно и чистото винаги ще ни привлече окото, но не съм сигурна дали за децата това е най-важно. От друга страна, ако играчките и визията са съобразени така, че децата веднага да се почувстват у дома и да не искат да си ходят, тогава екипът си е свършил работата. Това се случи с Боян и Деян, когато ги заведох за пръв път в KIDSVILLE, бяха така запленени от всичко там, че нямаха търпение до седнат и докоснат всичко, преди да се заиграят с нещо конкретно. Светлината от високите френски прозорци и чистият въздух горе в Драгалевци само допринасят за високата оценка на материалната база на тази ясла и детска градина.

5. Колко често са навън

В частните ясли децата са навън почти целогодишно, докато в държавните имат по-строги изисквания за извеждане на по-малките. Хубаво е да попитате и за това, да видите двора, игрите, които се организират навън и в случай, че са повече деца да разберете как се справят с опазването им навън.

6. Хранене и пиене

Когато децата са малки нямат особен избор на храна – каквото им дадеш или ще ядат, или няма. Когато поотраснат си казват точно какво искат и вече имат изграден вкус към храната. Боян яде всичко, Деян започна да хапва всичко, веднага щом спрях пюретата и с тях нямам грижи. Но ако децата ви са по-капризни, злояди или алергични – всеки избор на храна е важен, за да не гладуват. В частните градини се съобразяват с това, докато в държавната ясла, колкото и да я харесвам, това би било почти невъзможно по редица ограничения на законови разпоредби и нежелание за допълнителен ангажимент. Био храна, за която не плащаш кой знае колко допълнително сигурно е доста апетитна възможност за множество родители, особено в София, където не берем доматите си от двора пред къщата обикновено.

Що се отнася до водата – доста хора са чувствителни на тази тема. В яслата на Боян предложиха да пият директно от чешмата, защото държавните органи са позволили. Аз бях тотално ок, но имаше родители, които веднага скочиха и доста страдаха. Когато бях в KIDSVILLE на обиколка, видях, че имат японска машина за вода, която работи с различно PH на водата спрямо нуждите. Ако е за адаптирано мляко за най-малките, ако е за миене на ръце или за пиене от по-големите. Е, впечатлих се. Вкъщи нямаме такава машина, но мисълта децата да пият подходящ вода ми хареса. Ако и вие сте от тези, дето ви пука каква вода пиете, помислите и за този фактор.

7. Обкръжаваща среда

Какви дечица посещават яслата и от какви семейства са. Това не винаги може да бъде критерий за избор, но когато усетите, че детето не се чувства добре, защото постоянно някой го бие или пък никога не можете да се разберете с родителите да съберете още по 10-20 лв за подаръци на персонала или пък за коледна фотосесия на децата, тогава разбираш, че мястото ти не е там. Да не забравяме, че и първите приятелства се правят във възрастта около 3 и ако родителите на децата не са ви приятни поради някакви причини или не бихте искали вашите деца да дружат с техните, това може да се окаже проблем, тъй като трудно ще обясниш на сина си защо това дете може да ти е приятел само в градината, но не и извън нея.

Аз имам някакви амбиции децата да учат в чужбина, но ако не започнат да учат рано езици, да виреят в среда, която ги подготвя за там, вероятно самите те няма да искат или да са готови, когато им дойде времето. И да, от яслата и градина, през основното училище, чак до университета, решенията, които вземаме са определящи още от най-ранна детска възраст.

8. Цената

Държавната е евтина. Факт. Нищо не може да пребори 60 лв на месец и то само, ако детето е посещавало всички дни, което в тази възраст е съвсем рядко явление. От друга страна частните започват в най-добрия случай от 500 лв и могат да стигнат до над 1400 лв. В случай, че имате възможност или сте решили, че изборът за ясла е определящ за бъдещето на детето, съм сигурна, че ще ги премислите добре за сумата на месец. Ако това не е на дневен ред, просто не го правите и толкова.

Таксата в KIDSVILLE е 1000 лв на месец без храна и транспорт. На пръв поглед доста висока, но ако се огледате и проверите другите ясли в квартала, видите условията и сметнете за какво давате тези пари на месечна база, ще разберете защо струва толкова, а след посещение и разговор с екипа, ще сте сигурни защо да ги дадете или не.

9. Влиянието на близки и познати

Ако винаги се допитвате до близки за избора на неща, свързани с децата, то тогава и за яслата няма да е изключение. Моят съвет е да ходите на място, да проверявате атмосферата. Имала съм случай, в който отивам в чудесна ясла, хубави условия и просто директорката и персонала ме отблъснаха и то не с лошо отношение или думи, а със студенина и дисциплинираност, която не отговаря на моите представи за отглеждане на дете. От друга страна влизам в доста занемарена частна занималня, без двор дори и съм готова да оставя децата си там, защото усещам, че грижата е точно такава, каквото бих искала да получат моите деца.

10. Хигиена и чистота на децата и помещенията

Има изисквания, които всички заведения, които работят с деца, трябва да спазват. Не очаквайте обаче това да е така навсякъде. Ако детето ви е алергично, попитайте с какво мият, как дезинфекцират и изобщо как се грижат за тоалетните и помещенията за игра. Всеки детайл е важен, когато сте далече от децата си и то в най-ранната им възраст отделени от вас.

11. Сигурност

Има ли охрана, камери и изобщо кой и как ви гарантира, че като се върнете ще намерите децата си там, където сте ги оставили. В днешно време страховете ни са засилени от медии, познати и случки на съседи, за това е добре да помислим за това.

12. Обратна връзка за развитието на детето ви и критерии за измерването на прогреса му

Как разбирате дали се справя добре детето. Дали днес е яло, пило и веселило. Кои са любимите му занимания и най-добри приятелчета. Удряло ли е другите деца или пък е седяло в ъгъла цял ден само. В KIDSVILLE има камери и приложение за родители, където постоянно се обновява информацията за децата ви. В другите ясли също има варианти да разберете всичко това. Просто се интересувайте, не грабвайте детето от ясла и хуквайте през врата, преди да сте разбрали как е минал денят, как се е държало и дали се е случило нещо необичайно. Когато вземам Боян или Деян от ясла, винаги разпитвам, дори с риск да съм досадна, дори да има други чакащи да си вземат децата, дори да плачат или мрънкат за нещо, защото някоя случка през деня, може да бъде определяща за емоциите му през нощта или дни напред. Същото важи за развитието му, новите знания, които усвоява или проблемите с дисциплината. Ако там е супер добро дете, възпитано и дисциплинирано, а вкъщи е дивак, проблемът е във вас, не в детето. У нас е точно така 😉

13. Сополите и отношението към тях

Първите дни в яслата са белязани от сополи и кашлица, може да се появи и температура, а после идват и другите болести. Ако сте давали деца на ясла до сега, знаете, че в един момент каквото и да правите срещу хремата, няма решение, а от там и задната кашлица и влизате в един порочен кръг. Детето реално не е болно, с настроение и енергия е, но не можете да го заведете на ясла, защото от там го връщат, за да не зарази другите деца. Няма вярно решение, просто има обучен персонал, който знае, че сополът в един случай е ок и в друг не е . Това е моето наблюдение. А когато детето вдигне температура, тогава се отделя от останалите деца и в KIDSVILLE има чудесна стая, пригодена точно за това, така че детето да не страда, че е болно и в някакъв изолатор, а в уютна среда.

14. Вашето усещане за мястото, хората, вибрацията

Разпитайте за собствениците, ако е частна, за историята на мястото, имат ли деца, защо са избрали това, а не онова, какви са плановете им за следващите години, ще включват ли родителите в дейността на яслата по някакъв начин. Разходете се и усетете искате ли вашето дете да е там всеки ден, 1-2-3 години, какво ви харесва и какво не, направете си списък с плюсове и минуси и теглете смело чертата.

Аз се старая да водя и децата да усетят и те дали им харесва. В повечето случаи им харесва, защото е шарено, с играчки и деца 🙂 така че това не е много надежден фактор.

В заключение ще отбележа, че в края на деня вашето удобство ще вземе превес, но мислете и за утре, и за училището след това, че дори и за университета, защото в нашето семейство тези въпроси са на дневен ред, а Боян е на 3, Деян само на 1 г.

Ако имате въпроси, с радост ще споделя още опит и за първите дни в яслата, както и за подготовката на детето, преди да тръгне – покупки, психическа и физическа подготовка, семейна среда и организационни съвети за водене, вземане и гледане при болест,

#RadostnaMAMA

The post Как да избереш най-подходящата ясла и градина за твоето дете – чеклист с 14 точки appeared first on Radostna Mama.

Това е първата снимка, която ми изпратиха от яслата, 30 мин след като го оставих 🙂 Скъп спомен и май пророних сълза, осъзнавайки колко е пораснало детето 🙂

Деян е на 10 м. В момента разучаваме възможности за пускането му в ясла на 11 месеца. Намерили сме няколко заведения, в които могат да го приемат, но или няма места, или още не сме ги видели на живо.

Ето какви са нашите семейни доводи и моите като майка и активно живееща жена:

1. Пускането на ясла в по-ранна възраст позволява на детето да се адаптира по-бързо и лесно, защото все още не е развило такава силна привързаност към човека, който се грижи за него. Може да е майка, татко, баба или гледачка. Това няма значение. По-лесно се разсейва с играчки и раздялата не е така осъзната и трудна.

2. Сблъсъкът с вируси и бактерии от други деца се преодолява по-леко, ако дадете детето на ясла в пролетно-летния сезон по мои наблюдения. Тогава децата са повече навън. В частните ясли са по-малък брой, защото някои отиват при баби и дядовци, други на ваканции.

3. Свършва зорът по приспиване и късно лягане на малкото дете. Връща се така изморено и изпълнено с емоции, че до 20.30 най-късно вече е в леглото и не се налага всяка вечер да прекарвате по час в приспиването му.
Това е снимка от момент след яслата и по-точно на третия ден.

4. Учи се на дисциплина, възпитавана от колектива, а не от това, че някой му е казал да направи това. Гледането на другите / ако са по-големи, още по-добре / деца е ключово важно според мен.

5. Проговарят по-бързо. Поне при Боян се случи така.

6. Учат песни, стихчета, участват в групови занимания, които за една майка е доста трудно да осигури ежедневно на детето си.

7. Към втората година ви пестят усилията да учите децата да ходят на гърне, да се обличат и да се мият сами. Истинско блаженство е да се върне детето у дома и да прави всичко само, без да си си мръднал пръста за това. Да са живи и здрави лелите!

И сега няколко довода за жената и семейството:

8. Майката вече може да бъде личност отново, което означава да работи, да почива активно или пък да си бременее на воля с второ, трето или поредно дете. Да гледа бебе или пък да шета на воля. Да помогне финансово на семейството като работи.

9. Комуникацията с детето става по-ценна и стойностна, особено ако преди това е била напрегната, поради някаква причина – било то наличие на второ дете, скука при майката и детето или пък постоянно мислене как да свършиш всички задачи и да общуваш пълноценно с детето си.

10. Ако се е оплаквала от умора, скука или пък друго, свързано с майчинството, сега е времето да преосмисли и реши кое наистина я прави щастлива. Да отдели време за себе си, за съпруга си и за семейното спокойствие.

11. Не ти се налага постоянно да ангажираш някого да гледа детето, за да отидеш на фризьор, маникюр, да се наспиш или да си изпиеш кафето, докато е топло 🙂

Това съм аз 5 дни след като дадохме Боян на ясла хах

P.S. Първите дни на ясла за малкото са вълнуващи и емоционални, а за мен бяха леко стресиращи, тъй като ходих да дебна Боян около двора на яслата – как е, какво прави, грижат ли се за него, плаче ли, някой закача ли го. Бях в истински ужас, че не зная какво прави всяка една секунда. Но на третия ден се успокоих и го оставих да си живее на спокойствие, а аз се захванах активно да почивам,

#Radostnamama

The post 11 причини да пратя децата на ясла около първата им година appeared first on Radostna Mama.